Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя им помага в това да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.
Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2500 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш, обучител и лектор. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“. Не на последно място – обединител е на общност от над 300 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.
Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!
Запознай се с историята на Александра Костадинова, която участва в предишно издание на програмата „Работа, която ти приляга“ и виж какъв беше нейният път на промяна – основно вътрешен, но и с резултат във външния.
ВМЕСТО УВОД
Една от книгите на децата ми започва със следното “Забелязали ли сте, че всяка история има
начало и край? Дори и най-кратката. И повечето хора с нетърпение очакват да разберат края, да
видят как завършва всичко. Но аз лично намирам това отношение за доста несправедливо към
средната част на историята. Защото вярвам, че там е най-интересното и забавното!”. (“Рибка” –
Евгения Николова). Мислейки си как да започна този текст, цитатът сам изскочи в главата ми. И
някак си се чувстваше на мястото си. Следващите редове не са за грандиозен финал. А за процес.
Пътуване. Борба. Най-вече със себе си. Но и осъзнаване. Приемане. И както към момента
изглежда път напред. Разбира се далеч не лесен и не непременно добър. Но нека все пак
започнем с някаква предистория.
Здравейте, казвам се Александра. Вече знаете няколко факта за мен, макар и без да сте се
фокусирали над информацията.
1. Майка съм на две прекрасни деца (всички това пишат за децата си)
2. Обичам книгите, писането, свободата на мисълта.
3. Познавам Лили. Именно тя се превърна в неотменна част от моя процес (понеже нали ви
казах, че за това ще си говорим).
Ето какво не знаете:
1. Обичам да създавам. Всичко под всякаква форма. Обичам полета на мисълта,
нестандартния поглед над нещата, търсенето … Съответно и писането.
2. Обичам да пътувам. Живяла съм на различни места, които смело мога да нарека мой дом,
защото там са оставали хора и приятели, на които много държа и без които този път
нямаше да е същия. Уви, неизменно, с тях е оставала и частица от душата ми.
3. Свободата е висша моя ценност (преди месеци нямаше да се изразя точно така, но
познанството ми с Лили и пътя, който извървяхме заедно ми помогна простичко да
формулирам тези няколко думи.)
4. Не вярвам, че има невъзможни неща. Вярвам, че просто понякога цената е твърде висока
и хората не са готови да я платят. (И тук въобще не говоря за пари)
5. И може би последно: занимавам се с маркетинг 🙂
НАЧАЛОТО
Мислех си, че знам точно кога започна всичко. Но пишейки този текст осъзнавам, че началото бе
много преди възходът, много преди падането. Още преди душата ми да познае какво е страст
отвъд разумното. Как можеш да дадеш повече отколкото си си представял, че е възможно за една
цел, в която искрено вярваш. Първото голямо разочарование, първия неистов страх, който изпитах,
бе по време на една разменна програма в Белгия. Тогава за първи път усетих какво е страх и
самота. Не тази самота, в която просто няма никой друг покрай теб, а онази, в която знаеш, че
макар и да има хора до теб оцеляването ти чисто физически и прагматично зависи само от теб. (И
тук вече говоря за пари).
После, разбира се, потиснах това усещане. Не забравих. Не мисля, че можеш да забравиш.
Срещнах любовта на живота си. Прибрах се в България и някак си всичко придоби смисъл. Не след
дълго открих Работата. Онази с главното “Р”, която ме поглъщаше, окриляваше, ощастливяваше
до степен отвъд представите ми. Имах отговорности, власт … Идеите ми не просто бяха чувани, но
и биваха приемани и осъществявани. Създавах. В пълният смисъл на думата. В сектор, който ме
привличаше и беше близък до сърцето ми. Ах, колко много пораснах за двете години! Колко
много научих! Колко много се промених! Дори не се и замислях за бъдещето, защото имахме
толкова много идеи и работа пред себе си, които само чакаха да бъдат реализирани. Почти не
спях. Но грам не се чувствах изморена. Почивах когато ми се отдадеше възможност, не
непременно в рамките на една и съща седмица. Но СЪЗДАВАХ! И летях.
Толкова на високо бях стигнала, че, когато всичко се сгромоляса, светът ми за миг свърши. Болката беше невъобразима.
