Здравей,
аз съм Лили Георгиева, серифициран консултант по кариерна промяна и личен брандинг с 3000 часа опит, автор, лектор, обучител, обединител на общност, и провокирам хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Помагам им да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.
Създадох рубриката „Моята гордост“ през есента на 2016-а: с цел да ти представя тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, дамите (и някои господа), които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, както в кариерен, така и в личен план, защото те вървят ръка за ръка.
С годините рубриката запази фокуса си, но промени името си на #SheDares: гостенките продължиха да разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории . Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!
През януари 2018-а моята гостенка бе смелата и много продуктивна Силвина. За мен тя е двигател с мощно вътрешно горене… който предава нататък.
Прочети историята й тогава, и продължението в част 2, за това какво се случи от началото на 2018-а до лятото на 2023-а, и си вземи поне малко от нейното гориво! 🙂
ЧАСТ 1
КОЯ СЪМ АЗ?
Аз съм Силвина и помагам на предприемачи и собственици на бизнес да станат по-организирани и продуктивни по различни начини: с онлайн обучение, лични консултации, лекции и екипни обучения. Работя с бизнеси в различни етапи на развитие, но най-много обичам ситуациите, в които при мен идва човек само с идея, когато приключи работата си с мен, вече има план за действие, бизнес план и маркетинг стратегия, след няколко месеца вече има работещ бизнес, а след няколко години – успешен бизнес. Извън работата правя най-вече едно: пътувам – понякога с приятели, понякога сама, но винаги с любопитство и с желание да опозная местата, които посещавам. 🙂
КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО?
Началото на професионалния ми път и нещата, които съм работила, са различни, но когато погледна назад сега, ми приличат на пъзел, който се е подреждал постепенно с годините, за да ме доведе дотук, при това още от 10-годишна възраст – тогава започнах да уча дистанционно. 🙂 Като едно от първите домашно обучавани деца в България, от малка имах определен учебен план и от мен зависеше дали ще си науча всичко навреме и както трябва, така че да завърша съответния клас. И още оттогава започнах да правя първите оптимизации на графика си, за да ми остава достатъчно време да се занимавам с първия си компютър, който получих, когато бях на 12.
В началото само играех игри, но бързо започнах да проявявам любопитство, да разучавам как работи компютърът, да го сглобявам и разглобявам, да преинсталирам различни програми… По онова време в повечето магазини за компютърни части и софтуер в Пловдив бях известна като Момичето, защото други момичета на моята възраст освен мен там не ходеха. 🙂
На 18 започнах да правя уеб сайтове и онлайн маркетинг – първо за клиенти от САЩ, след това и за малки бизнеси в Пазарджик, където живеех за кратко по онова време. На 22 реших да си търся “истинска” работа и намерих пак такава, свързана на пръв поглед с основния ми интерес, но всъщност такава, която ме разви и ми помогна да науча много повече от технологии.
Като част от проект, финансиран от Представителството на ООН в България и българското правителство, в цялата страна се откриваше мрежа от т.нар. телецентрове. Това бяха компютърни центрове, разположени в пощенски станции и общини в над 100 града в страната, в които работеше по един човек, разполагаха с десетина компютъра и предоставяха достъп до Интернет и обучение в компютърни умения на достъпни цени. Видях обява за предстоящото откриване на такъв център в Пазарджик, кандидатствах за позицията на негов мениджър, одобриха ме и получих една зала с 10 компютъра, като превръщането им в нещо смислено и полезно за хората в града беше изцяло моя задача. Бюджет за реклама нямах, нито бизнес план или шеф, който да работи заедно с мен в офиса и да ми казва какво да правя. Както казваха доста от колегите в телецентровете по онова време, задачата на всеки от нас беше да направи “от нищо нещо”. 🙂 Предизвикателството беше голямо, но и много удовлетворяващо. Успях да развия центъра от празна зала до едно добре посещавано място.
КОЕ БЕШЕ ПЪРВОТО НАИСТИНА ‚ДЪЛБОКО‘ В МОЯТА КАРИЕРА
След няколко години работа прекият ни мениджър от централния офис на проекта обяви, че е избрал мен и още един колега от друг телецентър в страната да проведем пилотни обучения по начални компютърни умения на по стотина души от местната държавна администрация, разделени в по няколко групи. Ако се справим, щяхме да спечелим проекта, който щеше да осигури работа и финансиране на всичките ни колеги в цялата страна. Ако се провалим, имаше сериозна вероятност телецентровете да не успеят да привлекат друго финансиране и същите тези колеги да останат без работа.
