Здравей, аз съм Лили Георгиева, серифициран консултант по кариерна промяна и личен брандинг с 3000 часа опит, автор, лектор, обучител, обединител на общност, и провокирам хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Помагам им да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.
Създадох рубриката „Моята гордост“ през есента на 2016-а: с цел да ти представя тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, дамите (и някои господа), които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, както в кариерен, така и в личен план, защото те вървят ръка за ръка.
С годините рубриката запази фокуса си, но промени името си на #SheDares: гостенките продължиха да разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории . Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!
През декември 2017-а моята гостенка бе лъчезарната, смела и дейна Албена Славова от Варна. Албена заразява с енергия и ентусиазъм, говори с много метафори (голям кеф е на живо!) и живее мечтата си.
Припомни си стария й разказ или директно скролни надолу към новия, за да видиш как се промени тя самата в тези близо седем години, както и нейното дело. Вдъхновяваща е! 
ЧАСТ 1 (декември 2017)
НЕЩО КАТО УВОД
Казвам се Албена Славова. Живея във Варна. На 51 години съм и не бих ги сменила за по-малко. Чувствам се страхотно! Дългогодишният семеен живот ме е събрал в обща прегръдка със съпруга ми и нашата дъщеря. Погрижила съм се да възстановя и укрепя здравето си. Имам светъл и уютен дом. Радвам се на трайни и сърдечни приятелства. Всичко това е стойностно и ценно, но по-истински щастлива започнах да се чувствам след като направих огромни промени в професионалния си живот.
По-голямата част от него е свързана с БТК. 15-те години там са поделени между работата ми като инженер, търговец и тренер. В онзи, далечен във времето момент, след края на следването ми, БТК все още не беше формирала екипи, които да обгрижват различните типове клиенти. Затова при проблем големите клиенти се обръщаха за съдействие директно към съответната техническа служба. Обикновено те бяха притеснени и разгневени заради прекъсване на трафика им. Тогава разбрах, че имам талант да оказвам положително влияние върху хората. Добавих към техническата си работа отношение и внимание към клиента, каквито не се изискваха от длъжността ми. Затова, когато аналоговата техника, с която работех, отпадна от употреба, станах част от търговския екип на компанията. Отзивчивостта и сърдечността останаха моя запазена марка и заради тях бях търсена и предпочитана от много клиенти. Като естествено продължение станах вътрешнофирмен тренер. В това открих своя скрита дотогава страст и почувствах тренингите като лична мисия. Работата ми носеше удовлетворение. Но едновременно с това Виваком излезе агресивно на пазара и това внесе изключително натоварване за персонала. Години наред бях всеотдайна към клиентите и колегите си, докато компанията не реши доста грубо да съкрати част от персонала си по възраст. По-късно, след години на юридическа борба, спечелихме дело за дискриминация срещу Виваком. Тръгнах си от там с огромна преумора от таргет, постоянно напрежение и стрес, но с много знания и умения, които си обещах да използвам вбъдеще.
Исках да продължа да бъда тренер. Започнах да търся контакти, да ходя на срещи, да се явявам на конкурси. Получих качествено предложение, което отказах, защото позицията беше в София. От грижата ми се нуждаеха не само непорасналата ми дъщеря, но и майка ми, чието здраве се влошаваше.
Правех и продавах картички, но те ми даваха повече естетическо удоволствие, отколкото доход.
Каквито и професионални ангажименти да имах през следващите 6 години, талантът ми да работя с хора бързо се изявяваше. За съжаление това беше едно от много малкото неща, които имаха смисъл. Условията на труд, ниското заплащане, огромният и постоянно нарастващ обем работа само затвърждаваха усещането за пропаст между мениджмънт и служители. Изградих си своя теория за съвременния вариант на робство.
