Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие и личен брандинг с над 1500 ч. опит, автор на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“, обучител и създател на авторската система за кариерна промяна Устрем. Днешната тема е изключително интересна, но преди да задълбая, ще започна с една история…
„Когато я срещнах в ролята си на консултант по кариерно развитие преди няколко години и тя ми каза, че едва ли не всичко й е интересно, се усетих, че си мисля: „Е как може така, това е като да слушаш всякаква музика или да ядеш всичко без да подбираш! Едва ли ще мога да й помогна изобщо…“ Направо си подходих дискриминационно.
Колкото повече си говорихме, толкова повече виждах колко широко скроена е, колко всестранно развита и желаеща да надгражда, смела да опитва нови неща и да излиза „извън кутията“, и колко…. притеснена е, че е точно такава. Защото май и други бяха подхождали към нея с подобно на моето отношение…“
С времето срещах все повече такива хора, а в близката година усетих, че и аз не съм много различна, и аз имам множество интереси, в професионален, че и личен план, и не искам, а и няма нужда, да се фокусирам само върху едно единствено нещо. Приех го със смесени чувства – хем щастлива, че съм извън калъпа, хем притеснена дали това няма да ми изиграе лоша шега.
И тогава ме удари – онзи спомен от детството ми, в който човекът с разнородни интереси… се описваше с епитета „много… странно развит“. И леко подсмихване отсреща. И за това, че когато ме питаха: „Каква искаш да станеш като пораснеш?“, отговорът ми беше: „Балерина.“, месец по-късно: „Моден дизайнер.“, а след още два, неприемливото: „Балерина, моден дизайнер, модел и учителка.“ Неее, нямаше начин това да се случи, просто нямаше как…
Докато по време на Ренесанса на почит са били хората с разнородни интереси и таланти (виж Леонардо да Винчи или Галилео Галилей), то в края на 20-и век, в унисон с икономическото и технологично развитие, най-търсени са тесните специалисти. Днес, да имаш кариера съставена от различни дейности/ проекти/ дори професии, е все по-обичайно на запад, особено ако си набор 1990-а+. При нас… май все още сме по-скоро резервирани… или просто не ни стиска!
Та, за хората, които имат интереси в различни професионални, и не само, области, и които се чувстват добре да имат кариера, съставена от различни парченца, са създадени специални термини, като multipotentialities (виж TED речта на колежката Emilie Wapnick) или по-често срещаното multi-passionate хора (виж видеото на онлайн предприемача-империя Мари Форлео по въпроса).
И за да е още по-ясно за какво става дума, ето кое е присъщо на тези хора:
- Интересуват се от много подобни или различни области/ теми/ дейности и просто не могат да изберат 1 или 2, които са им основни.
- Имат излишък от идеи и не могат да изберат върху кое да се спрат, а не липса на такива.
- Не е тяхното да бъдат на една позиция за много дълго време, а предпочитат да правят по-чести промени (защото самите те го искат, не че някой не е доволен от тях…)
- Обичат да са поели няколко проекта, с подобни или разнородни дейности, в близки или различни поприща, и да ги движат едновременно.
- По-скоро са ентусиазирани, когато изникне нещо ново и предизвикателно в кариерен план, а не – ужасени.
- Изглежда, като че ли започват нещата, и не ги довършват, или като че ли нямат конкретен фокус и цел.
- Пробват се смело в области, различни от основната им кариера – ако има такава, или поне си мечтаят някой ден да посмеят да го направят.
- Често се затрудняват да отговорят на въпроса: „А ти с какво се занимаваш?“ или пък отговорът им е доста… дълъг.
- HR-ите не харесват да четат техните автобиографии и често ги смятат за несериозни кандидати…
- …а роднините им често не могат да ги разберат, и ги молят най-сетне да успокоят топката, и да се установят.
Звучат ти познато и можеш да се асоциираш с поне половината от тези описания? Честито, добре дошла в клуба!
А сега, този, които се гордее, че отговаря на описанията по-горе – да вдигне ръка.
Никой?
А този, който го приема за нормално?
Няколко ръце.
А този, които е притеснен от факта, и мисли, че трябва да се промени?
Гора от ръце.
Не се учудвам.
Познаваш ли хора, които имат много интереси, занимават се с няколко професионални дейности наведнъж, и им се получава… сякаш с лекота?
