Здравей,
аз съм Лили Георгиева, серифициран консултант по кариерна промяна и личен брандинг с 3000 часа опит, автор, лектор, обучител, обединител на общност, и провокирам хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Помагам им да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.
Създадох рубриката „Моята гордост“ през есента на 2016-а: с цел да ти представя тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, дамите (и някои господа), които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, както в кариерен, така и в личен план, защото те вървят ръка за ръка.
С годините рубриката запази фокуса си, но промени името си на #SheDares: гостенките продължиха да разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории . Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!
През март 2018-а ми гостува Мариана Кръстева – цветна, талантлива и смела жена, майка и творец. В тази история ще прочетеш не само за професионалния, а и за житейския й път, за трудностите, каузата й и невероятния й проект! Възхитена съм от Мариана, вярвам, че ще бъдеш и ти. Приятно четене!
Прочети историята й тогава, и продължението в част 2, за това какво се случи от началото на 2018-а до лятото на 2023-а, прекрасно пътешествие е! 
ЧАСТ 1
Коя съм аз? 2015г.
Често хората се отъждествяват с това, което вършат, за да се прехранват… Но ние не сме само работата си. Преди време, когато някой ме попиташе с какво се занимавам, аз отвръщах, че съм художник… И нещо ми загорчаваше в устата и ме пробождаше в сърцето. Защото изричах лъжа! Не защото не мога да рисувам, а защото не практикувах наистина това, което душата ми желаеше от все сърце! Някак така се получи през годините, че след като завърших Националната Художествена Академия като магистър график, тръгнах да градя кариера в големи компании, да гоня висока заплата, позиции, статус, одобрение, срокове… И доста време се залъгвах, че това е което мога и искам. И да – рисувах ( вече изцяло дигитално), но не това, което исках, а което искаха други. Превърнах се в покорен изпълнител – графичен дизайнер. Но продължавах да се представям като художник… и горчеше… Не можех дори да изрека графичен дизайнер – всякаш това бяха мръсни думи! Защо!? Дълго време се питах… Нали получавах пари, за които повечето хора могат само да мечтаят (да, бях много високо платен графичен дизайнер)? Нали имах свестни шефове и готини колеги, някои от които се превърнаха в приятели? Нали имах допълнителни бонуси, работех в лъскави офиси, през 6 от последните 10 години бях Арт Директор, имах екип, работата беше динамична, макар и не особено разнообразна? Обаче какъв е смисълът да бъдеш успешен в очите на другите, когато си провал в собствените си очи? И сърцето ми продължаваше да нашепва „Аз съм художник“ …. и болеше.
Но какво означава това… за мен? Доста време и работа върху себе си ми трябваше, за да стигна до тук, но ето – означава свобода! Свобода да изразявам себе си, от дъното на душата си… чрез нещата, които обичам да правя….без някой да ми поставя корекции, без да търся нечие одобрение, и все пак да докосвам сърцата на хората, да споделям себе си.
Коя съм аз ли? 2017г.
Аз съм художник – новатор, мечтател! Създавам уют и атмосфера, творя със сръчните си ръце всевъзможни неща от хартия, плат и какво ли още не, рисувам и пиша от сърцето си, умея да увличам и да вдъхновявам хората с устрема и страстта си. Аз съм артист. Но също така аз съм майка, съпруга, любима. Аз съм състрадателна, чувствителна, нежна, щедра и имам богат житейски опит за годините си. Само за 3 години животът ме очука със страшна сила и преживях на куп неща, които на повечето хора може би се случват в разстояние на десетки години или изобщо не им се случват. Преживях неописуеми загуби, срещнах се очи в очи със смъртта дори, бях съкрушена от мъка, разбита на хиляди парчета….но намерих сили да се изправя….и да продължа….именно обръщайки се навътре към себе си и приемайки всичко, което ми се случи като уроци от Съдбата! И имам желание и смелост да споделя този опит по най-добрия начин, на който съм способна, по моя си начин.
Вдъхновение и смисъл мой!
