Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие и личен брандинг с над 1200 часа опит, автор на книгата за кариерна промяна „От любов към себе си“ с истински истории на български жени, и подкрепям хората в това да направят осъзната промяна към позиция, професия или бизнес, които ще им носят удовлетворение и смисъл.
Тя ми каза, че няма представа какво да прави оттук нататък. Целият ѝ свят години наред е била компанията, за която е работила. Описанието на знанията и уменията ѝ се изчерпва с длъжностната ѝ характеристика: „мениджър“, ‚специалист“, „директор“ в еди кой си отдел, еди къде си. И толкова. Само че обстоятелствата отвън или вътрешните ѝ осъзнавания налагат промяна. Но как да я случи, когато тя самата не вярва, че е възможна? Или просто не знае как да я реализира…
Това не е измислен сценарий, а казус, повтарящ се много пъти в моята практика.
Без да претендирам за изчерпателност и с уговорката, че винаги има изключения, хората, които са работили в една и съща компания толкова дълъг период (и са се развивали на една или няколко позиции в нея), може да бъдат описани чрез няколко сходни характеристики:
– Напълно се асоциират с компанията, говорят на „ние“ и се представят с титлата си в нея.
– Описват своите задължения и отговорности, а не постиженията и преносимите си умения.
– Развивали са уменията и компетенциите, необходими на компанията и ключови за длъжностите там, без това да са непременно и техните силни страни.
– Голяма част от приятелския им кръг са колеги и познати покрай работата.
– Нямат реална представа за възможностите извън компанията.
Искам да подчертая, че това описание не е с цел да покаже слабите страни на дългогодишните служители. За организацията такъв тип човек е много ангажиран и ценен, раздялата с него би била трудна и нежелана. Той/ тя наистина е давал(а) много, дълги години. Но понякога промяната се налага.
Какво да правиш ако си засегната от съкращаване?
Дългите години стаж в една фирма предполагат, че става дума за организация с история. Често това означава преминаване през етапи на преструктуриране и реорганизация, през кризи и трудни моменти, сливания или придобиване на други компании. А може да доведе и до съкращаване на служители. И един от тях можеш да бъдеш ти.
Това наистина боли. Защото си дала много, защото си платила цена в личен план, защото си била ангажирана и лоялна, очаквайки същото отсреща. Само че понякога няма логика, нито пък е лесно да се обяснят някои непопулярни решения. Може да са обосновани, а може и да не са. В този момент боли, защото се чувстваш предадена. Може би от най-близките си след твоето семейство (или пък преди него).
Искам да ти дам няколко съвета, за да преминеш през този труден период по-леко.
Опитай да не го приемаш лично: често наистина не е. Знам, че годините заедно и близостта, която вероятно чувстваш и с колеги, понякога и с висшестоящи, те карат да си мислиш, че нещо такова не може да се случи точно на теб. Да, донякъде имаш право, но всичко се променя, включително ценностите и политиките на компанията – както се сменят нейните собственици или мениджмънт. Възможно е преките ти ръководители също да се чувстват в небрано лозе и да им е бил поставен ултимативен избор. Или просто да са преценили, че вече имат нужда от хора с различен профил. Знам, че звучи грубо, но съм била свидетел на това нееднократно и искам да те уверя, че почти никога изборът не е лесен, нито пък е личен. Опитай се да не ровиш кой, как и защо, да не търсиш кого да обвиняваш. Ако това ще ти помогне да се самосъхраниш, излей си душата пред приятели, само не обвинявай себе си. Не приемай събитието като потвърждение на това, че не ставаш, че не можеш, че не носиш стойност. Може тук и сега някой да е взел решение да те освободи, но при други обстоятелства, в друга компания, ти би била стойностна такава, каквато си.
Виж каква е реалната ситуация, когато поотмине първоначалната емоция. Не взимай прибързани решения преди това. Предлагат ли ти обезщетение, съобразно закона? И към кого вътре и извън компанията можеш да се обърнеш, ако не е така? Може да е ръководител на високо ниво, директор на отдела по човешки ресурси, адвокат по трудово право, Инспекцията по труда, други? Заинтересувай се и има ли компанията политика по консултиране на освободени служители (outplacement)? Какво е положението в семейството и как стоят финансовите дела? На кого можеш да разчиташ, ако няма да получиш обезщетение?
Задължително помисли от кого можеш да поискаш помощ във вид на консултиране – психологическо, кариерно или менторско, от каквото имаш нужда. Не си казвай, че можеш да се справиш и сама, прекалено навътре в ситуацията и емоцията си. Трудно ще можеш да погледнеш обективно към възможностите.