А познаваш ли хора, които имат много разнородни интереси и таланти, но се спират да се впуснат в тях, защото все търсят това, което е тяхното, това, което им е отредено, това, на което да се отдадат?
Всъщност, и двете групи хора имат еднакви характеристики, но са с различно отношение към своята многостранност, действат различно, представят се по различен начин.
Ако си от вторите, вероятно робуваш на остарели модели на мислене, като например:
Следвай страстта си/ Открий призванието си
Всяка втора статия по личностно развитие съдържа тази мантра в себе си, а почти всеки колега, който се занимава с кариерно развитие, обещава, че ще ти помогне да направиш точно това.
Само че аз познавам майка на две деца, която е търговец на големи летателни машини, консултант по кърмене, фен на здравословното хранене, любител на кизомбата и салсата, и още. Кое точно е страстта й, и дали й пречи, че има няколко?
А когато си говорим за призванието, за мен то далеч не се изчерпва с нашата работа или професия, а е по-скоро мисия и начин на живот. И сами си го формулираме, т.е. можем да решим да го променим.
Нямаш ли фокус, няма да успееш
Това и аз съм го казвала, но по-долу ще обясня разликата в контекста.
Не се захванеш ли с едно нещо и не полагаш ли максимум усилия върху него, няма да станеш много добър. Съгласна, но защо никой не добавя, че нещото може да се промени с времето, или можеш да правиш две-три неща, които се взаимодопълват, а не си пречат, дори и от различни сфери на дейност?
Какъв ще станеш, когато пораснеш? (в единственото число)
Една приятелка, когато бяхме на по 22, избра да се развива в това, което учеше в университета, и стана преводач от английски език. Беше й мечта и я реализира. След 6 години роди детето си и приоритетите й се промениха, и започна да помага на мъжа си да развива бизнеса си. И това й харесваше, ей Богу. След това се почувства готова да си създаде собствена компания, а чувам, че в момента искала да превежда на събития, които посещава като гост. И, освен това, има блог за рецепти.
Може би, когато ни питат какви ще станем, е добре да уточнят на колко години, и в кой период от живота ни, не че ще знаем отговора, когато сме на 5…
Правиш ли няколко неща, няма как да ги изпипваш
О, да, това ми е любимото. Защото, кой е този човек, който да може хем да изпипва договорите с клиентите си, хем да е харизматичен йога учител, хем да готви вкусни ястия, хем да е майстор, който оправя електрониката вкъщи? Ами, моят мъж, със сигурност. И, вярвайте ми, той изпипва всичко, до което се докосне. Естествено, в подходящото време, в подходящото състояние.
Защото имам и обратната теория – правиш ли само едно нещо, да, ще станеш супер майстор, но е възможно бързо да ти омръзне и… да започнеш да претупваш.
Ако сменяш различни позиции, специалистите по подбор и човешки ресурси автоматично ще решат, че си прелетна птичка, и няма да те викат на интервюта
За съжаление това е вярно, особено ако си по-неопитен специалист по-подбор, както аз преди години, който само гледа какво, без да се интересува защо. И, не ме разбирай погрешно, има хора, които наистина сменят различни работни позиции без определена цел и седят несериозно, но има и такива, чиито решения са аргументирани, логични и пасват в цялостната им визия, защото те имат такава.
По-добре да продължаваш да търсиш, докато не си сигурен, че това е Нещото, и че няма да ти омръзне
Познавам много хора с интереси към различни професии/ проекти/ бизнеси, които учат, говорят си с хора, четат форуми, и така и не се решават на какво да се спрат. Имат много идеи, но не смеят да задълбаят в една, поне за известно време. Защото ги е страх, че ако сгрешат, няма връщане назад, страх ги е какво ще кажат другите, не вярват, че ще се справят ако изберат няколко неща, а не едно, не мислят, че близките им ще ги подкрепят.
Достатъчно с ограничаващите убеждения и оправданията, с неприемането и бягането от отговорност!
Ето какво ти предлагам, ако и ти искаш да бъдеш като онези, които носят няколко дини под мишница, ама точният брой, и им се получава добре.