Да си родител е най-трудната „професия“ на света и това наистина преобразява. Е, аз станах родител по възможно най-трудния начин и това разтърси живота ми из основи. С нашето мако слънчице се намерихме – осиновихме я, когато беше на 9 месеца (ето разказ как стана това). И този нов и съвсем различен свят, в който навлязох с това приказно малко създание, пробуди отдавана заспалия творец в мен! И ей така, една нощ се събудих с идеята за приказка, в която е въплътена нашата семейна история. Станах и веднага я записах. Това щеше да бъде основата, върху която да започнем да градим разговорите с нея за осиновяването й. Защото колкото по-рано, толкова по-добре. И тъй като за 2-3 годишно дете най-ясни и интересни са картинките, реших и че ще я илюстрирам.
След като споделих приказката с близки и приятели, получих неочакван подтик и подкрепа да я издам. Ето така се роди идеята за един проект, с който се надявам да помогна на много семейства с осиновени деца. А и не само – нужно е всички деца, а и възрастните, да разберат, че осиновяването е нещо съвсем нормално и семейство може да бъде създадено и така, и в това няма нищо необичайно, срамно или тайно. Приех това като своя мисия… И в този проект някак открих себе си – той въплъщава всичко, което съм и искам да правя – да пиша, да рисувам, да помагам! А именно последното ми липсваше може би най-много през всичките повече от 10 години кариерен живот, отдаден на геймърски и хазартни компании. Някак все имах усещането, че не допринасям с нещо добро, а работата и таланта ми се пропиляват в услуга на неколцина богаташи, продаващи надежда за по-добър живот. И все пак съм благодарна за грижата и сигурността, за израстването, за опита, за уроците, които получих. Имах и прекрасни моменти през тези години.
Но стига… От тук нататък ще работя за себе си! И с риск да прозвучи егоистично или високопарно – искам да оставя следа с нещо голямо и добро, искам да имам принос към света, към хората, с нещо светло, чисто и изпълнено с любов!
Идея има. Устрем има. Как да я реализирам?
Ето тук се включи Лили.
След като започна да ми просветва и чувството, че не съм си на мястото, започна да става все по-силно, случайно или не ( а аз мисля, че случайности не съществуват), попаднах на неин предстоящ семинар – уъркшоп за кариерна промяна…. И веднага се записах. Това беше през януари 2017-а. Отидох, видях, слушах, участвах, запомних, взех си нещо само за мен, и го оставих да втасва известно време… Случвало ли ви се е тестото ви да бухне толкова много , че да започне едва ли не да прелива от купата? Е, и с мен стана така! След около половин година вече имах яснота какво точно искам да направя, имах всички условия за тази промяна, имах и огромното желание – просто чувствах, че ако не го направя сега, ще съжалявам цял живот…. и това ще ме поболее. Наистина го чувствах на физическо ниво. Но не знаех как да подходя, какво трябва да направя първо, какво следва? Как току-така да зарежа такива доходи? Как да получа подкрепата, която ми е нужна – на половинката най-вече? И се страхувах. Много! Въобще, с една дума, трябваше ми СТРАТЕГИЯ. Нещо, което на артистичните натури трудно се отдава, особено в дългосрочен план. И реших да потърся Лили за лични консултации. Работата с нея беше изключително лека и ползотворна. С всеки въпрос и домашно ме водеше сигурно и ясно в желаната посока. Накара ме да се замисля за доста неща, за които изобщо нямаше да се сетя. Помогна ми много в преодоляването на страха и съмненията и ми даде нужната увереност, че мога да се справя. Свърза ме и с хора, които да ми помогнат по пътя напред.
