Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие и личен брандинг, и в рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, като откриват или създават работата или бизнеса, които ще обичат.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и какво предстои да постигне. Накрая вместо заключение той ще те подкани за определено действие или ще те покани да участваш в негов личен проект. Идеята е моят гост да помогне на теб, а ти на него, а аз да бъда връзката между вас. Нали това правя, свързвам хората! 
През февруари 2018-а ми гостува Анелия Ралинова – Николова – счетоводител и личен финансов консултант, и жена, преминала през доста дълга житейска криза. Днес тя разказва за своята трансормация във вид на… писмо до мен, като е започнала да го пише преди почти година. Трогната и развълнувана съм – сигурна съм, че и вие ще бъдете. Полезно и вдъхновяващо четене!
Здравей Лили,
Започнала съм да ти пиша на 8 Март миналата година (2018). Емоционално заради деня и моментите на равносметки, които си правим. И текста ми е започвал така:
„Така се случи, че на днешния прекрасен ден останах вкъщи. В един момент се замислих, че на прекрасния женски празник съм сама цял ден. За секунда се натъжих, но после осъзнах колко специално е това за мен. Мога да си позволя да остана вкъщи, без да се притеснявам. А сама си е постижение, защото съм съпруга и майка на 2 деца. Живея във фамилна къща в която все някой се отбива, а отделно работя като счетоводител от вкъщи, и клиентите ми са неразделна част от ежедневието… та тишината в последно време никак не се намира.
От доста време разглеждах решенията си и стъпките, по които съм минала. Когато се запознах с теб, бях в много труден момент – излизах от една тежка житейска центрофуга, продължила около 10г. Тежки здравословни и житейски изпитания едно след друго. Давам си сметка, че водовъртежът е бил сериозен. Ако се бях отпуснала още малко, щях да потъна. Исках да спра да работя, да променя посоката си, бях гневна изморена и тъжна, много се страхувах от грешките си. Изпитвах стрес от всичко и всички, едвам се справях с ежедневни дейности. Но намерих сили, благодарна съм и на много съпътстващи ме хора, които ми помагаха, и са с мен и сега.
Пътят ми вървеше през себеопознаване и намиране, до утвърждаване на истинската ми същност, и истинската промяна дойде когато реших да кажа НЕ, няма да променям сега. Ще го направя, когато съм готова. Всички знаци показваха, че не е сега моментът. Независимо от грешките, отлаганията и липсата ми на желание за работа, клиентите ми не се отказваха от мен. Знаете ли, че в един момент си давах сметка, че само аз не мога ‚да си подам оставката‘. Чудех се какъв е тоя занаят, в който не можеш да излезеш в отпуск, и да кажеш „Стига, сега ще си почивам.“ Така започнах постепенно да намалявам работата си. Но в процеса много размишлявах, търсих, чудех се и разбрах, че съм постигнала много. Установих, че съм натрупала опит, направила съм доста скокове и сериозни решения, и съм постигнала една невероятна свобода, за която много жени мечтаят. Освен това съм била последователна. Обръщайки се назад си дадох сметка колко последователно съм се движила в кариерата си. Да, в един момент тя не ми носеше доходи, но работех, а това ме поддържаше ангажирана и будна. В един момент си дадох сметка, че не знам как да се ценя, съответно и да оценя труда си. Наградите идват, когато си готов да ги получиш. Бях взела решение да намеря отново пътя към себе си, да се подредя, да анализирам целите си и да поставя нови. Защото разбрах, че от тук нататък ще трябва да укрепя основите си:
- Преразгледах времето, в което работя и времето, в което почивам – колко и какво. Реорганизирах се, оптимизирах процесите, и сега за няколко часа с добра организация свършвам това, което правех с дни.
- Направих, няколко стъпки в документацията си, личната. Защото, както можеш да се досетиш, на клиентите нещата вървяха, но за себе си нямах време. Сега си освободих такова… и си дадох спокойствие.
- Доста често заради това, че мога да изслушвам, много хора освен за работа използваха разговорите ни да споделят с мен лични неща. Наричам го доверие! Но все пак аз взех решение да уважавам времето си и да съм стегната и делова, и това приключи. Сега разговорите са работни и кратки. Дадох си сметка, че не мога да поема емоциите на всички.
- С много хора се разделих. Събирането на силите минава и през това!
- Започнах да отделям време за себе си, да се грижа по-старателно, да чета и да се обогатявам. „Нямам време” вече не съществуваше, намирах време. Преди трудния период редовно намирах време за маникюр, прическа и движение. Дребнички, но важни неща за себе си като жена. После точно това отпадна, изведнъж не стигаше време. Върнах се към тях, припомних си ги и се постарах пак да са в график. Сега ми е хубаво, щастлива съм. Наложих си всеки ден да работя със себе си, с душата си и със усещанията си. Наложих си да правя кратки, но ежедневни упражнения, медитация, утвърждения, практика да изпитвам радост. Познай какво се случи, превърна се в „същност” – стигнах до себе си!
Когато се срещнахме с теб разбрах, че съм стъпила на пътя, и съм успяла да стигна доста далеч, но има още. Ти ми вдъхна кураж, дадох си сметка, че голяма част от нас минават през това изпитание наречено „ А сега накъде”, ролите, целите. Толкова уверена бях в себе си, когато те срещнах! Уж си знаех посоката, работех си работата, всичко изглеждаше супер. Само дето малко ми беше писнало и се чувствах преуморена, и тъжна. Залъгвах се!
