Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя им помага в това да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.
Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2000 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш, обучител и лектор. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“. Не на последно място – обединител е на общност от над 250 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.
Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!
Гостенката през септември 2021-а е вдъхновяващата Маргарита Николова, която успя да постигне усещането за смисъл и удовлетворение от работата си без да сменя своята организация (макар че отначало дойде с друга заявка). 🙂
ТОЧКА А:
Неудовлетворение от настоящата реализация в компанията, в която се намира, и желание заизлизане от корпоративния свят, без да има яснота в каква посока и как да се случи.
ПЪТЯТ, КОЙТО ИЗВЪРВЯ:
Себепознание и осъзнатост за своите ценности, роля, силни страни и т.н., отвъд титли и длъжности, и решение да се развива в компанията, в която е, защото средата й допада, и има какво да й даде. Преминаване през няколо вътрешни трансформации, докато стигне до настоящата си позиция, и с ‘помощта’ на Ковид ситуацията.
ТОЧКА Б:
Позиция, която отговаря на нейната същност, и комфортно усещане и в професионалната роля, и извън нея.
ВМЕСТО УВОД
Привет! Аз съм Маргарита Николова и съм като Алиса в страната на чудесата, както една моя приятелка ме определи, и ще си позволя да я цитирам:
Темата за израстването като мотив в откриването на идентичността. В страната на чудесата, Алиса тръгва по пътя на самоопределянето. Постоянно се оглежда в съществата, които среща по пътя си, но самата тя има колебания за това коя е в този свят. Белият заек е искрата на любопитство, която пробужда духовното израстване на Алиса, и я повежда през заешката дупка към нови пътища. Безкрайното преследване на белия заек е символ на нейния път към познанието.
Професионалният ми живот, обаче, се разви в съвсем различна посока – аз съм бизнес анализатор и помагам на бизнеса да развива своите софтуерни продукти и проекти като превеждам изискванията на език и форма подходяща за софтуерните екипи и приоритизирам задачите в унисон с визията и плана на копанията. Също така подпомагам сплотяването на екипите, развиването на софт уменията на хората, за да могат да се развиват, да се чувстват добре и да допринасят и за синергията и продуктивността в екипа
Заемала съм различни разновидности на ролята Бизнас анализатор над 15 години в различни ИТ компании. Провеждала съм доброволно обучения както за капиталови пазари, така и за развиване на меките умения – Емоционална интелигентност, Ненасилствена комуникация, а в момента съм Вътрешен обучител по трейнинга за Управления на зеинтересованите страни (Stakeholder Management).
АЛИСА ПАДА В ЗАЕШКАТА ДУПКА
Като малка се интересувах от всичко, записвах се на всички възможни курсове и спортове и често ги сменях. Свирила съм на пиано и на китара. Нямах една страст, която да ме води. Единствено като тийнейджър се появи стабилен интерес към психологията и най-вече емоционалната интелигентност, поведението, начина на мислене и отношенията между хората, който остана и досега. Но не знам поради каква причина не възприемах този интерес като опция за висше образование и кариера, приемах го като нещо, което ме интересува лично. И тъй като бях в математическа гимназия, когато кандидатствах за университет го направих с изпит по математика. Влязох в УНСС – специалност “Прогонозиране и планиране на икономическите системи”. Не ми беше много интересно, но я завърших. Така и не работих никога по специалността, но в личното планиране съм много добра ????.
Започнах работа като офис асистент още в университета. В кариерата се водех предимно от това колко перспективна е определена работа и каква заплата предлага. С тези критерии от обикновен офис асистент, сменяйки няколко работни места, станах Бизнес анализатор. А това е перспективна, добре платена и търсена професия в ИТ сферата. На тази позиция съм от 15 години в различни ИТ фирми.
Предишният ми работодател беше аутсорсинг компания, в която по длъжност бях Бизнес анализатор, но по проектите изпълнявах различни роли като на Проджект мениджър, и Скръм Мастър. Имаше бизнес пътувания в чужбина при клиенти и общо взето беше интересно, но и много фрустриращо на моменти, когато изпълнявах роли, в които нямах опит. Най-интересната ми част обаче, беше когато провеждах обучения по Капиталови пазари и инвестиционно банкиране на колегите, и когато направих презентация на тема Емоционална интелигентност. Тъкмо в тази компания започна първото ми по-сериозно замисляне какво искам да работя всъщност, в следствие на честата смяна на различни позиции. Бях го споделила с моя мениджър, но не стигнахме до някакво решение. Накрая смених работата, отидох в голяма продуктова компания като Бизнес анализатор в софтуерен екип. Това беше преди три години – лятото на 2018 година.