Да разчиташ знаците…
Интересното е, че когато вече бях напълно сигурна какво искам и целта стана кристално ясна, и започнах да правя първите плахи стъпки към нея, изведнъж всичко започна да се нарежда! Срещах точните хора, от които се нуждаех за различните етапи на проекта ми, попадах на точните обучения, получавах подкрепа от всички! И всичко ставаше толкова бързо, че в един момент трябваше да догонвам събитията! А най-показателното беше, че създадох прекрасно партньорство с моя колежка копирайтър – Димитра Мирчева. Първоначално я помолих само да ми помогне да оформим текста – да мине през нейната професионална редакция. Но в последствие тя прегърна идеята ми, доразви я, паснахме си толкова добре и след безчет часове на разговори, смях, умуване, редактиране, фантазиране – вече имаме идеи за още 4 съвместни проекта за детски книжки! Което си е работа поне за 2 години напред! А тепърва съм сигурна, че ще се появят още идеи. Всякаш Вселената ми показваше, че съм на прав път и като че само мен беше чакала да се наканя и да се размърдам!
Отдаденост!
Ето така аз получих нужната увереност, че съм тръгнала във вярната посока. Доверих се на сърцето си изцяло. Съветвам и вас да направите същото. И ако усещате с цялото си същество, че у вас има нещо неповторимо, което искате да дадете на света, че му е дошло времето да го изразите – отдайте му се! Но разбира се, първо се подгответе добре за това пътешествие. И ако се страхувате – всичко е наред, това е добре :“ Никой не открива нови земи без притеснението, че няма да вижда брега за дълго време“ (Андре Гиде). Просто започнете с малки стъпки. И пишете! Когато една мечта бъде написана с дата, се превръща в цел. Целта, раздробена на малки стъпки, се превръща в план. Планът, подкрепен от действие, се превръща в РЕАЛНОСТ!
План в действие. 2018г.
Та ето ме на – хващате ме в действието. И ако сега ме попитате с какво се занимавам, ще ви отговоря, че аз съм автор и илюстратор на детски книжки и в момента работя над илюстрациите на първата ми книжка за деца от 2 до 6г. , която по план трябва да види бял свят през есента. Многозначително, заглавието и е „Така започна всичко“, и е едновременно лична кауза и социален проект, чиято цел е да помогне на семейства с малки осиновени дечица, като улесни нелеката задача на съобщаването от страна на родителите и осмислянето от страна на децата. Също така и да образова всички деца какво значи осиновяване, за да може ако срещнат осиновено дете, да подходят с разбиране и приемане.
„Така започна всичко“ е приказка за смели решения, лепкави премеждия, за сприятеляване, за пътешествия, за открития и щастлив край. Тя е колкото приказна, толкова и истинска! И като първи посветени, ще споделя малък откъс с вас:
„… Тръните се отдръпнали от краката на тримата другари и те хукнали да бягат.
Блатникът обаче бил лукав и алчен. С едно движение вдигнал преграда от мъх и кал и запречил пътя на царя и царицата.
– Къде си мислите, че отивате? Вие откупихте свободата на малкия си приятел, но не и своята. И понеже ми дадохте всичкото си злато, сега нямате с какво да ми се изплатите и ще останете в капана ми завинаги!
Блатникът се засмял така гръмко и грозно на своята постъпка, че царицата много се изплашила и силно прегърнала царя.
На него, обаче, му хрумнал хитър план…“
Може да се потопите в този приказен свят с нас, да следите развитието и да научавате първи малки тайни, които се крият зад процеса на създаването му в сайта на проекта, във Фейсбук страницата му, както и в Инстаграм профила.
Ще се радвам да споделите със своето обкръжение за този проект – нека стигне до повече деца! Както и с нетърпение ще ви очаквам на премиерата, която ще бъде в началото на есента. 🙂
Благодарност!
Благодаря от все сърце на Маринка – една от най-добрите ми приятелки, за това че първа видя потенциала в първия ми ръкопис, в който бях изляла душата си, и ми каза, че това може да помогне на много хора, и трябва да се издаде. Благодаря на всички приятели и на семейството ми, които с радост подкрепят новия ми път, и са готови да ми помагат с каквото могат. Безкрайна благодарност и за моя съпруг, който макар че може би все още гледа с не особено одобрение на това, че напуснах добре платената си работа, винаги ми е незаменима опора, и без неговата подкрепа не бих могла да осъществя това приключение на сбъдване. Благодаря на Вселената, че ме срещна с моето Всичко, моето вдъхновение с рошави коси, очи като маслинки и усмивка като слънце. И благодаря на себе си, че се престраших да погледна навътре и открих истинското си АЗ!
