Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя им помага в това да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.
Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2500 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш, обучител и лектор. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“. Не на последно място – обединител е на общност от над 300 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.
Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!
Запознай се с историята на прекрасната Теодора Чапкънова, която си даде време, за да реши какво наистина иска в професионален план, и се възползва от него по най-добрия начин.
Ако си спомняш, един от етапите на кариерна промяна, ключов етап, е застоят, и в историята на Теди той е на централен план, с много позитивен знак!
ВМЕСТО УВОД
Казвам се Теодора Чапкънова и съм любознателен приключенец, оптимист и любител на природата, а нещото, което ми доставя безкрайно удоволствие, е да помагам на хора да повярват в себе си, и да им дам куража да излязат от зоната си на комфорт, за да надскочат собствените си ограничения.
В момента съм в процес на лична трансформация и след 13 години работа в голяма меджународна компания, 8 от които в сферата на управлението на проекти, преди няколко месеца подадох молбата си за напускане, и в момента съм „щастливо“ безработна. Ще се радвам да ви разкажа за моя път и за това, какво този момент от живота ми ми донесе.
Предистория
Замисляйки се за предисторията си осъзнавам, че съм събрала в себе си много и разнообразни преживявания, които са ми помогнали да се формирам като личност и характер. Един от ранните ми осъзнати спомени е как с нетърпение чакам слънцето да залезе, за да изляза в двора на къщата на баба и дядо ,и да гледам как едно цвете, което разцъфва само през нощта, ‘изгрява’ със златните си цветове, а след това с дядо гледаме звездите, и той ми разказва за небето и съзвездията. Още от тогава явно нося възхищението и уважението си към природата и свободата, която тя дава. От гимназиалните си години съм влюбена в ученето на езици и във възможността да пътувам, общувам и опознавам нови и непознати територии. Като се замисля, ако в този момент някой би ме попитам каква бих искала да стана, когато порастна, смело бих отговорила ‘пътешественик’!
За съжаление, обаче, поне по това време, професията пътешественик не беше особено доходоносна. А аз, израстнала в семейството на родители, които са имали малък частен бизнес и наясно с всичките жертви и несигурности, произлизащи от това, винаги съм имала отговорно отношение към парите и собствената си финансова осигуреност. Може би поради тази причина и по леко стечение на обстоятелствата, реших че ще уча в Техническия Университет, за да мога да сложа пред името си една от 3-те представки на ‘най-уважаваните’ професии, както баба ми ги наричаше – арх., др. или инж.. Въпреки че не мисля, че техническите науки бяха моята сила и призвание, годините ми в Техническия Универсисет успяха да възпитат в мен редица полезни навици и качества като например: събиране, структуриране и представяне на комплексна информация, изграждане на връзка между малката част и голямото цяло, постоянство и упоритост и умение за работа в екип с други колеги, за да можем заедно да преодоляване непосилните на пръв поглед задания.
Осъзнавайки обаче, че не нося искрата на гениален млад инженер, и изправяйки се пред необходимостта да напусна общежитието в Студентски град, след завършването си доста бързо започнах работа в преспективна американска компания, където ми беше възложено да отговярям за изпълнението от край до край на един конкретен процес и комуникацията с различните хора и екипи, които са въвлечени в различните му стъпки. Получавайки признание от мениджърите, с които работех ,и сменяйки няколко позиции в самата компания, в един момент открих, че от работа която съм започнала, за да мога да си плащам наема, вече съм прекарала повече от 10 години в същата компания, преминавайки през различни роли свързани с управлението на процеси и проекти, създаването и запазването на знание в екипа и изграждането на връзката между различните експери и мениджърите в нея.
Преломен момент
Преломният момент за мен започна да набъбва преди малко повече от 2 години. Усещах вътрешна нужда да работя по-близко с хора извън корпоративните проекти, които ръководех. Исках да виждам и усещам как усилията, които влагам, помагат на реални хора, и как аз мога да допринасям за това те да се чувстват по-уверени, и да развиват потенциала си. Постепенно започнах да провеждам обучения за управление на проекти, както в компанията, така и извън нея, по различни програми, в които фирмата, в която работех, участваше. Паралелно се включих се в офис група за Diversity and Inclusion, която цели да даде нужните знания и умения на жените в офиса, за да улесни пътя им на израстване като професионалисти. Не след дълго кандидатствах и бях приета за една от програмите на Асоциацията на Българските Лидери и Предприемачи (ABLE), защото аз също имах нужда да продължа развитието си като личност и професионалист, извън рамките на корпоративните възможности, които ми се предоставяха, и защото усещах, че работата ми вече не ми носи същото удоволствие и удовлетвореност. Започнах да мисля и в посока на развитие на предприемаческите ми качества, така че един ден да мога да развивам собстен бизнес или компания.
