Здравей, аз съм Лили Георгиева и помагам на хората да постигнат удовлетворение, смисъл и радост в работата – в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и да развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни. Аз съм сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с около 2000 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор съм на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“, създател на изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“, обучител, водещ и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 250 дами, с които сме работили индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.
Това е рубриката с лични истории #SheDares, в която част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!
Февруарската ми гостенка се казва Магдалена Бонев и ако трябва да я опиша накратко, то бих казала, че тя е… майка, партньор и бизнес дама с усмивка, увереност и устрем. Прочети историята й – вдъхновява!
ВМЕСТО УВОД
„ – Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
– Зависи накъде отиваш – отвърна Котака.
– Все едно накъде – каза Алиса.
– Тогаз е все едно кой път ще вземеш – рече Котака.
– Само да стигна някъде. – добави Алиса, за да поясни.
– О, сигурно ще стигнеш – рече Котака, – но трябва да вървиш доста дълго.“
Казвам се Магдалена и съм особено щастлива, че вече с широка усмивка мога да кажа: „Обичам и горя в това, което работя.“ И зная коя е моята посока.
СИНДРОМЪТ НА ОТЛИЧНИЧКАТА
Откакто се помня съм била „отличничка“ (в едни времена минавах мисля и за „зубрачка“, но да не издребняваме ????). Още в първи клас влязох в Руска гимназия с немски език, минавайки през приемен изпит.
Помня все едно беше вчера, че произнасях сонорни съгласни, четох кратки думички и отговарях на въпроси като „Защо полската мишка е полска? Защото живее в полето, защото носи пола или защото идва от Полша?“. Споменах ли, че бях на 6 години, а не на 7, защото много съм мрънкала на мама и тате, че искам вече да ходя на училище и те „ме пробвали на майтап“ като ми казали, че отиваме на кафе с приятелки на мама?!
Та така предгимназиално, гимназиално и студентско (от бакалавърско, та чак до докторско).. Винаги отлична диплома. Винаги грамоти. Изборите ми какво да уча (съответно с какво ще се занимавам) се определяха от „какво е/ще бъде най-перспективно?“ Донякъде и „какво ми се отдава?“
Трябва да призная – извадила съм късмет, защото все пак това, което съм учила (много езици и МИО) всъщност в голяма степен ми беше интересно.
Но нещо не стигаше. Там си живееше една вътрешна несигурност „е ли е това, което ще ме осмисля и ще ме радва?“, „Е ли е това, което ще ме издържа – мен и тези, към които след време ще имам отговорности?“, „Искам ли да правя това цял живот?“, „Моят избор ли е това всъщност или обществения?“.
Честно казано, в 21 век човек рядко отделя много време в мислене и тишина, в ровене навътре. И аз така тогава. Бързах да се развивам, че няма време. А и нещата си изглеждаха „перспективни“.
„ПЕТИЛЕТКАТА ЗА ТРИ“
Бързането и отличническия синдром най-общо доведоха до следните резултати за около 5 години: завърших магистратура и докторантура, планирах академично развитие, бях започнала и изключително перспективно корпоративно развитие. Независимостта ми харесваше.
И тогава дойде нейно Величество Любовта. И местене в друга страна. И две прекрасни деца едно след друго.
АМИ СЕГА?
Нали се сещате за онази карикатура за първа оперативка след връщане от майчинство, в която всички са костюмирани и адекватни, а в средата стои Голямото пиле от Улица Сезам (вие, т.е.)?
Обаче в моя случай майчинството нямаше да е едно, а две поредни. А и всъщност аз бях оставила академичната и корпоративна кариера в България. Така че какво следваше?
Майчинствата често имат това свойство да предизвикват огромен катарзис у майките, забелязали ли сте? Аз не направих изключение.
Ами сега, след майчинството? Искам ли да катеря корпоративна стълбичка в Австрия? Или да остана опора в семейния бизнес? Изпълвам ли потенциала си? Светя ли със собствена светлина или само рефлектирам нечия чужда? Правя ли това, което съчетава страст и вещина или съм много добра в бизнес развитието, но нещо в частта със страстта липсва?