ПРЕЛОМЕН МОМЕНТ
Е, това беше преломен момент за мен. От това да имам свободата да си организирам екипа и работата както аз искам, стига клиента да е доволен и да няма ескалации, до ентерпрайз компания където съм една малка бурмичка в огромната машина, и където нямам толкова власт и свобода, а само отговорностите и задълженията на позицията, която заемам. При това продуктът е на доста години и само се поддържа, което означава, че няма разработка на нови функционалности, няма срещи с клиенти, почти никакъв контакт с бизнеса, само с дивелъпъри и технически задачи. Естеството на работата ми беше много безинтересна, както и многобройните срещи, на които се обсъждаха предимно технически въпроси. Започнах странно да пропускам срещи, без да искам, а едвам се съсредоточавах на тези, на които присъствах. Чувствах се глупава, на моменти дори си мислех, че имам някакви умствени отклонения или проблеми със запомнянето.
От друга страна, екипът тук в България беше страхотен. Това са най-добрите колеги, които някога съм имала. Те ме подкрепяха с каквото можеха. Бяха млади хора с разнообразни творчески способности, но те не се чувстваха толкова ограничени и неудовлетворени като мен. И това ме объркваше още повече.
Имах нужда да намеря начин да променя сегашното си положение. Представях си как започвам коренно различна работа. Търсех в интернет други позиции и компании и така случайно попаднах на….
СРЕЩАТА С МОЯТА ФЕЯ – ЛИЛИ
….Лили във фейсбук. Първо впечатление ми направи снимката й: бизнес дама – красива, уверена и слънчева. След това ме привлякоха историите на жените споделили своята кариерна промяна, а накрая, но пък най-силно ме привлече заглавието на книгата й: “От любов към себе си“. Поръчах я веднага и я прочетох от корица до корица. Свързах се с описанието на няколко дами как са се чувствали когато са работили на място, което не е тяхното. Успокоих се, че не полудявам и не оглупявам, а просто не съм на правилното за мен място. В книгата намерих полезна практическа информация, относно изследването на собствената ти личност. Впечатлиха историите на дами направили радикална промяна в кариерата си и от големи корпорации са започнали собствен бизнес занимавайки се с това, което обичат. Обадих се на Лили и се записах в програмата „Устрем“.
Представях си как Лили ще извади вълшебната пръчица, ще ми даде ясен план как да започна работата на сърцето ми и как ще напусна голямата „гадна корпорация“ и ще започна своя кариера в сферата на трейнинги, софт скилс или нещо подобно. И така, започнахме с Лили работа. Провеждахме он-лайн сесии, имах и домашни, които ми помогнаха да опозная себе си – своите силни страни, преносими умения, както и да определя критериите за избор на работа. Най-ми харесвше начина по който ме зареждаше с увереност, как да направя лично представяне заявявайки не само позицята си, но и страстта си, силните си страни и постиженията си. Не ме подтикваше да напусна компанията, целия процес по решенията беше движен от мен, подпомаган с точните инструменти от Лили.
Записах се в един двугодишен курс за личностно развитие (препоръчан от Лили), където опознах себе си още по-добре, видях своите ограничаващи убеждения и лимити. След процеса по себепознание и с инструментите от програмата с Лили, аз започнах да използвам по-осъзнато преносимите си умения, придобих смелостта да заявявам какво искам и да намирам начини да го правя в различни форми и на различни места. Проведох няколко трейнинги и уъркшопа на екипите от компанията свързани със софт уменията. Ходих в училището на големия ми син , който тогава беше 9 клас да говоря на теми Емоционална интелигентност и Ненасилствена комуникация. След часовете деца идваха при мен да споделят какво ги тревожи. Беше незабравимо. Дори бяха питали сина ми дали не съм психолог ????.
Подкрепяна морално от Лили преминах през много трансформации в настоящата си работа:
- След преговори с Отдел човешки ресурси след 8 месеца работа в първия екип, отидох във втори. На представянето си пред екипа от 35 човека освен за кариерата си, споделих и за моя интерес към психология и личностно развитие и опита си с обучения. Започнах силно мотивирана и отначало всичко вървеше добре, но после имаше среща с реалността – по-голям екип, още по-малко свобода и започнах отново да мисля за бягство. Дори на два пъти имах преговори със старата компания да се върна, но явно Вселената е имала друг план и уроци за мен;
- малко след началото на Корона пандемията, компанията взе решение да премахне външните доставчици на софт скил трейнинги и предложи на служителите ако имат интерес да станат вътрешни обучители. Аз се кандидатирах и ме одобриха. Така че сега официално съм обучител и водя по едно обучение на месец, успоредно със служебните си задължения;
- след година и половина във втория екип бизнес анализаторът заемащ предишната ми позиция излезе в майчинство и предложиха на нашия екип да поеме и неговата работа. Аз все още поддържах връзка с колегите от този екип (бях ви споменала, че са страхотни) и предложих да поема изцяло ролята. Така и стана. Колегите ме посращнаха радостно, аз също бях щастлива. Беше ми интересно как ще погледна на старата си позиция и на изискващите мениджъри сега, след година и половина работа в друг екип и след усилено личностно развитие. Все още работата по продукта не ми е особено привлекателна, но обръщам внимание на това, което ми е интересно, а именно на процесите, как да ги подобряваме, на взаимоотношенията в екипа и мотивацията на колегите. Успях да си оптимизирам и организирам работата така, че да мога участвам и в други интересни кампании и мероприятия в компанията, както и да я комбинирам и с ученето в къщи с маликя ми син, който беше втори клас.