ЧАСТ 2
Ехаааааа!
Цели 6 години по-късно и създадено едно ново детско издателство, 3 реализирани книги, десетки успешни партньорства, стотици зарадвани деца и хиляди последователи откак поех по пътя на своето сбъдване! Хубаво е човек да си прави такива равносметки от време на време… Казват, че сме склонни да НАДценяваме какво можем да постигнем за една година и да ПОДценяваме какво можем да направим за 3 години… Е, и аз така ???? – пътят към моята нова кариерна реализация се оказа доооооста по-дълъг от очакваното, но пък и доста постигнах за тези години – толкова много малки и големи лични победи!
Победа над себе си
Дълго време се залъгвах, че съм постигнала промяна, а в същност продължавах да отлагам себе си, но по друг начин! Това отлагане обаче беше като подготовка за скок със засилка – имаше нужда от него! Промяната никога не става изведнъж, макар много да ни се ще….За пореден път се убеждавам, че всяко нещо си иска своето време. И учене. Много учене! И все още продължавам да уча! През това време реално успях да намеря своя собствен стил като илюстратор! Нещото, което ме тормозеше изключително много бе, че като графичен дизайнер, работата ми винаги е била да съм като хамелеон – да влизам в различни стилове, да изпълнявам проектите, изискванията и идеите на клиентите….Но когато си казах – ЕТО, започвам своя проект, своята идея…..В един момент се оказа изключително трудно, защото нямах изграден личен стил, нямаше кой да ми дава напътствия и да ме коригира… Бях сама и се лутах, опитвах, провалях се, търсех, намерих нови прекрасни учители чак на другия край на света, учех, опитвах пак….Това ми отне….повече от 2 години!!!
Другото нещо, което открих през това време, е моят собствен уникален ритъм на работа! В началото непрекъснато се опитвах да вляза в някакви общоприети представи за работен ден и процес с работно време…НО, при съвсем други условия (в случая изцяло домашни), просто не ми се получаваше, и така се терзаех! А нали исках именно това – СВОБОДА – свобода да избирам как да протича денят ми! Мнооого време ми отне да се отърся от това налагано с години „трябва“! Та сега, спокойно мога да кажа, че без угризения спя до обяд! Ама нали – лягам си най-редовно в 3-4ч. сутринта, та съм си го заслужила! ???? Без угризения, в слънчевите понеделници яхвам мотора и отпрашвам на където ми душа желае! Без угризения 
играя настолни игри с детето си, гледаме филми, четем, разхождаме се, защото ТЯ ми е на първо място! Но и гледам да си спазвам сроковете или използвам възможността да предоговарям (важно умение). Без угризения работя само с хора, които харесвам – по проекти, които харесвам и не приемам работа на всяка цена. Не работя за чест и слава, а гордо казвам цената си. И най-важното – неусетно започнах да слагам работата по моите проекти на ПЪРВО място, преди всички останали! Последното ми се получи най-бавно и трудно ????…. Но това, което забелязвам сега е, че за разлика от преди – нямам търпение да започна работа по моите си неща (дори по-скучните), без да отлагам и миг, а работата с клиенти е на заден план! Това за мен е огромна победа!
Смисълът
И разбира се – най-голямата ми победа за тези години – от простичката идея за една книжка, стигнах до създаването на издателство за детска литература със смисъл и послание ТАКА ЗАПОЧНА ВСИЧКО @howitallbeganbook! Пилотната ни едноименна картинна книжка, на която съм съавтор и илюстратор, се появи на бял свят в разгара на Ковид кризата на 18-ти септември 2021г. Това бе толкова емоционален и дълго чакан момент, събрал в себе си и терзания, съмнения, безсънни нощи, неуморен труд, но и желание, вяра, душевен мир, безкрайна обич и СМИСЪЛ – онзи смисъл, който толкова ми липсваше! Тази книжка се превърна в моя пробив за новото ми амплоа като илюстратор! Със своята основна тема за осиновяването, но и със завладяващите си герои и топли илюстрации, които говорят на децата дори без думи, тя бързо стана желана за всяка детска библиотека. Също така е в помощ на много психолози и социални работници, и разбира се – основно на семействата с осиновени деца, от които получаваме невероятни отзиви! Заедно с партньорите ми от Българска асоциация осиновени и осиновители – БАОО, обикаляме из страната всяка година в 
Информационните седмици за осиновяването, където споделяме своя опит и представям книжката.