Исках само да проверя къде съм в кариерните нива, отговарям ли на основни изисквания. Ще си призная, че като собственик на мой бизнес също ми минаваше идеята да си търся наемна работа, и да се отърся от отговорностите. И сега разбирам, че това е било страх. А страховете ни замъгляват очите и не ни позволяват да видим, че имаме подкрепа, че ако сме смели, ще вървим напред, ще сме щастливи. И да когато децата са малки, е трудно да сме същите – успешни, креативни и смели. Тогава трябва да сме майки, да се грижим за тях, и лекичко да изграждаме новите човечета, а после идва мястото на прекрасните ни мъже, които да научим да ни подкрепят, да ни вярват и ценят. Затова днес искам да споделя, че този път на промяна понякога е промяната в самите нас, и ясното съзнание да знаем какво търсим и какво искаме. Тогава удовлетвореността от това, което правим, ще е пълна и пълноценна, а ние – щастливи.
Когато те срещнах въобще не мислех за себе си, тогава те намерих, за да помогна на приятел. Моя близка, която търсеше работа. Но се изненадах, че видях в теб човек с прекрасна преценка, харесах те. Помниш, че споделих, че работя сама и това доста ме изтощава, липсата ми на комуникация с професионално ориентирани хора ми липсваше. Ти усети това и ме насочи веднага, дори не ти трябваше да обяснявам точно какво търся. Посетих лекция в една от големите финансови институции в България. Компания, която познавах още от прохождането си като счетоводител. Тогава в началото на професионалния си път бях разбрала едно – че в тази професия освен корпоративен си и личен консултант. Още ме търсят за съвети, но ако преди това беше на добра воля, сега е професионално и възнаградено. Тогава преди около 20 г. моя позната ме насочи към консултирането и ме научи на много интересни практики, даже с нея бяхме създали консултантски център. Но поради много причини аз не продължих в това партньорство. В периода на трудности свързани с личния ми живот и ролята ми на жена, която трябва да става майка, се отказах от развитието на самостоятелни бизнес решения.
В този период работех с малки клиенти, които развивах и консултирах от първия момент. Сега разбирам колко ценно е било това за тях. Моята стратегия беше да затворя процеса и да ги съпътствам във всичките им решения. Аз предпочитах да работя превантивно. Бях забелязала, че в моята работа, когато всичко е направено, вече нямам друго освен рутинната счетоводителска работа. Но ако сътрудничеството ни е добро и имаме комуникация преди взимането на решение, мога да дам добри съвети. Обучавах клиентите си, исках да знаят как да работят. Един от основните проблеми, който констатирах в годините, е че хората често не знаят за основни изисквания в административната част от бизнеса си. Често прехвърляйки занаята си във собствен бизнес, те се концентрират в продажбите или услугата, която изпълняват, но не разбират колко важна е документацията, която обезпечава дейността им. Това им губи време и ресурси. А често и създава сериозни проблеми.
Но живота си има други планове и малко по малко ролята на майка наложи да се оттегля леко от задълженията си в професионален план. Все по-трудно обгрижвах клиентите си, вече трябваше да го правя за децата си. Тогава се появи ти, и ми показа професията на „личния финансов консултант”, до която се бях докоснала преди години, но не бях развила, защото нещо ми липсваше. Не исках да давам съвети и те да не са подплатени със анализ и правилни научни знания. Включих се в обучителния процес на компанията, атестирах се и малко по малко започнах да навлизам. Интересното е, че се бях научила да не влизам в сроковете и изискванията на другите, да се слушам и движа с мое темпо. И това не беше проблем, ако преди време щях да се притесня, сега си казах „спокойно”, поставих условията си и се оказа, че може. Едно бях разбрала за себе си – стресът ме изтощава – знаеш, че в бизнеса винаги има таргети, срокове и т.н.
Е УСПЯХ! Екипа, в който попаднах, прие темпото ми и ме насърчи. Сертифицирах се в темпо удобно за мен, в малко по-дълги срокове. Навлязох бавно в професията, като устойчиво си изграждах условия за работа. И резултатите започнаха да идват. Сега мога да кажа, че вече имам постоянни резултати няколко месеца подред. А работя доста по-малко от преди. Намалих работата във счетоводната ми къща, но не я спрях напълно. Все още имам клиенти, с които си сътруднича отлично. В личните консултации практиката ми като счетоводител се оказа много ценна, полезна и незаменима. Но първото, което направих, е да работя със себе си, да намеря моите отговори и да стъпя на пътя на моята лична, а после и кариерна промяна.
Към прекрасните жени, които търсят пътя, само едно ще им кажа – научете се да се уважавате и да обичате същността си. Подсетете се какво харесвате и какво искате, и всичко ще се подреди! Усещайте се! Научете се да обсъждате идеите си с правилните хора, защото как иначе ще разберат за тях, тогава ще се намерят и решения. Ние минаваме през много трансформации, които другия пол няма как да разбере. Умните мъже познават жените си, но не винаги познават промените им, а ако ги обичат вървят с тях. А на Вас се пада да сте водещи и да направлявате живота си. Бъдете прекрасни и успешни!
А днес след близо една година аз с нетърпение очаквам новия празник, сега съм различна. Вълнувам се! Светло ми е! Радвам се! С нетърпение очаквам нови предизвикателства. Вече започнах няколко стартови проекта. Може би ще ги споделя, а може би – не, ще видим.
Скъпа Лили, на теб и прекрасните жени с които се запознах, пожелавам прекрасни изживявания, креативност и щастие от всичко, в което сте себе си!
Ако искате да се свържете с мен, пишете ми на aralinova@abv.bg.
