Преминах към ново поприще без опит и образование едва двайсет и пет годишна. Паралелно със следването ми в университета работих като преподавател по английски език в една от тогавашните големи езикови школи в София. Не ми трябваше много време, за да разбера, че да обучавам хора е едно от нещата, които мога, обичам и искам да правя. Забелязах, че на някои ученици им беше трудно да се отпуснат да говорят, макар че на тестовете показваха завидни познания. Започнах да наблюдавам и да анализирам защо е така и видях, че те имат вътрешни бариери и убеждения, които ги спират; че може би не учат по начина, по който възприемат най-добре; че не бива да имам един и същ подход към всички. В този момент около мен имаше хора, които се занимаваха с „човешки ресурси“. Започнах жадно да им задавам въпроси, и да черпя информация. Исках да разбера как учат хората, как сформират своите убеждения, как избират работата си. Докато в един момент не ми предложиха да премина в този бранш, без грам опит и без специално образование. Дамата, която ме покани да стана неин асистент по човешки ресурси, ми каза, че е видяла търсените ценности, преносими умения и мотивация у мен. Всичко друго съм щяла да науча в движение. Така и стана. А след време записах и магистратура в тази област.
Измина време, в което натрупах опит като ейчар, докато не реших да стартирам собствена консултантска практика и да подкрепям хора, които търсят кариерно развитие или промяна, за по- голям смисъл, по-стойностен принос и изпълващо душата удовлетворение. От тогава до сега (почти четири години), съм работила с над 200 души за тяхната кариерна промяна, 1/3 от които са търсили завой към ново поприще… и са се спирали много рязко, защото не са имали опита, образованието, или и двете, за да го направят. Поне това са били ограничаващите убеждения в техните умове.
Нека ги разбием едно по едно, защото завоят в нова посока без опит и/или образование е напълно възможен. В никакъв случай лесен, нито пък бърз, обикновено – доста дискомфортен, но на 100% възможен!
Не е вярно, че нямаш опит
До сега сме били учени, че изпълнението на задълженията и отговорностите са определящи за това да бъдем добри и успешни на своята позиция. И в момента, в който те ни бъдат отнети (вече не изпълняваме конкретната длъжност), се чувстваме, сякаш от нас не е останало… нищо. Сякаш не можем и не знаем нищо различно от онова, описано в длъжностната ни характеристика. Но само ако погледнем нещата от друг ъгъл става ясно, че изобщо не е така.
Макар и да е възможно да нямаш опит в конкретна позиция или професия, към които искаш да преминеш, ти имаш и професионален, и житейски опит. Разковничето в случая е да се издигнеш отвъд конкретиката на дадената длъжност, и да видиш какво принципно е важно в нея – коя е ролята, която ще изпълняваш, и кои са преносимите умения, които ще са необходими за нея.
Възможни роли са ‚координатор‘, ‚организатор‘, ‚обединител‘, генератор на идеи‘, ‚намиращ тесните места“ и още много. Когато имаш идея каква е ролята отвъд задълженията и отговорностите в новата позиция, ще можеш да видиш кога в живота си си изпълнявал/а сходна или същата роля.
Например, една моя клиентка премина от сферата на търговията към човешките ресурси без директен опит и образование в тази област, защото се оказа, че много често до сега е била в ролята на обучителя и ментора, и новата позиция ще изисква именно такъв опит на едно принципно ниво. Освен това стана ясно, че и в преносимите умения имаме съвпадение – а именно в онези универсални умения за работа с хора, информация, технологии или собствените ни ръце или тяло, които могат да бъдат пренесени във всякаква сфера. Тя имаше умения за убеждаване и преговаряне, които се оказа, че ще са ключови на новата ейчар позиция, макар и никога да не бе имала директен досег с ейчара. Освен това беше добра в това да анализира и систематизира информация и да предава есенцията й в устен вид, което също щеше да е необходимо за новата позиция, макар и да идваше от съвсем друга сфера на дейност. В личен план пък тя беше много добра в организирането на събития и сплотяването на близките и приятелите й, което беше едно от търсените умения за ейчар позицията.