А такива съществуват, само да имаш очите да ги видиш! Опитът ми показва, че когато лоялен на дадена компания човек е съкратен, шансът да получи предложение за още по-стойностна позиция в близко бъдеще е много голям. Стига да се справи с емоционалния шок и да извести, че е свободен – на хората около себе си, на клиентите, контрагентите и партньорите. В момента, в който раздялата стане факт, е коректно да го направиш. И предложенията няма да закъснеят. А ако не ти допадат или не получиш такива, чети нататък.
Как да действаш, ако ти самата усещаш нужда от промяна?
Дългогодишната история на една компания може и да не доведе до съкращения, но това, което е било на старта й, може да е по-различно сега. Ще усетиш нужда от промяна, ако има подмяна на ценности, ключови за теб, ако определени взаимоотношения въпреки усилията ти не се получават, ако не ти дават обратната връзка и оценката, които според теб заслужаваш. Или ако просто чувстваш, че си стигнала до „тавана“ и няма накъде да се развиваш.
Според съвременните теории за кариерно развитие, от около четиресет и пет докъм шейсетгодишна възраст зрелият индивид освен, че поддържа постигнатото, обикновено търси отговор на въпроса дали иска да продължи да се развива в избраната професия. Този етап се свързва с преоткриване на себе си, а не само с усъвършенстване на настоящата позиция. Много е вероятно човек да прецени, че трябва да промени организацията, професията или полето на изява. Началото на този етап обикновено съвпада с момента, в който децата „излитат“ от семейното гнездо. Често именно тогава зрелите дами осъзнават, че ако досега в центъра са били техните деца, то вече е време да обърнат фокуса към себе си и собствените си желания. Изведнъж или не съвсем, те разбират, че часовникът тиктака – и ако досега са отлагали промените с оправданието, че нямат време и има по-важни неща, вече няма за кога.
Ако ти се случва това знай, че не си сама, всичко е нормално. Не си и помисляй да го оценяваш като предателство и нещо неморално. Била си лоялна и ангажирана към настоящата си компания дълги години – да, прекрасно е, но не означава, че в един момент няма да поискаш да направиш завой. Неморално и към теб, и към компанията би било да останеш, вече много по-малко ангажирана и даваща. Това ще се отрази негативно върху твоето ниво на изпълнение, а вероятно и върху взаимоотношенията ти с клиенти и с колеги. А най-вече – върху усещането ти за удовлетворение и смисъл. Това не е кариерен избор от любов, а от страх, никой не печели от него.
В случай, че чувстваш нужда от промяна, можеш да направиш няколко неща:
- Да анализираш от пълна кариерна промяна ли имаш нужда или само от смяна на компанията, или пък от развитие настрани.
- Да пренасочиш фокуса си от своите задължение и отговорности към твоите постижения и преносими умения.
- Да поискаш обратна връзка и да поразпиташ в какво, според останалите, си добра.
- Да проучиш кои са твоите конкурентни предимства.
- Да потърсиш възможности за работа чрез „топъл“ контакт.
- Да говориш с хора, да прегледаш сайтове на компании, да събереш информация какво се случва в света отвън.
- Да помислиш дали сега не е времето да реализираш онази идея, която ти се върти от сто години в главата (собствен бизнес в съдружие с друг колега или приятел; курс по преквалификация или дълго обмисляно обучение; приемане на предложение, за което доскоро не ти стискаше).
Ако се чувстваш в ступор, потърси помощ. Говори с професионалист по човешки ресурси, на когото вярваш, с кариерен консултант или друг човек, който ще ти даде обективна информация за пазара, за компаниите и за бизнеса в твоята сфера на интереси. Тези разговори ще ти помогнат и да пребориш ограничаващите убеждения, за да направиш информиран и осъзнат избор. Може да се наложи да потърсиш професионалист за изготвяне на твоето CV, или пък за консултиране по бизнес идеята, която имаш. Не се притеснявай да искаш помощ – в момента това е най-доброто за теб.
Точно както направи Албена Славова, която напусна компанията, в която имаше дългогодишен опит, на възраст, в която много хора се отказват от това да правят промени.
И не съжали нито за миг:
„Преди година и половина считах, че се намирам в безизходна ситуация. На сутринта след като напуснах работа в главата ми кънтеше плашещият въпрос: „Какво ще стане с мен?“. Извадих една значка с надпис „Всичко си е супер“ и се постарах да му повярвам. Закачих я на видно място, където стои до днес. Знаех какво не искам повече да ми се случва и какво умея да правя най-добре. Бях разбрала, че няма смисъл да сменям една работа с друга, подобна на нея и да очаквам да се получи нещо по-различно…“
Виж цялата история тук и какво можеш да си вземеш от нея. Много е!
Как да пребориш ограничаващите убеждения?
