(декември 2015-а)
Аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерна промяна и личен брандинг, и срещнах Лора (или Кизомби, както тя предпочита да я наричат 🙂 ) на един мой семинар.
Направи ми впечатление още като влезе в залата – красива по различен начин, излъчваща интелект и говореща така, че да искаш да я слушаш.
До края на семинара аз и другите участници вече бяхме фенове, не само на Лора, но и на кизомбата. Защото това е темата, за която тя говори най-много, с любов и ентусиазъм. А се оказа, че цели петнайсет години преди да се открият с музиката и танца, е правила нещо съвсем друго, в което също е била много добра…
Ето я цялата история. Приятно четене!
Как се случи пълната кариерна промяна при теб ? Кое те накара да се замислиш за промяна? Как ти дойде идеята за Dj Kizombie?
По образование съм филолог и почти целият ми трудов опит по един или друг начин е свързан с писане и редактиране на текстове. Винаги съм обичала да работя с думи (и все още обичам!), но постепенно си дадох сметка, че за да продължа да се развивам, имам нужда от съвсем различно предизвикателство.
Близо две години обмислях и изпробвах различни варианти (преводи, кино, телевизия, дори регионално развитие), продължавайки да се издържам като редактор. Междувременно направих поредния опит да се науча да танцувам салса и… благодарение на един изключителен инструктор, Георги Георгиев – Тренера, открих своя танц: кизомба.
Беше любов от пръв поглед! Колегите и близките ми също го забелязаха: почти всеки ден някой ми казваше, че когато говоря за музика и танци, ставам съвсем различен човек, че съм прекалено запалена по новото си хоби. Ентусиазмът ми започна да се излива в блог за социални танци, който кръстих „Дневниците на кизомбито“ – оттам и прякорът Кизомби, който след това избрах за свое диджейско име.
Година след като се захванах с танци се наложи да напусна работа по семейни причини, а когато дойде моментът да се върна на трудовия пазар, така или иначе трябваше да започвам отначало, затова си останах там, където бяха всичките ми мисли и емоции. Диджействането се получи някак от само себе си – бях съорганизатор на неделни танци в парка и на третата седмица вече прекарвах повече време пред лаптопа, отколкото на дансинга.
Какво всъщност прави един диджей, освен че пуска музика?
Когато преди около две години за първи път пусках музика в парка, през ум не ми мина, че съм „диджей“. Всеки човек пуска (и спира) музика постоянно, дори когато избира мелодията, с която да звъни телефонът му. Диджеят разказва музикални истории, предизвиква емоции, насочва енергията на партито. Най-важното в работата на диджея е взаимодействието с танцуващите и това е единственото, което поне засега не може да бъде заменено или подпомогнато от компютър (въпреки че се правят подобни опити). Освен това диджеят трябва да слуша много музика и то целенасочено, да знае много за музиката, която пуска, да умее да я поднася по адекватен начин, да си уговаря участия и да популяризира събитията, на които пуска, и още един куп неща, присъщи на всеки, който работи „за себе си“.
Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?
Любовта към музиката. Да бъдеш диджей изобщо не е лесно – страхът и несигурността не те напускат, дори когато „успееш“. Като добавим, че съм жена и че започнах на възраст, на която повечето диджеи вече не пускат активно, очевидно имам нужда от много силна мотивация. Музиката е на първо място, но усмивката на някой танцьор също може да ме накара да забравя, че отново няма да се наспя, че имам сметки за плащане и че след партито трябва да си нося оборудването до вкъщи.
Кои знания и умения от предишната ти работа са ти от полза в настоящата?
От предишната ми работа имам поне базисни познания и умения за всичко в диджейската работа, което не е пряко свързано с музиката – организация, работа с хора, маркетинг. Това, че мога да се изразям писмено, също е голям плюс, който тепърва ще използвам. И, разбира се, вече имам ключовото умение да структурирам словесен текст – структурирането на музикален текст не е много по-различно. Опитът ми като преподавател в НБУ пък ми даде летящ старт по отношение на излизането пред публика и взаимодействието с аудитория.
Какво най-много харесваш в това да бъдеш диджей?
Обожавам обмяната на енергия между диджея и танцьорите по време на парти. Това е много специфична и много силна, макар и мимолетна връзка, която може да се сравни единствено с връзката между партньорите в танца, само че за диджея е в пъти по-силна – едновременно интимна и на показ.
Има ли хора около теб, които не одобряват това, което правиш? Как се справяш в тези моменти? Какво им казваш?
В началото никой не одобряваше това, което правя.