В продължение на два месеца всеки ден щях да обучавам по две групи абсолютно начинаещи, много от които никога досега не бяха ползвали компютър… без никога досега да съм говорила пред хора. Чували ли сте, че според проучвания най-големият страх на хората е да говорят пред публика? Е, тогава не го знаех и може би така е било по-добре. 🙂 Усещането беше, все едно съм хвърлена в дълбокото и или ще се удавя, или ще изплувам… заедно с половината си колеги.
Справих се, като заглуших всички други мисли освен една: “Как да бъда максимално полезна на хората?” От началото до края на всяко обучение постоянно търсех обратната връзка на групата, адаптирах материала спрямо тях и техните нужди, стараех се не само да ги науча как да държат мишката, как да си пуснат офис пакета и как да принтират документи, а и да им дам усещането, че могат да се справят, да премахна страха им от новото и да го заменя с увереност. Оказа се, че от страх да не се проваля съм открила ключа към успешното говорене пред хора. 🙂 И което беше още по-важно за мен, хората наистина излизаха от обученията, които водех, с нови знания, които успяваха да запомнят и да приложат в работата си.
Спечелихме проекта благодарение на тези успешни обучения, а аз бях повишена и преминах в по-голям център в София. След този проект водих още доста обучения за различни клиенти, правих и още сайтове и онлайн маркетинг за все по-големи клиенти, бях и редактор в списание за уеб технологии, където не само пишех, а и организирах процеса по излизането на всеки един брой.
ОЩЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
През 2009 пак се появи нещо интересно за мен: отново проект за създаване на обществени компютърни центрове, но този път в библиотеки в малки населени места, финансиран от фондация “Бил и Мелинда Гейтс” (ако се сещате за Бил Гейтс, основателя на Microsoft, прави сте – точно за него става дума). Кандидатствах за позицията на човек, който да поддържа сайта на проекта. Но бързо се оказа, че този малък сайт от няколко страници не е достатъчен за големия обем информация, който библиотеките ни изпращаха всеки ден. Дойде ми идеята да го превърнем в нещо по-голямо: онлайн портал, в който всяка библиотека може да публикува информация за себе си, чрез който отделните, малки библиотеки, досега изолирани в своите малки селца и градчета, могат да се свържат помежду си и да обменят опит, а хората извън библиотеките да научат повече за нещата, които се случват там и да поискат да ги посетят.
И така, това стана новият ми проект тип “от нищо нещо”. 🙂 Този път започвах без никакви ресурси, само с идея и с една презентация, която обясняваше ползите от създаването на такъв портал, определяше необходимите стъпки и нужния бюджет, който очаквах да ми отпуснат. Преди да изнеса презентацията пред цялото ръководство на проекта, бях много ентусиазирана и убедена, че след като видят ползата от него, няма как да ми откажат.
Отговорът беше твърдо “не”. Нямаше предвиден бюджет и проектът звучеше като нещо прекалено сложно за реализация. Аз обаче бях твърдо убедена, че от този портал има смисъл и след като продължих да представям подробностите и да преговарям в продължение на 6 месеца, проектът най-сетне беше одобрен. Останалото, както се казва, е история. 🙂 След около година работа, през която ръководих екип от програмист, дизайнер и няколко редактори, порталът стартира, превърна се в най-големия и посещаван сайт на тема библиотеки в България, спечели две награди на престижния конкурс “БГ Сайт” и работи и се използва активно и досега.
ЖЕЛАНИЕТО ЗА ПРОМЯНА
Въпреки този успех обаче, още докато работех по проекта, започнах да се чувствам не съвсем удовлетворена. От доста време мислех за създаване на нещо свое и след пет години работа в библиотеките, с моя приятелка и колежка в онлайн маркетинг бранша, стартирахме онлайн агенция. Работихме с клиенти, за които правехме сайтове и онлайн кампании, но сякаш и това не беше моето нещо. Три години по-късно опитах със собствен проект, вместо да правя такива за клиенти. И… докато той растеше, с него растеше и моето усещане, че нещо не е наред, въпреки че най-после работех това, което от години бях искала да опитам.
