Здравей, аз съм Лили Георгиева и в рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, като откриват или създават работата или бизнеса, които ще обичат.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и какво предстои да постигне. Накрая вместо заключение той ще те подкани за определено действие или ще те покани да участваш в негов личен проект.
Идеята е моят гост да помогне на теб, а ти на него, а аз да бъда връзката между вас. Нали това правя, свързвам хората! ?
През юни 2018-а ми гостува Жени Димова, която напусна корпоративния свят, за да стане част от екип с мисия, и то не кой да е, а на една от най-успешните и истински жени-предприемачи в България. Историята й е емоционална и открита – точно като самата Жени!
ВМЕСТО УВОД
Не можех да дишам. Задушавах се. Задъхвах се. Все по-рядко се усмихвах на другите и на себе си. Бях се превърнала в изнервена до изнемога жена. Усещах с цялото си същество какво не е наред, всъщност знаех го…Но не правех нищо, за да го променя. От страх. Страхът от неизвестното, от мъглявината на желанието ми да променя статуквото. Сковаващ, зверски, парализиращ страх.
Помня усещането за безпомощност и безизходица, които владееха дните и безсънните ми нощи. Помня човека, в когото се бях превърнала и така дълбоко не харесвах. И тогава един ден просто си казах: „Стига толкова! Достатъчно! Трябва да направиш нещо!” Никой, дори най-близките ми хора, не знаеха как всъщност се чувствам в действителност. Така реших. Знаех, че това е един от онези пътища, които човек трябва да извърви сам.
УЗРЯВАНЕ ЗА ПРОМЯНА
Важно е да отбележа, че аз всъщност имах много добре платена работа в голям и хубав офис, в сърцето на града, близо до дома ми. И ето Ви парадокс – сигурността и високият стандарт се оказаха недостатъчно условие, за да се чувствам доволна, щастлива и на мястото си. Това е работа-мечта за мнозина, но ние с нея просто имахме някакъв вид генетична непоносимост. Намирах се в особен, сложен и деликатен период от живота ми, нуждаех се от промяна. И я потърсих, провокирах, очаквах, работейки за нея…За да може да ми се случи.
Освен всичко, исках и да дам пример на детето си как се преследват мечти. Как всичко, което ни кара да се чувстваме некомфортно и не в мир със себе си, няма място в живота ни и е най-добре да си отиде. Просто трябва да дръзнем да го пуснем. Искам да я науча как примиренческата позиция те превръща в страничен наблюдатетел на собствената ти съдба. А човек трябва да бъде неин творец, да търси, да проправя пътя си, там, където няма такъв и може би най-важното – да не спира да учи и да не се страхува. Защото всичко най-прекрасно е отвъд страха (как, обичам клишетата, защото са истина!). Страхът, който аз преодолях в мига, когато напуснах зоната си на комфорт.
ПОМОЩТА
За да реализирам промяната, имах нужда от нечия помощ. От пеперудата предизвикваща цунамито, което щеше да промени живота ми. И мен самата. Тогава на пътя ми, неслучайно, застана Лили. Като кариерен консултант, като приятел, като сестра, като фея…И пъзелът започна да се подрежда. Бавно, но сигурно. Срещи, разговори, тестове, обсъждания, преподреждане на преоритети, желания, взиране в стари и създаване на нови мечти… Един нов поглед върху това коя съм аз и какво мога, какво нося в себе си и какво имам да дам. Осъзнах ясно къде се намирам и къде исках да стигна. Има една единствена дума за това, което се случи след срещата ми с Лили и тя е – трансформация. Отвътре навън. Обичах тази жена и я ненавиждах едновременно. Първото, за всеки, който е срещал Лили, е ясно – не е трудно да я обикнеш от пръв поглед – магнетична, лъчезарна, умна и интелигентна. Но да обясня за второто – ненавистта. Ненавиждах я, защото постоянно ме караше да излизам от зоната си на комфорт. Да, да, знам – само тогава, когато напуснеш това място се случват най-хубавите неща в живота ни, чудесата също. Обаче е трудно…
ПРЕЛОМНИЯТ МОМЕНТ
И така. Не след дълго се оказах член на глупа, с чието заглавие към онзи момент бях в пълен противовес. НЕ обичах това, която работя. Бях перманентно недоспал робот. Ходех в офис, вършех си работата, получавах заплата. И толкоз. Нямаше ден, в който да искам да отида в онзи офис. Монотонна работа в огромна международна корпорация. А аз – клетка от матрицата, невидим изпълнител. Кошмар.