От друга страна Ковид пандемията добави стоя отпечатък по няколко различни начина. След като всички преминахме на постоянна работа от разстояние, бях загубила и малкия физически контакт, който имах с колегите си. Още по-трудно ми стана да се чувствам свързана с екипа си, който беше в чужбина, а проектите, по които работех, все по-малко кореспондираха с вътрешните ми интереси. За сметка на това, открих предимствата на възможността да работя от която и да е точка, която има връзка с интернет, и сравнително спокойна околна обстановка. Още първата година започнах да отскачам за ден или два до близките хижи на Витоша, които имаха добър интернет, да съчетавам спокоен седмичен ден с нощувка във вила около София, а не дълго след това прекарвах голяма част от лятото работейки от различни хотели, апартаменти, бунгала или каравани на брега на морето. Вкусът на свободата, която природата винаги ми е давала, постепенно се възвръщаше.
Работа с Лили
Започнах да работя с Лили през 2019, в момент в който все по-осезаемо усещах, че трупам неудовлетворение от работата си и объркване, защото не знаех на къде искам да поема. Идеите, между които по това време се колебаех, минаваха през множество курсове, които исках да запиша, за да мога да „напипам“ какво отново запалва искрата в мен, през нова магистърска степен в чужбина (MBA), и стигаха до смяна на компанията в която работех, с надеждата, че новата работа ще ми носи повече удоволствие. Признавам, че след един семинар на Лили и няколко лични срещи с нея осъзнах, че ми задава множество въпроси, които изглеждаха елементарни, но на които аз нямах ясен отговор. Макар и да не очаквах това дa е резултатът от срещите ни, точно заради въпросите, които бяха валидни и правилни, но все още нямах ясните им отговори, реших да не вземам прибързани решения, а да си дам време за да намеря отговорите им. Темите, които обсъждахме по време на срещите ни, бяха оставили отпечатък в съзнанието ми, и ме провокираха да започна да се замислям много по-често над това какви са преносимите ми умения, къде и как искам да ги използвам, кои са нещата, които ми дават енергия и кога я губя, и още много други теми. Всичко това започна лека полека да гради в мен една много по-голяма осъзнатост на изборите, които правя, навикът да гледам от вътре навън, и често да обръщам внимание на малките тривиални неща, които правя, било в ежедневието си, било в работата си, и да обмислям как те допринасят за цялостния ми профил на личност и професионалист.
Тук и Сега
Близо 3 години по-късно, взех вече добре осмислено решение да напусна фирмата, в която работех, защото не намирах начините за развитие и възможностите за допринасяне, които търсех, и подадах молбата си за напускане точно на рождения си ден. Колкото и глупаво да звучеше това ми решение по време на война и настъпваща икономическа криза, бях с ясното съзнание, че никога няма да има идеален момент за каквото и да е, и че отговорността за личния ми успех и удовлетворене е в моите ръце. Първоначално желанието ми беше да намеря няколко месеца, в които да презаредя, да рестартирам и да поспра забързаното ежедневие. В действителност, без дори да съм го планирала, успях да напълня тези месеци с няколко интересни начинания, в момента, в който покрай мен започнаха да се появяват интересни възможностти, които усещах, че искам да последвам.
След завършването ми на програмата ABLE Activator (част от ABLE), за мен най-естественото нещо беше да остана в екипа на доброволци, които отганизират следващите сезони на предприемаческата програма, в която вече бях участвала. Близо година по-късно кандидатствах и бях избрана да се включа в Управителния Съвет на организацията, което беше голямо признание за мен. Въпреки че позицията ми в ABLE не е платена, удовлетворението, което намирам и средата от съмишленици, обединени около идеята за подпомагане развитието на ученици, студенти и млади професионалисти, ме кара да се чувствам щастлива, че през програмите за неформално образование, които целия екип организира мога да помагам на повече хора да вървят по пътя на личностното и предприемаческото си развитие.
