Здравей, аз съм Лили Георгиева и помагам на хората да си върнат удовлетворението, смисъла и радостта от работата, в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и да развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни. Аз съм сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с около 2000 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор съм на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“, създател на изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“, обучител, водещ и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 250 дами, с които сме работили индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.
Това е рубриката с лични истории #SheDares, в която част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!
Декемврийската ми гостенка се казва Антония Керчева и ако трябва да я опиша с три думи, то те биха били… красота, финес и дълбочина. Прочети историята й – обещавам, че има много, което да си вземеш!
ВМЕСТО УВОД
Казвам се Антония. На 38 години съм и живея в София.
Днес, аз помагам на хората да изследват своя вътрешен свят, да преоткриват себе си и да разгръщат своята вътрешна светлина и хармония. Моята мечта е този принос да достигне до хора, организации и да докосне обществото ни по начин, който да го насърчи за прогрес и промяна.
Тази, която съм днес, е събирателен образ на всички опитности и предизвикателства по пътя дотук. А осъзнаването за това как мога да обединя и интегрирам различни аспекти от себе си, така че да правят заедно нов смисъл, е едно споделено пътешествие, за което бих искала да ви разкажа в следващите редове.
УЧИЛИЩЕТО НА МОЯ ЖИВОТ
Моето кариерно развитие започна с професия, която ме избра.
Преди почти 20 години. Намери ме и ме призова още от студентските ми години. Сферата, на която отдадох следващите 17 години беше организацията на събития и по-конкретно конгресния мениджмънт. За това време, съм участвала в реализацията и управлението на над 500 национални, и международни събития, за над 240 организации, с участници от 20 до 12 000 души. За мен това е една необятна и вълнуваща сфера, която оприличавам като едно от големите училища в моя живот. Тази професионална роля ме научи на две от най-важните умения – да създавам взаимоотношения, работещи съюзи и партньорства, и да решавам сложни проблеми.
Този период ме научи, че
човек е нужно да може да разчита преди всичко на себе си и да намира ефективен изход от всякакви ситуации с минимално външно съдействие.
Имах възможността да развия реалистично усещане за собствените си възможности и за това коя съм аз. Разгръщането на тази здравословна вътрешна увереност, ми позволяваше да се справям с предизвикателствата и да развия виртуозност в това да намирам решения на всякакви заплетени ситуации.
И когато имах тази основа, следващата голяма промяна, която тази професионална роля насърчи в мен, беше умението да създавам и поддържам междуличностни взаимоотношения. В синхрон с поговорката, че истинския моряк се познава в бурно море, за мен последвалите години на интензивна конгресна реализация и жонглиране между стотици събития, на моменти се усещаше като плаване в непознати води, с недостатъчна екипировка. Независимо, обаче, от стресиращите 18-часови работни дни, 7 дни в седмицата, без изключение от Великден и Коледа, същественото, което си спомням от този етап е взаимната подкрепа в екипа.
„Един за всички, всички за един“
И до днес наистина вярвам, че няма значение кой си и какво постигаш, ако нямаш другарско рамо, което да те подкрепи в труден момент, и ако ти не си способен да бъдеш такова рамо за някой друг.
И всички тези години, осветлиха една неизменна мотивация в мен – това, което правя, независимо в каква сфера – да служи на хората. За мен ставаше все по-важно не просто да организирам безупречни събития, а да участвам в създаването на смислени преживявания за хората. Събития, които подкрепят обществото в неговите каузи, и които решават сложните проблеми пред света, в който живеем и работим.
ПРИЗВАНИЕТО ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ
Това ново вътрешно себеусещане и светоусещане предопредели новата роля, която щеше да ме призове.
Тя отново се материализира като още едно училище по пътя. Срещнахме се в един от онези моменти, в които знаем, че сме много добри, в това което правим, но все още не сме там, където знаем, че бихме могли. Моментите, в които се изправяме лице в лице със себе си и с части от нас, които е нужно да бъдат трансформирани, за да можем да се качим на следващото ниво. Аз се изправих пред тази среща със себе си, когато получих първата си 360® обратна връзка от организацията, в която работех. Изглеждаше, че някои мои личностни умения е нужно сериозно да бъдат преразгледани. Още си спомням дилемата между егото, което ми казваше „Откажи се, достатъчно добра си, има и други места, където ще бъдеш оценена по достойнство“ и сърцето, което казваше „ С теб съм. И с това ще се справим. Сега не е време да се отказваме“.
