ПЪЛНА КАРИЕРНА ПРОМЯНА – Стела Ерера

Въпросът ти ми напомни за едно много позитивно телевизионно предаване – „Пълна промяна“, в което преобразяваха героините до неузнаваемост, караха ги да открият красотата в себе си, да повярват в нея и да я покажат на света. В моя професионален път не е имало пълно преобразяване. По-скоро промените се случват плавно, сякаш от само себе си. Търсени са, но не всяка цена и надграждат всичко онова, в което съм влагала енергия, любов и знания до момента.Скоро се прибирах от прекрасен тиймбилдинг с колеги в Копривщица. На връщане бях сама в колата, пуснах си любима музика и започнаха завоите. Остри, плавни, по стръмното нагоре, после спускаш, отново по стръмното. Изкефих се максимално. Досега не бях шофирала по такива завои, сама и разбира се с кола, която „влиза добре в завоите“. Но аз давах газ в завоя, аз натисках и спирачката преди него. Осъзнавах, че карам бързо, но сигурно. Отдавах цялата си емоция на дадения момент, но всичко  това с разум в главата и мисъл за близите ми, които ме чакат, и за отсрещните коли и хората, които се задават зад завоя. Така е и в професията ми до момента.

Преди повече от 7 години, реших да премина от корпоративния PR и менажирането на събития, към PR-а в шоубизнеса, нещо изключително различно. Ако в корпоративния PR правиш всичко възможно да предвидиш и да избегнеш скандала, то в шоубизнеса, скандалът не е проблем, напротив. С него привличаш вниманието и изкуството е да съумееш да го задържиш след „чудото за три дни“. Наред с PR-a съм се занимавала и с други ‘изкуства’. Казвам изкуства, защото от всички определения за PR, които съществуват, най-много ми допада това, което преди години ми сподели прекрасният ми преподавател Десислва Бошнакова, а именно, че „PR-ът е изкуството да обясняваш и да бъдеш разбран.“

Докато учех, а и след това, работех и като гримьор. Като студент, завърших курс за професионален грим, защото за мен бе важно да имам „занаят в ръцете“. Докато бях по майчинство с второто ми детенце, започнах да творя бижута. Пластичните и декоративно-приложните изкуства винаги са ме привличали. Навярно е по наследство. 🙂 Единият ми дядо беше златар, а другият твореше чудеса от ковано желязо. И така започнах да ходя на специализирани курсове, изучавах различни бижутерийни техники, четях много. Едновременно с това си създадох свой бранд, който носи изцяло моята индивидуалност, и творях бижута за бременни, за приятели мечтатели и бижута за дома. Проектът ми се казва PalomaBlancaArt. Усетих цялата емоция и на това да създадеш нещо свое от нищото и да го развиеш така, че то да има мисия, да твори добро и да стане търсено, разпознаваемо и успешно. Но не исках да се откажа напълно от емоцията и от всичко онова, което съм влагала досега в професията си, както и от възможността да правя добро чрез нея. Затова, след майчинството, пуснах белия си гълъб да лети свободно в съзнанието ми… докато един ден мога да му даря отново енергията, с която го създадох.

Какво те вдъхновява? Какво те води напред?

В работата си винаги съм водена от това да помагам и да правя добро. Дали ще помогна на клиент затова бизнесът му да бъде разбран и по-успешен, на бъдеща майка затова да очаква спокойно и с вяра рожбата си, или на булка, която да бъде незабравимо красива в най-съкровения си ден. Но с времето започнах да имам нужда и от друг смисъл. Така, в търсене открих най-ценното, и то е, чрез PR-a – и корпоративния,и този в шоубизнеса, мога да правя добро за хората в нужда. Именно това ми дава големия смисъл, зарежда ме и ме дарява с вдъхновението да продължавам толкова години да се развивам и да работя в тази сфера.

Въпреки разностранните ми интереси и хобита, не вярвам в многото пътища . Кариерата е само част от живота. А за мен той е игра. Главният път в нея е един и дори  да вървиш по неутъпканите пътеки и да завиваш рязко, отново търсиш „Своя главен път“. Знаеш, че той ще те отведе към „Твоя смисъл“. За мен смисълът е доброто, което можеш да направиш. И ако трябва отново да се върна на метафората с шофирането: В играта Живот, най-ценното, без което не можеш, е автомобилът – близките ти, приятелите ти и екипът ти, на които можеш да се довериш защото знаеш, че само заедно може да „влезете и да излезете от всеки завой“. Наред с това е нужно да осъзнаеш, че в тази игра, по твоя път, всичко зависи от теб самия – дали ще дадеш газ в завоя или ще натиснеш спирачката по средата.