Върху огорченията от БТК се натрупаха нови. Забравих какво е усещането за удовлетворение от работата. Чувствах се обезценена, потисната, несвободна, съсипана и изтощена. Свръхнатоварвах се със служебни ангажименти, които само изцеждаха силите ми. Нямах възможност за развитие, липсваше перспектива, много от качествата ми оставаха неизползвани. Не можех да отделя достатъчно внимание на дъщеря си, внасях напрежение и стрес в семейството си. Изплаших се, когато установих, че мразя себе си, защото позволявам това да ми се случва. Дадох си сметка, че до пенсия има още не по-малко от 12-13 години. Сметнах, че това е достатъчно време, за едно ново начало и по-нататъшна реализация, но не биваше да се отлага. Всъщност не планирах да постъпя точно така, както направих. Ситуацията обаче стана непоносима и много рязко ударих спирачки в професионален план . Напуснах. Даже нямах предпазен колан: не бях финансово стабилна, не бях подготвила досатъчно близките си, не си бях осигурила никаква подкрепа вън от семейството, имах мечта, за която копнеех, но не знаех как да я осъществя. Страшна каскада беше, само че не като на кино, а в действителност!
КАК ЗАПОЧНА ТВОЯ НОВ ПЪТ
Преди година и половина считах, че се намирам в безизходна ситуация. На сутринта след като напуснах работа в главата ми кънтеше плашещият въпрос: „Какво ще стане с мен?“. Извадих една значка с надпис „Всичко си е супер“ и се постарах да му повярвам. Закачих я на видно място, където стои до днес. Знаех какво не искам повече да ми се случва и какво умея да правя най-добре. Бях разбрала, че няма смисъл да сменям една работа с друга, подобна на нея и да очаквам да се получи нещо по-различно. Не забелязвах качествени кариерни възможности във Варна, но интернет ми подсказваше за неговия потенциал. За мен е удоволствие да работя с хора, обаче вече не желаех това да е обвързано с търговски отношения. Бях останала тренер по душа от времето, когато се вихрех като такава. Търсейки нови възможности, вече бях открила тихопоявилия се у нас коучинг и бях предусетила, че сме създадени един за друг. В него ми хареса възможността да допринасям полза на клиента си без да го поучавам, без да му предоставям готови решения и без да оценявам него или ситуацията му. Хареса ми мащабността на приложение във всяка житейска област, ситуация и проблем. Допадна ми подпомагането на клиента да открие неподозирани лични ресурси и постигне резултат по най-подходящ за него начин, като едновременно получава деликатна, но мощна подкрепа от мен.
Изключително! Така си казах и понеже тогава все още ходех на работа, направих само бързо проучване как и къде мога да се обуча. Изтеглих си литература на тема коучинг и я прочетох. И ето ме – с оптимистична значка пред очите и много адреналин в кръвта. И двете ми помогнаха изобщо да не се съмнявам в правилността на постъпката си, въпреки че не я рекламирам. През следващите няколко седмици почти постоянно четях и препрочитах всички статии и интервюта на Лили, която вече бях забелязала в интернет. Паралелно с това се заех да си направя списък с неща, които бих искала да станат мое професионално поприще. Виждах, че се отличавам с възрастта си от жените, за които Лили разказваше, а списъкът ми изглеждаше като страница от някое фентъзи. Това ме нахъса още повече да наруша статуквото. Представих си моя нов път. В началото прилича на пътека, след това става шосе, което по-нататък се превръща в магистрала, а тя има участък, който е писта за излитане.
Написах едно писмо на Лили, в което затвърдих намерението си за промени, а нейният отговор ме окуражи. В този момент вече бях изяснила за себе си – номер едно в моя списък неизбежно оставаше коучингът. Беше ясно – предстоеше ми учене, практикуване, сертификация и чак тогава Лили. Така си обещах – ще се обърна към нея като нагада за изминатия първи етап от моята промяна. В съзнанието ми като пътни знаци стояха и ме насочваха ценни съвети от нейните статии. Един от тях ми припомни, че имам втора специалност Журналистика и че обичам и умея да пиша вълнуващо. Имам и добро ниво на руски език, който обаче не бях използвала повече от 25 години. Време беше да го освежа и му се доверя. Проучванията ми сочеха, че възможният вариант за сертификация е на руски. Проучвах щателно и избрах IPS – тренинг компания номер едно с размаха си в рускоезичния свят. Вдъхнових се от нейния харизматичен създател и тренер Ицхак Пинтосевич. Потопих се дълбоко в обучение и се отдадох с душа и сърце на коучинга. Много скоро почувствах, че той променя живота и се превръща в негов стил. Благодарение на това се сертифицирах, добих още по-силна увереност в себе си и станах неотклонно целенасочена. Развих нова гледна точка за света наоколо, за хората, с които общувам и за мен самата.
