[av_one_full first min_height=“ vertical_alignment=“ space=“ custom_margin=“ margin=’0px’ padding=’0px’ border=“ border_color=“ radius=’0px’ background_color=“ src=“ background_position=’top left’ background_repeat=’no-repeat’ animation=“ mobile_display=“]
[av_image src=’https://lilliegeorgieva.com/wp-content/uploads/2017/05/galia1.jpg’ attachment=’3037′ attachment_size=’full’ align=’center’ styling=“ hover=“ link=“ target=“ caption=“ font_size=“ appearance=“ overlay_opacity=’0.4′ overlay_color=’#000000′ overlay_text_color=’#ffffff’ animation=’fade-in’][/av_image]
[av_heading tag=’h3′ padding=’10’ heading=’МОЯТА ГОРДОСТ: Галия Георгиева „Преди да създадеш връзка, трябва да създадеш любовта.“‘ color=“ style=“ custom_font=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ custom_class=“][/av_heading]
[av_hr class=’default’ height=’50’ shadow=’no-shadow’ position=’center’ custom_border=’av-border-thin’ custom_width=’50px’ custom_border_color=“ custom_margin_top=’30px’ custom_margin_bottom=’30px’ icon_select=’yes’ custom_icon_color=“ icon=’ue808′]
[av_textblock size=“ font_color=“ color=“]
В рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, както в кариерен, така и в личен план, защото те вървят ръка за ръка.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и какво предстои да постигне. Накрая вместо заключение той ще те подкани за определено действие или ще те покани да участваш в негов личен проект.
Идеята е моят гост да помогне на теб, а ти на него, а аз да бъда връзката между вас. Нали това правя, свързвам хората! 🙂
Очаквай изненади, защото всеки е уникален и отличаващ се по свой начин, и универсален формат на представяне няма как да има.
Днес искам да ти представя eдна жена, която е хем красива, хем талантлива, хем смела, да мечтае и да постига мечтите си.
Запознай се с Галия Георгиева, която не може да се представи само в едно амплоа, но пък аз ще опитам – тя е творец.
Историята й е написана на един дъх и така и се чете – а краят е очаквано вълнуващ. Става дума за танго, любов и книгата й „Светлини и сенки“, която, по думите на дългогодишен издател в България, е нещо, което не е излизало на пазара от години – като качество, жив език и дълбочина на героите.
Приятно четене!
[/av_textblock]
[av_hr class=’default’ height=’50’ shadow=’no-shadow’ position=’center’ custom_border=’av-border-thin’ custom_width=’50px’ custom_border_color=“ custom_margin_top=’30px’ custom_margin_bottom=’30px’ icon_select=’yes’ custom_icon_color=“ icon=’ue808′]
[av_heading tag=’h3′ padding=’10’ heading=’РАЗКАЖИ НИ КОЯ СИ’ color=“ style=’blockquote modern-quote’ custom_font=“ size=“ subheading_active=’subheading_below’ subheading_size=’13’ custom_class=“]
НЕЩО КАТО УВОД
Аз съм Галия. Аз съм жена, която твори и обича. Жена, която надживя професионалната идентификация. Дали ще бъда дефинирана като терапевт, писателка, бъдещ филмов режисьор или сценарист, от моя гледна точка няма особено значение.
Аз съм от онези хора, чиято визитка е изпъстрена с толкова много обрати, че да се впиша в рамките на една единствена професия, се оказва просто невъзможно.
Аз живея днес. И днес аз правя това, което ми казва сърцето.
Направих го на тринадесет години, когато последвах детската си мечта да завърша право, правих го всеки ден, докато учех право в СУ “Св. Кл. Охридски”, направих го в деня, в който си подадох молбата да бъда заличена като адвокат, направих го, когато си купих еднопосочен билет за Лондон. Направих го, когато напуснах добре платена работа като администратор в строителна компания с проекти за милиони паундове, просто защото чувствах, че там не е моето място. Направих го, когато написах моята книга. Направих го, когато създадох моята практика като терапевт.