Но най-тежкото от всичко бе, че дори не разбрах защо и как всичко се обърка. До ден днешен не
знам. Отдръпнах се. Избягах за малко. Дистанцирах се от всичко, което бе преди, за да се събера. После
се изправих пред неминуемата нужда да продължа. И тук дойде проблемът. Разглеждах какви ли
не обяви, кандидатствах на различни места и скоро след това започнах работа. Нищо обаче не
беше същото. Проблемът с това да имаш всичко е, че като го загубиш нищо след това не ти се
струва достатъчно добро. И сравняваш. Колкото и да не ти се иска съзнанието ти постоянно ти
напомня какво е било. Въпреки това давах всичко от себе си. Така съм устроена. Не мога да
съществувам по средата. Или се хвърлям докрай, или просто въобще не играя играта. Но нещата
не се получаваха. Не се чувствах добре там. По-малко от година след като започнах ме
освободиха, заради преструктуриране. Дойде ми доста изненадващо, макар и в крайна сметка да
исках промяна. Просто начинът, по който се отнесоха с мен бе некоректен и неетичен. Нарани
чувството ми за справедливост и несъмнено накърни достойнството ми.
А СЕГА НАКЪДЕ?
Осъзнаването за мен не дойде изведнъж. След злощастният опит, който ми се беше насъбрал
(отбележете патоса в думата злощастен) света ми за кратко придоби друг смисъл. Станах майка на
две прекрасни деца. Животът ми не спря. И търсенето в мен продължи, макар фокусът да се
измести и ценностите ми да се пренаредиха. Работеше ми се. Исках да съм социално активна и
ангажирана. Разходките с децата, игрите в парка, прочетените книжки бяха чудесни, но далеч не
достатъчни. Разбирате ли, аз винаги съм вярвала, че една жена има много роли и лица. Тя не е
просто майка или съпруга или пък домакиня. Една жена трябва пълноценно да изживява себе си
във всичките си роли и амплоа. Но коя бях аз? Почна едно лутане. Получих натиск отвън и
предложения да сменя сектора и да се преквалифицирам. Знаех, че мога да го постигна. Но исках
ли го? Щях ли да бъда щастлива? Щеше ли да се върне отново полетът на душата ми? Страстта?
Съмнявах се. И най-много от всичко ме разяждаше неспособността ми да взема решение.
Една от първите стъпки, които предприех, бе да се обърна към психотерапевт. Към него момент
ясно осъзнавах дупката, в която бях пропаднала. Първото нещо, което й разказах за себе си, бе
каква безумна апатия изпитвам и как не мога да се събера и да продължа. В процесът на работата
ни заедно стигнах до следния извод:
1. Аз съм в състояние на депресия
2. Движението е това, което помага на хората да излязат от депресията.
Не знам дали ще ми повярвате, но отначало се карах насила да правя каквото и да е било. Имах
толкова силни вътрешни съпротиви, че понякога нежеланието ми причиняваше физическа болка.
Но бях решена, че ще се справя. Почнах да подавам активно резюмета за каквото се сетите. Ходех
на стотици интервюта (не преувеличавам). Очевидно бях кандидат, който на хартия изглежда
добре. Обаче нещо все пречеше да се стигне до край. И всеки нов отказ, който получавах ме
връщаше няколко крачки назад. Тогава ми попадна пост в социалните медии за програмата на
Лили – “Работата, която ти приляга”
ПРОСЕЦЪТ… И РАБОТАТА МИ С ЛИЛИ
Помня първия ми разговор с Лили, където тя самата ми каза “Ако ти не се чувстваш сигурна, че
искаш дадена работа, как очакваш интервюиращите насреща да решат, че ти си техният човек?”
Напълно резонен въпрос, нали? Това беше именно най-големия ми проблем – неспособността да
взема решение. От сегашната си гледна точка знам, че причината за това се корени в погрешните
мотиви, заради които търсех отговор на този въпрос. Една от първите задачи, които имахме в
програмата, беше да разпишем целите, с които тръгваме. Написах нещо от рода “Да преодолея
стар травматичен опит и да изляза от състоянието на застой, в което се намирам”. Звучеше ми
доста идеалистично, но все пак го написах … Та, това бях аз – мечтателката. Не знам кога си
позволих да забравя същността си. Разбира се, че ще си поставям възвишени цели и ще говоря
високопарно понякога!
В хода на курса не знам какво точно научих. Не и осъзнато. Получавахме разни въпроси, на пръв
поглед напълно обикновени неща, като “какво е за вас успех?”. Разписвах ги, чаках обратна връзка
от Лили, четях. Гледах видеа. Все още не знаех къде съм или коя съм. Ако ви кажа, че е имало
“АХА” момент, след който вече изборът ми е бил ясен и всичко е изглеждало предначертано, ще
излъжа. Нямаше. За работата ми с Лили мога да кажа, че беше едно неусетно вглеждане навътре в
себе си, което се случи като на шега, но което ми помогна да се върна към някои добре забравени
истини. Да се върна към себе си. И да приема фактите, които знаех. Не, не исках да се
преквалифицирам! Не, не исках да работя непременно за много пари! Исках да бъда вдъхновена,
създаваща, осмисляща. И имах пълното право да бъда такава.