Виждах точно как, когато съм решителна и целеустремена, провокирам себе си да дам най-доброто, и целият всемир откликва по същия начин към мен. Едновременно допълних пъзела на новия си живот с още един елемент, за който бях мечтала. Станах доброволец към сдружение „Няма невъзможни неща“, чието име само потвърди убеждението ми, че действително е така. Започнах да отделям време и внимание на младежи със специални потребности. Неусетно за мен първоначалната ми толерантност към тях прерастна в искрена обич и загриженост, а опитът и знанията ми допълваха моята помощ на екипа на сдружението. Така днес вече съм част от него и съм щастлива, че там имам възможност да реализирам много от идеите и качествата си като тренер и коуч.
С КАКВО ТИ ПОМОГНА ЛИЛИ
Продължих да получавам на мейла си седмичния бюлетин на Лили, който не пропускам да прочета и сега. Всяка статия, всяко интервю поднасят някаква изпитана практическа полза и споделен опит, много от които вече съм приложила и продължавам да използвам. След успешното си сертифициране посетих семинара на Лили „Личният бранд – това си ти“. От там си тръгнах с важни насоки за по-нататъшната ми работа и създаване на бранд. След около месец сверих поетата от мен посока, като потърсих Лили за лична среща. После се включих във фейсбук групите, където попаднах сред дами, преминали подобна професионална трансформация или са на даден етап от нея. Всички те, както и самата Лили, създават среда на добронамереност и подкрепа, без които е много трудно каквото и да е движение в нова посока. Знанията, които получих от Лили, са като автомобил от висок клас, а подкрепата е горивото за двигателя му.
КЪДЕ СЕ НАМИРАШ В МОМЕНТА
В момента започвам да чувствам удовлетворението от работата, което ми липсваше в миналото, добивам самочувствието на стойностна личност с принос за другите и за себе си. Затова говори обратната връзка и високата оценка, която получавам от доволните си клиенти и от моите ментори. Член съм на международната тренинг и коучинг асоциация IPACT. Пиша есета и статии на руски, които се публикуват на портала „5 сфер“ и се приемат много добре. Постоянно донадграждам професионалното си ниво на коуч с нови книги, курсове и коуч сесии. Работя предимно с рускоезични клиенти, но една от целите ми е да създам успешна он лайн практика с български клиенти от България и чужбина. Стемежът ми е да направя коучинга познат и персонално достъпен у нас. Предстои ми да поема отговорни ангажименти в работата си към сдружение „Няма невъзможни неща“. Като погледна към предстоящата година, виждам много „ЩЕ“, които планирам в края на 2018-та, да се превърнат в едно голямо „СЪМ“.
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Вече знам и убедено твърдя, че всяка ситуация има решение.
Дори най-заплетеният проблем съдържа в себе си изход.
Това не е безпочвен оптимизъм или форма на позитивна психология. Това е моят жизнен опит, който се сля с професионалното ми мислене на коуч. Има преломни моменти в живота, свързани с болка и разочарование. Те често предизвикват кризи, объркване и безсилие, които само подсказват, че житейската промяна чака да бъде осъществена. Такива периоди са ми познати. Сега пълноценно помагам на клиентите си да преодолеят техните. С готовност бих направила това и за теб. До 31.12.17 ще получиш от мен специална услуга с отстъпка. Ако имаш интерес, разгледай страничката ми във Фейсбук или ми пиши на: alb.slavova@gmail.com.
Защото изход има. Винаги!
***
ЧАСТ 2 (юли 2023)
Благодаря на Лили за поканата да бъда отново гост в тази рубрика. Преди години, още преди да се обърна към нея, бях прочела всяка история, разказана тук. Очаквах с нетърпение следващата като източник на надежда и упование за тогава все още бъдещата ми промяна, която тънеше в непрогледен мрак.
Сега, когато препрочетох статията си от преди 6 години, видях като на лента всеки кадър от онова бурно начало. През настоящия ми поглед то прилича на филм, обединяващ драма, трилър и фентъзи.
