Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие, промяна и личен брандинг, и в ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са променили професията си и компанията си, или вече работят за себе си.
През август 2018-а имам удоволствието да ти представя Силвия Узунова, един от създателите на пермакултурната ферма BIOTIFULFARM, която ще ни разкаже за нейната професионална (и личностна) трансформация.
Приятно и вдъхновяващо четене!
Как и кога се случи пълната кариерна промяна при теб ? Как стигна до идеята за Biotiful?
Кариерната промяна винаги е дремела в мен, просто ми трябваше време, за да реша какво точно ми се прави и как да съчетая интересите и знанията си в нещо, което да ми носи смисъл и удовлетворение. Родих второто си дете и си взех 3 години майчинство, за да си дам това време – един вид творчески отпуск. През тези три години натрупах изключително много идеи и ресурси, избистрих идеята и си направих план на действие. Планът включваше на 34 да се върна отново в университета, защото трябваше не просто да си сменя работата, а да премина в изцяло нова и непозната за мен област, което изискваше нови знания и нова диплома, съвсем различна от тази, която имах от бакалавърската степен.
И така завърнах се в универс
итета за да завърша магистратура по Неформално образование, защото идеята беше да създадем център за обучение на открито, в който децата да учат и да играят докато взаимодействат с естествена среда. Нещо повече, исках детския център да е част от ферма, в която се отглеждат зеленчуци по принципите на пермакултурата. Пермакултура е система от принципи за организация и дизайн на земеделски и социални общности, която се базира на копирането и приложението на модели взаимствани от природата. В природата всичко е взаимовръзки. Всеки елемент има въздействие върху всички останали и системата му влияе на него. Исках децата да виждат и да познават тези принципи, за да знаят, че те самите имат роля и влияние върху всичко, което се случва около тях.
И така през 2014 фермата беше факт, а след като се дипломирах започнахме да работим активно с деца. Откритата среда се отразява прекрасно на децата – свободата, игрите и нещата които проучват и научават остават трайна следа у тях и когато виждам всичко това вече като факт, съм щастлива.
Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?
Всяка голяма промяна е резултат от дълбока вътрешна трансформация, от дързостта да излезеш от зоната на познатото. Бях наясно, че пропастта се прескача не с малки стъпки, а с голям скок, който обаче идва в резултат на малки крачки за засилка. Стоя
х на брега на сигурността и мечтаех да се озова на другия бряг на свободата. Свободата плаши, защото е свързана с отговорността, но мен точно тази отговорност ме привличаше – да вземаш самостоятелни решения за живота си и да береш плодовете на тези решения – горчиви или сладки. А страховете ми не бяха толкова много, защото знаех, че нищо не губя. Ако идеята не сработеше и нищо не излезеше, винаги можех да се върна на положението в което съм в момента и пак да заложа на сигурното.
Разкажи ни за един-два момента по пътя, когато ти е било много трудно, и кое ти е помогнало да продължиш напред?
Трудно ми беше съвсем в началото, когато никой не вярваше в тази идея. Беше прекалено налудничава, много хора дълго време не разбираха концепцията и почти никой не мислеше, че могат да се вадят пари от подобни странни начинания. Приятелите ме питаха „наистина ли вярваш, че някой ще ти дава пари , за да учиш детето му да сади чушки и домати?“ Колкото и странно да звучи се радвах на тези въпроси, защото знаех че „ако всички харесват идеята ти, значи си закъснял!“ Бях чела някъде, че причината повечето хора да не започнат нещо ново не е толкова финансова, колкото страх да не се провалят и да не паднат в очите на приятелите си по този начин. Приех за себе си, че няма успехи и провали, има само опит, и това ми помогна да събера смелост и да стартирам тази идея.
А кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?
Точно факта, че започнах отначало на 34. Това ми показа колко преходно е всичко и как никога не трябва да оставаме в ситуации, които не са нашите. Че винаги можеш да променяш нещата около себе си, на които не принадлежиш. Че промяната не само не е нещо лошо, а напротив, тя е единственият начин, по-който можем да изживеем пълноценно живота си. Научих, че е по-добре да провокираме промяната, отколкото да бъдем нейни жертви. Сега знам, че след 5 години мога да започна нещо съвсем различно, след 10 нещо друго, и това ме кара да се чувствам свободна. Предпочитам да избирам с какво да се занимавам, като се оглеждам за проблеми на които мога да предложа решения, отколкото да имам престижна или добре платена работа.
