Преди 16 години бях приета да следвам в университета английска филология, това и исках, де, и стоях пред програмата си. Видях, че тя позволява почасова работа, а и имах нужда от повече джобни, та реших, че мога да се пробвам като учител в някоя езикова школа. Почуках на няколко врати и повечето ми бяха затръшнати в лицето, с аргументите „Млада си. Нямаш опит. Върни се след 5 години.“ Само от едно място ми казаха „Ела. Ако имаш потенциал и желание, ще се научиш.“
И ето ме, в класната стая с 10-на души, които бяха абсолютно начинаещи в английския. 95% от тях – по-възрастни от мен. И аз, мотивирана, подготвена и подкована и… страшно неуверена. Часът се получи прилично. И следващите – също. Добре, че имах и ментор, който влизаше с мен веднъж седмично, и ми даваше обратна връзка и насоки.
Една от ученичките ми, сигурно двойно по-възрастна от мен тогава, изпитваше особена съпротива към моята младост и неопитност. Всеки път идваше с нарочно подбрани думи, които искаше да й преведа, макар че ги нямаше в учебната програма. Повечето ги знаех, но когато ме попита какво означава pipistrelle й казах, че това не е в материала, и няма да й отговоря. А аз просто нямаше как да знам, че това е вид кафяв прилеп. Някак си не ми се беше налагало да го науча!
Отидох разстроена при менторката си и я попитах какво да правя друг път в такава ситуация, а тя ми каза:
„Лили, ще има още много моменти, в които няма да знаеш отговора на въпроса. Не само, когато иде реч за нова дума на чужд език. Можеш да увърташ, да откажеш да съдействаш или просто да кажеш, че не знаеш. И да добавиш, че можете да проверите заедно. Да благодариш на човека, че се допитва до теб и да кажеш, че… няма как да знаеш всичко.“
„Ама как! Така няма ли да излезе, че не знам, няма ли да се разбере, че съм неуверена?‘, възпротивих се аз.
„Ще се разбере. Всеки човек е неуверен, Лили, но не всеки има силата да го признае. Ако по принцип можеш да отговаряш на повечето въпроси, да не те е страх да си признаеш, че не знаеш отговора на някои. Хората ще те разберат.“
Два месеца по-късно същата дама доведе и дъщеря си да й помагам с английския, че нещо не й вървял в училище.
Днес искам да ти разкажа за неувереността – всъщност, имам и повод.
Това лято получих въпрос от С. и смятам, че е актуален за всеки човек, и ще е полезно да му отговоря публично. Ето го и него:
„В своята работа се стремя да бъда себе си, да се вслушвам в сърцето си, да не копирам, а да създавам различно и стойностно съдържание. И въпреки това все още съм неуверена, но и не желая да се отказвам от пътя си. Въпросът ми е: „Как да не позволявам на това усещане за неувереност да ме спира и обърква, а да вървя напред? То не е показател, че си на грешен път, нали? А част от уроците?”
Неувереността не е показател, че си на грешен път, а спътник по пътя на всеки човек. Защото всеки изпитва неувереност и това е напълно естествено.
Въпросът е колко силна е тя и как ти се отразява.
Ако е толкова силна, че те вцепенява и не можеш да действаш… не е добре.
Но ако е такава, че ти помага да не правиш прибързани решения или пък да изпипваш нещата, които правиш (умерено)… значи си е съвсем наред.
Няма нужда да отричаш неувереността, да й се съпротивляваш или да искаш да се освободиш от нея. А да я приемеш и да я сведеш до здравословен за теб размер, така че да не те спира и обърква, а да вървиш напред.
За тази цел, попитай се „Кое ме кара да изпитвам неувереност?“ Възможно е да възниква поради липса на резултати, липса на вяра в себе си, липса на обратна връзка, липса на яснота или нещо друго… Знаеш ли кое е това, което те кара да изпитваш неувереност, ще можеш да работиш, за да го развиеш (ако е липсващо умение, като да говориш пред хора, например), или да го отстраниш (ако е ограничаващо убеждение, от рода на „Мен не ме бива в това да говоря пред хора.“), или да си го набавиш (ако е обратна връзка от хората, пред които говориш) и т.н.
Аз, например, се случва да не съм наясно дали нося стойност на теб, и затова моля за обратната ти връзка, или пък осъзнавам, че изпитвам неувереност да предприема по-сериозна крачка, защото… така ми е по-удобно, и не ми се излиза от зоната ми на комфорт.
В този ред на мисли, попитай се и: „Какво действие или бездействие оправдавам с неувереността си?“
Много често, неувереността ни служи за оправдание да правим или не правим нещо, и е удобно извинение, пред нас самите, или пред други хора. И често това е подсъзнателен механизъм, който може да ни вреди все повече, ако не го хванем и спрем.
Аз няколко години наред оправдавах това, че не спортувам, с: „Аз не съм спортна натура.“ и „Няма как да стана силна и с оформени мускули, не ми е дадено по природа.“ Докато един ден не опитах да ходя на степ аеробика, а в момента мога да правя и лицеви опори. 🙂
Не на последно място, премести своя фокус от „какъв не искам да бъда“ към „към какво се стремя“. Ако се стремиш към това да намалиш неувереността и да я трансформираш в увереност, придобий яснота върху какво трябва да работиш.
Т.е. опиши поведенията, които трябва да придобиеш, за да се наречеш уверен човек. За някой ‚уверен‘ може да означава: „Говоря пред публика гладко, с усмивка и чар.“, а за друг: „Правя първа крачка към нещо ново като вярвам, че ще се получи.“
Напиши кои са твоите проявления на увереността и оцени къде се намираш в момента, по скалата от 1 (слабо) до 10 (много високо). Там, където си на 7-8 – чудесно, може и да не се налага да работиш повече. Но там, където си на 3-4 – виж какво ти липсва, така че да се вдигнеш на 7-8 – като начин на мислене, знания и умения, вдъхновение или мотивация, и действай, за да ги повишиш.
Разбери, че неувереността е естествен спътник по нашия път, спри да й се съпротивляваш или да се извиняваш с нея, и я анализирай в детайли, за да получиш яснота какво точно да правиш, така че да я сведеш до здравословни размери.
Пожелавам ти да продължаваш напред, приемайки и управлявайки своята неувереност,
И нали знаеш, където и да си, с теб съм!