Тези и още няколко десетки подобни въпроса се състезаваха всеки ден в главата ми с триста по правата писта. Може би точно тук някой, който чете ще се припознае. И ако е така, направете си услуга навреме и потърсете професионалист, с когото да поработите по темата за ориентиране, комплектоване на силните ви страни и ценности или пък промяна. Спестете си време, усилия и проби-грешки. После ще си благодарите ????
РАБОТАТА С ЛИЛИ
Лили беше Моят професионалист, когото избрах. Познавах я още от времето на старта на корпоративното ми бъдеще – бях кандидатствала за позиция в компанията, в която тя работеше като екперт по УЧР тогава. Тя беше тази, която ме „селектира“ за съвсем друга позиция, защото моят избор според нея беше „далеч под възможностите ми“.
След това бях станала свидетел на напускането й, на старта на собствената й консултантска практика, и на постепенното изграждане и утвърждаване на бранда й. Така че колебание нямаше.
Работихме заедно през последните няколко месеца от второто ми майчинство. С лекота, емпатия и абсолютен професионализъм. С всяка следваща среща имах все повече яснота, идеи и гориво за действие. По-малко от година след това имах своите „Накъде?“ и „Защо?“, бях започнала работа по „Как?“, и имах първите си лични проекти.
Едва ли ще изненадам някого като кажа, че някои неща може дълго време да са пред очите ни, но все пак да не ги забелязваме – или защото сме твърде замесени в ситуацията и не можем да застанем в ролята на обективен наблюдател, или защото от системата липсва някое зъбно колелце, за да потръгне всичко, или пък защото имаме някои неработещи и саботиращи ограничаващи убеждения . За мен в един такъв момент, комбиниращ и трите причини, Лили беше морският фар.
ТУК И СЕГА
Тук и сега вече е далеч по-лесно (въпреки небивалата 2020 г) и приятно. Взех от последните 10 години опит и специализации това, което ще ми е най-полезно за новото ми амплоа и надградих експертизата си в посоката, която вече с убеденост исках.
Днес подкрепям предприемчиви хора и собственици на бизнес да планират стратегически и да организират ефективно времето и работните си процеси, за да изградят една устойчива и разпознаваема система, която не просто да функционира добре, а да бъде в унисон с личните им свобода, ценности и цели.
Мога да бъда полезна, ако например ви предстои нов старт, но не знаете откъде да започнете с организирането му и как да го реализирате стратегически най-ефективно.
… Или пък, ако вече имате малък или среден бизнес, резултатите не са точно това, което сте се надявали, но не знаете защо е така и съответно как да ги подобрите.
… Или пък всичко в бизнеса ви върви чудесно, но сте хронично преуморени и цената, която плащате с личното си време и свобода вече е неприятно висока.
Хората, с които сме работили заедно дотук, споделят, че в началото са имали хаос от идеи или някои допускания и насоки за действие, но не и подреден пъзел, който да им показва ясно както общата картина на бизнес модела или идеята им, така и детайлите и взаимовръзките между отделните етапи и елементи. Като най-голям ефект от партньорството ни определят получаването на яснота и структуриран план за конкретни действия, както и повишените мобилизация и мотивация.
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Хората понякога могат да забравят какво сте казали или направили. Но никога няма да забравят как сте ги накарали да се чувстват по време на разговорите или работата с вас. Вече не помня в детайли какво точно свършихме с Лили. Но усещането за топлина, разбиране, подкрепа и практическа насоченост е съвсем прясно.
Благодаря за отдадеността и за професионализма на Лили. Благодаря и на вас, които прочетохте с интерес моето споделяне до тук.
А ако мислите, че мога да ви подкрепя във ваш проект или ви е интересно да научите повече за мен, може да посетите личния ми сайт, Фейсбук страницата ми или да ме намерите в LinkedIn.
***
Това беше всичко от нас с Маги. Надявам се си взе точно онова, от което имаше нужда!
А ако искаш да се вдъхновиш от още истории на промяна, отвътре, навън, разгледай и другите споделяния в рубриката #SheDares.
Или свали безплатния наръчник за осъзната кариерна промяна, в който ще прочетеш за моята история и как станах ‘морския фар’ за дамите, с които работя, кои са 7-те стъпки за осъзната кариерна промяна ( с практически упражнения след всяка една), както и как да използваш наученото в моменти на криза (каквато е настоящата пандемия). Полезен да ти е!