Има и още нещо и то се нарича ‚принос‘. Да си създадеш тотален дискомфорт като преминеш в ново поприще без опит и образование вероятно е продиктувано не просто от нуждата да получаваш по-високо възнаграждение или просто да си разнообразиш живота, а от желанието ти да оставяш по-смислен принос. Т.е. да си по-полезна с това, което правиш, и то по твоя начин. От личния ми опит и работата ми с клиенти отговорно мога да заявя, че рядко кандидатите с опит използват думата принос, а изброяват задълженията и отговорностите си, или пък своите титли и сертификати. И тук идваш ти, с твоите виждания за твоята роля и принос. С хъса да оставиш нещо след себе си. Без ограничаващите убеждения на онези, които вече имат опит в същото поприще. Без да знаеш как ще направиш някои неща, но с голямото желание да учиш и… да оставиш нещо след себе си.
Когато бях в обувките на ейчар, който се занимава с подбор, винаги ми правеше впечатление, когато се появяваше такъв кандидат. Виках го, защото исках да видя дали на живо ще потвърди впечатлението, което оставяше на хартия. Исках да му дам шанс, защото виждах, че мисли различно, и че ако му окажем доверие, вероятно той ще го надхвърли. Разбира се, случвало се е да ни трябва много опитен човек и да наемем онзи с ‚опита‘, но намирахме начин да наемем и другия и да развием потенциала му.
Образованието може да се придобие в движение… или да се делегира
Спомням си как преди повече от десет години бях студентка в магистърска програма по управление на човешки ресурси към НБУ. Паралелно с това бях асистент по управление на хора в голяма международна компания от шест месеца. Всички казуси, които разглеждах по време на обучението ми, бяха практически, срещах ги ежедневно в работата си, и ми беше сравнително лесно да се подготвям за курсовите си работи и практически задачи. Имах няколко колеги, които тепърва планираха да преминат към такава дейност и определено им беше по-трудно да се подготвят с практически казуси. Двама дори се отказаха от следването, защото им беше много трудно да излизат с казуси и въпроси за решаване.
Споделям това, за да ти кажа, че образованието не е задължителен атрибут, особено в началото, и още по-смислено би било да го стартираш, когато можеш да го съчетаеш с практиката от твоята нова работа.
А и, както знаеш, най-добрата инвестиция е ученето през целия живот. И това учене не означава задължително да трупаш знания, титли и сертификати или да развиваш вродени професионални компетенции, а да се развиваш като личност, осъзнатост и да си все по-наясно със своите силни страни, роля, собствена дефиниция за принос. Този тип учене често е по-важен и буквално би те изстрелял в една нова посока, дори и да нямаш професионалната подготовка в дадена област. Най-малкото, защото имаш други житейски роли (на родител или партньор, например), практикуваш доброволческа работа или хобита, прекалено заета си в настоящата работа, чувстваш се психически претоварена или направо изтощена… Понякога формалната подготовка за бъдещата ти работа ще се задвижи чак при прекия ти досег с нея, защото… едва тогава ще можеш да насочиш фокуса си нататък. Така че това, което ще ти даде конкурентно предимство отвъд професионалната експертност, ще е нивото ти на себепознание плюс определени умения. Например тези за изграждане и поддържане на взаимоотношения – лесно установяване на контакт, даване и приемане на обратна връзка, емпатия, емоционална интелигентност и други.
И още нещо – има случаи, в които придобиването на формално образование може да отнеме много време или да е прекалено трудоемък процес, и тогава идва въпросът: А нужно ли е да го притежавам самият аз или може да се делегира на друг от моя екип? В случая с Боряна Герасимова, която може би познаваш от книгата От любов към себе си, създател на компанията за генетични изследвания RE:GENA, нещата са именно такива. Боряна има житейски опит с онкологично заболяване и в процеса на лечение събира толкова много информация, че започва да я споделя и с другите пациенти, че и лекарите, които я лекуват. След като се възстановява, и то в пъти по-бързо от очакваното, Боряна решава да се занимава с превенция и информираност на хората в сферата на генетиката. Разбира се, тя не е генетик, нито пък е леко да придобие такава титла, но тя избира да развива своите мениджърски и управленски умения, и да създаде екип от лекари генетици, които да са част от екипа й и да дават експертни консултации на клиентите на компанията й.