От опита ми с десетки дами, поискали и направили кариерна промяна в по-зряла възраст, на първо място, ключово е да работиш със собствените си ограничаващи убеждения – че си „възрастна“ и „неконкурентна“ или пък „прекалено квалифицирана“ и „с високи изисквания“, или… Има още много варианти.
Тези твърдения може да бъдат абсолютно неверни, или пък да съдържат доза истина, но с неправилната формулировка. Ето няколко произволни:
– На тази възраст ми е късно за промяна.
– Не мога да се конкурирам с младите хора.
– Прекалено квалифицирана съм и никой няма да ми повярва, че искам да започна наново.
– До сега съм поддържала даден стандарт, а промяната означава да падна много под него.
– Желанието ми за промяна е каприз, който ще отшуми.
– По-добре да си стоя в сигурното, отколкото да гоня дивото.
– Не мисля, че ще срещна подкрепа от хората около мен.
Мога да изброявам още, но каквото и да е съдържанието, едно и също нещо лежи в основата. Имаш ли вяра, ще успееш да убедиш и хората около теб – близки, бъдещи работодатели, клиенти – че си достатъчно подходяща, дори и на по-зряла възраст. И ще намериш начин да си осигуриш ресурсите, които ти липсват. Не си ли убедена, че е възможно да случиш промяната, нямаш ли самочувствие, точно това ще предадеш на отсрещната страна. Може да говориш едно, но цялостното ти излъчване и отношение ще показват друго.
Как да подсилиш вярата тогава и да пребориш ограничаващите убеждения? Ще споделя с теб два подхода, които знам, че работят.
Първият е да си припомниш моментите, в които си успявала, в които си се справяла и си постигала това, към което си се стремила – без значение в личен или в професионален план. Помисли си кога за последно чу: „Благодаря ти, помощта ти беше ценна.“ Възможно е да си омаловажила тази обратна връзка и да си видяла онова, което не си успяла да направиш. Няма да ти е лесно да се досетиш, ако си свикнала все да забелязваш нещата, които не ти се получават съвсем, или пък да чуваш думите на критика. Най-вече от вътрешния си „съдник“. Да мислиш за това, че си добра и способна, или че ще бъдеш оценена подобаващо, е въпрос на навик. Затова започвай ежедневно да забелязваш малките и по-големите си постижения, така автоматично ще повдигнеш своята увереност. Вярата е жизненоважна, за да направиш промяната, за която мечтаеш. И не забравяй, че това как ще бъдат оценени твоята възраст и опит, зависи много от средата, в която ще попаднеш. За едни това може да е абсолютен актив, а за други – сигурен пасив. Така че валидирай идеите си в правилната среда, знаеш колко е ключова.
Второто е да проучиш историите на дами в зряла възраст, които вече са осъществили промяната. Ако е възможно, говори с тях или поне прочети интервюта или лични истории. Точно като трите дами, които в края на тази глава ще разкажат за своята промяна в зряла възраст. Виж какво ги обединява като настройка, нагласа, подготовка, като начин на комуникиране с другите. Разбери и какви действия са предприели. Възможно е да се затрудняваш да направиш своята промяна не само заради ограничаващите си убеждения, а и защото не знаеш как да направиш нещо конкретно. Научи как направилите промяната комуникират преносимите си умения и личните си компетенции. Пиши на дами, за които си разбрала от медии или професионални мрежи, помоли ги да отговорят на въпросите ти – няма да загубиш нищо, дори и да не осъществиш обратна връзка. Любим пример ми е истинската история на Флорънс Фостър Дженкинс, може би най-лошата оперна певица в света, която с вяра, подкрепа и постоянни занимания по пеене успява да стигне до концерт в Карнеги Хол. Кой знае колко наистина талантливи певици не са го направили само заради липса на увереност и постоянство…
За мен пример за човек с вяра, въпреки многото камъчета и камъни по пътя, е Жени Гунева, която прави голям завой в нова посока във възраст, която наричаме пенсионна:
„Намирам се в най-хубавата възраст. Тя е тази, на която съм в момента. Вече нямам търпение за някои неща, защото съм стигнала до точка в живота си, когато не искам повече да губя време за това, което не ми харесва или ме наранява. Правя това, което обичам. До сега съм живяла живота си така, че не съжалявам за нищо направено или казано от мен. Вече не се тревожа какво мислят другите за мен. Смятам, че съм творец на живота си, на движението напред, на улавянето на възможности, на изследването на нови хоризонти…“
Виж цялата статия тук, струва си всеки ред!
Какво да правиш, ако искаш промяна, но е трудно да я направиш поради външни фактори (липса на подходящи възможности, липса на подкрепа, липса на финанси)?
