Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерна промяна и личен брандинг, обединител на общност от осъзнати жени, и ти давам знания, умения и инструменти за разбиране и зачитане на себе си, за да можеш да правиш автентични кариерни избори, които да съответстват на твоята същност и начин на живот. Работя по изпитана, авторска методология, която развивам от 2015-а насам, базирана на вече 20 годишния ми опит в работата с хора.
Промяната е процес, а не еднократен акт.
Отнема време, коства усилия, рядко се случва без сътресения.
И e абсолютно ясно, че няма нищо по-сигурно от нея.
Всеки клиент, който идва да работи с мен индивидуално или в група, е със заявката, че има нужда от кариерна промяна. Понякога е много категоричен в каква посока, друг път – няма никаква представа, но знае, че нещо трябва да се промени. Каквото и да ми казва, аз винаги проверявам втори път. 🙂
Фокусираме се върху професионалния план, но тъй ние сме цялостни личности, а не просто носители на титли или длъжности, няма как да променим нещо в професионален план, и то да не се отрази в личен. И обратното също важи.
Една от задачите в самото начало на нашата работа е да определим къде се намира човекът в процеса на промяна, защото противно на схващането, че кариерна промяна е, когато променим позицията, компанията или дори професията си, всъщност промяната започва с мисълта, че имаме нужда от такава. И, още на този етап, вече сме постигнали някакъв малък процент от нея, като сме обърнали фокуса си навътре и сме отчели, че нещо не е наред и искаме да бъде различно.
В тази статия ще ти споделя шестте етапа на кариерна промяна (взаимствани от трудовия терапевт Яфе-Янаи, надградени с разяснения и примери от мен), така че да можеш да прецениш къде се намираш в момента, и какъв път ти остава да изминеш.
И също, с цел да осъзнаеш, че щом промяната е процес, няма как да зададеш въпроса: „За колко време ще стане?“, защото при всеки човек този процес протича различно, предвид готовността му за промяна, ограничаващите убеждения, които има да отработи, приоритетите му в житейски, освен кариерен план, нивото му на себепознание, наличните вътрешни и външни ресурси.
С две думи, всеки тръгва от различна изходна точка и върви със собствена скорост.
Първият етап, разбира се, е осъзнаването.
Звучи така: „Не се чувствам добре там, където съм. Не мога да продължа по същия начин. Имам нужда от някаква промяна в кариерата си.“
Това е моментът, в който признаваш пред себе си, че професионалният ти живот не се развива така, както ти се иска, не ти носи това, от което имаш нужда, и вероятно се отразява на всички други сфери от живота ти.
Много често до осъзнаването се стига след проява на следните симптоми:
– Тялото ти го казва: изпитваш хронична умора или боледуваш често, налага се да отсъстваш от работа, може да имаш свит или нервен стомах всяка делнична сутрин, или още от неделя вечерта – ти довърши с твоите усещания.
– Психическото ти състояние го казва: всичко ти се струва безсмислено или пък постоянно изпитваш тревожност, притеснения и чувстваш, че времето те притиска. А радостта и удовлетворението са някъде в миналото. Или никога не ги е имало? Ти ще кажеш.
– Умът ти го казва: разбираш, че не тежиш на мястото си и усещаш, че имаш готовност за нещо по-голямо и по-стойностно; имаш визия за живота си и настоящата ти работа, дейност или професия не се вписват в нея или дори те отдалечават от нея; осъзнаваш, че досега си гонил/а чужди цели; знаеш, че не използваш и развиваш талантите и силните си страни…
Мога да изпиша още десетки редове, но мисля, че схвана картинката.
Вторият етап е поставянето на диагноза.
Тук е мястото да спреш и да определиш коя е водещата причина да чувстваш нужда от промяна в кариерата си. Вероятно ще забележиш как случващото се в житейски план се преплита с това, което става или пък не в професионалния. Тук е важно да осъзнаеш какво точно те кара да искаш промяната – някакво вътрешно усещане, външни фактори и обстоятелства, или и двете? И също, добре да разчоплиш (най-добре с помощта на спаринг партньор) темата и да видиш, дали наистина имаш нужда от промяна в кариерен план, или всъщност друга е по-наболяла. Ако е вярно второто, възможно е да останеш на етап 2 известно време, докато не реализираш друга, по-належаща промяна, или поне не я започнеш.
Трябва да осъзнаеш кое точно се е натрупало, за да стигнеш до „Не мога повече!“. Добре е да си изградиш хипотеза – дали нуждата ти е от генерална промяна, тоест и на професията, и на формата, под която я упражняваш? Или може би имаш потребност от личностно израстване, така че да постигнеш друго ниво в настоящата си професия? Дали пък нямаш нужда да оставяш по-различен принос в настоящата си работа и извън нея? А може би е нещо четвърто?
На този етап само ще си създадеш хипотеза, защото още нямаш цялата информация и не можеш да вземеш твърдо решение какво да променяш.
Третият етап е изправянето пред усещането за празнота и застой. Вече знаеш какво не искаш, но нямаш идея какво всъщност искаш. Или имаш, но не знаеш как можеш да преминеш невредим на другия бряг. Сякаш дните ти минават като миг, нищо съществено не се случва, не получаваш удовлетворение от това, което правиш. Нормално е да се чувстваш така. Застоят е част от процеса на промяната, запомни това.