Мислех, че имам нужда от собствен проект, за да се почувствам удовлетворена. Опитах и това, участвах в основаването на няколко онлайн проекта с приятели, развих и една своя идея, но усещането за неудовлетворение си оставаше. Реших, че е време да потърся външна помощ, за да си отговоря на въпроса какво искам – успеех ли да разбера това, щеше да ми бъде лесно да го постигна.
Вече следях блога на Лили и си бях казала, че когато имам нужда, ще я потърся. В края на 2017 реших, че е крайно време да спра да отлагам и ѝ писах.
Мислех си, че съм от най-трудните клиенти, защото нямах идея какво искам – бях объркана и дори не знаех защо е така. Лили обаче с лекота ‘се справи’ с мен. 🙂 Още преди първата ни среща ѝ изпратих един много, много дълъг разказ за професионалния си живот, след това тя продължи да си говори с мен, да ми задава въпроси, да анализира… и в крайна сметка май ме опозна по-добре, отколкото аз познавах себе си. 🙂
С помощта на Лили най-сетне забелязах онова, което се повтаря през целия ми живот, а аз не го забелязвам, въпреки че е точно пред мен: организираността и продуктивността. Бях ги използвала като инструмент да си върша работата и между другото, покрай консултациите за онлайн маркетинг, учех хората, с които работя, на някоя и друга техника за продуктивност, когато ми се оплачеха, че нямат време за нещата, които им препоръчвам да правят онлайн. Но не се бях замисляла, че това може да е основното нещо, на което да уча клиентите си.
Лили ми помогна да планирам как да го оформя като продукт и как да го предложа на клиентите си, но по-важното е, че тя ми помогна да разбера какво наистина ме мотивира и ми даде кураж. Помогна ми да направя крачката и да започна да работя това, което истински ми допада и с което съм полезна на хората край себе си на 100%. Помогна ми да сбъдна детската си мечта. Наскоро си спомних, че като малка исках да стана учителка, за да казвам на хората какво да правят. Ето, че сега точно това правя и ми плащат за него. 😉
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Сега работя с хора, които стартират или управляват бизнес и ги обучавам да създават собствени системи за продуктивност, така че времето да им стига за всички важни задачи и да остава и за почивка. Имам и специална програма с фокус върху онлайн маркетинга, защото от опит (личен и на много мои клиенти през годините) знам колко постоянство е нужно за добрия онлайн маркетинг и как времето за него никога не достига. А за най-заетите хора разработвам онлайн обучение заедно със Зорница Стефанова – бизнес и лайф коуч, с чиято помощ се превърнах от продуктивна в супер продуктивна. 🙂
В момента със Зори заснемаме десетте модула на обучението “Супер продуктивност” и тъй като то скоро ще бъде готово, даваме възможност да бъдеш от първите, които ще си го купят със сериозна отстъпка. Цената му ще бъде 150 лв., но за хората, които го предплатят, преди да е готово (т.е. още сега), тя е само 50 лв. И това не е всичко!
Специално за читателите на Лили създадох промо код: gordost. Той важи до 15 февруари и намалява допълнително промо цената на обучението. С този код можеш да си го вземеш само за 30 лв. Заповядай тук: https://productivity.doubleclick.company/produkt/kurs-super-produktivnost/, натисни бутона купи и не забравяй да въведеш промо код gordost, преди да заплатиш поръчката.
Пожелавам ти продуктивен ден и ще се радвам, ако ме посетиш и на личния ми сайт: https://silvina-bg.com/. На него ще научиш повече за всички програми и обучения, които правя, ще можеш да прочетеш много полезни материали в блога ми (пиша чак от 2004 г., та досега) и да се запишеш в моя е-бюлетин, за да ти изпращам интересни неща за твоята още по-добра продуктивност.
ЧАСТ 2
Едва когато се замислих за изминалите пет години, осъзнах колко много се е променило и развило от онова мое интервю за рубриката She Dares през 2018. Тогава тепърва прохождах и знаех къде отивам, но не съм и могла да предположа по какви пътища ще стигна дотам… нито колко приятни за изминаване ще се окажат. ????
Когато започвах, си мислех, че ще работя индивидуално с хората, по примера на Лили, за да развиваме тяхната лична продуктивност, да ги уча как да си поставят правилните за самите тях цели и как да работят умно и с лекота, за да ги постигнат. Така и започнах. Знаех и че искам да градя както личен бранд, така и такъв, който е различен от моето лично име, за да мога да разрасна дейността и екипа си. Случи се и това. Не бях и предполагала, обаче, че пътят ми ще стане толкова широк и криволичещ, че ще успея да помогна на толкова хора, и че ще започна да работя не само индивидуално, а и с цели екипи, отдели и организации, за да прилагат същите тези принципи към работата си.