Година по-късно успяхме да издадем преводната книжка „Семейства, семейства, семейства!“ от Сюзан и Макс Ланг. Като в нея отново се засяга леко темата осиновяване, но както подсказва името – тя е за всички видове семейства ????, весели, шарени, различни, но обичащи се. А най-прясното ни попълнение от тази пролет е романът за деца между 7-12г. от младата българска авторка Габриела Георгиева – „Бягство към вкъщи“. За истински вярващите в чудеса! Тук отново влязох в ролята на илюстратор, като трябваше да променя стила си, за да бъде подходящ за по-голямата възрастова група. Но този път не се терзаех и съмнявах в собствените ми възможности както в началото, а смело се гмурнах в това ново приказно приключение със слънчевата героиня Светлина, за която отново моя муза бе дъщеря ми Калина ????. Опитът си казва думата и някои неща вече започват да стават по-лесни… Както и името ми и това на издателството, малко по малко, вече стават известни сред деца и родители, колеги от бранша, блогъри и други медии.
За бранда, финансиите и трудностите по пътя
Създаването на бранд е едно от онези неща, които май….нямат край ????. За името си трябва да работим непрестанно. В началото винаги е по-трудно. Неминуемо разчитаме на близките си и приятелите. Как обаче да спечелим по-широка публика?! Лого, цветове, копирайтинг, стил, сайт, социални мрежи – тези неща са ми ясни и се получиха сравнително бързо и с лекота… Обаче туй чудо разпространението – ей тука все още ми е голямото учене! Не съм си и представяла дори, че най-трудно ще се окаже да достигнеш до хората! Освен по стандартния начин – чрез книжарници, ми се налага да съм доста по-изобретателна. Представянията пред деца в училищата е едно от най-приятните за мен неща, макар и доста изтощително. Но в края на деня, след среща с буквално стотици деца, чувството на удовлетворение е несравнимо! Влязох и в ролята на преподавател – на деца за известно време, а от миналата година и на възрастни, с курса ми в СофтУни – Книжна илюстрация. Това беше сериозно излизане от комфортната ми зона, но както се оказа – изключително много ми се отдава! Курсът ми пожъна небивал успех и би всички рекорди за начален курс по брой курсисти и оценка и отзиви за мен като преподавател ????. Това определено спомогна за популяризиране на мен самата като илюстратор и преподавател, и на издателството като бранд. Но въпреки всички тези усилия и успехи, разпространението и рекламата на книжките продължава да ми е основно предизвикателство. Признавам, че не си бях направила домашното по тази тема когато започвах и бях неприятно изненадана, че книжките ни не изчезват от склада със скоростта, която очаквах и имах нужда, за 
да успее да се завърти колелото и издателството да започне да се самоиздържа. И до момента, все още се налага да се издържа от странични дейности – графичен дизайн за клиенти и финансиране по програми на фонд Култура. Това ме научи да бъда много внимателна с харчовете, да търся нови начини за изява и разпространение, да пиша проекти, за да кандидатствам (и да печеля) държавно фиансиране, да бъда гъфкава и още по-упорита. Много главоболия можех да си спестя ако в началото бях обърнала повече внимание именно на финансиране, разходи-приходи, разпространение, договори… Демек – скучната работа за един артист ????… Не че не се бях интересувала за тези неща, но и не бях вникнала достатъчно на дълбоко, за да разбера какво ме чака като носител на гордата титла ДУК (Договор за управление и контрол) 😀 . И другото предизвикателство по пътя е създаването на екип и неговото поддържане. За момента все още съм ДУК на себе си ????, както се казва – и сам войнът е войн! Като изключвам счетоводството и епизодичната помощ от редакторката ми и скъпа приятелка Димитра Мирчева (незаменима!!!). Тоооолкова много неща ми се налага да правя сама и това определено е много изтощително и непосилно на моменти. За това и проектите ни се движат доста по-бавно отколкото ми се иска…