- по време на интервюто ми за годишното представяне (март месец тази година) аз изтъкнах как подпомагам колегите със софт скилс трейинги и уъркшопи. Тогава моя ресурсен мениджър каза, че е забелязал това и ми помогна да се включа по програма в която подпомагам отдел Обучения и развитие на целия департамент да създаваме дигитални обучения за продуктите, които предлагаме. Yes – още един пробив по пътя към моята работа – мечта!
- Идния месец, титуляра на настоящата ми позиция се връща и в момента аз и моя мениджър преговаряме как да формираме новата ми позиция така, че да ми доставя максимално удовлетворение и да съм ползтворна за екипа.
Да си призная на моменти съм си мислила, че Лили не се е справила с моя случай щом не направих радикална промяна, но сега съм й много благодарна за това. Явно магическата й пръчка е проработила, но не точно толкова ясно и бързо както в приказките. Имаше промяна, но беше еволюция, а не революция.
В ПРЕСЛЕДВАНЕ НА БЕЛИЯ ЗАЕК
Никога не съм мислила, че може да стане така – да се занимавам с това, което обичам, без да напускам настоящата работа. А да си призная позицията бизнес анализатор ми харесва, особено когато имам възможността да върша разнообразни дейности, които обикновено можеш да намериш в големите компании. Стига само да знаеш какво искаш, да започнеш да го заявяваш и да търсиш. Така аз, която преди три години мислех, че работата ми е супер скучна и корпорациите са огромни машини, които убиват всякаква свобода и креативност, в момента се чувствам чудесно. Имам страхотен екип, с който работя. Компанията споделя ценности, които резонират с мен и се отнасят към добруването на служителите с голямо внимание. Занимавам се с разнообразни дейности, доброволствам, общувам с хора от различни страни, националности, позиции и съдби.
В същото време твърдо съм решила да разширявам реализацията си в сферата на личностното развитие и да помагам на хората да се опознават, развиват и да се чувстват щастливи и удовлетворени по пътя. Вярвам, че работата ни с Лили и общността ще продължава и очаквам с любопитство и интерес следващите ми стъпки в страната на чудесата на кариерното развитие.
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Всеки има свой собствен път към достигането на щастие и удовлетворение в работата. Бих искала да споделя накои основни принципи, които вярвам, че биха помогнали на всеки:
- Да опознаеш себе си – своите силни и не толкова силни страни, своите нужди, желания и да създадеш представа относно формата и съдържанито на твоята мечтана работа. Тук Лили може да ти помогне с неята вълшебна пръчица ????
- Да намериш съмишленици и подкрепяща среда, която да ти помага в трудни моменти и да празнувате успехите. В това дълго излеяние не можах да споделя за прекрасните събития, които Лили организира и подкрепящата общност „Работя това, което обичам“. Където можеш да се срещнеш със страхотни смели момичета с разнообразни интереси и професии.
- Да действаш. Да си отворен за всички възмжоности и да се възползваш от благоприятните. Тук те съветвам да провериш и за такива в настоящата си работа. Аз например моделирах моята позиция.
- Да вярваш, че няма невъзможни неща и винаги има решение.
Докато пишех тези редове даваха филма Алиса в страната на чудесата (какво съвпадение, а ????) Така естествено дойдоха думите й като мое заключение:
„Понякога вярвам в шест невъзможни неща преди закуска“
Насреща съм за всеки, който има нужда от помощ да започне кариера като Бизнес анализатор в софтуерна компания или за работа в Agile/Scrum екип. Също така съм готова да помагам с консултации или обучения в сферата на личностното развитие.
Можете да се свържете с мен на e-mail: margiem2001@yahoo.com, на фейсбук страницата или в LinkedIn.
***
Това беше всичко от нас с Марги – надявам се си взе своята доза вдъхновение! 🙂
Ако те хващам в момент на вътрешна промяна и смяташ, че ти е време за такава отвън, но не знаеш какви стъпки да предприемеш, имаш нужда от изясняване на посоката си, или увереност да действаш в нея, можем да работим заедно в индивидуална стратегическа сесия, специално по твоя казус. С теб съм!