Как се разви новото ти амплоа?
В началото водех онлайн курсове и събития на живо. Правех и индивидуални консултации както с хора от общността на Лили, които ми се довериха в самото начало, и, както и самата Лили, ме подкрепят и досега, за което съм им безкрайно благодарна, така и с мои отдавнашни познати от стари работни места и клиенти на предишния ми бизнес. (Преди да стартирам Супер продуктивност, имах агенция за изграждане и поддържане на онлайн присъствие, която работеше с малки и средни бизнеси в цялата страна, но когато усетих, че съм се изчерпала в тази професия, Лили ми помогна да намеря сегашното си амплоа.)
Тази моя дейност продължи две години, преди да дойде време за първия завой. Той се случи, когато един от редовните ми клиенти (с когото работим успешно и до днес) ми каза: “Виждам страхотен ефект от това, което правим заедно, а като станах по-структуриран и организиран, това започна да се пренася и към екипа на фирмата. Дали можеш да измислиш начин, по който да разраснем този ефект, като работиш и с тях?”
Речено – сторено. ???? И така започна работата ми с цели екипи.
Още около година експериментирах с различни начини да приложа комбинацията от добри практики за целеполагане и управление на задачи, психология и знания за устройството и работата на мозъка и останалата част от тялото ни, която работеше за отделни хора, към цели екипи. Получи се… и постепенно се превърна в основната ми дейност.
През 2020 г. се разви и още една от услугите, които дотогава предлагах по-скоро като “черешка на тортата”. Тъй като имам към 15 години опит в дистанционната работа и значителна част от този стаж включва и управление на дистанционно работещи екипи, част от консултациите ми бяха специфично в сферата на организирането на такъв тип работа. И когато внезапно се наложи всички да започнем да работим в такъв режим, различни организации, от малки бизнеси до корпорации, започнаха да търсят консултации и обучения в тази насока. Така няколко месеца се фокусирах върху съдействие на хората да бъдат истински ефективни в дистанционна среда, като не забравят и да се грижат за себе си и да почиват ефективно. (Оказа се, че противно на очакванията на много мениджъри, когато хората масово заработиха от вкъщи, проблемът беше не как да бъдат стимулирани да работят, както обикновено, а как ръководителите им да ги предпазят от твърде много работа и от прегаряне.)
Така постепенно пренасочих основната част от работата си към екипи: понякога отдели в някоя компания, друг път цели организации. Моят екип порасна до трима души. Постепенно, според нуждите на клиентите, добавяхме и други услуги, като например съдействие в подбора на хора или в стратегическото планиране на работата – някои с помощта на партньори, за други обучих себе си или хора от екипа ни. И услугите ни се насочиха към една основна полза и за мениджърите, и за техните екипи: да им помагаме да изградят най-добрата за тях работна среда. Такава, в която точните хора успяват да свършат най-същественото от задълженията си и да постигнат поставените цели с лекота и удовлетворение.
Как се промени самата ти?
Най-значимото и трансформиращо нещо, което научих от работата ми с Лили, беше да правя изборите в работата и живота си от любов, а не от страх. Това беше най-голямата промяна за мен и тя преобърна всичко, което правя.
Изборите от страх са добре познати на повечето хора. Често ни възпитават с тях от малки – разбира се, добронамерено, за да ни предпазят от неуспехи. И аз съм чувала същото от почти всички мои роднини, докато растях: “Търси си сигурна работа и се старай редовно да взимаш заплата, че несигурността иначе е много страшна”. “Работата е работа, не е за удоволствие”. “Ако можеше да се чувстваш добре на работа, нямаше да ти плащат за това – щеше да е не работа, а забавление в свободното ти време”. “Успешна си, когато изкарваш много пари и си на висока позиция… и е нормално да си под стрес, за да стигнеш дотам, то не е лесно, иначе всеки щеше да е успешен”.
Когато започнах първата си работа, бях с постоянния страх да не я загубя, и с нея да не си отидат заплатата и финансовата сигурност. Гонех развитие, за да получавам повече пари. От страх да не остана без тях. И сякаш нарочно избирах работни места и позиции (или пък те избираха мен, кой знае), на които беше тежко, трудно, парите не бяха много, но “някой ден” щяха да дойдат, а междувременно поне малкото беше “сигурно”… и след няколко години в такъв режим се разболях.
