В ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са променили професията си и компанията си, или вече работят за себе си.
През юни 2018-а имам удоволствието да ти представя слънчевата Албена Тонкин, която сигурно вече познаваш от Фестивала на здравето или сайта Здравей.
Историята на нейната промяна е интересна и вдъхновяваща – приятно четене!
Как и кога се случи пълната кариерна промяна при теб ? Как стигна до идеята за Здравей?
През живота си съм имала няколко кариерни промени. И вече виждам, че през 7-10 години се случва някаква трансформация. Интересното е, че всъщност промяната е едно надграждане и всяко ново нещо, с което се захващам, се случва благодарениe и върху основи, построени от предишните ми занимания.
Преди да стартирам Здравей, работех като графичен дизайнер на свободна практика – фрилансер, около 6-7 години. Работех с клиенти от цял свят и имах доста работа, което много ме радваше. Единственият минус на тази работа беше много време прекарвано в седнало положение и пред компютъра. Отделно това предразполагаше за хапване на доста боклучива храна и естествено доведе до влошено здравословно състояние.
Имах проблемна кожа и то доста, с големи червени пъпки по цялото лице. Отделно имах лошо храносмилане, подуване и липса на настроение и енергия.
Това ми състояние доведе до един облог със сестра ми да не ядем сладко за един месец. От там ровейки как да изкарам по-лесно месеца, открих един филм „Гладен за промяна“ и той промени изцяло начина ми на мислене за тялото ми и мен самата, както и начина ми на хранене.
Направих една седем дневна програма, последвана от една 14 дневна, отслабнах около 8 килограма, кожата ми се изчисти, храносмилането ми стана перфектно и се сдобих с много енергия и ентусиазъм. Хората около мен започнаха да ме питат как съм постигнала това, а аз им разказвах за програмата и им пращах информация.
В един момент ми дойде в повече непрекъснато да пращам на хората едно и също и така десет месеца след моята трансформация се стигна до блога Здравей, чиято цел беше да кача тази информация, за да мога по-лесно да я споделям със хората.
Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?
Като цяло аз съм доста уверена в себе си и имам вярване, изградено от детството ми, че мога да се справя с всичко. Може би за това ми е доста лесно да правя промени и да започвам нови неща, без да изпитвам голям страх или несигурност.
В началото водех блога паралелно с дизайна, но в един момент блогът започна да се разраства много и се превърна в сайт. А в дизайна имах толкова много работа, че вече се чувствах изтощена, и исках да си почина от всички клиенти и десетки проекти.
Така стигнах до идеята да спра да правя дизайн за другите и да се фокусирам върху Здравей, където разбира се правех всичко изцяло сама, и дизайнът заемаше голяма част от това. Така реално не спрях да правя това, което мога да правя добре, а го надградих като започнах да работя изцяло за себе си. Установих, че съм най-добрият си клиент. Винаги знаех какво искам и никога не исках промени. 🙂
Друго, което беше хубаво при мен, е че със съпруга ми имахме заделени спестявания, и реално и двамата по едно и също време решихме да оставим нещата, които ни носят доход, и да се посветим в изграждането на лични брандове. Бяхме на ясно, че първата година най-вероятно няма да изкарваме пари, но пък бяхме убедени, че ако работим с желание, даваме стойност на хората и сме в бизнеса си на 100%, ще успеем.
Разбира се пътят не беше лесен, но пък беше много, много интересен, и само за 3-4 години събрахме огромен опит в какви ли не сфери, което само може да ме радва.
Разкажи на за един-два момента по пътя, когато ти е било много трудно, и кое ти е помогнало да продължиш напред?
Трудните моменти заемат подобаващо място, когато работиш за себе си. Най-ценното според мен е във всеки от тях да виждаш каква е ползата, какво научаваш от този труден момент и как може да го използваш в бъдеще.
Сещам се може би за десетки. Първият проблем, с който се сблъсках беше, когато взех решение да имам съдружници, с които да работим заедно. Така във фирмата ми влязоха още двама човека. В крайна сметка след 2 години разбрах, че не мога да работя със съдружници, но този урок ми струваше скъпо. А като се замисля и преди съм имала възможност да взема същия урок в по-малък мащаб, но явно не е бил достатъчно голям, за да му обърна внимание.