В края на лятото на 2022, отново случайно или не, попаднах на място, където се изгражда нов къмпинг за каравани на южното ни черноморие. Темата за това как човек може да прекара по-дълго време близо до морето, докато съчетава ранно ставане за медитация до водата или следобедно посещение на плажа, за да се порадва на спокойния бряг и залеза, работейки от близка каравана или бунгало, отдавна ми се беше въртяла на заден план в главата. Само за няколко дни заедно с родителите ми и брат ми взехме решение, че ще наемем дългосрочно няколко места на новостроящия се къмпинг и ще поставим каравани с просторни и прохладни навеси, които да ползваме, но и да преотдаваме под наем по време на летния сезон. Разпределихме задачите и въпреки че, все още тече подготовка на голяма част от нещата, подготвяме 3 каравани, които да са готови за ползване с всичко необходимо на една комфортна почивка (и работа) от началото на месец май.
Не мога да скрия, че паралелно с всички неща, с които се захванах, докато „си почивам“, в мен продължаваше да гори мечтата ми да бъда приключенец и пътешественик, която до сега бях заровила надълбоко, заради множеството си работни задачи и приоритети до този момент. След кратко проучване, намерих онлайн платформа, която ми позволяваше да пътувам в различни точки на света и да помагам на различни каузи или домакини докато те в замяна ме приемаха да спя у дома си, и така съумявах да спестявах разходите за нощувка, докато съм в период с ограничени приходи. По този начин не само успях да реализирам част от мечтата си пътувам, но и прекарах по месец в Италия и Португалия, където дълго време съм си мечетала да поживея. Пътувайки и изживявайки най-различни приключения по време на тези месеци реших, че ще се възползвам от момента едновременно да запечатам част от преживяванията си, но и ще се опитам да развия творческия си потенциал. Ако това не ми се беше случило, до преди няколко месеца нямаше да мога да си представя, че бих писала дълги постове в профила си във Facebook, бих стояла до 2 през нощта, за да търся правилните думи, с които да изразя емоциите си, да подбирам снимки, или още по-малко да разказвам за себе си и пътя си в статия.
Вместо Заключение
Въпреки че понякога изпитвам чувство на вина, за това че все още не съм си намерила нова платена работа, осъзнавам и оценявам, че времето което си давам в момента е един от най-ценните подаръци, които съм можела да си направя през изминалата година. И ако има едно нещо, което искам да ви пожелая, то е да си подарите малко време. Време за да можете наистина да погледнете в себе си и в нещата които ви правят щастливи или не, време да срещнете правилните хора и възможности за вас, време за да можете да направите избор от място на спокойствие и свързаност със себе си, време за да си спомните кои сте били, когато сте били малки и да си подарите тези малки мечти, които тогава са ви се стрували толкова големи.
Ще се радвам да се свържете с мен във Facebook, LinkedIn или на личния ми email, ако имате въпроси или мога да съм полезна на някой с опита си от последната година както и от преди това. Междувременно, докато съм все още в период на ориентиране и избиране на нов кариерен път, оставам отворена за среща интересни хора и компании, с които бих могла да реализирам собствения си потенциал. А след няколко месеца ще се радвам да ви поканя и на море!
***
Това беше от нас с Теди!
Надявам се ти дадохме храна за размисъл и искра за промяна!
Най-големият въпрос, който клиентите ми си задават, е:
„Имам ли нужда от кариерна промяна?
Kакво да променя в кариерен план, за да си върна удовлетворението?
И, изобщо – а сега накъде?“
В началото на новата година си поставяме нови цели и често усещаме вътрешен (а често и външен) натиск, да вземем решение.
Само че то се изплъзва, защото в главата ни е хаос, не знаем от къде да започнем, не знаем как да го направим по най-адекватен начин, не сме сигурни, че няма да изпуснем нещо, когато планираме бъдещите си кариерни стъпки.
За всички, на които им писна от вътрешния хаос и искат да имат яснота относно професионалната си ситуация, създадох този експресен онлайн курс.
Той е кратък и ефективен, защото седемте ми години опит като HR и още седем – като консултант по кариерни теми, ме срещнаха с над 1000 индивидуални случая, и аз стъпих на тях, за да го създам.
