„Вчера със сина ми, който е на 4 и половина, четохме нова книжка преди лягане.
За Митко, който е на 5, и попитал една сутрин майка си защо е тук, на земята.
Тя му отвърнала, че е тук, защото мама и татко така са решили.
На Митко обаче не му харесал отговора и той попитал дали все пак не е тук заради себе си, а не някой друг.
И майка му му казала, да, разбира се, за да растеш, учиш, работиш…
Но Митко пак не бил доволен.
„Мамо, ако съм тук, за да правя само онова, което всички останали хора правят, то тогава и с мен, и без мен, ще е все същото, нали? Трябва да има още нещо…“, разсъждавал младежът.
И мислел ли мислел по този въпрос…
Докато един ден не разбрал. Направил нещо и усетил, че точно за това е на тази земя. И продължил да го прави, заедно със всички други неща, които всеки от нас прави всеки ден.
Какво разбрал ли? Амииии, потърси книжката в книжарниците, или ми пиши съобщение, за да ти кажа.
А ти? Знаеш ли защо си тук, освен да правиш всички неща, които и останалите правят? (подсказка – ти решаваш…)”
Това е споделяне, което направих във Фейсбук преди няколко дни, с цел да те предизвикам да се попиташ, ако случайно още не си: „Защо съм тук?”
Хората май повече се заинтригуваха от името на книжката, в която се крие отговора, поне този на Митко. Затова ще ти я споделя: „Митко, който се усмихваше на звездите”, от Маги Благоева. Книжка за деца, но достатъчно дълбока като за възрастни. Няма да ти издавам подробности, по-добре я прочети. 🙂
Само ще кажа, че Митко сам реши, че причината да бъде на тази земя е да се усмихва на звездите, освен да прави всички неща, които и другите правят – да расте, да има семейство, да учи и да работи…Прочетох я и си казах – ей, определено тази книжка е за призванието!
Тема, която нищя с всеки втори човек, с когото работя. И, както се оказва, тема, в която властват доста объркани вярвания, клишета и ограничаващи убеждения.
Които смятам да разбия, ей сега. 🙂
Думата, която означава призвание на английски език, е vocation, от латинското vocare или ‘викам/ глас’. Затова като неин синоним често ще намериш и думата calling, от ‘викам’ (to call). Използва се основно в религиозен план и означава „гласът на Бог, който той е отредил за нас” или „Божия повик към нас”.
Ако го погледнем от светска гледна точка, призванието e твоята естествена склонност към определен вид дейност, в която можеш да използваш до най-голяма степен талантите и силните си страни като носиш стойност на другите, а на себе си – радост и удовлетворение.
И за да не кажеш, че си съчинявам, ще ти кажа, че хората са го измислили хиляди години преди аз да напиша тази статия.
Любимецът ми Стивън Кови, в книгата си „Осмият навик”, говори за така нареченият ‘глас’ (the Voice), a много преди него, японците са създали термина ‘икигай’ (причината да бъда и да се будя всяка сутрин). Принципите са много подобни, а въпросите, на които трябва да си отговориш, за да определиш своя глас (или призвание), са почти идентични:
1. В какво си добър? (познаване на талантите и силните ти страни)
2. Какво обичаш да правиш? (познаване на твоята страст)
3. От какво се нуждае света? (познаване на приноса, който да оставиш)
4. На къде те тегли отвътре? (чуване на твоя вътрешен глас или ‘съвест’, както Стивьн Кови я нарича)
На пръв поглед ясни и лесни въпроси, но не за всеки. Особено за тези, които имат ограничаващи убеждения по темата, наличието на които спира много хора от това да определят кое е тяхното призвание.
Ето ги и митовете за призванието, които аз познавам, предвид опита ми с различни хора:
Мит №1:
ПРИЗВАНИЕТО СЕ ТЪРСИ
Призванието не е загубено, че да го търсиш. Нито пък е някъде извън теб. Няма кой да ти каже кое е то, освен лично ти, но срещите, разговорите и работата с други хора и опитването на различни дейности, могат да ти помогнат да си го дефинираш.
Аз съм привърженик на идеята, че всеки сам определя/ дефинира/ формулира своето призвание. Разбира се, когато е достигнал определен етап на себепознание, както и когато е придобил поне малък житейски опит. По-надолу ще обясня защо.