Можеш да си позволиш да останеш в това състояние толкова, колкото имаш нужда. Дай си време да чуеш своя вътрешен глас, да осъзнаеш кога говориш ти, а кога – чужди гласове. Запитай се с любов и приемане ли се обръщаш към себе си, или с обвинения, с нетърпение, с критика? Може в този момент да ти е празно или да изглежда безнадеждно. Защото преди да продължиш нататък, трябва да отлееш от препълнената чаша – тоест от трескавото ежедневие, от пренатовареното съзнание, от неработещите за теб убеждения и нагласи… За да можеш да я напълниш с това, което наистина искаш.
Ах, каква благословия е този момент! А как гледаме всячески да избягаме от него. И как понякога все пак влизаме в застой, дори и да не го искаме, защото този етап хем е най-трудният, хем е най-важният по пътя към промяната. Просто не може да бъде пропуснат.
„… – Какво правят хората, за да спрат?
– Някои започват да забравят. Други създават кризи в семейството, трети влизат в болница, четвърти изпадат в депресия и спират да функционират. Има обаче и такива, които спират насред пътя и слушат…“ (Яфе-Янаи, 2012)
От кои искаш да бъдеш ти, питам аз…
Четвъртият етап е създаването на визия и вземане на решение накъде да тръгнеш. Трябва да си припомниш или да формулираш коя е мечтата ти, целта, желаната промяна, в унисон с твоите цености и твоята същност. Както и да опознаеш по-добре силните си страни, преносимите си умения, знанията и опита си. Забележи, че може да става дума за решение от типа на: „Сменям професията и започвам да уча еди какво си. До пет години искам това и това.“ А може да става дума и за следното: „Май имам нужда от пълна промяна. Но все още не знам посоката, дейността, за себе си ли да работя или за друг – целта ми е до една година да постигна яснота.“
Тоест нещата ще се развият в зависимост от това каква е изходната позиция при теб, доколко си наясно със себе си, дали е имало пауза и преосмисляне, дали вътрешно разбираш какво искаш или наистина си нямаш идея.
С над половината от клиентите ми целта на този етап е била да си създадат план как да събират информация, да опитват, да вкусват от нова професия или да проучват различна форма на упражняване на професията си (например на свободна практика), преди да вземат категорично решение каква ще е промяната и как ще я постигнат. Отново изглежда, сякаш има застой, а всъщност е подготвяне на почвата.
Петият етап е подготовката. Налага се да свършиш цялата работа, която си набелязал/а в етап четири, била тя по валидирането на идеята ти (това ли ще е професията/ бизнесът/ формата?), или по подготовката за реализирането ѝ (ок, това е професията/ бизнесът/ формата, сега да видим с какво разполагам и какво още да си набавя, че идеята ми да проработи?). Набавяш си цялата информация, трупаш знания, подобряваш или развиваш умения, учиш официално или неформално, говориш с хора, пробваш, намираш си ментор, бизнес партньор или финансиране, работиш по личния си бранд и позиционирането си, виждаш кои „дини“ естествено ще отпаднат изпод мишниците ти (задачи, взаимоотношения, дейности).
На този етап е възможно все още да съчетаваш старата си дейност с новата или да опипваш почвата на другия бряг, действайки с премерен риск. Уж промяна в титлата или професията реално няма, а нещата вече се случват!
Шестият етап е последният – този на осъществяването. Именно тук ще изпиташ пълно задоволство. На този етап хората вече са наясно какво и как правят, с кого действат, как мерят успеха по пътя. Напускат старата позиция или, ако вече са го направили, кандидатстват за нова, докато не постигнат успех. Именно на този етап обявяват пред всички, че работят за себе си или че „режат лентата“ на новия си бизнес. Понякога се налага да се върнат към етапите на създаване на визия и подготовка, ако зациклят на ниво шест – за да валидират повторно идеите си.
Симптомите, че всичко е наред по време на осъществяването, са следните:
– Трепериш от вълнение, но по-скоро позитивно, отколкото разстройващо.
– Решителност в действията, въпреки неувереността и страха, които те предпазват от летене без парашут, но не те парализират.
– Чувстваш прилив на сили и енергия да работиш дълго време.
– Заливат те ентусиазъм и въодушевление, когато мислиш, говориш или действаш в новата посока.
– В очите на другите изглеждаш променен/а, щастлив/а, на прав път.
– Имаш готовност да платиш цената и да понасяш трудности, защото си струва.
– Придобиваш усещане за смисъл, удовлетворение, завършеност.
Когато накрая привкусът е сладък, а не горчив, значи си е струвало, нали така?
Между етап 1 и етап 6 може да минат три, шест, дванайсет, че и повече месеца. Защото, както разбра, промяната е процес, и при всеки се осъществява по различен начин.
За да вървиш по-леко по пътя на промяната ти предлагам да избереш метафора за себе си за процеса на промяна– може да е герой от филм или книга или пък качество, с които искаш да се асоциираш. В практиката си съм имала метафори като „Жана Дарк“, „лошо момиче“, „Джейн Еър“ , „будна и осъзната“ и много други.
А коя е твоята?
Пожелавам ти попътен вятър, както и енергия и целеустременост .
***
А ако имаш нужда от спаринг партньор и професионалист по темите за кариерна промяна и развитие, възможностите за съвместна работа са следните:
1) Индивидуално консултиране в стратегическа сесия, в която да разгледаме подробно твоя кариерен казус, и да ти дам професионални съвети и насоки.
2) Онлайн курс за взимане на осъзнато кариерно решение, така че да знаеш коя е твоята следваща стъпка, и да я планираш по най-добрия начин.
Това беше всичко от мен!
Пожелавам ти попътен вятър и нали знаеш, където и да си, с теб съм!