Пътуването ни към това, в какво се превръщаме трябва да започне от приемане на самите нас. До края на програмата бях почнала свой блог, без непременно да го свързвах с Лили, но признавайки
си с ръка на сърцето, че именно тя ми припомни коя съм. В края на програмата вече знаех, че за да намеря правилното място за мен, трябва да положа усилия. Направих си професионална
фотосесия (не казвам, че това е задължителна стъпка към успеха), пренаписах си автобиографията, направих я да изглежда по-запомнящо се и привлекателно. Промених и тактиката си, по време на интервютата. Вече не се чувствах като “момичето, което е там да търси работа”, а като “жената, която предлага уменията и ценностите си и търси начин да е полезна за отсрещната страна”.
Записах се на курс, който да подобри уменията ми в сфера, за която преди не исках и да чуя.
Запознах се с много хора. Общувах. Говорех за идеи. Търсех начини да се развивам. Бях проактивна.
В ДУШАТА СИ НОСЯ
С всяка следваща крачка, която правех се чувствах все повече себе си. Бях по-уверена и осъзната.
Продължих да ходя по интервюта. Много интервюта. Усилията, които положих, за да направя
кандидатурата си привлекателна, определено работеха. Работеше и смяната на отношението ми.
Опитвах. Получих предложение, което смело отказах, защото просто не чувствах като правилно.
После 1000 пъти се усъмних в решението си. Но продължих. Знаех, че някъде там има място
подходящо за мен. Имах възможността да започна много голям проект, в който аз да съм
водещата фигура, що се отнася до маркетинг. И него отказах. Защото не бях убедена в
сериозността на хората насреща ми, а ясно осъзнавах, че не искам да инвестирам себе си в нещо,
което да ми донесе пак старото падане. И пак продължих. Точно затова в началото ви казах, че
моята история ще е за процеса, през който преминаваме, за да намерим себе си. Пишейки този
материал получих предложение за работа, в компания, която усетих като правилна, с хора, които
не се опитваха да ме разпънат на кръст вадейки ми от сто кладенеца вода. А такива, на които им
пукаше дали аз ще пасна на екипа и те на мен. Та сега съм тук. Малко преди да почна писах на
Лили, споделяйки и новите си притеснения. А тя простичко ми каза “Нали знаеш, че това са просто
вътрешните ти съпротиви?”. Знам. И ще се боря с тях всеки ден. Защото реално работата, която ни
приляга е тази, за която ни стиска да се борим.
СЪВЕТЪТ
Изписах твърде много редове. Ако сте стигнали до тук ви благодаря. Ето я частицата истина, с
която искам да ви оставя: Позволете на себе си да бъдете себе си. ОК е да се чувствате
неудовлетворени. ОК е да искате повече. ОК е да не казвате непременно ‘да’. ОК е вашата истина
да не е тази на приятеля или съпруга ви. Приемете го и продължете. Вложете цялото си сърце в
нещо, в което вярвате. И се движете!
Колкото и малки и незначителни да ви се струват стъпките,
които правите. Правете ги. Без ясна представа или посока. Правете ги. С вяра, че заслужавате да се
превърнете в най-добрата версия на себе си. И не търсете края. Не ви е нужен завършек. Пътят
може да е в пъти по-интересен и смислен. Затова пътувайте. Навътре към себе си и навън към
другите.
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Блогът, който създадох се казва “В душата си нося …“. Едно от първите неща, които споделих в него, събра над 24 000 прочитания и 92 споделяния в рамките само на няколко дни. Написах го набързо. Дори не го редактирах. Но вложих в него сърцето си.
Друг пост, който смятах за страхотен, събра близък до нулев интерес. И ако се чудите защо ви
споделям тази информация, то е заради следното: Колкото повече мислите за нещо и се стараете
то да се получи по най-добрия възможен начин, толкова повече няма да успявате. Защото
слагайки определения като “най-добър” вие несъзнателно изхождате от позицията, че другите
неща, които правите, не са достатъчно добри. А кой всъщност определя какви са?
Вие. Само и
единствено вие.
Контакти:
Александра Костадинова
В душата си нося: https://www.facebook.com/WhatICarryInMySoul
LinkdIn: https://www.linkedin.com/in/alkostadinova/
***
Това беше от нас с Алекс!
Надявам се ти дадоха храна за размисъл и искра за промяна!
Ако и ти искаш да направиш своята осъзната кариерна промяна като действаш отвътре-навън, в малка, подбрана група от целеустремени дами, и с професионалната ми подкрепа, заповядай на есенното издание на тримесечната онлайн програма „Работа, която ти приляга“, която стартира на 21 септември.
А има възможност за индивидуална стратегическа сесия с мен, ако имаш конкретен кариерен ка
зус, и търсиш професионални насоки и човешка подкрепа в атмосфера на конфиденциалност.