Правя го, докато работя върху моя филм, върху своите творчески проекти, по време на сесиите с моите клиенти.
Коя съм аз?
Аз съм Галия. Аз съм чувствителна, интуитивна, нежна, вярваща в любовта и красотата. Аз живея в сърцето си.
[/av_heading]
[av_image src=’https://lilliegeorgieva.com/wp-content/uploads/2017/05/20160828_123049-1-1030×773.jpg’ attachment=’3038′ attachment_size=’large’ align=’center’ styling=“ hover=“ link=“ target=“ caption=“ font_size=“ appearance=“ overlay_opacity=’0.4′ overlay_color=’#000000′ overlay_text_color=’#ffffff’ animation=’pop-up’][/av_image]
[av_textblock size=“ font_color=“ color=“]
ЗАЩО МЕ ПОТЪРСИ
Имах момент в живота ми, когато бях прекалено объркана. Главата ми пламтеше от прекалено много неща, на които исках да се посветя и невъзможността да приоритизирам едно за сметка на друго. Исках да направя всичко наведнъж. В този момент аз не си задавах въпроса къде принадлежи сърцето ми – аз си бях извоювала да бъде във всичко, което правя. Онова, което ми липсваше, беше яснотата къде е моят вътрешен център, моята отправна точка в живота, която да ми помогне да спра да разпилявам себе си и да получа яснота за точните стъпки в точния момент.
По време на работата с Лили ние първоначално фокусирахме върху психотерапията като моя професионална визитка. До един ден, в който аз осъзнах, че има нещо, което вече бях създала и което ме изразяваше много по-добре, от която да е друга кариерна презентация. Моята книга. В нея имаше всичко, което можех да кажа по време на сеанс, всичко което бих искала да споделя по време на запознанство с някого, тя беше моята истинска визитка, на която аз повече от четири години по някаква причина не давах шанс да ме представи. Може би, защото беше твърде лична. Може би, защото само аз знаех къде биографичните факти се допълваха с художествена измислица. Но онова, което не беше измислено и което до момента е разплакало почти всеки мой читател, беше истинността на чувствата и емоциите в тази книга. Тяхната автентичност и универсалност. Беше любовта. Но не онази сладникавата, която искаш да захвърлиш в килера като непозната за теб, а онази дълбока и близка любов, която всеки от нас е изпитвал, любовта, в която неперфектността на другия ни подтиква да го обичаме дори още повече, любовта, в която срещаш своите сенки, отразени в светлината на партньора ти.
Лили ми помогна да погледна на моята книга като на самата мен. Да осъзная, че годините, посветени на правото и повече от три хиляди часа терапия, стояха описани в една човешка история на двама души, които правеха съдбоносни избори, сигурни единствено, че искат да живеят в съгласие със сърцето си. Двама души, които през цялото време побеждават … себе си.
И за да мога да застана днес пред аудиторията й не с гръмките професионални титли на “адвокат” или “терапевт” или дори не като “писател” или “сценарист”, а като Галия Георгиева – авторът на “Светлини и Сенки”.
[/av_textblock]
[av_image src=’https://lilliegeorgieva.com/wp-content/uploads/2017/05/galia2-687×1030.jpg’ attachment=’3039′ attachment_size=’large’ align=’center’ styling=“ hover=“ link=“ target=“ caption=“ font_size=“ appearance=“ overlay_opacity=’0.4′ overlay_color=’#000000′ overlay_text_color=’#ffffff’ animation=’pop-up’][/av_image]
[av_textblock size=“ font_color=“ color=“]
КАК ЗАПОЧНА ТВОЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ?
Моят професионален път, а всъщност моят творчески път, започна много отдавна. На прощъпулника съм хванала химикал. Още не съм можела да чета, когато съм научила наизуст текста към диапозитивите на приказки. Един ден майка ми ме е заварила сама с прожекционния апарат как прожектирам приказка на стената, сама съм си сменяла диапозитивите и съм рецитирала на глас с перфектна точност думите към всеки диапозитив.