Има нещо по-важно от опита и образованието
Когато се занимавах с управление на хора се е случвало да работя едновременно по 15 отворени позиции и да преглеждам стотици автобиографии на ден, както и да провеждам десетки интервюта за работа. Това, което е отличавало много малък процент от кандидатите не е било наличието на професионален опит, необходимите титли, че дори и преносимите умения, нужни за целта. Това, което ги е отличавало, е било, че те са показвали себе си като цялостни личности и са споделяли личната история, която ги е довела до решението да потърсят реализация в новото поприще. Не просто сух списък от компетенции, а лично преживяване, в което могат да се напипат техните ценности, начин на мислене, усещане за принос, мотивация. Така, както го направи една моя клиентка, когато реши да премине към работата с деца от банковата сфера или друга, която реши да помага на хора с бизнес да бъдат по-продуктивни.
За да бъде възприето споделянето на лични моменти и осъзнавания, вероятно ще се наложи да споделиш контекста на неформалния опит, който си придобила. Разкажи какво се е случило и как си се променила по пътя. Бъди готова да покажеш уязвимост или несъвършенствата си, за да бъдеш истинска. Свързването с хората през сърцето става най-силно тогава, когато разкажем за това кои сме и какво сме преживели. Който трябва, ще го оцени.
Личната история или моменти от нея имат място навсякъде – и по време на интервю за работа, и още преди това, в мотивационното писмо, дори в подредбата и фокуса на автобиографията. А също и в разговор с потенциални клиенти, бизнес партньори, спонсори, ментори…
И още нещо: такъв тип промяна е почти невъзможна, ако не достигнеш до онзи, който да ти повярва в самото начало и да поиска да инвестира в теб – мениджър на високо ниво, първи клиент или пък бизнес партньор. За тази цел е важно мотивацията ти да учиш, да опитваш или да оставиш приноса си на новото поприще да не си остава само в твоята глава. Говориш ли за идеята си, може и да не се наложи да търсиш човека, той сам ще те разпознае. Ако все пак имаш някого предвид, използвай мрежата си от „топли“ контакти, за да достигнеш до него. Виж дали ще чуе идеята ти, без да те оценява по това колко титли или години опит имаш. Смело описвай своята мотивация и приноса, който искаш да оставиш, за да изпъкнеш пред онези, които разчитат на опит, но не горят с идеята като теб. Рано или късно ще имаш успех. А ако се намери някой, от когото можеш да почерпиш знания и опит – не се колебай да се обърнеш към него. Особено ако вече се познавате и той има впечатления за това коя си, как мислиш, как поддържаш взаимоотношения, в какво вярваш.
Когато е на път промяната да се случи…
Каквото и да си говорим, в началото няма да ти е лесно. Вероятно ще се наложи да потиснеш желанието си да бъдеш компетентна по всички въпроси, защото просто няма да бъдеш. Отначало е възможно да се чувстваш не на място, глупава или тотално неориентирана. Със сигурност ще ти трябва време, за да изградиш силно доверие. Финансовата несигурност или буквално цената, която ще трябва да платиш, също не е за подценяване. Можеш да възприемеш всичко това като негативно преживяване, или пък не. Съветвам те да използваш момента, за да свикнеш да искаш помощ, да разчиташ на авторитетно мнение, да се доверяваш, дори без да разбираш напълно за какво става дума, да приемаш критика, да учиш в движение. Екстремно изживяване, което ще си струва тогава, когато новата дейност е в душата ти, и гориш за идеята с ярък пламък.
Трудно ми е да ти кажа по кой начин преходът ще е най-щадящ за теб. Опасявам се, че няма лесен път и всичко е въпрос на твоето отношение към случващото се. Може би да бъдеш наясно със себе си и да играеш с открити карти е най-добрият ход дългосрочно.
***
Тази статия всъщност е откъс от наръчника за осъзната кариерна промяна „От любов към себе си“ – остават последни бройки от второто издание, като повече издания в хартиен вариант няма да има.
Сдобий се с твоето копие с 15% отстъпка сега.
Кураж и нали знаеш, където и да си, с теб съм!
