В ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са променили професията си или начина, по който работят, и вече работят за себе си, на свободна практика или като предприемачи.
През март 2018-а имам удоволствието да ти представя Таня Лисичкова, която следих в интернет доста време, преди да се запознаем на живо. 🙂
Познавах Таня като всеотдайна, като огромен експерт в областта си, като двигател на промяната, преди да открия, след срещата ни, че тя е и много усмихната, крехка и едновременно силна жена.
Нека не се бавя повече – ето историята й, ще я прочетеш на един дъх!
Как и кога се случи пълната кариерна промяна при теб? С какво се занимаваш в момента и как стигна до него?
“Казвам се Таня и преди всичко съм майка, защото ако не бях станала майка, сега нямаше да стоя тук пред вас” така започвам лекциите си пред бременните. Така е, майка съм и след това съм всичко останало: лектор, обучител по подготовка за раждане и бъдеща акушерка.
Как стигнах дотук е прекрасна история :). През 2007 г. забременях и това изцяло промени живота ми (каква “изненада”). Тъкмо се бяхме оженили със съпруга ми и крояхме планове за дете, когато закриха студиото за уеб дизайн, в което работех като асистент проекти. Месец по-късно разбрах, че съм бременна :). Прекарах бременността си вкъщи и напълно успях да й се насладя – с право я определям като един от най-щастливите периоди в живота ми. Освен това, още като дете бях любопитна към процесите в тялото и бременността беше много подходящ момент да си върна това любопитство. Не ми стигаха 10-е минути при гинеколога след прегледа с ехограф. Интересно ми беше всичко свързано с развитието на бебето, промените в тялото, процеса на раждане, кърмене – беше вълнуващо да се потопя в този свят.
През 2008-а родих сина си и раждането му допринесе най-много за “сегашното ми аз” – 16 часа след като започна, завърши с нежелано секцио. Възстановяването ми от операцията беше бавно и трудно, а “за капак” развих и хиперлактация, която причиняваше огромен дискомфорт не само на мен, но и на бебето… Година и половина по-късно завърших обучение за доброволни консултанти по кърмене, вдъхновена от Христина Янева-Хедра – консултантът, който ми помогна да се справя в борбата с литрите мляко. След обучението, с цяла група съмишленици създадохме Национална асоциация “Подкрепа за кърмене” и така по време на майчинството си започнах да помагам на други майки, които срещаха предизвикателства с кърменето.
Но сферата на раждането си ме влечеше. Подтикната от съвсем лични подбуди, през 2011 г. се записах на обучение за дули (дулата е човек, който се грижи за емоционалния и физически комфорт на жените по време на раждане). Имах нужда да се почувствам подготвена и уверена за второ раждане, но след обучението, с голямо вдъхновение, част от завършилите курса създадохме Асоциацията на българските дули… и в следващите шест години придружавах жени по време на ражданията им в болница…
Желанието ми да продължа да се развивам в тази област не стихваше – реших да се запиша на още едно обучение. През 2012 г. станах Childbirth Educator и (по покана на Ася Демирева) с летящ старт “влязох в мола”, като лектор в училища за родители. По това време с Анета Калчева започнахме да правим курс за подготовка на бъдещи родители, който и в момента съществува, но в нов и актуален вариант.
Преди да съм отегчила аудиторията, приключвам с обученията 🙂 През 2014 г. направих още една голяма крачка в тази посока – записах се да уча в Медицинския университет, специалност “Акушерка”. В момента карам последния си семестър, а след това ми предстои стаж.
Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?
О, със страха се боря всеки ден, а и чувството на несигурност ми е добре познато. Да нямаш сигурни доходи не е най-приятното усещане на света и разбирам всеки, който се колебае, дали е рентабилно да развива нещо свое. За мен, по-силно от страховете и несигурността, винаги е било влечението към това, което смятам за важно. Работата ми е свързана с промяната на една действителност към по-добра и каузата си заслужава скока.
Има и друг важен фактор, без който нямаше да се справя – подкрепата на съпруга ми. Освен, че е голям поддръжник на каузите ми, той ми помага и с уменията си на уеб дизайнер – от самото начало и до сега създава визиите на проектите, с които се захващам.
Разкажи ни за един-два момента от пътя ти в настоящото поприще, когато ти е било много трудно, и кое ти е помогнало да продължиш напред?
Въпросите “на прав път ли съм?”и “има ли смисъл това, което правя?” са нормални и е добре човек понякога да спира хода си и да си ги задава, защото отговорите му дават представа дали се намира на мястото, където иска да бъде.
През 2016 и 2017 г. изпитах немалко трудности. Като цяло се смятам за щастлив човек и трудностите само ме амбицират, но през тези две години сякаш се уморих. Започнах и физически да боледувам. Наложи се да си задам въпроса: “харесва ли ми мястото, на което се намирам в момента?” и отговорът беше отрицателен. Имах нужда от голяма почивка и най-вече да сменя заниманията. Прекъснах за една учебна година следването си в университета, а няколко месеца по-късно приключих завинаги работата си като дула. Исках да продължа да се занимавам само с лекциите за бъдещи родители и със стартъпа, който с мъжа ми създавахме в изцяло друга област – вино и храна.
