В ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са променили професията си, или вече работят за себе си. А някои от тях са започнали да правят това, което правят, по различен начин…
През септември 2017-а имам удоволствието да ти представя Ася Колева – Стоянова, която познавам от едно наше общо интервю за блог за майки и деца. Така де, аз предадох своята част и когато интервюто излезе, прочетох за Ася. Разбрах, че преди е работила за един от най-големите издатели в България, че е харесвала това, което прави… докато не се появил синът й. Разбрах и колко стойностна е дейността й в Бяла лодка, колкото й да й е трудно… но да не издавам. 🙂
С Ася се следим във Фейсбук, коментираме и харесваме това, която другата прави, но все още не сме се виждали. Обещахме си да стане скоро, докото подготвяхме този разговор. 🙂
А той се получи интересен и стойностен. Както винаги.
Как и кога се случи пълната кариерна промяна при теб? С какво се занимаваш в момента и как стигна до него?
Както често се случва в живота на жените, и при мен раждането на първото дете даде тласък на много вътрешни и външни промени. Който го е преживял, разбира за какво говоря. Който не – ами, общо взето се разпадаш на парчета и после се пренареждаш отново. 🙂 С всичките последствия.
Дотогава бях във визуалния отдел на в-к „Капитал“ – правех инфографики и илюстрации, за известно време бях и визуален редактор на „Капитал Лайт“, движех и много други визуални проекти в рамките на Икономедиа (издателят на Капитал).
Работата в седмичник предлага страхотно поле за развитие – всяка седмица има нови материали, с които да работиш, генерираш купища идеи, някои от които отпадат, други доразвиваш. Всичко се случва бързо, защото каквото и да се случва, вестникът трябва да излезе в срок. Беше чудесна школа за мен, но накрая, мисля, просто се бях изтощила от темпото и от шантавия работен график тогава. Затова и реших да не се връщам след майчинството, а да дам шанс на една моя стара идея.
Направих малък бранд с хартиени неща, създадени от мен – книжки, тефтери, игри за деца и тн. – „Бяла лодка“ и започнах да ги продавам.
Вече три години се занимавам с това.
Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?
Страхът не беше никак малък, от днешна гледна точка виждам колко неуверена съм била и колко много ми е коствало да „скоча“. Все пак по-силно от страха тогава се оказа явно желанието да проверя докъде мога да стигна, ако правя нещо 100% мое, ако съм себе си, да проверя границите си. Това, което разбрах по пътя досега е, че граници няма. Границите са в главите ни.
Кои са нещата, които ако знаеше, когато скочи, щеше да ти бъде по-леко?
Пътят си е път и той ние учи чрез неговите си криволици и препъни-камъни.
Все пак, сигурно щеше да ми е по-леко, ако си бях направила по-строен бизнес-план в началото, ако бях по-уверена или ако бях намерила човек/хора, с които да движим цялото нещо. Не е невъзможно да правиш такъв тип бизнес сам, но е в пъти по-трудно. Нормално е на някакъв етап енергията ти да се изчерпа – тогава е безценно да имаш някой до себе си.
А кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?
Гордея се, че се научих на много неща (точно поради факта, че нямах екип).
Че успях да намеря горе-долу баланса „работа-семейство“, „време-финанси“.
Че не се отказвам.
Че доставям радост чрез моите произведения.
Че съм себе си в това, което правя.
То даже не е гордост, а благодарност.
Ти си майка, съпруга, движиш издателството, учиш и се развиваш – кога е времето за теб самата и с какво го изпълваш?
За мен беше огромна крачка осъзнаването, че всеки ден душата и тялото ми имат нужда от въздух – не само през уикенда или през отпуската, че имат нужда да се смилявам над тях и да им давам нужното редовно. Научих се да не изпитвам вина в работно време да изгледам някое видео, да почета книга, да порисувам неструктурирано, да се разходя, да правя йога или о! дори да подремна за половин час! Да си разреша да правя всичко това се оказа много важно за работата ми – помага ми да бъда по-концентрирана, вдъхновена, работоспособна.
Колкото и странно да звучи, тази свобода съм си я извоювала най-вече от самата себе си, защото моделът на „8 часа зад бюрото“ много трудно се изтръгва и продължава да работи дълго – дори, когато отдавна си сам и нямаш „началници“.
Също така, дълго време се измъчвах, че работя хаотично, пробвах да си налагам дисциплина, графици и тн. В един момент приех, че при мен просто не работи. От една страна защото постоянно изскача нещо непредвидено – в работа или семейство, от друга, защото всъщност е много работещо за мен да следвам интуицията си и в някои дни да се занимавам с едно, а в други – с друго според усещанията ми, да редувам почивка-работа всеки ден. От трета страна се уверих, че не съм само аз – че пътят на всяка жена-творец, та било тя майка или не – е хаотичен и че жонглирането на задачи и роли от всякакво естество е ежедневие. И това е ОК.
Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и показват каква стойност могат да носят. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?
За зла участ имам доста пропуски в теорията по „развиване на личен бранд“ :).
Но това, на което ме е научила практиката е – създавай нещо със сърце – продукт или услуга, покажи себе си чрез него, не се жали, направи го възможно най-доброто, покажи го умно и смело на света. Ти си уникален, ако се справиш добре, уникален ще е и твоят продукт и светът сам ще започне да го разпознава и търси.
Какви нови проекти предстоят пред теб и Бяла лодка?
В момента Бяла лодка се носи с по-бавни темпове, тъй като капитанът й стана майка за втори път това лято и е зает с бебегледане. 🙂 И за мен това забавяне също е ОК, колкото и да ме сърбят ръцете да работя, в момента нямам тази възможност, така че – колкото, толкова.
Но нови идеи и проекти не липсват. Иска ми се да продължа да гледам на това начинание едновременно сериозно и несериозно. Сериозно – за да се задълбочавам достатъчно, да го развивам, да не разочаровам своето племе. Несериозно – за да не загубя лекотата и смисъла, за да не започна да се взимам много на сериозно.
Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?
Бих им казала, че съм сигурна, че всеки един от тях носи в себе си нещо уникално и разкошно, от което и те, и светът би спечелил. Нека не се страхуват да го покажат.
Също бих ги посъветвала да не гледат на една кариерна промяна като на нещо крайно. Ако нещата не потръгнат, винаги има много пътища след това, а много често и обратен път.
Промяната е процес. И е различен за всеки. Правете малки стъпки. Или се хвърлете. Няма грешен или верен начин..
Не се страхувайте от грешки и провал – те са естествена част от пътя, те са наши приятели.
Успех!
За контакти с Ася:
www.lodkata.com
asya.koleva@gmail.com