До един феруарски понеделник, в който Лили сподели за много интересна работна позиция в групата. И преди го е правила, но сега го усетих различно. И първата ми мисъл, след като прочетох текста на обявата, беше: „Уау, супер шастливец ще е човекът, който успее да получи тази работа.” А втората: „Искам това да съм аз, искам тази работа.” И пак онзи сковаващ страх – от новото, от неизвестното, от „несигурното”. Тогава си спомних една мисъл на Хелън Келър – „Сигурността е суеверие. Не съществува в природата. Животът е или дръзко приключение или нищо”. И реших – няма начин, сега е моментът – мога да летя, скачам. Няколко дни по-късно изпратих CV-то и мотивационното си писмо. После дойде поканата за първата среща. Останалото, както се казва, е история.
КЪДЕ СЕ НАМИРАМ В МОМЕНТА
И ето ме днес – 4 месеца по-късно, аз съм част от разрастващият се екип на една вдъхновяваща жена-предприемач – Надя Петрова. Сивото ми работно ежедневие се трансформира в интересни, различни и изпълнени с предизвикателства дни. И сега ми се случва да имам безсънни нощи – обаче това е само, защото понякога нямам търпение да дойде новият ден. Честно.
Наред с това в мен рухна една огромна заблуда – до сега си мислех, че свободата, от която имам нужда, мога единствено аз сама на себе си да дам. А се оказа, че не е точно така. Може и друг да ти я даде. Само е нужно да ти повярва.
Надя повярва в мен. И няма по-голяма мотивация от това да оправдая гласуваното ми доверие. А работата вече не е работа, тя се превърна в постигане на цели, мисия. И изисква предимно творчество и въображение. Сега влагам усилия в това да превръщам проектите, по които работим в релност, а не в ставането и отиването на място, където не искам да бъда. Има разлика, нали?!? И е толкова хубаво!
И вече знам. Щастието е въпрос на избор. Изисква дързост и смелост. Обаче си струва. Да обичаш това, което работиш, е цел и мечта, от която никой, никога и за нищо на света не бива да се отказва.
НЕЩО КАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Благодаря ти, Лили, че беше до мен и ме преведе по тъмната горска пътечка на моето търсене.
Благодаря ти, Надя, че ме чакаше и ми подаде ръка, в другия, светлия край на същата тази пътека.
От малка, невидима брънка в корпоративния свят, се превърнах отново в личност, чието мнение не просто се цени и уважава, но и се търси съвсем целенасочено. Сега имам възможността и огромната привилегия да се развивам, да уча много нови и интересни неща, да израствам, да творя. Не мога да опиша какво е чувството да си част от екип с мисия, просто го пожелавам всекиму…
Затова, мили момичета, не отлагайте повече. Направете първата крачка към промяната, точно днес, сега, в тази минута. Никой друг, освен Вас, не е в състояние да направи това. Пуснете вашата пеперуда от клетката. Повярвайте, че можете. Защото е точно така и вие го заслужавате. От любов към себе си. 🙂
Това беше всичко от нас с Жени. 🙂
Ако и ти си на етап замисляне или реализиране на кариерна промяна, заповядай на събитието „Удовлетворение и смисъл от работата: как да ги постигна“, което предстои в три града: Бургас – на 17.03, София – на 20.03 и Пловдив – на 24.03. Всички детайли са тук.
Успех и попътен вятър и в твоята промяна!
Лили Георгиева
консултант по кариерна промяна и личен брандинг
.