Видях една реална част от моя живот, но като че ли виждах друг човек, а не себе си. Вече са толкова различни мисленето и стереотипите ми, че и животът ми също се промени из основи. По-хубав е със сигурност. Нека ви разкажа.
КОУЧИНГ
На пръв поглед много неща са същите. Продължавам да живея във Варна. Възрастта ми все така е в диапазона 50 +, всъщност вече 55 +. Центърът на всичко, което правя беше и продължава да бъде коучингът. Страстта ми към него е неотслабваща и това се превърна в сигурна предпоставка за успех. Имам предвид успех в областта на самия коучинг и на всичко друго, което съм и което реализирам, защото чудото на коучинга е, че той задвижва всяко зъбно колело на целия механизъм, наречен живот.
През цялото това време с постоянство донадграждах професионализма си. Най-големият принос беше на акредитираното от IСF обучение ACTP с високо, РСС, ниво на коучинг сертификация. Или преведено на обикновен език, изравних работата си със световните, златни стандарти в областта на коучинга. Оценката за нея на едни от големите специалисти в тази сфера, от които съм се учила, говорят за това, че съм си създала уникален, фин стил в работата си като коуч, благодарение на който клиентите ми успяват да погледнат изключително дълбоко в себе и да извадят скритите там съкровища.
Сега моята ценностна аудитория е кръг, привличащ предимно жени, които се стремят към висок професионализъм и също толкова висок стандарт и качество на живот, но без прегаряне и без да губят радостта и връзката със себе си. Нашите срещи, както наричам коуч сесиите с мен, им връщат спокойствието и енергията, баланса и вдъхновението, които се преливат и във взаимоотношенията, стабилизират здравето и ускоряват постигането на техните високи амбиции и цели. Не ги съветвам как да го направят, нито предлагам готови решения, но ги подкрепям да открият техния уникален, индивидуален начин да спрат да се борят с живота и да го направят приказка. И така вече повече от 1500 часа индивидуална практика.
Натрупвайки все повече знания и опит, дойде момент, когато почувствах готовност и необходимост да започна да ги споделям. А и тренерът в мен никога не се е оттегл
ял и вече дерзаеше да се прояви отново по най-яркия начин. Така в мен се появи идеята да създам свой авторски онлайн курс по коучинг, чиято цел е да популяризирам коучинга в България, да изградя правилно разбиране за това какво е той, да създам култура на негово използване от всеки. Да, думата “всеки” е твърде обща, но коучингът е взет от реалния живот и неговото място е пак там, където се случват нашите взаимоотношения, комуникация, обмен на мисли, идеи и чувства. Всички те могат да бъдат подобрени и поставени на едно качествено по-високо ниво, използвайки коучинга като инструмент за нашите лични и професионални цели.
Така през последната година провеждам поток след поток на курса “Коучинг за всеки”. Той набира все по-голяма популярност. Участниците споделят за толкова големи, положителни промени в живота си, че отличните им отзиви са най-добрият маркетингов инструмент, който продава обучението.
Това ме окуражи и пуснах още един курс, за който копнеех от сърце доста отдавна и бях напълно узряла за него. Едномесечният курс “Трансформационен коучинг” е същински терминатор с бели ръкавици. Той размества и намества едновременно пластовете на живота, а резултатите отново надхвърлиха очакваните от мен.
ГОЛЯМАТА ЦЕЛ
Продължавам да слушам своя вътрешен глас и се отправям към нещо още по-сериозно и предизвикателно в областта на обученията по коучинг. Все още износвам идеята в сърцето си, но в действителност това е моята Голяма Цел. Тя е да създам обучение по професионален коучинг за специалисти, което да има акредитация от ICF и да направя образованието по коучинг в България достъпно и със сертификация на български език. Забележете, тук вече става дума за образование, а не само за обучение. Знам точно какво е необходимо да изпълня стъпка по стъпка, знам също, че са необходими още време и финансови средства, но всичко постигнато досега, ми вдъхва увереност, че ще успея и в това.