Бях дете, когато си измислих филм и навих съседските деца да играят в него. Спомням си, че действието се развиваше в Англия и главната героиня се казваше Елизабет. Друго не помня. Аз го режисирах. Момичето, което играеше Елизабет, беше с роклята си на шаферка и го изиграхме пред входа, където се събраха останалите съседски деца.
По-късно с братовчеките ми на село направихме пиеса.
Прописах стихове още на осем години.
Посветена на детската си мечта да стана адвокат, отказах да уча във Френската гимназия във Варна, където бях приета с биология и избрах хуманитарни дисциплини в съвсем друга гимназия. Мисля, че това беше първият път в моя живот, когато избрах да постъпя абсолютно нелогично. И абсолютно правилно.
Гимназията ме срещна с най-прекрасната учителка, за която можех да мечтая. Виждали сте тези учителки по литерарура по филмите. Аз имах честа да уча при такава учителка. Дон Кихот и Хамлет оживяха пред мен. Аз ги почувствах и преживях в часовете по литература. Техните каузи, техните битки. Заедно с всички български класици, които после изучавахме. И до ден днешен помня как на една класна работа нямах вдъхновение да изпиша задължителните три страници и го споделих на учителката си. И тя ми каза “Няма проблем. Ако можеш да напишеш четири стиха, но като Ботев”. Аз не можех да напиша четири стиха като Ботев, но със сигурност можех да пиша.
На шестнадесет написах първата си чернова на книга – беше от сто страници и се казваше “Дъщерята на конете”. Беше история на жокейка. Написах я на ръка, лятото я набрах на пишеща машина и после я дадох на най-близките ми приятели да я четат. Имахме вечери на поезията в училище, бяха през май и се казваха “люлякови вечери” Една година рецитирах моята собствена поезия и получих бяла роза. Летях след тази вечер, а розата хербаризирах.
В училище се научих да анализирам литературен текст ред по ред, а после в универитета се научих да тълкувам закон дума по дума. Университетът ми даде увереността, че няма безизходни ситуации в този живот.
Още във втори курс започнах да работя в адвокатска кантора и си спомням как тичах между лекциите и упражненията си в университета и кантората. Зимните сесии учех на половин работен ден. Отпуската си вземах, за да уча за лятната сесия, която беше по-тежка.
Спомням си как за изпита ми по криминалистика бях толкова изтощена, че седях през нощта преди изпита с учебника в ръцете си и пред мен имаше направена чаша с турско кафе и отделно нес кафе, разтворено в кока кола, и не можех изобщо да си задържа очите отворени. Учебникът стоеше отворен на разследване на документни престъпления, а аз дори не вижах буквите.
Накрая просто реших да поспя. Легнах, спах, а на сутринта ми се падна точно разследване на документни претъпления, въпрос, който така и не прочетох. Седях пред белия лист, на който трябваше да нахвърлям бележките си и си представих, че съм разследващ и трябва да разследвам такова претъпление. Съчетах всичко, което знаех от наказателното право с методологията на експертизите, които бях учила по криминалистика и го разказах на изпитващата. Тя ми писа шестица. И до ден днешен не зная какво пише в учебника.
Понякога правя нещата точно по този начин. Просто се поставям в обувките на някой друг и пускам информацията да тече свободно през мен, без да я спирам, представяйки си какво щеше да бъде, ако това бях аз. Може би това умение ми най-много ми помага да създавам пълнокръвни образи без усилие.
Структурата на кантората, в която работех по-късно пренесох върху страниците на книгата, описвайки кантората на Анна. Офисът на ул. “Княз Борис 1” с изглед към задната част на Съдебната палата беше моят собствен офис.
Когато започнах самостоятелна практика като адвокат офисът ми беше на ул. “Фредерик Жолио Кюри”. Там по-късно щях да създам апаратмента на Естебан.
Правото ме научи да не щадя време и усилия, когато работя. Аз съм в състояние да работя двадесет и четири часа без почивка, особено когато вляза в силен творчески ритъм. Мога да не спя, мога да не ям, но ще свърша необходимите действия. Моята неизчерпаема енергия идва от вътрешната ми страст да пламтя в дейността, което правя.