Тогава се случи неочаквана трагедия и енергията ми се срина. Успях да продължа напред, след като се отдадох изцяло на болката, гнева към смъртта и страха, и си позволих да ги изживея. Подкрепата от обичаните хора и фактът, че обожавам работата си с майките ми дадоха нов стимул за развитие.
А кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?
Няколко десетки прекрасни раждания 🙂 Има неща, които никога не се забравят – чувството на удовлетвореност от добре свършената работа и щастието в очите на хората.
Друго нещо, с което се гордея, е участието ми в изграждането на Национална асоциация “Подкрепа за кърмене”, споменът за онези първи години все още ми носи голяма доза морално удовлетворение.
А как успяваш да съчетаваш всичките си проекти и в същото време да отделяш време и на семейството, и на себе си – постигнала ли си го тоя заветен баланс работа-личен живот?
Лошото е, че съм работохолик и проектите успявам да съчетая, като спя по-малко, а съм и редовна студентка, което пък отнема целия ми ден. Единственото добро, което правя за себе си е, че не си вдигам телефона през уикендите. Тогава е и време за семейството. За съжаление, ако ме потърсят онлайн по работа, все още отговарям, но и това ще бъде до време. През седмицата държа много на вечерите със семейството си. Времето, в което правим храната и се събираме на масата да си говорим или да играем игри.
Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и показват каква стойност могат да носят. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?
Личният бранд е запазената ти марка. Как иначе да си разпознаваем сред другите? Аз съм Таня Лисичкова и във всяко едно от досегашните ми поприща личният ми бранд е бил свързван с професионализъм и умереност. Никога не съм изпадала в крайности и не съм изневерявала на възгледите си. Уважавам времето, мненията и желанията на хората, с които работя. Подходът ми към жените се основава на емпатия и разбиране към личните им нужди – в мое лице винаги могат да срещнат подкрепа, приятелско рамо, човечност и изслушване.
Какви са настоящите ти проекти и бъдещите ти планове?
Както досега, продължавам индивидуалните срещи с бъдещи майки. Целта на заниманията е да са съобразени с потребностите на всяка от бременните и да ѝ бъдат максимално полезни, като темите съдържат подходящия обем от информация и практика. Може би тук е моментът да кажа, че бременните, които искат да си направим такава обучителна среща, могат да ми пишат на tanya@lisichkov.com.
Най-новото ми начинание също е много приятно. Започнах да провеждам ежемесечен практически модул, в който с бременните не само учим, а се упражняваме и се забавляваме (и това съвсем не е случайно). Практикумът е в малка група и засега се нарича “Техники за облекчаване на болката по време на раждане”, а най-близката предстояща дата е 10 март.
Друго интересно нещо, за което искам да разкажа е двудневната програма, която с психолога Анета Калчева изградихме. В нея с помощта на информацията, практическите съвети, различните арт и психологични техники бъдещите майки и бащи разбират по-добре предизвикателствата на раждането и началото на родителството. Последният двудневен курс “Да се подготвим за раждането и живота с бебето” се проведе преди няколко дни, а следващите му дати са 17 и 18 март.
През последните две години влагам част от енергията си и в училище за бъдещи и настоящи майки и татковци и в него си партнирам с Ася Демирева – двете с нея водим пълен цикъл от лекции в удобно за работещите родители време. Във Фейсбук страницата „Слънчогледи – училището за родители“ публикуваме графика със събития, новини и закачки.
И понеже с теб, Лили, работихме заедно през лятото, няма да те изненадам, ако ти кажа, че тази година най-важният ми настоящ проект съм аз. Най-накрая осъзнах, че не съм безсмъртна и здравето не ми е дадено даром. Ако не се грижа за себе си, не бих могла да съм пълноценен човек. Също така, трябва да завърша следването си в университета и да се дипломирам като акушерка – начинание, което изисква много четене, внимание и време.
Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?
Да застанат пред “огледалото” и да погледнат вътре в себе си. Да се попитат какви са пречките или вътрешните им стопери, които ги карат да не правят първата крачка. Дали тези стопери са реални, или са клишета, насложени от възпитанието, социума, ниска самооценка и страх. И разбира се, ако не успяват сами да си отговорят на въпросите, да се свържат с професионалист (например с теб). 🙂
За контакти:
Таня Лисичкова – инструктор по подготовка за раждане
http://tanya.lisichkov.com/
tanya@lisichkov.com
0898 637 595
fb: Слънчогледи – училището за родители
Това беше всичко от нас с Таня.
Надявам се разказът й да е бил толкова интересен и стойностен за теб, колкото и за мен!
А ето и останалите истории в Пълна кариерна промяна. Дали пък нямаш нужда от точно такова вдъхновение? 🙂