Както казах вече, коучингът дава принос във всичко, което правя, а то започва, но не свършва с коучинг. Една от много силните ми активности, е провеждането на многодневни ритрийти сред природата. Правя това в едно прекрасно партньорство в началото на всяка пролет и есен вече почти 5 години. Хубавото е, че не чувствам рутина или отегчение. Напротив, вдъхновението и усещането за нещо вълшебно, което ще създам за пореден път, ме изпълват и в настоящата подготовка за следващия ритрийт в средата на септември. И тук не се осланям на предположения от своя страна за ползата и неповторимостта на случващото се, а само на чудесните отзиви на момичетата, някои от които са идвали на ритрийтите по няколко пъти. За разнообразие и баланс на енергията на ритрийт “Разгръщане” през септември е добре дошъл и противоположният пол, като вярваме, че преживяването не само няма да загуби, а ще стане още по-впечатляващо.
ЦВЕТЯТА
Всички неща, за които разказах до сега, разширяват съзнанието и предизвикват прозрения и нов модел на поведение. Само че забелязах как тези елементи на промяната имат своя лимит, отвъд който човек е готов да стигне, но не може да премине с помощта на разума, логическото мислене и контрол върху случващото се.
Срещата ми с Цветята на д-р Бах стана спонтанно. В техния свят ме въведе моята цветна фея Ваня Дончева, с която се запознах благодарение на общността от дами, клиенти на Лили.
Първоначално се убедих от личните си впечатления в нежната, но мощна сила на въздействието им. Разбрах, че не е необходимо човек да влага мисъл или вяра, за да разчита на нея. В Цветята открих силна прилика с коучинга в индивидуалния подход към всеки и в деликатността им на въздействие. Разпознах липсващия ми елемент и затова се отдадох на това да изуча Баховата терапия в детайли и да я използвам като подкрепям с тях процеса на личностното разгръщане без да става дума за болести. Това ми донесе още удовлетворение от обратната връзка от онези клиенти, които избраха да добавят към коучинга и комбинации цветни есенции, приготвени от мен.
Във всичко, което правя и реализирам, имам един неизменен партньор. Това е словото. Думите, изречени или написани, са мои приятели, към които се отнасям с уважение и грижа. Обичам да им създавам гостоприемно пространство, където да ги споделям с аудиторията си. Винаги съм била пристрастна към писането, но в изминалите години го усъвършенствах, така че да подхожда на онлайн средата, в която се позиционирах. Започнах със страница във Фейсбук, която метафорично нарекох Доматената страничка. Въпреки закачката в името, всичко, което публикувах в нея беше истинско, задълбочено и стойностно. След време промених името на страницата, но съдържанието остана със същия принос. То проправи пътя към сайта ми, който вече три години с любов и постоянство допълвам с полезни ресурси. Сред тях има много, свързани с коучинг, както и други, които само чакат да бъдат прочетени, за да включат вътрешния процес на размисъл, израстване и трансформация. Анализите на сайта ми имат отлични показатели, а и самата аз съм доволна от резултатите. Особено се гордея, че те са следствие единствено от съдържанието и стила ми на писане. По всичко личи, че колкото повече давам през сайта си, толкова повече получавам пак от там.
Наскоро си направих една бърза равносметка, с която си дадох сметка, че съм създала хиляди качествени публикации. Видях как с годините писането за мен става с все повече лекота и нарастваща сила на въздействие. Отнема ми все по-малко усилия и време. Така неочаквано, но може би закономерно, създадох и поддържах рубриката “Въздействащо писане” за затворената онлайн група от клиенти на Лили. Пишейки статиите за нея, си дадох сметка, че имам много какво да споделя и да бъда полезна на други, които изразяват себе си и дейността си в интернет пространството. Съвсем естествено това стана основа на един нов мой проект рубриката да прерасне в книга, като допълня готовите вече материали и наесен да пусна курс не само с теория, а и с практика, касаеща писането на въздействащи публикации в социалните мрежи, в блоговете и сайтовете ни. Курсът все още не е наличен, но ако ви интересува, е приемливо да ми изпратите свой контакт, за да получите своевременна информация за неговото начало.