Доверих му се, избрах да остана и да продължа да се уча. Сега разбирам, че това остава моя неизменен начин да преминавам през трудностите в живота – като уча, като оставам отворена за разширението, за което ми се дава шанс с всяка сложна ситуация. И така, последваха няколко години в интензивно личностно развитие в системата за развиване уменията на социална и емоционална интелигентност – EQ-i 2.0. От института (BISEI), в който се обучавах, ме поканиха да премина сертификация като треньор по емоционална интелигентност и мотивационен коуч. Така ролята на човека зад кулисите, който организира събития за своите клиенти, се допълни и надгради от новата роля на водещ, обучител и треньор. Благословията на този процес, беше в това, че се срещнах с ново разбиране за моето призвание – да помагам на хората да се обърнат към себе си, да шлифоват своя вътрешен диамант, за да блесне действителния потенциал на човека, на организацията.
СВЪРЗВАНЕ НА ПАРЧЕНЦАТА ОТ ПЪЗЕЛА
И логично или не, на прага на това ново осъзнаване, дойде и объркването. Ами, коя съм аз сега? Каква ще бъда оттук нататък? Кое е свързващото звено между всички тези мои аспекти и личностни качества? И както казват – няма въпрос, за който да няма отговор. Тогава се срещнах с Лили. Нейният подход изигра ролята на тази външнa сила, подпомагаща обединението и създаването на мост
От професия, която ме избра към творческа реализация в съзвучие с моята природа
Този мост свърза два бряга – на ума и на сърцето. Подходът на Лили беше категоричен, но и гъвкав, задълбочен и същевременно създаващ усещане за лекота. Синергия от наука, ясна методология и рационалност, но и разговори с душата. За мен именно душата е тази, която прави спешното повикване и ни дава знаци, че имаме нужда от промяна. И колкото повече напредвахме с Лили в процеса, толкова повече яснота придобивах за онова свързващо звено, което търсех.
Разбрах, че където и да отида, каквото и да правя, основната движеща сила ще бъде прогрес, промяна, разширение – в унисон с онова, което е в дълбочина, в същността. Осъзнах способно
стта си да усещам същността и стойността на идеите, средата, хората, проектите. Усещам онова, което е невидимо за очите. И знам, имам в себе си компас за това какво е нужно да се трансформира, да се развие, за да се покаже тази същност по най-вдъхновяващия начин.
Другото свързващо звено се оказа стремежа към интегритет, цялостност, единство. Никога не съм харесвала работата „на парче“ и задачи в стил „хайде сега да свършим тази работа, че е спешна, пък после ще го мислим“. Ами, всъщност аз съм тук, за да решим настоящия ти проблем и едновременно с това – по-големия проблем. Не да пием аналгин за болката, а да разберем откъде идва тя. Защото, иначе, как знаем това което правим къде ще ни отведе? А, за да знаем къде ще ни отведе, е нужно да се върнем към предишното свързващо звено – същността. Когато познаваме същността и потенциала, който носи тази същност, тогава ще знаем как да покажем нейната светлина по най-смисления начин. Осъзнах също, че за мен най-смисления, изконен, ултимативен начин е това, което правя да служи на хората, да прави техния живот по-добър. Третото свързващо звено.
И СЕГА НАКЪДЕ?
Изненадата беше, че изобщо не се чувствах устремена след тези важни прозрения. Като че ли нещо ме спираше. Сякаш имаше още някакво липсващо парченце от пъзела. Дадох си време, за да разбера кое е онова, което още е нужно да разбера и което ме спира да се задвижа. Обаче, нищо не се случваше. С месеци.