Мит №2:
ПРИЗВАНИЕТО ТЕ ВРЪХЛИТА ИЗВЕДНЪЖ, КАТО СВЕТКАВИЦА
Много хора смятат, че призванието ще ги удари във вид на просветление по време на специален момент в техния живот, по време на медитация или специален ритуал. Или просто ще го познаят, като го видят.
Възможно е да има такива случаи, не ги отричам. Но не разчитай на това. Не прехвърляй отговорността за твоето бъдеще на съдбата или късмета. Може да се окаже, че това, което са ти приготвили, няма да ти хареса.
Така че работи за това да познаваш себе си като силни страни, интереси и вярвания, да имаш яснота за ценностите и целите си, дефинирай кое е твоето нещо и работи по това да го случиш. Във втора част от статията ще споделя съвети как да го направиш.
Мит №3:
ПРИЗВАНИЕТО СЕ ИЗЧЕРПВА С РАБОТАТА/ КАРИЕРАТА
Най-често срещаното ограничаващо убеждение за призванието, в различни формулировки: „Ако кариерата ми не е моето призвание, няма смисъл от нея.”, „Единственият начин да осъществя призванието си, е като го работя.”, „Няма как да съм щастлив, ако работата ми и призванието ми не съвпадат.”
Познати твърдения, нали?
Призванието ти не се изчерпва с работата ти, но е желателно да се проявява в нея в най-голяма степен, за да се чувстваш удовлетворен и щастлив.
Всеки от нас прави нещата, които правят и другите, по свой собствен, уникален начин. Всеки от нас може да прави някои определени неща с по-голяма лекота и по-голяма ефективност, следователно и с по-голям кеф, от повечето други неща, които прави. Това са силните му страни, вродените му таланти, уникалните му способности. Та, задачата на всеки е да има яснота за всички тях и да намери (или създаде) такава работа/ професия/ длъжност, в които да ги използва в най-голяма степен. И, забележи, да ги проявява и в другите си житейски роли, различни от тази на работещ/ градящ кариера. 😉
Мит №4
ПРИЗВАНИЕТО Е ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ
Масово убеждение. И удобно оправдание да не дефинираш призванието си. Защото, ако не е то, какво ще правиш?!?
Ами ще го предефинираш. Както вече казах, от теб зависи и ти решаваш. Може Господ или друга висша сила, както на теб ти харесва, да има идея за твоето предназначение, но твоя е задачата да се опознаеш така добре, че да можеш да определиш кое е това предназначение.
А познавайки себе си и нуждите на хората около теб, ще можеш да избереш един от многото начини да проявиш своето призвание. Ще можеш да избереш професия и среда, в която да го живееш всеки ден, ще можеш да подхванеш кауза, която ти е на сърце, ще можеш да го проявяваш в начина, по който възпитаваш децата си. И ще го доизграждаш и пълниш със съдържание по пътя на живота си, защото призванието е процес, който еволюира.
Мит №5
ПРИЗВАНИЕТО СЕ СЛУЧВА ОТ САМО СЕБЕ СИ
Да си чувал следното твърдение (и от собствените си уста 🙂 ): „Ако правя това, за което съм роден, ще го правя с абсолютна лекота и ще ми се получава много лесно. Щом това не ми се получава лесно, значи не е за мен.”
Има доза истина, но само доза. Тук не говорим за това да бъдеш вундеркинд. Дори и талантите и силните ти страни имат нужда от упражняване, развитие и надграждане. А за да ти се получава нещо с абсолютна лекота, трябва да си го практикувал достатъчно време. И тук идва тънкия момент да разпознаеш силните си страни и да развиваш точно тях. А не да се бориш като пиле в калчища с нещо, което може и да усвоиш до някъде, но определено не ти е сила.
Е, след като вече знаеш какво НЕ Е призванието по принцип, как да дефинираш какво Е твоето призвание?
Ще разбереш в част 2 от статията. 🙂
А до тогава, пиши ми в коментарите, кои ограничаващи вярвания за призванието имаш и успя ли да ги видиш в различна светлина? Сещаш ли се за още, които не съм споменала?