Започнах буквално от нулата, поемайки до голяма степен отговорността за първото 100% седмично кизомба парти в София. Тук съм длъжна да благодаря на Кристиян Прангов от Event Hall, защото повярва в мен преди да ме е чул да пусна и една песен, и устоя на съпротивата, която идеята ни срещна в началото, както и отново на Тренера, без чиято подкрепа парти просто нямаше на има.
Партито вече е в друго заведениe – Club Contigo, и с различно име, но за 18 месеца сме пропуснали само два вторника. С екипа на KizombaHolics BG успяхме да наложим практиката да има отделна зала за кизомба на всички големи салса събития в България; през април 2016 организираме и първия 100% кизомба фестивал в страната – KizombaHolica. Преди две години мечтаехме, че това ще се случи в далечното бъдеще!
Повечето от хората, с които общувах преди да стана диджей, обаче, все още трудно приемат кариерната ми промяна. Мнозина от близките ми също не гледат на това като на сериозна професия и чакат с нетърпение отново да си намеря „истинска работа“. Забавното е, че мъжете, които са ме канили на среща през последните две години (всички те са от танцовите среди), се опитват да разчупят леда с въпроса: „Кога ще зарежеш диджействането?“. В такива моменти отново ме спасяват музиката и щастието, което социалните танци носят на хората. В началото започвах да обяснявам решението си, оправдавах се, сега само се усмихвам и казвам, че това е моят избор. Мисля, че е въпрос на време онези, които ме познават по-отдавна, да приемат новото ми амплоа.
Как ще ме убедиш да дойда и да пробвам кизомба, в 3-4 изречения?
Танцуването на кизомба прави хората щастливи. Кизомба дава възможност на мъжете да (пре)открият своята мъжественост, а жените – своята женственост. Кизомба те учи да споделяш, да се доверяваш, да не бързаш, да слушаш и да изразяваш желанията си – все неща, които не достигат в съвременната европейска култура. Най-важното е, че с каквито и проблеми да си влязъл в залата или в клуба, неизменно излизаш с усмивка.
Какви хора идват най-често на кизомба партитата?
В сферата на шегата – програмисти и филоложки 🙂 Всъщност идват хора на всякаква възраст и с най-различни професии. Мотивацията им също е различна – някои търсят партньор в живота, други си търсят компания, трети просто обичат да танцуват. Общото между тези, които остават с кизомбата, е може би в това, че са добри и интелигентни хора, които се стремят да се развиват като личности и жадуват за пълноценно общуване с други добри и интелигентни хора. Онези, които идват само заради флирта или заради егото си, обикновено след няколко месеца се ориентират към други танци или към различно хоби.
Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?
Бих ги посъветвала първо много внимателно и честно да се вгледат в мотивацията си. Ако причината да търсят кариерна промяна са парите, колегите, шефовете, престижът или работното време, по-добре да преосмислят кариерата, която вече имат, да подходят творчески към професията, в която вече са добри. Ако причината за кариерната промяна е страстта към нещо – да си свалят розовите очила, да си направят план за 2-3 години напред, да се подготвят за много трудности, разочарования и неразбиране и да скачат смело: когато работата ти носи щастие, можеш да се справиш абсолютно с всичко.
Специално за жените е важно да повярват в себе си, да не се притесняват да показват силните си страни и да не драматизират недостатъците си, както и да не се поддават на емоционалното изнудване на близки и познати, че поемането на толкова голям професионален риск ще ги направи по-лоши съпруги, по-безотговорни майки или по-непълноценни жени. Вярвайте в мечтите си и всеки ден правете по една крачка към тях!
Допълнение от септември 2018 г.
Три години след като гостувах в рубриката ѝ „Пълна кариерна промяна“, Лили Георгиева ми предложи да се върна към интервюто и да отговоря на същите въпроси или да допълня отговорите си от позицията на натрупания през това време опит. Разбира се, приех с ентусиазъм и с убеждението, че гледната ми точка днес е съвсем различна, че бих казала друго, или поне другояче. Отворих интервюто, прочетох го веднъж, прочетох го втори път и – изненада! – установих, че не бих променила нито дума. И не защото през тези години не съм минала през изпитания и разочарования, не съм натрупала опит и знания, не съм открила нови светове. Напротив. Обръщайки се назад, бих казала, че това са трите най-трудни, най-интересни и най-продуктивни години в живота ми досега. Но причините вече пет години да бъда DJ Kizombie си остават същите: любовта ми към музиката, мъдростта и красотата на африканската култура, невероятната връзка между диджея и танцьорите по време на парти. А всичко това съм описала вече в интервюто и не все още не бих могла да го направя по-добре.
Затова пък ще си задам няколко допълнителни въпроса, за да продължа своята история.