С какво се занимаваш в момента и как стигна до него?

В момента съм част от екипа на PR агенция InterImage, част от комуникационната група “Interpartners”. От ноември 2017 InterImage се присъедини и към една от най-младите и бързо развиващи се независими PR мрежи в световен мащаб – Novum Worldwide, а през 2018 ставаме на 10 години. Казвам ставаме, защото ти знаеш, че бях част от екипа на Interpartners още докато седях на студентската скамейка. Научих изключително много за професията от колегите ми и от мениджърите на агенцията Катя Димитрова и Ани Ангелова. След това Катя ми предложи и станах част от екипа на новосъздадената тогава PR агенция InterImage. Беше изключително вълнуващо, ново и вдъхновяващо. След 4 години реших да направя промяната към шоубизнеса и се впуснах в нови приключения. Незабравимо пътешествие с интригуващи проекти, много и различни колеги, много смях, много сълзи, незабравими мигове и такива, които искаш никога да не са ти се случвали, но и от тях си извлякал опит и поука.

Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?

Досега имам 3 скока, 1 нисък старт за скок и едно падане.

Първият път скочих в неизвестното – беше прекрасно и нямаше страх, а любопитство към непознатото. Започнах да се занимавам с PR в международна продуцентката компания, току що стъпила на българския пазар. Бях подкована с много корпоративен опит, но без идея за това как се случнат нещата зад камерата. Когато обаче имаш късмета да попаднеш на прекрасни колеги, тогава няма невъзможни неща. Работата ми в телевизията след това бе като естествено продължение на професионалния ми път до момента. И така почти 4 г. Последва нисък старт за скок с много обмисляне и в крайна сметка взех решение да скоча. Тогава ми предложиха смисъла, който търсех и скочих в името на мечтата си да се занимавам изцяло със социално отговорните инициативи на медията. Работех с прекрасен екип и с едни от най-вдъхновяващите хора в лицето на социалните предприемачи от @ПРОМЯНАТА. И тогава…последва падане. Бях едновременно изненадана, ужасена и изплашена. Бе един от най-трудните ми периоди и благодаря изключително много на съпруга ми, близките и приятелите ми, че ме разбраха и изтърпяха. Както ми каза Една приятелка: „Освен, че в момента не правиш това, което обичаш…….., най-вече е разклатено егото ти.“

Тогава започнах в дълбочина да чета за същността на егото. И разбрах, че то е нещо изкуствено, фалшива идея, която ни е дадена от другите за самите нас.И ако дори малко си подвластен на егото си и то бъде разклатено, тогава се чувстваш  изплашен, объркан, всички граници се размиват и не знаеш кой си. Настъпва хаос. След него обаче следва период на преосмисляне. И колкото по-бързо осъзнаеш, че е важно кой си ти, а не егото ти, толкова по-бързо успяваш да замениш хаоса с космос. Тогава откриваш центъра вътре в себе си, душата, която носиш от много животи насам и само тя има значение. „Това е, ĸoeтo Бyдa нapичa „Dhаmmа“, Лao Дзъ гo нapичa „Tao“, a Xepaĸлит „Лoгoc“. To нe e нaпpaвeнo oт чoвeĸa. To e caмaтa цeл нa cъщecтвyвaнeтo.“ На мен ми отне доста време. И затова, колкото и парадоксално да звучи сега, половин година по-късно, въпреки целия вътрешен ад, през който преминах, си мисля, че няма случайни неща и Пътят е един! Имало е смисъл да премина през това, за да открия себе си и да престана да бъда подвластна на егото.

Последва 3-тият ми скок – завръщането ми в InterImage. Първоначалното усещане е, че това не е скок, нали ти е нещо познато. Да, ама не. Само хората, които общуваха с мен веднага след завръщането ми, знаят какъв страх изпитвах и колко не бях аз. PR-ът и маркитингът в телевизията са доста специфични, изключително интересни, но и много различни.

През тези 6 години, корпоративният PR извън шоубизнеса и медиите се е променил много, развил се е в различни посоки и в синхрон с новите изисквания на пазара.  В първите дни физически бях като в машина на времето, дежа вю.

Снимка: Красена Ангелова

Последваха много непознати комуникационни подходи, които заради всичко, което бях преживяла и въпреки целия ми опит до момента, ме караха да се страхувам и да се питам: „Дали ще се справя?“ И тогава чух гласа на прекрасните ми колеги,  които ме познават толкова добре, че могат да ми кажат: „Стела, това не си ти… Дай си малко време, защото имаш достатъчно опит и можеш!“ И както казва моят баща: „Всичко е въпрос на 1 месец!“- така и стана. Осъзнах, че завръщането ми е ново начало. Имам да уча много нови неща и да дам много натрупани знания и опит. А най-хубавото е, че работя с хора, които са и мои приятели – с цялото богатство, което се крие зад тази дума.