С първия ни продукт – чай за регулиране на теглото, чието производство трябваше да води единият от съдружниците, стана голям гаф. Съдружникът ми се издъни напълно и крайният продукт беше нещо, което аз не можех да пратя на клиентите си, и да застана с името си зад него. Пликчетата чай се разпадаха, конецът се изплъзваше и изглеждаше ужасно, тотално неизползваем продукт. Наложи се в последния момент да спасявам всичко и да работим с майка ми два дни почти денонощно, за да успеем да изпълним поръчките. Като изпращахме на клиентите по една кутия бонус, защото продукта не беше точно това, което сме им обещали.
След тази случка съдружникът ми излезе от фирмата, като за това трябваше да му платим – още една грешка.
Това, което ми помогна в тази ситуация, бяха всъщност уменията ми от предишните ми работи – да работя много часове, да се мобилизирам, да съм бърза в ръцете, да издържам на напрежение, и да съм адекватна в кризисни ситуации.
Друг момент, в който ми е било трудно си е цял период – последните 1-2 години. Като виден работохолик, прекалих много с натоварването и работата, направих три огромни събития, където вършех работа за 10 човека, и в крайна сметка рухнах. Отне ми много време да разбера, че човек се нуждае от почивка, и то – адекватна. Че е много важно да почиваме редовно и по собствено желание, защото ако не го правим, в един момент ще почиваме не по наше желание, и тази почивка няма да е хубава, защото състоянието ни ще е трагично и болестно. От този си период все още се възстановявам, но мисля, че си взех урока. 🙂
А кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?
Гордея се със себе си и пътя, който съм изминала. Гордея се със всичките си грешки и със всичките си победи – те са много и се случват непрекъснато. Гордея се с малките неща, гордея се и с големите.
Най-вече се гордея, че разбрах, че е нужно да се грижа за себе си, и че аз съм центъра на вселената, на собствената си вселена, и на този свят няма човек, който да се погрижи за мен по-добре от мен самата. Урок за милиони. 🙂
А как успяваш да съчетаваш всичките си проекти и в същото време да отделяш време и на семейството, и на себе си – постигнала ли си го тоя заветен баланс работа-личен живот?
Как споменах по-горе това е най-големият ми урок – балансът. При мен беше много труден за постигане и все още работя над това, но поне вече разбрах, че без това не може.
През годините съм имала много бърнаути – и леки и тежки, но някак не им обръщах достатъчно внимание. Минаваха много бързо и обикновено с ден, два почивка всичко беше наред.
Но, когато не обърнем внимание на сигналите, тялото решава да ни даде по-силни. Както всичко в живота – един урок ни се дава в много лека форма, ако не го вземем, ни се дава в по-тежка и ако, и тогава не ни светне лампичката, животът ни удря един силен шамар, и искаме или не, ни вкарва в правилния път.
При мен това бяха паник атаките – нещо, което ми се случи за първи път миналата година и което доста ме шокира. В следствие на огромните събития, колосалният стрес и липсата на почивка, животът реши да ме постави на място.
В началото ми беше много трудно, защото не знаех какво ми се случва. След това разбрах, че са паник атаки, че съм изтощила тялото си, и вече няма какво да дам. Започнах да работя над това, да си почивам, да си обръщам внимание, и да се възстановявам. В последствие след година разбрах, че съм отключила нещо много по-сериозно, и се налага по-сериозно лечение.
Но аз отново съм благодарна за този шамар, защото си получих урока, изправих се срещу един от най-големите си с
трахове и знам, че ще се справя с него. А след това ме очаква доста по-осъзнат и премерен начин на живот. 🙂
Много е интересно как през годините тялото ни се променя, но някак ние не забавяме темпото и не се адаптираме към промените. Дори им се съпротивляваме и непрекъснато искаме да доказваме, че сме като преди. Това е много грешно и ни носи само стрес и болка. Прекрасно е да се адаптираме спрямо годините си, да позволяваме да се променяме, и да променяме и темпото си на живот. Да се радваме на новите неща, които ни се предлагат, на опита и знанията си за живота.
Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и показват каква стойност могат да носят. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?
За мен личния бранд е на първо място автентичност. Това е единственият начин, по който може да се изгради личен бранд, без стрес в живота.
Много от хората изграждат личен бранд като не показват себе си, а изграждат един фалшив образ. Така в един момент става огромен вътрешен конфликт и огромно разминаване между човека и това, което показва пред другите. В следствие на което, човекът започва да живее под голям стрес и пред хората да е един, а вкъщи друг. Общо взето това води до нещастие и неудовлетвореност, и като цяло до лъжа към самия себе си.
А за моето име, бих искала да се асоциира с мен самата – с доброта, доверие, даване, топлота, разбиране, умения, развитие, усмивка.
Какви са настоящите ти проекти и бъдещите ти планове?
В края на миналата година изцяло преосмислих живота си и това, какво искам да правя, и на къде да се насоча. Разбира се, това беше следствие от всичко негативно, което ми се случи.
Разбрах, че не е нужно да се занимавам с хиляди неща, че е важно да си почивам, и че е изключително важно да имам фокус.
Това доведе до голямо орязване в проектите ми. В момента сменяме облика на сайта на Здравей, още една грешка, която поправям от миналото. И другото, което имам като задачка за годината, е да издам книга за есенен детокс. Накоро издадох книгата Детокс Пролет, която се радва на голям успех, и само за месец над 2000 човека я заявиха. Като цяло планът ми за Здравей е да направим сайта изключително удобен за хората, постепенно да преработим програмите, за да са по-лесни, по-достъпни, и с още по-добри резултати. А в дълъг период да издам още няколко книги, които съм замислила, но те са проекти за следващите години.
Опростих доста програмата си, защото другото, което правя е да организирам събитията, които провеждаме със съпруга ми. Там хубавото е, че за всичко имаме повторяемост във времето, но и те искат своето време. Там целите ни са да делегираме максимално всичко, което можем, и за нас да останат нещата, които обичаме да правим, и не отнемат толкова много от времето ни. За сега се получава.
Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?
Просто да действат. Не е задължително да изоставят веднага работата си, но спокойно могат да тестват това, което са намислили като страничен проект. Ако им изисква време, могат да си вземат по-голяма отпуска и да се фокусират върху проекта си, за да видят дали ще проработи, и след това да преценят.
Да правят всичко възможно, за да осъществят това, което желаят, без да инвестират много пари. Например могат да измислят продукт, който да пуснат в пред продажба, без дори да са започнали да правят, за да видят има ли интерес, и ако няма – да не го правят. Много хора първо създават продукта си, вкарват пари и после ако хората не го харесат, се чудят какво да го правят, и са загубили от финансите си.
Да не се боят да грешат. Грешките са нашите уроци – ако не ни се случват, няма как да напредваме и да се развиваме. Приемайте ги с отворени обятия, учете се от тях и ги приемайте като знак в правилната посока.
Вървете на там, на където ви е страх. Страхът е показател за нещата, които трябва да направим и срещу които трябва да се изправим, за да станем по-добра версия на себе си, и да постигнем това, което желаем.
Вярвайте във себе си, благодарете на себе си, грижете се за себе си, и стъпвайте смело. Всеки един човек е уникален и всеки един човек е съвършен, и всеки един човек може да постигне всичко, което пожелае, стига да вярва в себе си и възможностите си.
И помнете, че след дъж
да винаги изгрява слънце и че всичко минава, и хубавото, и лошото. Радвайте се и на двете, защото те са дошли в живота ви с причина.
За контакти с Бени:
albena@zdravei.org, www.zdravei.org, https://www.facebook.com/zdravei.org/
Това беше всичко от нас с Бени.
Ако темата за кариерната промяна ти е актуална, очаквай в края на юни книгата ми за кариерна промяна „От любов към себе си“, с истински истории на български жени в промяна. Предпродажбата стартира на 5 юни, а ето тук можеш да прочетеш увода и да вкусиш от нея предварително!
консултант по кариерна промяна и личен брандинг