Преуморена от юридическата си работа, записах курс по хипноза, защото имах нужда поне от седмица активна почивка. И срещнах един напълно нов свят, който ми се отдаде с лекота. Хипнозата имаше трите елемента, в които аз бях изключителна силна – да можеш да сложиш точните думи на точното място, да преживееш отсрещния и да пресъздадеш с любов историята, която да му разкажеш за самия него. Това съм правила във всеки мой сеанс с клиент и много често един единствен сеанс е бил достатъчен за целта, която клиентът е искал да постигне.
Още при идването си в Лондон преминах обучение по хипноза, за да затвърдя квалификацията си и в момента съм сертифициран терапевт по регресивна хипноза.
Докато пиша, докато творя, докато работя, докато сбъдвам мечтите си, докато правя терапия аз правя едно и също нещо – аз обичам.
Давам любов.
И на жената, която е дошла да спаси брака си и на жената, която е дошла да се раздели с партньора си. Не им казвам какво да правят. Слушам тях какво искат да направят.
Никога не съм мислила, че има по-добър терапевт за един човек от него самия. Винаги съм гледала на себе си не като на водача, а като на водения в пътуването, което клиента има. Аз просто слушам, следвам посоката на неговите собствени мисли и му представям гледната точка на любовта.
Да, в нашия съвеременен свят за съжаление сме научени да живеем с повече осъждане и очаквания, отколкото с любов един към друг. Невероятно е колко неща се променят за един човек в момента, в който се почувства обичан.
[/av_textblock]
[av_hr class=’default’ height=’50’ shadow=’no-shadow’ position=’center’ custom_border=’av-border-thin’ custom_width=’50px’ custom_border_color=“ custom_margin_top=’30px’ custom_margin_bottom=’30px’ icon_select=’yes’ custom_icon_color=“ icon=’ue808′]
[av_image src=’https://lilliegeorgieva.com/wp-content/uploads/2017/05/fefae4_e657527911784c9e859321157f36b65fmv2.jpg’ attachment=’2946′ attachment_size=’full’ align=’center’ styling=“ hover=“ link=“ target=“ caption=“ font_size=“ appearance=“ overlay_opacity=’0.4′ overlay_color=’#000000′ overlay_text_color=’#ffffff’ animation=’pop-up’][/av_image]
[/av_one_full]
[av_textblock size=“ font_color=“ color=“]
„СВЕТЛИНИ И СЕНКИ“ („LIGHTS AND SHADOWS“)
Цялото ми образование по право си струваше дори и само, за да мога да създам образa на Анна.
“Светлини и Сенки” е от онези книги, които ни обръщат към себе си.
В днешно време има толкова много литература, посветена как да създадеш перфектна връзка с партньора си, като започнеш от кое отличава мъжете от жените, списъци с качествата на идеалния партньор, тренинги, обучения. Светът на връзките се е превърнал в пазар на очаквания, в които другият трябва да дойде, за да ти дава или да получава от теб.
А всъщност преди да дойде връзката е необходимо да дойде любовта.
Любовта идва от едно единствено място – от сърцето.
На нивото на ума ние винаги имаме съмнения, на нивото на сърцето си ние сме единни.
Моята книга започва с мечта за танго, но всъщност тя учи как да се свържеш със сърцето си. Как да излезеш от ролята на “ходещо статукво” и да откриеш личната си автентичност. И поставя много повече въпроси, отколкото отговори. Но за сметка на това дава достатъчно силно преживяване, за да можеш да си отговориш сам за себе си.
[/av_textblock]
[av_image src=’https://lilliegeorgieva.com/wp-content/uploads/2017/05/bookcover-Lights-and-Shadows.jpg’ attachment=’3040′ attachment_size=’full’ align=’center’ styling=“ hover=“ link=“ target=“ caption=“ font_size=“ appearance=“ overlay_opacity=’0.4′ overlay_color=’#000000′ overlay_text_color=’#ffffff’ animation=’no-animation’][/av_image]
[av_textblock size=“ font_color=“ color=“]
ОЩЕ ЗА КНИГАТА…
Книгата се роди в град Пловдив от моя визия как танцувам танго.