След като се установи, че здравословните ми проблеми се дължат на стреса, се сдобих и с нов страх, който започна да ме води: да не преживея същото отново. Създадох първия си бизнес, за да имам контрол върху работното време и начина си на работа. От страх да не продължа да завися от шеф, който ще ме стресира. Когато избирах с кой клиент да работя, се страхувах дали няма да се напаснем зле или пък да не ми плати договореното… и разбира се, по ирония на съдбата, често попадах точно в тези ситуации, от които най-много ме беше страх.
Когато се свързах с Лили, мислех, че съм объркана и че не знам накъде да продължа. Търсех начин да бъда по-спокойна и уверена в това, което правя и то да ми е по-близко, така че работният ден да минава във вършене на нещо, което обичам. Усещах, че въпреки всичко, тогавашната ми работа не е онова нещо, но нямах представа кое е то. Сега, когато погледна назад, виждам, че тази смяна на попрището е била първият избор, който съм направила от любов – към себе си, но и към бъдещата ми работа, която тогава дори не подозирах каква точно ще се окаже.
След този първи избор започнах да правя и следващите от любов. Когато решавах дали да приема партньорство или да работя с клиент, основният ми критерий беше дали ще ми бъде приятно да работя с тези хора, дали имаме общи ценности и дали ще можем заедно да направим нещо, от което и двете страни да са удовлетворени и което да се отрази добре и на общността около нас и на бранша, в който клиентът ми работи. Когато получавах запитване за някоя услуга, преди да отговоря с “да” или “не”, се питах не само дали мога да я извърша в желаното време, а най-вече дали ми звучи удовлетворяващо и дали ще мога да свърша работата с лекота. Колкото повече такива избори правех, толкова повече възможности се появяваха да работя именно по този начин: с хора, които истински харесвам, с лекота и удовлетворение. А всички страшни неща изчезнаха от само себе си.
Как се чувстваш в момента?
В момента се чувствам на мястото си. Правя това, с което мога да бъда най-полезна и да давам най-голям принос към света – а това е най-важното за мен и то ми носи спокойствие и удовлетворение.
Когато погледна назад, ми се струва, че всичко се е случило точно така, както трябваше и че не бих променила нищо. Дори и някои дребни неща, които повечето хора биха окачествили като неуспехи, аз приемам като уроци, от които извлякох поуките и които ми бяха необходими. Така че, ако можех да кажа нещо на тогавашното ми аз, то щеше да бъде само: “Няма страшно, на прав път си”.
ЗА ФИНАЛ
Има един мит относно продуктивността, който боря, откакто започнах да работя това. Когато чуят “продуктивност”, хората си представят техники и трикове, с които да се научат да работят още повече. Клиентите ми са особено изненадани от това, че първата ни задача, когато започнем работа заедно, е да планираме времето им за почивка и да ги науча как да го оползотворяват ефективно, така че истински да презаредят батериите и ресурсите си. То е само част от начина ми на работа и от разбирането, което за мое щастие все повече хора и организации възприемат: да бъдеш продуктивен означава да работиш не повече, а по-умно. И ако мога да дам един съвет на читателите, той ще бъде: определете кои са най-важните за вас резултати, които искате да постигнете и организирайте работата си така, че да се фокусирате върху задачите, които ви помагат за постигането им. Всичко останало може да почака или да бъде делегирано на някого. В крайна сметка, да си истински продуктивен означава от работата ти да има положителен резултат – качествен “продукт”.
Ако темата за умната работа с повече лекота ви е интересна, каня ви на сайта ни: https://superproduktivnost.com/. На него можете да намерите множество статии и интервюта с експертите, с които работим, да се включите в някоя от обучителните ни програми или да се запишете в e-mail бюлетина ни, в който споделям последните открития в областта на продуктивността, интересни четива и съвети.
***
Това беше всичко от нас със Силвина!
Ако и ти искаш кариерна промяна към работа, която ти приляга, или пък повече видимост и разпознаваемост сред работодатели и клиенти, виж курса за взимане на кариерно решение „А сега накъде“, индивидуалната стратегическа сесия, или поредицата от мастъркласове, които създадох за всички, които искат да правят кариерни избори и да се развиват в дейността си, от любов към себе си, и към делото си.