Когато погледна ретроспективно назад, виждам как още една част от същността ми продължава да има своето специално място, само че значително донадградено. Обичам да доброволствам без да изпадам в крайност да причинявам добро на всяка цена. Харесва ми да работя с млади хора в тийнейджърска и студентска възраст. Всичко това се обединени във възможността да бъда младежки лидер в “Международната Награда на херцога на Единбург”. Вече четвърта година не само, че не ми омръзва, а съм силно мотивирана да го правя, с което без да ми бъде самоцел, станах един от най-добрите лидери в България. И тук се осланям на реакциите и прекрасните отзивите на моите участници в програмата.
От голяма полза в такъв тип работа и общуване са ми знанията и опита ми като коуч. Получи се така, че точно през Наградата мога да изразя и благодарността си към моите украински преподаватели в областта на коучинга. Включих се в екипа на Наградата като координатор за България на проект на Уницеф, подпомагащ интерграцията на украинските младежи в страната ни. Така че в настоящия период се нося в поток от преживявания и емоции, които все повече се разгръщат. Проведох обучения за над 50 украински младежки лидери. Така единствено в България програмата предостави възможност на украинските младежи пълноценно да имат своя път като участници в Наградата и да излязат извън рамките на тяхната тясна общност.
ЛЮБОВ
Пъстър и интересен е животът ми и това многообразие изисква сили, енергия и стабилно здраве. Самият път на трансформация ме изведе до един главен фокус, без който тези неща са невъзможни. Това е любовта към себе си. Онази, която не страда от предразсъдъци, че е егоистична, защото знам, че чрез нея се усилва и любовта ми към другите, а и от другите към мен също.Тези любов и грижа имат както своето вътрешно времепространство, така и проява във физическия ми свят. На 53 години се научих да плувам и сега не пропускам всяка седмица да доставя това удоволствие на тялото и душата си. Занимавам се с дихателни техники и медитация, всекидневно отделям време за кратка или по-дълга гимнастика у дома. Чувствам се чудесно и съм убедена, че елегантността и доброто самочувствие не са функция на възрастта.
ИСТИНИТЕ
Не искам да оставям във вас погрешно впечатление за перманентна, розова безметежност. Преминах през драматични периоди на несигурност и разочарования. Не ги изключвам и за в бъдеще, а гледам на тях като на нещо нормално и естествено. Приемам и опитомявам своите кризи, така че да ми бъдат полезни. Вече не се старая да ставам по-силна. Напротив. Опитвам се с по-малко усилия да постигам повече и ми се получава. Допускам лекотата в живота си и изпитвам удовлетворение и гордост дори от лесно постигнати успехи. Понякога живея и работя на ръба на прегарянето, но не позволявам то да се развие. Грижа се за себе си, уважавам и ценя това, което правя и го правя от цялото си сърце и душа.
С това увличам и усилвам подкрепата на хората около мен – на най-близките и дори на онези от по-широкия кръг, които по-рано бяха скептични. С тези думи искам да кажа, че подкрепата, за която толкова много копнеем и от липсата на която толкова много страдаме, е нещо правопропорционално на подкрепата, която си даваме сами. Няма как някой друг да повярва в нас преди ние да го направим. Процесът тече наобратно и отвътре-навън.
Това са част от истините, които ако знаех по-рано, щях да си спестя някоя друга криза, по-бързо да започна да постигам резултати и да ги повтарям устойчиво. Затова сега щедро, смирено и мъдро ги споделям с аудиторията си в индивидуалните коучинг сесии, в ритрийтите и обученията, за чийто есенен поток вече тече ранното записване.
И да ви кажа, значката, за която разказвам в предната статия, си стои все там, но нямам нужда от подсещане, че всичко си е супер.
Просто го знам!
Това се превърна в мой стил на живот, чиято философия съм готова да го споделя с всеки, който иска това за себе си. Аз съм тук.
0878992064
alb.slavova@gmail.com
https://albenaslavova.com/
https://www.facebook.com/albenaslavova.coach
***
Това беше от нас с Албена!
Пожелаваме ти увереност и лекота по твоя път.
А ако темата за осъзнатата кариерна промяна ти е актуална и искаш да направиш осъзнат кариерен избор, или е време да поработиш върху личния си бранд, насреща съм. 🙂
Лили Георгиева
консултант по професионално развитие, промяна и личен брандинг