Малко след като създадох началото на първа глава, една сутрин, докато наблюдавах изгрева над река Марица, видях първата бяла лястовица в живота ми.
Написах цялата книга между януари и феврувари 2013 година в хотел “Зорница” – курортен комплекс Рибарица и докато я пишех денонощно слушах танго.
През декември 2014 година се запознах с моята преводачка Маринина Гъделева, с която за периода януари-юни 2015 година направихме пълна редакция на текста, а тя вложи сърцето си в превода му.
През 2015 година книгата беше качена като заключена страница в блог към мой уебсайт, откъдето можеше да се прочете само на сайта срещу цена от 12 паунда. Сумата, която се плащаше за прочитенето й, беше цената на моя първи урок по танго в град Лондон.
Между 2013 година и 2016 година повече от двадесет човека на различна възраст, с различни професии и различно отношение към живота, прочетоха книгата и ме окуражиха да я издам.
През април 2014 година имах честта да присъствам като вип-гост на благотворително събитие в подкрепа на “Old Vic Theatre” с директор на театъра Кевин Спейси. Впоследсвие посетих няколко премиери и предпримиери на филми в Лондон, включително последният фестивал на късометражни филми.
През 2016 година започнах да пиша сценарий по книгата и също да вземам индивидуални сесии по филмово изкуство, за да я превърна във филм.
В края на 2016 година бях одобрена за член на “Finchley Film Makers” и написах първия си сценарий за късометражен филм със заглавие “Любов”. Още на първата ми професионална среща с тях се усетих просто на мястото си. Не бях виждала на едно място събрани толкова много творци (композитори, актьори, режисьори, сценаристи, оператори), които бяха водени предимно от вътрешната си страст.
Също в края на 2016 година имах възможността да се запозная с режисьора Тони Палмър, който е правил филм за “Бийтълс” по поръчка на Джон Ленън (“All you need is Love”) и филм за космоса по поръчка на НАСА (“The Space Movie”). Той ми разказа, че един от историческите му филми е сниман в град Пловдив, защото старият град поразително прилича на средновековен Лондон. Неслучайно моята първа визия за книгата се роди в град Пловдив, предполагам.
Още през 2013 година веднага след като написах “Светлини и Сенки”, си купих еднопосочен билет за Лондон и пристигнах в Лондон само с един куфар в ръка – а вътре единствено най-красивите ми рокли и обувки. Всичките си останали дрехи или подарих, или изхвърлих.
През 2017 година се осмелих да поема смело по пътя на публикуването на книгата, като междувременно в главата ми се роди и нейното продължение.
През април 2017 година посетих “London Book Fair”, където имах възможността да поговоря в очи с най-големите световни специалисти в сферата на книгоиздаването и да си оформя представа какво точно представлява да се отдадеш на книгата си от бизнес гледна точка. И установих, че няма нито една част от този бизнес, която да ме спре да го развивам за себе си. Към страните, които не познавах, изпитвам по-скоро любопитство. Трите дена на изложението ми позволиха да си задам всички въпроси “за” и “против” и окончателно да избера вместо утвърдените професионални поприща в сферите на търговия или услуги, съвсем различен път, свързан със света на литературата и филмовото изкуство.
Въпреки първоначалната ми изненада от отношението на голяма част от издателите в България, Лили беше до мен, когато взех решението да стана автор-издател, тъй като вече беше имала клиенти, които бяха минали по този път. Срещнах невероятно топло отношение и от българската, и от английската ISBN Агенции, но впоследствие и от двете места бях посъветвана, тъй като местожителството ми е в град Лондон, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия да взема UK ISBN, въпреки че изданието ще е на оригиналния за книгата български език.
И точно, когато бях сигурна, че книгата ще бъде само в електронен вариант, българско издателство прояви интерес към нея, така че може за в бъдеще да има и печатен, не само електронен вариант.