Извод
Опичайте си акъла добре и не разчитайте само на вдъхновението и артистизма си ????. Проучете добре пазара, на който искате да навлезете, подгответе си сериозно начално финансиране, било то от спестявания или другаде. Кариерната промяна си е съвсем не лека задача, особено ако започвате собствен бизнес. И към това не бива да се подхожда твърде емоционално. Това беше моята грешка. Но пък и не може вечно да чакаме идеалните условия, защото такива може да не дойдат ????, а трябва да си ги създадем сами, дори с цената на множество грешки по пътя, които са си уроци, както и да го погледнеш… Та, аз съм си сложила 
едно голямо „У“ на главата и продължавам да се уча ????. Типичен представител на зодията си – козирог, постигам всичко, към което се стремя, бавно но славно! Споделям всичко това, най-вече за тези от вас, които са още в началото на своята промяна – вътрешна и кариерна… Пътят може да е дълъг и криволичещ, дори да ви се струва, че е задънен в някакъв момент, но малко по малко всяко препятствие може да бъде преодоляно, и дори да се движите бавно и с мишешки стъпки, важното е че сте в движение….Дайте си време, бъдете упорити и постоянни, и ще стигнете заветната цел!
Бъдещи творчески планове ????
Винаги докато усилено работя по един проект, на заден план се готвят поне още два. Вече съм споделяла, че освен спечеленото финансиране за книжката „Така започна всичко“ от фонд Култура, спечелихме и финансиране от Национален филмов център, за създаване на 15 минутен анимационен филм по книгата. Тук нещата се забавиха доста покрай Ковид и други перипетии, но вече усилено работим по проекта с приятелите ни от студио Зографик и очакваме на пролет догодина да имаме готов филм! С Димитра доста се поизпотихме като сценаристи и обещаваме, че ще има изненади ????. А аз в момента се изявявам като художник и арт директор на филма. Но другият проект, за който се вълнувам още повече, е предстоящата ни нова книга – „Вдън гори – митичните същества по българските земи“ , по която работим плътно с консултант от БАН-ИЕФЕМ и отново ще сме в съавторство с Димитра, а илюстратор този път ще бъде талантливата Светла Радивоева, известна като аниматор в Дисни студио и създател на героите в сериала „Златната ябълка“. Нямам търпение да ви покажем какво съкровище ще бъде тази книга за всяка детска библиотека! А в по-общ план, голямата ми цел е да продължа развитието на издателството с повече заглавия – преводни и авторски, да започнем да участваме на големите книжни панаири, и да създам екип, който да ми помага в нелеката задача да радваме и образоваме децата с красиви, смислени, стойностни и впечатляващи книжки!
Следете ни за новини във Фейсбук и Инстаграм.
Може да ме подкрепите като си закупите нашите книжки от сайта ни.
А за тези от вас, които се интересуват – на есен предстои да повторя курса Книжна илюстрация в Софт Уни. Пишете ми, за да ви изпратя повече информация, когато определим дата за начало на курса. ????
***
Това беше всичко от нас с Мариана!
Ако искаш да се видиш с мен, с нея, и още дами от моята общност, на живо, на по чаша вино и да започнеш новия сезон с летящ старт, заповядай на отворената среща на 16.09 в София.
А ако искаш да задвижиш своя кариерна промяна, но отлагаш, страдаш от синдрома на самозванеца, или вече действаш по кариерен или бизнес проект, но буксуваш, заради вътрешни саботажи, заповядай на уъркшопа на живо „Как да започна? Как да продължа?“, който предстои на 30.09.
Пожелавам ти попътен вятър и до среща!