И така разбрах, че идва момент, в който живота вече не ни призовава по същия начин. Това е момента, в който сме достатъчно осъзнати за себе си и можем да бъдем повече в ролята на съ-творци. Това е момента, в който имаме всички инструменти, които е било нужно да открием. Това може би е онзи период на застой, на тишина и привидна празнота, когато сякаш живота се оттегля и ти казва „Ти си на ход“. Тогава, когато се извършва една мащабна вътрешна трансформация. И от нас зависи дали ще направим крачка към старото или към новото. Бих я нарекла фазата на неосъзнатото предприемачество. Моментът, в който всичко ти подсказва, че е нужно да направиш крачка в тъмното, в неизвестното. Да призовеш живота да ти съдейства.
ТУК И СЕГА
И така, в тази противоречива, но благодатна година, се роди проекта SOULDIVERS – пространство за себеизследване и разгръщане на вътрешната ни светлина и хармония. Създадохме го вдъхновени от дълбините на океана и от, и за хората, които имат куража да се гмурнат навътре в себе си, преоткривайки своята автентична същност и човешки принос.
Моята визия чрез това ново пространство е да допринеса за трансформиране на самопознанието и емпатията от индивидуално качество – в радикална, колективна сила. Чрез разширяващи преживявания, образователни процеси, творчески инсталации и изкуство, ще се стремим да влеем енергия в социалните, културни и поведенчески промени, които предстоят. Те биха били смислени, само ако подпомогнат един нов вид обмен между хората и сътрудничество – отвъд границите между различни култури, поколения, полове, раси и ценности.
С КАКВО БИХ МОГЛА ДА ПОМАГАМ ЗА НАПРЕД?
Моят професионален и личностен принос би бил най-силен в проекти и дейности, които насърчават прогрес, разширение и промяна, чрез изследване на същността и потенциала, и разгръщането му по начин, който вдъхновява. И мащабът за това би бил приложим както на индивидуално ниво, така и в организации, и в обществени проекти. Обикновено всяка промяна е свързана с надскачане на собствени или външни бариери и това е нещо, което ме окрилява. Умея да съчетавам екстремности, тъмното и светлото, да намирам свързаност между наглед нехармонични елементи, които заедно да формират нещо по-голямо и смислено. Имам опит и личен талант за това. С всичко това вярвам, че мога да бъда стратегически полезна на екипи или организации, които, постигайки бизнес целите си, имат стремежа да развиват култура на човешка съпричастност, развитие, образование и принос за обществото.
Можете да ме потърсите, ако имате нужда от подкрепа да разрешите затруднение в емоционален план. Ако желаете да надградите своята социална и емоционална интелигентност, като ценен личен ресурс и лидерско качество, вратите за вас са отворени. Или просто да помогна във вашето достигане до вътрешната светлина и сила.
Ако имате желание да осъществим групова програма, която да е насочена към теми като себеосъзнаване, междуличностни взаимоотношения, лидерство, емпатия и социална отговорност, ще се радвам да ви бъда полезна.
Ако вие организирате събитие или инициатива и смятате, че някои от тези теми, биха били добавена стойност, свържете се с мен.
И ако създавате нов проект, който искате да представите по вдъхновяващ начин, да изкарате неговия потенциал и стойност, и имате нужда от проницателна перспектива – много ще се радвам да ви подкрепя.
Можете да се свържете с мен на имейл amkercheva@gmail.com или да ме намерите в LinkedIn.
С БЛАГОДАРНОСТ
Благодаря на Лили за подадената ръка и вдъхновяващия път, по който се чувствах споделена и подкрепена. Благодаря и на всички дами от общността, с някои от които създадохме ценни приятелства и партньорства. Благодаря и на тези от вас, които достигнахте до финалните редове на моята история и може би припознахте нещо за себе си. Вас, както и онова мое предишно Аз, което поемаше по този път, бих насърчила с думите
„Това, което търсиш – търси теб. Достатъчно е да установиш кое е това, което искаш и за което си създаден. И да го призовеш с всяка следваща малка стъпка в твоята посока“.
***
Това беше всичко от нас с Тони – вярвам, че си взе твоята доза вдъхновение!
А сега, към програмата за увереност и самооценка, която стартира през януари…
Умения за изграждане и развиване на увереността и самооценкатаУмения за поставяне на цели, според собствените ни ценности и критерии за успех, и устойчивост в следването имУмения за себеотстояване и разиване на мрежа за взаимоподкрепа