Разкажи за един момент от пътя ти в настоящото поприще, когато ти е било много трудно, и какво ти помогна да продължиш напред?

За преодоляването на най-трудния ми период в професионално отношение ми помогнаха най-близките ми хора – съпругът ми, семейството ми и най-верните ми приятели.

Относно най-трудния момент – беше, когато трябваше да се обадя и да говоря с майката на убито момиче. И за нея и за нас бе важно да бъде уточнена и обяснена възникнала ситуация, за която нямахме никаква вина. Помогна ми състраданието и това да се опитам поне малко, да се поставя на мястото на другия. Беше натоварен с много различни емоции момент.

Кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?

Най-много се гордея със семейството, което със съпруга ми успяхме да създадем. Гордея се с децата ни. Гордея се с това, че съумяваме да им предаваме най-ценните уроци за това да бъдат добри хора. Гордея се с думата, която синът ми измисли, когато беше на 3 г. и с която ми обясни как се чувства у дома. Каза: „Мамо, приютно ми е.“  Гордея се със себе си затова, че успявам да привличам такъв прекрасен мъж до себе си, който обичам безкрайно и който ме обича такава – с всичките ми странности и обикновености. Гордея се много с родителите си и със семейството, от което произлизам, както и с малкото, но истински приятели, които имам. Най-ценните за мен неща.

Ти си и майка, и съпруга, и постоянно учеща и развиваща се жена, която работи това, което обича. Как успяваш да жонглираш с всички роли… или може би твоята метафора е различна? 🙂

Не, добре си е метафората. Само дето аз не съм добър жонгльор. :-). И две мандарини да се опитам да премятам все ще  изтърва  едната. :-))) Но децата, семейството, работата – всяко едно изисква любов, време и грижа с душа. Мисля, че успавам да се справя, защото започнах да се уча да не съм  перфекционист, да осъзная, че перфектната майка, съпруга и работеща жена не са моя цел, и съм спокойна с това, че понякога правя грешки. И въпреки, че за мен „Дяволът винаги е в детайла“, вече успявам да го откривам без да се измъчвам с това, че на всяка цена всичко трябва да бъде перфектно. Често съм полярна и затова се замислям и работя много над това да владея емоциите си, както отрицателните, така и положителните. Не ги крия, показвам ги, но и гледам да се щадя, за да не „прегарям“. Опитвам се също да забавям темпото. И най-важното е, че досега, не съм жонглирала сама. И според мен в това се крие успехът на този „номер“. Да сте заедно, не само когато прожекторите светят към вас, но и в тъмното зад сцената. Има много жени, които се справят с жонглирането сами, възхищавам им се искрено, но не зная как успяват. И последният ми „трик“ наричам „резервният резервоар“. В него с много усилия, старание и любов пазя енергия, която дарявам само на най-близките си хора. Понякога съм говорила толкова много през деня, че когато се прибера нямам сили да си кажа името. Но когато видя едни 3 чифта очи срещу мен – идва ред на скритото гориво.

Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и се свързват с хората като им носят стойност. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?

Личният брандинг за мен може да се опише с 3 думи: Това съм аз! Необходимо е да разбереш кой си, да откриеш своя център без да се ръководиш от егото, след това „да се центрираш“ 🙂 и да се покажеш пред света такъв, какъвто си. С всичките си странности и обикновености. (Тази дума определено не съществува, но ти ме вдъхнови да си я измисля :-)))

Бих искала името ми да се свързва с толкова различни неща, колкото са различни и познанствата ми.

Какво планираш за 2018-а, какво да очакваме от теб тази година?

Нищо! Вече нищо не планирам. Мечтая да сме здрави, да се обичаме, да творим красиви неща в себе си, до себе си и да пътуваме.

Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?

Да теглят чертата на плюсове и минуси, колкото и прозаично да звучи; да са сигурни, че скокът ще ги накара да полетят и дори да паднат това няма да ги накара да се откажат; да вземат със себе си целия си опит до момента, за да е плавно приземяването; да се доверят, но не сляпо, на интуицията си и да знаят, че винаги ще има някой, който ще скочи с тях и ще ги подкрепи. Ако не човек, то собствената им вяра!

За контакти със Стела:

Стела Ерера / mob: 0888 2000 23 / mail: stela.erera@gmail.com / stella.erera@interimage.bg