Бизнесът ти е семеен, движите го съвместно с твоя съпруг – разкажи какво е да няма граници между работата и личния живот… или не е точно така?
И в семейния, и в работния контекст взаимоотношенията ни с моя съпруг са едни и същи – допълваме се. Той компенсира моите слабости, аз провокирам неговите силни страни. Аз съм тази която дава идеите, той е този който ги реализира на практика. Разделили сме си сферите на действие във фермата в зависимост от компетенциите – той се занимава с градината и производството на зеленчуците, аз – с детските програми и събитията. Помагаме си, обсъждаме нещата, но никой не се меси в работата на другия, защото си имаме доверие, че другият има повече знания и опит, на базата на които да взима правилни решения. Фермата е безспорен резултат от това, че двамата винаги сме били много добър екип.
Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и показват каква стойност могат да носят. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?
Винаги съм вярвала, че работата трябва да бъде отражение на човека. Тя трябва да изразява неговата най-дълбока същност, неговия светоглед, неговите ценности и да бъде в съзвучие с духовната причина да бъде тук и сега. Оказва се, че е много трудно за хората да установят кои са тези най-важни техни същностни неща и още по-трудно е да намерят начин, по който да ги имплементират в работата си. Причината за това е, че от най-ранна възраст ни научават да живеем с чужди идеи и критерии, да вървим по чужди пътища, които приемаме за свои, и да заглушаваме вътрешния си глас. Развиването на личен бранд изисква да се научиш да чуваш отново гласа на душата си и когато го направиш, останалото става лесно и от самосебе си, защото онова, което правиш, се разпознава от хората като истинско и автентично, и те искат да те следват. Когато стъпиш на пътя си, това се усеща веднага и от теб, и от хората около теб, и от клиентите ти. Животът ти придобива страст и енергия, които не могат да останат незабелязани. Моята работа ме отразява на 100 % и говори за мен повече от всички думи.
Какви са настоящите ти проекти и бъдещите ти планове?
Плановете ни са отново да започнем отначало. Искаме да преместим фермата на наша земя, защото сега сме на място под наем. Често се шегуваме, че това до сега беше просто демо версия. С минимални вложения и с повече въображение, само колкото да проверим дали хората имат нужда от подобно място и от подобни преживявания. За 4 години, откакто съществува фермата, през нея са минали стотици деца, много от които се връщат отново и отново. Имаме много деца, които буквално пораснаха пред очите ни – станаха ни скъпи, сприятелихме се с родителите им. Ако преди това беше само една щура идея, днес за много деца фермата е необходимост. Затова продължаваме напред, с мечтата да превърнем новото стопанство в място, на което малки и големи са истински щастливи да бъдат.
Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?
Бих им споделила думите на Хелън Адамс Келър „Безопасността е най-вече суеверие. Тя не съществува в природата… Животът е или дръзко приключение, или нищо.“ Учили са ни да залагаме на сигурното, да не предприемаме излишни рискове, да не допускаме грешки. Истината обаче е, че истинското живеене е отвъд тези неща. Когато ежедневието ти се напълни с неща, които не просто обичаш да правиш, а които не можеш да не правиш, когато усещаш, че виждаш нови реалности, за чието случване си допринесъл, тогава всичко става различно … тогава живееш живота, за който си бил предопределен. Усещането е невероятно – подарете си го!
За контакти със Силвия и повече за фермата:
biotifulfarm@gmail.com
Надявам се да си се вдъхновила от Силвия и тя да ти е дала онзи тласък за твоята промяна, който може би ти е липсвал до сега!
А ако си на прага на своята професионална трансформация и искаш да разбереш как да случиш твоята промяна, и да се вдъхновиш от още истории по темата, запознай се с настолната книга за кариерна промяна „От любов към себе си“, която излезе в края на юни!
Попътен вятър и нали знаеш,
където и да си, с теб съм!