За начало, чуй моето мнение:
НЯМА НУЖДА ДА ИЗБИРАШ Е
ДНА ДЕЙНОСТ/ ПРОФЕСИЯ. А ДОРИ И ДА ГО НАПРАВИШ, НЯМА НУЖДА ТОВА ДА Е ИЗБОРЪТ ДО КРАЯ НА ЖИВОТА ТИ.
Олекна ли ти? Следват 11 съвета как да случиш това по успешен за теб начин, базирани на работата с хора, с които работят за тяхната кариерна промяна, както и повлияни от хора, от които се уча и на които вярвам – както познати в живия живот, така и специалисти в областта на кариерното и личностното развитие, които следя.
Виж каква нужда/ ценност задоволяваш, с различните неща, които правиш
Всичко, което правим, или избягваме да правим, е с цел да задоволим определена наша ценност, която осмисля живота ни. Ценност като свобода или независимост, желание за учене и развитие, нужда от статус и власт, сигурност и стабилност, или пък разнообразие и предизвикателство.
Аз, например, правя това, което правя, защото задоволявам три мои ключови ценности – независимост, предизвикателство, и възможност да оказвам влияние, и да променям средата. Ако моята работа/ бизнес/ проекти не ми дават това… значи това не са моите проекти!
Виж към какво се стремиш ти, с какво не можеш да направиш компромис и провери – кои от идеите ти задоволяват точно това, което ти е най-важно, кои 3-4 клюови ценности.. и кое е просто интерес, мода, или временно ‘хлътване’, които са готини сами по себе си, но не съответсват на твоите ценности.
Обърни дефекта в ефект
Докато не започнеш да възприемаш това, че имаш много интереси и разнородни умения, за нормално, няма как да очакваш и другите да го направят.
И това, че не се ограничаваш само с една сфера на дейност, не означава, че не си сериозен, че не носиш отговорност или че не можеш да носиш стойност. Напротив…
Докато хората, които обичат да дълбаят надълбоко в една дейност/ професия, имат силата да станат много тесни специалисти, на които да не им омръзва да се развиват в една посока… и им е удоволствено да го правят, твоята сила е в това да съчетаваш/ да жонглираш/ да правиш няколко неща едновременно, като лесно преливаш от едното в другото. Като даваш различни гледни точки. Като провокираш и се отличаваш. Не е лошо, нали? 🙂
Просто виж как твоите ‘посоки’ се взаимодопълват или напротив, разграничи ги тотално, и им давай фиксирано време, и знай как да го комуникираш на отсрещната страна – бил той клиент или работодател.
Като бивш експерт по подбор, никога не съм дискриминирала хора, които са наясно какво правят и защо, дори и това да са били няколко несвързани дейности, и съм имала нужда от точно такива хора за определени позиции. Това, което ме е отблъсквало, е било ако кандидатът не си вярва достатъчно, ако изглежда тотално неориентиран, ако не цени това, че има разнообразни интереси, знания и умения, или пък не знае точно как да ги опише/ представи.
Не се опитвай да набутваш всичко в една професия/ бизнес (освен ако не се получи нещо гениално!)
Ако трябва да останеш с един съвет от мен, нека бъде този:“Няма нужда да напъхваш всичките си интереси, дейности, знания и умения в една професия или бизнес. Съвсем нормално е да ти ‘останат’ такива, които да впрегнеш в едно или няколко хобита, като доброволец или просто в личния си живот. Или можеш да ги наредиш във времето и да им даваш фокус и внимание по различно време. Или да си имаш портфолио от няколко професии, което ще обсъдим по-долу.“
Вече съм правила и видео по темата „Дали да превърна хобито (хобитата си) в бизнес?“, където ти споделям, че не всяко хоби става за бизнес и не всеки би правил целодневно това, което е негово хоби.
Разбира се, на някои хора им се получава идеално, като една от гостенките ми в Пълна кариерна промяна, която е дизайнер, стратег, ПР, преподавател и дори модел, но често е по-добре да разграничиш между интересите, знанията и уменията си, и да ги използваш в различни поприща.
Разбери кои са преносимите ти умения
На няколко пъти споменавам ‘преносими умения’ и исма да ти кажа, че си е направо задължително да си наясно с тях.
Преносимите умения, били те свързани с хора, информация или технологии, например, са умения, които не са обвързани с конкретна длъжност, бранш или образователна степен, и са използваеми в различни професии и дейности.