Какво се случи с теб през последните три години?
В личен план – загубих баща си, който беше най-добрият ми приятел и най-големият ми фен. Един подобен катаклизъм неизбежно те кара да се замислиш кой си, какъв искаш да бъдеш и какво искаш (и не искаш) в живота си. Склонността ми да търпя злобни и неинтелигентни хора рязко намаля, за сметка на склонността ми да отстоявам възгледите си.
Разделих се с KizombaHolics BG – общността, сред която открих кизомбата и се научих да бъда диджей. Това също беше катаклизъм, с чиито последствия и до днес не съм се справила съвсем. Винаги ще им бъда благодарна за тези три години, през които бяхме заедно и през които направихме изумителни неща за кизомбата в България. Развивайки се като артисти, започнахме да гледаме в различни посоки, а всекидневната необходимост да преглъщаш творчески разминавания е изключително разрушителна.
Разделих се и с клубовете на Antony Claassen– Contigo и Caliente, в които съм била резидент почти от началото на диджейската си кариера. И това беше катаклизъм, защото за първи път се оказах без свое седмично парти. Като че ли е за добро: имах нужда от по-сериозна промяна, а тя нямаше как да се случи на място, където установеният модел работи добре.
Днес като DJ Kizombie съм все по-малко кизомба диджей и все повече диджей на африканска музика. Това не означава, че вече не пускам кизомба, просто познанията и интересите ми се разшириха в посока Африка и се стесниха в посока Европа. Африканските култури са съхранили някаква първична енергия, усет към красивото и способност да се радваш на живота, от които ние, европейците, сме се отдалечили толкова много, че понякога даже не знаем, че ни липсват. Същата енергия я има и в българските народни танци и музика, в шевиците и народните занаяти, но африканската врява и шарения е по-близо до моя темперамент.
Другата голяма промяна при мен е, че се върнах и към предишната си професия. От шест месеца към щастлив редактор в издателство „БГ книга / Фабрика за книги“ и помагам на български автори да направят ръкописите си по-добри.
Защо се върна към редакторската работа?
Липсваше ми. Книгите, четенето и писането са били част от живота ми откакто се помня и когато преодолях първоначалното усилие от усвояването на диджейския занаят, все по-често започнах да мисля за книгите, които съм редактирала, и за тези, които не съм написала. Оказа се, че страстта ми към литературата не може да бъде задоволена само с превеждане на текстове на песни и писане на статии за блога ми (така, както и страстта ми към музиката вече не може да бъде задоволена само със слушане). Както често се случва, няколко случайности се събраха в една закономерност и аз отново си намерих мястото в света на книгите. За първи път работя с български автори на художествена литература (поезия и проза), което е невероятно вдъхновяващо.
Как съчетаваш двете си професии?
В момента фокусът ми е повече върху книгоиздаването. Трябваха ми няколко месеца, за да вляза във форма след редакторската пауза, а и в „БГ книга“ и „Фабрика за книги“ работим по много интересни проекти. От края на септември отново съм ангажирана да пускам на готини събития и започвам едно ново партньорство, свързано с африкански танци, за което мечтая вече почти две години.
Чисто логистично работата ми в издателството и работата по клубовете не си пречат, защото са по различно време и общо взето в различни дни от седмицата. При това между двете има много общи неща: и танцьорите, и писателите са творчески натури със силно его, моята роля като диджей или редактор е да канализирам творческите им пориви в някаква посока. Необходимостта да се „продавам“ като диджей промени сериозно отношението ми към рекламата и маркетинга, както и към масовата култура, научи ме да се вслушвам повече в „клиентите“ си и да уважавам изборите им, дори когато не съвпадат с моя вкус. От друга страна, редактирането ме е научило да взимам голям брой малки решения за кратко време, да изграждам и да следвам мислено големи структури, да се концентрирам продължително време, да проверявам и да изпипвам детайлите – все неща, които са от голяма полза по време на парти или при подготовка на микс.
Какво би казала на жените, които обмислят кариерна промяна?
Посветете се на това, което ви прави щастливи, работете с хора, които харесвате, не се страхувайте да бъдете себе си и не отлагайте личния си живот! Ако тези условия са изпълнени, всичко останало се нарежда по най-добрия начин.
Можеш да намериш Лори на страницата ѝ във Фейсбук или да се свържеш с нея на kizombie.diaries@gmail.com.
Или директно да я чуеш в Soundcloud.
И, между другото, именно Лори ще се грижи за музиката по време на нетрадиционното представяне на настолната книга „От любов към себе си“ на 25.09 в City Stage! 🙂
