Здравей, аз съм Лили Георгиева и помагам на хората да постигнат удовлетворение и смисъл от тяхната работа, в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и да развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни. Аз съм сертифициран консултант по кариерно развитие с около 1500 часа опит, автор на настолната книга за кариерна промяна „От любов към себе си“, създател на изпитаната методология за кариерна промяна „Устрем“, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш.
От октомври 2019-а до юни 2020-а предстоят поредица от срещи, по една на месец, в която заедно със специални гости, мои колеги, водещи експерти в своята сфера, ще ти помогнем за това да станеш своя най-важен проект, и да постигнеш истинско удовлетворение и себеизразяване в твоята работа, ръка за ръка с всичко друго важно за теб.
Първото, откриващо събитие на тема „Стани своя най-важен проект“ беше на 22.10 и събра над 150 души в зала „В парка‘ в малкото НДК. Вечерта беше посветена на трите аспекта от посланието „Стани своя най-важен проект“, които освен теоретично разяснени, бяха и подплатени с истории на три дами, мои клиенти.
Втората тема „Умора, бърнаут или…“обсъдихме на 07.11, а водеща беше Велина Гетова, организационен психолог и основател на NotYourTherapy – първият български стартъп за превенция на психичното здраве на работа.
Третото събитие от поредицата беше на тема „Кариера, личен живот и балансът между тях“ и се проведе на 05.12.2019, с водеща Деница Андонова, сертифициран специалист по корпоративен уелнес, организационен и позитивен психолог, автор на книгата „Клетъчно хранене с Дени“.
***
А на 21.01.2020 се проведе четвъртото издание на проекта, с гост-водещ Силвина Фурнаджиева, основател на “Супер продуктивност”. Със своите консултации и обучения тя помага на собствениците на бизнес да планират, организират и развият проектите си от самото им начало до големия успех, и да повишат личната си ефективност в работата.
Темата за продуктивността и поставянето на цели всеки януари е много актуална, но често новогодишните обещания се оказват забравени, а плановете – провалени… още през февруари. Или решаваме, че тази година – на инат – ще свършим това, което сме решили, но е толкова трудно…
Това е така, защото обикновено тръгваме да дефинираме директно целите си, без да сме наясно с нашите приоритети.
Силвина беше избрала изключиелно практически формат за вечерта и затова първото упражнение, което направихме, беше да определим кое е наистина важно за нас. За приоритетни обикновено избираме сфери от живота, житейски роли или пък ценности, които искаме да реализираме в повече от една сфера или роля. Например, приоритети биха могли да бъдат: „семейство, здраве, кариера“ или пък „свобода, спокойствие, развитие“.
Добре би било да можем да ги подредим по важност, т.е. реално да имаме приоритет №1, 2, 3 и така най-много до 5. Ако ни е трудно да изберем, бихме могли да изберем приоритети за различното време през денонощието (например, семейството – вечер), а работата – само в работно време. Друг инструмент за избор на приоритети е да си зададем въпроса за всяка една сфера/ роля/ ценност (зависи на какъв принцип сме избрали приоритетите си), който да звучи така: „Кое е най-лошото нещо, което може да се случи с този приоритет, ако той не ми е такъв?“ Например, може да се окаже, че ако неглижираме здравето, а вече имаме някакъв проблем с него, то може да доведе до сериозно заболяване и да не можем да дейстаме по никой от другите приоритети.
След поставянето на приоритети имахме за задача да си поставим по една или повече цели по всеки приоритет. Например, един от участниците си постави за цел, по приоритет ‘кариера’: „Да се развия в областта на урбанизма до края на 2020 година.“ Обсъдихме, че би било добре целта да бъде още по-конкретна (как точно да се развиеш?), за да можем да разпишем лесно и конкретните задачи, с които да изпълним целта.
За онези, на които им е трудно да си поставят цели, помогнахме с упражнението ‘визуализация на целта“ като трябваше да си се представим по същото време точно след една година. Къде сме, с какво се занимаваме, как се чувстваме. И от там да изведем целта, която да тръгнем да изпълняваме сега, за да стигнем до там след година.
Последната стъпка беше да разпишем ясни и точни задачи за изпълнението на една цел, така че да знаем какво конкретно ще ни доведе до нея. Ако целтa е конкретната промяна, която търсим, задачите са действията в опрeделени срокове, които ще доведат до нея. Например: „Да прегледам обявите за работа еди къде си до петък.“ или: „Да си направя професионална фотосесия в студио до края на месеца.“
Всичко до тук звучи много лесно, но в момента, в който сме заляти от десетки задачи, поставени ни от нас или другите, нещата стават доста сложни. Изключително важно е в моменти на стрес да помним кои са нашите приоритети (нашите, а не тези на другите, чиито цели понякога обслужваме), така че да можем да вземем правилното решение в този момент, а не да се увлечем от емоцията (често не наша, а чужда) и постоянно да вършим задачи важни за някой друг, а не за нас. Яснотата за нашите приоритети и какво ще се случи, ако не си поставяме цели и задачи спрямо тях, ще ни дават посока и сили да отстояваме границите си тогава, когато ни ги нарушават.
А за менажирането на голям брой задачи Силвина ни сподели за две работещи системи като всеки може да избере коя да ползва.
Първата е на Майкъл Хаят, който споделя за 5 зони, в които да разпределим задачите си. Първата е зоната на желанието, в която всички задачи хем ни зареждат, хем имаме желание да ги вършим, хем и уменията за това. Би трябвало с оптимизация и стъпка по стъпка да успеем да направим така, че 80% от денят ни е да е изпълнен именно с тези задачи. Може да ни отнеме месеци, но постигнем ли го, бихме се нарекли хора, които изживяват своя ден, седмица или месец като идеални. Това би ни направило по-свободни и щастливи хора.
Другите зони включват важни, но неприятни за нас задачи или задачи, за които нямам умения, както и такива, които бихме нарекли „черна работа“ и бихме могли да делегираме на друг. Инетресна е петата зона ( в средата), която е тази на нашето развитие – за задачи, които не са задължителни и спешни, но важни и интересни, и в които искаме да се развиваме. Това е зоната на ученето и ако нямаме време за такава, е задължително да си го освободим.
Вторият метод за разпределяне на задачи е матрицата на Кови/Айзенхауер, в която поставяме задачите в квадранти спрямо тяхната важност и спешност. Идеята тук е стъпка по стъпка да организираме времето си така, че да вършим повече важни, а не толкова спешни задачи, вместо само да гасим пожари и да реагираме на слуващото се, за да работим по наистина важните за нас неща, и да постигаме резултатите, които са ни приоритетни.
Благодарим за големия интерес и на всички, които споделиха своите казуси – вярваме, че сме били полезни!
Очаквайте нови събития от поредицата „Стани своя най-важен проект“ скоро! 🙂
***
Ако ви е нужен аналогов инструмент, който да ви предостави система за целеполагане и създаване на навици, така че да можете да си направите адекватна равносметка следващата година, запознайте се с Планера за 2020-а, създаден от дама от моята общност, дизайнер и стратег на бизнес процеси.
Аз ще използвам именно него за моите цели през 2020-а, както и ще подаря по един такъв на всяка дама, която ще участва в шестемесечната програма „Уверена, устремена, успешна“, която стартира в края на януари.