Да умееш да анализираш голям обем информация и да създаваш доклади е преносимо умение, както и да говориш убедително пред публика… или пък да пишеш въздействащи истории… или да използваш различни видове софтуер с лекота.
Без значение с каква дейност ще се захванеш, в какъв бранш или на каква позиция, а дори и да развиваш няколко дейности едновременно, тези умения ще могат да бъдат пренесени и използвани навсякъде, и ще ти помогнат да постигаш резултати в конкретната дейност или професия, които си избрал.
Виж какъв принос искаш да оставиш и какви резултати искаш да постигаш
Била съм свидетел как хора се занимават с много дейности едновременно не защото всичко им е много интересно, нито пък защото трябва да си докарват допълнителни пари, а защото не знаят кой е приносът, който искат да оставят и кой е резълтатът, който оценяват като смислен и стойностен… за тях самите.
Когато бях начинаеща в управлението на човешки ресурси, се занимавах доста с администриране, и подготвях трудовите договори, и допълнителните споразумения, на новопостъпили и настоящи служители. Хората бяха доволни, че имат трудов договор с добри условия , а аз вярвах, че не правя нищо. След време имах възможност да работя с хора и да ги обучавам, и когато виждах промяната в тях, често след много време и с повече усилия, просто грейвах.
С годините осъзнах, че резултатът от това, което правя, трябва да бъде промяна в човека, с който работя, първо на ниво мислене, а после на ниво действие. И така съвсем естествено отпаднаха доста дейности, които изпълнявах – някои делегирах, други намалих като обем, трети пък си добавих, като си ги уговорих с шефа ми.
Виж кое е общото между повечето ти интереси/ идеи, на по-високо ниво от ‚професия/позиция/ бизнес идея‘.
По-горе ти споделих това, което всъщност е общото между всичко, което правя – и в статиите, които пиша, и във видеата, които снимам, и в събитията и семинарите, които организирам, и в индивидуалните разговори с хората: аз им помагат да си променят мисленето и да предприемат действия, в посока кариерна промяна или кариерно/ бизнес развитие, като първо се свържат със себе си, а после – с хората/ организациите/ каузите, на които могат да бъдат най-полезни.
Това е моята концепция и това е нещото, което ме движи при избора или създаване на бъдещи проекти/ идеи/ начинания. И това е и ориентир кога да кажа „НЕ“. Няма ли възможност да правя това, явно става дума за мой интерес, или моментно увлечение, но не бих го включила в професионалната ми дейност, а бих го развила като хоби.. или би отпаднало естествено с времето.
А ти, ако имаш много различни умения и знания, и движиш няколко дейности и проекти, или заемаш няколко различни роли и позиции, има ли нещо, което ги обединява, и какво е то?
Узнай къде е пресечната точка между интересите, уменията и знанията ти, и нуждата на хората, ако я има
Все говорим за теб и за мен. Само че, на никой не му пука какво можем и знаем, ако не можем да му помогнем за нуждите, проблемите и целите, които има. Т.е., може да се окаже, че твоят шеф, обичаен клиент или бизнеса, който ще консултираш, имат нужда точно от човек с набор от умения и знания като твоите, и това да си толкова многостранно развит е само в плюс. А може да им трябва човек, който дълбае в една материя и използва тясно специализирани знания и умения, и предоставя много специфична услуга, повторяемо или в големи обеми.
Ами, ако случаят е първият, няма да има особена нужда да продаваш своята многостранност, тя ще се приеме с отворени обятия…но ако случаят е №2 – помисли дали си там, където трябва да бъдеш и дали ще можеш да бъдеш дългосрочно този, който по принцип не си. Или си, но само на 20%, а има още 80, които не се използват.
Избери ‚ кариера тип портфолио‘
Знам, че да говорим за кариера, в която си изкарваш парите от три различни дейности, е рисково. Но се случва все по-често, дори и в България. Да, за сметка на сигурността е, поне през първите 6 до 12 месеца, трудовият договор е заменен с граждански, и в края на месеца не е ясна точната сума, която ще получиш, но… ти е разнообразно. Постигаш резултатите, които носят стойност на хората, а на теб са ти смислени. Използваш повечето си таланти и ги развиваш. Виждаш се с различни хора, в различни обкръжения и среди. Вкусваш, опитваш и.. евентуално решаваш къде да задълбаеш, или пък не. Има си своята цена, но да не би сигурната работа на твърда заплата да няма? Въпросът е дали си готов да платиш точно тази цена.. и какво ще получиш като резултат.