Пътят на английската версия на книгата е доста по-ясен, но все още е в развитие.
И естествено след “Светлини и Сенки” се случи любовта. В една нощ на “Пикадили съркъс” един червен светофар не позволи на моя любим да премине на отсрещната страна, за да го срещне с мен.
[/av_textblock]
[av_image src=’https://lilliegeorgieva.com/wp-content/uploads/2017/05/галия.jpg’ attachment=’3044′ attachment_size=’full’ align=’center’ styling=“ hover=“ link=“ target=“ caption=“ font_size=“ appearance=“ overlay_opacity=’0.4′ overlay_color=’#000000′ overlay_text_color=’#ffffff’ animation=’no-animation’][/av_image]
[av_textblock size=“ font_color=“ color=“]
С КАКВО СЕ ГОРДЕЕШ:
Днес 100 процента от мъжете, които познавам ме определят като “very feminine” (много женствена). Преди седем години сто процента от мъжете, които познавах, ме определяха като воин или боец.
Гордея се, че умея да общувам сърце в сърце.
Гордея се, че моето пътуване през живота е моето пътуване през мечтите.
Гордея се, че се научих да бъда спонтанна, автентична, нежна и да показвам открито силата и уязвимостта си.
Гордея се, че съм жена.
КЪДЕ СЕ НАМИРАШ ДНЕС:
Живея в Лондон, влюбена съм, вдъхновена съм, пиша сценарий по книгата си, обучавам се в тантра-йога и филмово изкуство, правя сеанси за удоволствие.
Днес аз знам, че няма по-силна терапия от любовта.
И по-силен глас от гласа на сърцето.
[/av_textblock]
[av_textblock size=“ font_color=“ color=“]
НЕЩО КАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Към всяка дама, която обмисля кариерна промяна, моето послание e: “Действай от позицията на любовта към себе си. Всяка врата в този живот се отваря, ако почукаш на нея със сърцето си”.
Ако ти е интересно да научиш повече за мен или за моята книга, може да посетиш уебсайта ми www.galiageorgieva.com
По-долу има линк, на който можеш да изслушаш един от моите любими моменти в книгата ми. Ако успея да те докосна с нея в следващите четири минути, значи тя определено е за теб. Ако прецениш, че е така, можеш да закупиш електронен вариант на книгата директно от сайта ми.
Натисни тук, за да чуеш записа.
Можеш да следиш новостите за книгата и филма във Фейсбук страницата „Светлини и сенки“, и да поканиш твои приятели, които смяташ, че биха се заинтересовали.
Искрено твоя, Галия
[/av_textblock]
[av_one_full first min_height=“ vertical_alignment=“ space=“ custom_margin=“ margin=’0px’ padding=’0px’ border=“ border_color=“ radius=’0px’ background_color=“ src=“ background_position=’top left’ background_repeat=’no-repeat’ animation=“ mobile_display=“]
[av_textblock size=“ font_color=“ color=“]
Това беше всичко от нас с Галия.
Вдъхновяваща история, нали? И книга, която си струва – казвам ти като човек, прочел я на един дъх, препрочитащ я, изживяващ я, защото всеки от нас, било той мъж или жена, е важно да познава своята светлина и сянка.
Ако ти е допаднала, моля да споделиш публикацията с твой близък, на когото мислиш, че ще бъде интересна и полезна, чрез бутоните по-долу!
консултант по кариерно развитие и личен брандинг
[/av_textblock]
[/av_one_full]
[av_hr class=’default’ height=’50’ shadow=’no-shadow’ position=’center’ custom_border=’av-border-thin’ custom_width=’50px’ custom_border_color=“ custom_margin_top=’30px’ custom_margin_bottom=’30px’ icon_select=’yes’ custom_icon_color=“ icon=’ue808′]
[av_social_share title=’Share this entry’ style=“ buttons=“ share_facebook=“ share_twitter=“ share_pinterest=“ share_gplus=“ share_reddit=“ share_linkedin=“ share_tumblr=“ share_vk=“ share_mail=“][/av_social_share]
