Голям мерак ми е да ти помогна за това как да определиш дали е добра идея да превърнеш любимото си хоби в бизнес. Защото съм сигурна, че това е минавало през главата на всеки втори човек. А и от всякъде ни заливат интервюта на успели и известни хора, които твърдят, че са превърнали своето хоби в бизнес. И изглежда, сякаш е фасулска работа… и всеки може да го направи.
Преди да ти споделя седем ключови въпроса, които да те насочат към правилния отговор за теб (защото за някои той ще е ‚да‘, за други – ‚не‘, за трети – ‚може, но не сега е моментът‘), нека набързо преговорим какво означава хоби и какво означава бизнес.
Тълковният речник твърди, че хобито е любимо занимание през свободното време, но не професия. Бизнесът, от друга страна, е стопанска или търговска дейност с цел реализиране на печалба.
Та, ако комбинираме двете дефиниции излиза, че да превърнеш хобито си в бизнес, всъщност означава да успееш да изкарваш пари от любимото си занимание, т.е. да му се отдадеш и да направиш така, че да носи стойност и на други хора, освен на теб.
До тук добре. Само че се намесват няколко въпроса от рода на: „Ще мога ли да поискам пари за любимото си занимание?“ или пък: „Ще остане ли заниманието ми любимо, ако го правя по цял ден?“ и т.н.
Нека ги обсъдим, един по един.
Преди да предприемеш каквото и да било, попитай се:
„Наистина ли ще мога да се занимавам с хобито си по цял ден?“
Една моя клиентка обожава да пече сладки и да радва хората около себе си. Дойде със заявката, че се чуди дали да не се отдаде на тази дейност и да зареже постоянната си работа. Попитах я как си представя, че ще минава един неин ден, ако го направи, и тя ми каза накратко: месене, втасване, печене, украсяване, опаковане. И така цял ден. Всеки ден. С хиляди бисквити, кейкове и торти. Оставих я да си представи дали наистина ще може да прави това по цял ден, и да го прави добре, с този хъс, с който го прави в момента. Разбрахме се да си избере един уикенд и да го отдаде на сладкоправене, за да види как ще се чувства тогава.
И тук изскочи следващият логичен въпрос: „Наясно ли съм какво допълнително ще трябва да правя освен това, което наистина обичам, така че да имам работещ бизнес?“
В случая с горната дама, процесът по правенето на сладките е само един от няколкото, които трябва да текат паралелно, за да има тя работещ бизнес. Оказа се, че важна част от работата й е и изборът и набавянето на продукти, намирането на клиенти, комуникацията с тях онлайн и на живо в магазинчето, което тя мисли да има, административната част по поддръжката на бизнеса и т.н., и т.н.
Обсъдихме кой елемент от целия процес наистина й е интересен и смислен и кой би искала да делегира на някой друг. Дали това е възможно на начален етап, обаче, е един друг въпрос. 🙂 Оказа се, че самото правене на сладки щеше да й натежи, ако трябваше да прави само това, а й беше още по-важно да може да общува с клиентите и да вижда техните реакции, когато опитват от нейните сладкиши.
Разбира се, щом става дума за бизнес, моментът с експертизата е също много важен. Третият въпрос, който е важно да си зададеш, е: „Достатъчно добър експерт ли съм в това, което до скоро е било мое хоби?“
Едно е да правиш нещо за удоволствие, за себе си, друго е да го предлагаш срещу заплащане на хората. Оказа се, че дамата по-горе трябваше да научи още някои техники за месене на тесто, да проучи какви украси може да използва, и да съобрази всичко с цената, която даваше на клиентите си. Трябваше да повиши своята екпертиза, умения и резултатите, които постигаше, за да може да продава това, което прави.
И тук опираме до парите – много важен елемент, особено, когато говорим за бизнес.
„Ще мога ли да поискам пари за това, което ми носи удоволствие?“ е въпрос, който звучи като излишен на много хора, но всъщност е много ключов, защото често отговорът е ‚не‘. Свикнали сме да правим даром това, което ни харесва, а да изкарваме пари от онова, което просто трябва да правим, без да ни е на сърце. Свикнали сме, че не бива да търсим отплата за доброто, което правим. Свикнали сме, че да бъдем пресметливи и насочени към печалба, е меркантилно. Е, поне някои от нас. Оказва се, че има десетки ограничаващи убеждения, които ни карат да се отказваме от възнаграждението си… а с този начин на мислене бизнесът ни просто ще е обречен.
Освен парите, замисли се и за стойността. Попитай се: „Ще нося ли стойност на хората, така че да искат да ми платят за това, което ще предлагам?“
Една клиентка мечтае да помага на хората да живеят по-щастлив живот, да бъдат по-здрави, по-осъзнати, с по-добри взаимоотношения, по-истински и открити. Попитах я как ще им помага, какъв фокус ще има, какви резултати е постигала с клиенти, с които вече е работила, каква стойност носи и ще може ли да я покаже, така че хората да са готови да й плащат за това да има помага.
Защото, откровената истина е, че сме заляти от предложения за всякакви стоки, услуги, решения и възможности. И за да изберем да се възползваме от някое от тях безплатно, пък камо ли платено, е важно да видим стойността, която то ще ни донесе.
И още нещо – не забравяй да удариш чертата и да видиш: „Дали наистина ще мога да изкарвам парите, които искам, от любимата си дейност?“ Да не говорим, че ще трябва да вложиш, по-малко или повече пари, за да има такава въобще.
Една дама, с която работих, и, в интерес на истината, се отказа от това да превърне хобито си в бизнес, се занимаваше с декупаж, или правене на хартиени декорации за различни предмети. След няколко прости сметки излезе, че времето, което й отнема, материалите, които влага, и липсата на голямо търсене, поне за сега, на такъв вид изкуство, ще я държи доста време в режим „загуба“. Разбира се, тя можеше да намери още два чифта ръце, които да й помагат, за да може да прави по-голям обем неща, като междувременно вложи в това да популяризира дейността и да си създаде клиенти, но… оказа се, че не й полага това голямо усилие за неясен резултат, и предпочете да запази дейността като свое хоби.
И, логично, накрая опираме до въпроса: „Готов ли съм да платя цената и да вляза в режима на предприемач?“
Каквото и да си говорим, да развиеш своето хоби в бизнес изисква много усилия, фокус върху различни процеси, развиване на знания и умения, способността да намираш клиенти и да развиваш бизнеса, по-малки, или по-големи финансови инвестиции, и много отдаване. Ако си готов на всичко това – действай!
И още една последна вметка – изключително важно е работата ни да ни носи радост и удовлетворение, но колкото и да е прекрасна, няма как да задоволи всичките ни потребности, т.е. нормално е да имаме и странични дейности в свободното време, които също да ни носят радост и смисъл, без непременно да ги превръщаме в своя работа. Нали така? Понякога хобито е добре просто да си остане такова.
Това беше всичко от мен за днес.
Моля ако тази статия ти е била полезна, да я споделиш с важните за теб хора чрез бутоните по-долу.
И, моля те, сподели ми в коментарите – кое е това, което наистина би ти помогнало да прецениш дали да превърнеш хобито си в бизнес?
Пожелавам ти кураж, енергия и успех,
и нали знаеш, където и да си, с теб съм!