Естествено, това е постижимо и в по-сигурна среда, на почасова работа, с по-голяма регламентираност, и съвместяване на няколко длъжности – една клиентка е хем търговец, хем графичен дизайнер, хем експерт по бизнес развитие, и й се получава много добре. 🙂
Изготви си подходящо представяне пред хората
Ясно е, че когато те попитат с какво се занимаваш, едва ли една длъжност ще изчерпи твоя отговор. Така или иначе, в една от най-популярните ми статии споделям, че въздействащото представяне не се състои от изброяване на титли и образование, а представлява фокус върху това какви проблеми решаваш, на кого и… защо точно ти.
Ако имаш портфолио от няколко дейности/ длъжности, и те се взаимодопълват, ще ти е лесно да опишеш взаимовръзките и крайната цел, която постигаш. Нали си спомняш как по-горе обясних, че е важно да видиш дали имаш нещо общо между всичко, което правиш? В моя случай аз се представям така: „Аз помагам на хората, които търсят кариерно развитие, кариерна промяна или повече клиенти. На всички тях помагам да опознаят себе си, да развият личния си бранд, и да се представят по най-добрия начин пред тези работодатели, клиенти, или организации, на които могат да бъдат от полза. Нещо като ‘свързочник съм’, на хората със самите тях и после – с други хора и компании.“
Ако ли пък няколкото неща, с които се занимаваш, нямат общо, винаги можеш да кажеш нещо от рода на „Аз съм адвокат по образование и професия, който води часове по йога след работа, и готви засукани ястия, когато идват гости… и се чуди дали някой ден да не си направи ресторант.“ Като моя мъж, за когото вече ти разказах. 🙂 Определено ще имате повод за дискусия и задълбочаване на разговора.
Запознай се с други хора като теб и намали контактите с тези, които не те приемат
Лесно е да е каже, а по-трудно – да се изпълни. Но нали знаеш, че 10% от успеха е талант и силни страни, другото си е яко работа, и… да бъдеш в подходящата среда.
Ако около теб има хора, които те критикуват за това, че имаш много различни таланти, интереси и увлечения, и те тикат да избереш само едно и да зарежеш другите… а на теб някак си не ти идва от вътре – смени средата. Знам, че не можеш да смениш роднините си, но за начало можеш да не им казваш за всичко, което правиш… или за това, което пробваш в момента, или за онзи проект, на който работиш като доброволец. След време може и да те разберат, особено като видят, че постигаш успехи и се чувстваш добре.
Разбира се, винаги можеш да намериш група от подобни на теб хора, в онлайн пространството или на живо, и да се чувстваш в свои води.
А ако няма такава група – да я създадеш!
Действай, поемай отговорност и не забравяй за дисциплината
Има още нещо – и то е, че яснотата идва с действието. И увереността. И куража. И всичко останало.
Не чакай да си от
говориш на въпросите по-горе, за да създадеш своята кариера мечта.
Действай, опитвай предпазливо, участвай в събития, говори си с с хора, които вече правят това, което ти искаш… и истината ще се роди там някъде.
Както Руми е казал:
„Тръгнеш ли да вървиш, пътят се появява“.
Имам и един бонус съвет, за тези, които са всичко описано по-горе, но се намират в традиционна роля, и изпълняват една длъжност на 8 часов работен ден:
Можеш да продължиш да я изпълняваш, но да се опиташ да я разнообразиш като участваш в странични проекти или разшириш собствената си дейност (както аз започнах да измислям обучения измежду генерирането на договори и назначаването на нови хора), като съвместиш две длъжности, стига да имаш разбран шеф и структура, която го позволява… или като си останеш там, където си, и търсиш разнообразието в хоби или доброволчество извън работа.
Каквото и да решиш с теб съм – и нали знаеш, нормално е да си такъв, какъвто си, и ще е намери кой да го оцени. Но, само ако ти се приемаш и оценяваш по достойнство!
Успех и кураж в приключението!
п.с. А ако кариерната промяна ти е на дневен ред, почерпи практически насоки и познание от моята експертиза и 30 истории на български жени в промяна от книгата ми „От любов към себе си“.
