В ежемесечната ми рубрика Пълна кариерна промяна ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план и са сменили професията си, или са започнали да работят за себе си.
През октомври 2016-а ти представям Елеонора Карнаса.
Запознахме се само преди два месеца, но усетих, че сме от една порода.
Хареса ми това, че е много естествена, подкована със знания, и наистина ангажирана с промяна на средата около нея.
Хареса ми това, че сякаш прави нещата с лекота… ама само тя си знае какво й е наистина.
Хареса ми и личната й история, но не успях да разбера кое е това, което я е подтикнало да направи промяната за себе си.
Оказа се, че е събитие, което не ти дава криле, а ги отрязва. И падаш много отвисоко.
Прочети повече в интервюто с Елеонора. Ще имаш какво да си вземеш!
Как и кога се случи пълната кариерна промяна при теб ? Кое те накара да се замислиш за промяна?
Последната ми работа от 8 до 5 в голяма неправителствена организация започна на шега и продължи 9 години. През цялото време флиртувах с идеята за напускане, епизодично се оглеждах и за други възможности, получих и няколко интересни предложения, но все се случваше нещо, и оставах. Усещах, че мога повече, исках да правя по-смислени неща и да получавам адекватна оценка на работата си.
Последните години инвестирах много в развитие, била съм на над 200 курса, конференции и обучения. Тази инерция и можеше да продължи още, докато съдбата не ме срита жестоко преди 10 месеца, когато загубихме дългоочаквано бебе поради лекарска немарливост или по-скоро поради тотална институционална нефункционалност. Не казвам нищо ново. Това, както и мечтата ми за стартиране на един проект, който да промени модела на работа, наклониха везните категорично, и промяната започна.
Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?
Загубата на дете е толкова болезнена, че изтрива всички останали страхове. Всичко, от което се бях страхувала до момента, започна да ми се струва дребно, незначително, чак смешно. Осъзнах, че съм живяла в постоянен страх да не загубя работатa си, и че в това състояние живеят по-голяма част от хората. Желанието да правя неща, в които откривам смисъл, да разполагам с времето си и да получавам признание, както и безрезервната подкрепа на приятеля ми, ми помогнаха да се разровя в интернет как се пише оставка.
Разкажи на за един момент от кариерата си, когато ти е било много трудно, и кое ти е помогнало да продължиш напред?
Те са много, тъй като работата ми бе свързана с управление на международни проекти с много партньори, и съответно всеки преследващ своите цели. Проектите бяха в различни области – от управление на отпадъци до поощряване на половия баланс на 
работното място. Нищо от това обаче не е така изцеждащо, както сблъсъка с пазителите на входа или gatekeepers– хора, които по една или друга причина смятат, че могат да решават кой какво може и трябва да прави. Това може да са началници, колеги или партньори, които Ви казват, че не сте достатъчно квалифицирани, че сте прекалено млади, или че не се справяте добре. Случвало ми се е да чуя, че не мога да се занимавам с управление на иновации, тъй като не съм инженер (а вероятно и мъж). Непродължаването напред никога не ми е било опция, но това идва с цената на доста нерви.
От новата ми история най-трудният момент бе да осъзная, че някой, който съм възприемала като партньор и приятел, е гледал на мен като на съперник и конкуренция. Облекчение е, когато маските са свалени и всеки продължава по пътя си.
Как съчетаваш ролите на жена, партньор, предприемач, пътешественик, какви още имаш? И как постигаш баланс между тях, или, както аз обичам да казвам, вътрешна хармония?
Напълно неуспешно засега, май трябва да посетя някой от твоите курсове. 🙂 Най-голямото ми предизвикателство на
този етап е да си управлявам времето и да се фокусирам. Имам прекалено много идеи и трудно казвам не. Организацията, в която работих 9 години, се характеризираше със самоцелна и контрапродуктивна крайна дисциплина, и изглежда сега съм изпаднала в другата крайност – не мога да се нарадвам на свободата си. Иначе ми е хармонично, защото това, което правя, ми носи удовлетворение. Най-висшата форма на признание е, когато някой епизодичен клиент се превърне в постоянен, когато някой идва за четвърти път на обученията ми или води и децата си.
Аз те познавам покрай проектите ти във Фабрика 360 – можеш ли да ни разкажеш повече за тях и каква е твоята роля?
Фабрика 360 е агенция за дизайн и иновации, която създадох преди година и половина. Работи в три посоки – първата е консултантска дейност на тема дизайн мислене, дизайн на услуги (service design), управление на иновации и подобряване или създаване на бизнес модел. Втората дейност е свързана с консултиране при изготвяне на иновационни, комуникационни и фъндрейзинг стратегии както за бизнеса, така и за неправителствените организации и последно, организирам корпоративни и отворени обучение на теми като „Дизайн мислене“ ,“Разказвачество“, „ДНК на креативността“, социално предприемачество, краудфъндинг и др. Всичко се върти около идеята за цялостната помощ, от която човек или организация имат нужда, за да превърнат идеите си в реалност.
Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?
Разбирам го именно като първите 2-3 неща, с които хората те асоциират. В тази връзка искам името ми освен с успех и богатство 😉 , да е свързано с вдъхновение и реализирани мечти, креативност, оригиналност, смелост, сила, надежда и чувство за хумор. Май станаха повече.
Какви са плановете ти до края на годината, че и през 2017-а?
Освен Фабрика 360, плановете ми до края на октомври са да стартирам мрежата за таланти networkme.eu , която ще даде възможност на много хора да открият напълно нов начин на работа, а именно дистанционно, гъвкаво и онлайн. За целта направих ключово партньорство с агенцията за дигитален маркетинг Everhood. Първата част на проекта, е да обучаваме експерти по социални медии, след което да ги свързваме с потенциални работодатели. Гледам на този проект като на социално предприемачество, тъй като чрез него можем да помогнем на много хора да избегнат стресиращото напускане на родния град в търсене на работа, както и на много фирми и неправителствени организации да имат професионално и въздействащо онлайн присъствие, но не разполагат със знания или времеви и финансови ресурси да го постигнат.
Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?
Това е много индивидуално, но всеки, който планира такава крачка, трябва да може да толерира несигурността и нестабилността. Трябва и да е инвестирал достатъчно в себе си като знания, умения и контакти, защото реализирането на една идея е изключително трудно. Най-разумният вариант е да започнете да правите нещата паралелно, за да тествате как ви се получава. Макар и неосъзнато, при мен беше така – основах Фабрика 360 една година преди да напусна и се получи така, че напуснах сравнително престижна 8-часова работа, за да работя по 16 часа на ден. С други думи, трябва да сте готови за здрава работа и несигурен резултат, но си струва!
Пиши на Елеонора на e.carnasa@gmail.com и разгледай проектите й на www.fabrica360.eu и www.networkme.eu.