Разбира се, зависи за какви фактори става дума. Но винаги ще има някакъв недостиг на ресурси, вътрешни или външни. Ако имаш вяра, може да нямаш пари, а и да имаш финанси, може да те потиска убеждението, че няма да успяваш да поддържаш стандарта си – и това да те спре. Или пък е възможно да си наясно какво искаш и да вярваш, че е възможно, както и да имаш компетенциите за това, но предложенията отвън да не съвпадат с твоята визия.
Каквото и да е стечението на обстоятелствата, знай, че всеки ресурс може да бъде заместен с един или с няколко други. Например, ако ти липсват пари, вероятно ще случиш промяната за по-дълго време и с повече усилия. А ако вътрешната ти увереност не е стопроцентова, можеш да я подсилиш с външна подкрепа или с допълнително обучение. Ключово е да си наясно какво точно ти липсва и откъде произлиза това, след което да видиш как да си го набавиш, а ако не е възможно – да разбереш как можеш да го компенсираш. Никога не чакай всичко да бъде налично – и вяра, и пари, и пълна компетентност, и безусловна подкрепа. Действай по най-тесните места и бори ограничаващите убеждения, а другите ресурси ще набавяш по пътя.
Разковничето е да планираш и да започнеш да се подготвяш за промяната достатъчно рано, така че да не се наложи да действаш, притисната от обстоятелствата. Възможно е да ти трябват поне няколко месеца, за да изясниш посоката си на действие или да си набавиш компетенциите, нужни за новото поприще, да раздвижиш мрежата си от контакти, да намериш необходимите финанси, да си осигуриш професионална подкрепа и помощ от близките хора. И още известно време – предвид обстоятелствата отвън, за да я осъществиш.
Как да прецениш дали не ти е време за собствен бизнес?
От моя опит знам – дамите с дълъг опит като наемни служители често са с нагласата, че е време целите, които гонят, да бъдат техните собствени. Тези, които са били експерти в дадена област, се замислят за собствена консултантска дейност. Други, които имат различни интереси от професионалната си квалификация, проявяват желание да създадат собствен продукт или специфична услуга. Има и немалко жени с лидерски способности, решили, че им е време да ръководят собствен екип, за собствен проект или кауза. Ако и ти си една от тях, започни с твоята изходяща мотивация в унисон с принципите на кариерна промяна от любов към себе си.
Ако идеята ти да работиш за себе си идва само от желанието за бягство и разделяне с работодател, с който вече не сте един за друг – това не е достатъчно добра причина за да стартиране на собствен бизнес. Важно е да гориш от страст към определена дейност, конкретна бизнес идея, както и да имаш уменията, присъщи на предприемачите като постоянство, самостоятелност, готовност за риск и други.
И тук важи принципът не просто да търсиш възможностите навън, а да видиш дали те отговарят на това вътре в теб. Има още нещо важно: доколко устойчива ще бъдеш в развитието на своята дейност. Тук не става дума за позиция, която можеш да напуснеш с предизвестие. И резултатите няма да са видими само след няколко месеца. Собственият бизнес означава инвестиране на време, енергия, финанси и въобще – цялата теб, като резултатите нито са гарантирани, нито е ясно кога точно ще се появят.
В тази статия можеш да види двайсет причини, поради които да работиш за себе си не е много добра идея… или обратното. 🙂
А в този разказ ще научиш какво е това да стартираш собствен проект, не въпреки, а заради трудностите, които животът ти приподнася. Виж историята на промяна на Надежда Тодорова, която е на 43, когато стартира нещо, за което цялата й същност копнее:
„Целта ми е един ден да мога да осигурявам работни места на младежи със специални образователни потребности (СОП), за да имат шанс за интегриране в обществото и да бъдат пълноценни и самостоятелни хора, доколкото това е възможно. В по-близък план целта ми е да уча дечица, младежи и всички желаещи (включително такива със СОП) да плетат и да творят, да създават с ръцете си и да са щастливи от наученото и сътвореното от тях самите. Моята дъщеричка се роди със Синдром на Даун и всъщност оттук тръгнаха много от идеите ми за новото начинание…“
***
А ако имаш нужда от спаринг партньор и професионалист по темите за кариерна промяна и развитие, възможностите за съвместна работа са следните:
1) Индивидуално консултиране, на живо или онлайн, по една от моите четири авторски програми от системата Устрем.
2) В малка група и защитена среда, на някое от затворените обучения, които планирам тази година. Следи секция Събития в сайта ми за целта.
3) Ако се чудиш кое е твоето – най-добре ми пиши, ще те насоча към най-адекватния вариант, или заповядай да се запознаем на живо на някое от поредицата от отворени събития по темата „Стани своя най-важен проект“.
