Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя им помага в това да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.
Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с около 3000 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш, обучител и лектор. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“. Не на последно място – обединител е на общност от над 300 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.
Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!
Този месец Лили разказва собствената си история на промяна, защото и тя е минала по пътя на дамите, ск оито работи, затова и може толкова добре да ги разбере, и подкрепи.
Как започна всичко…
Аз съм от онези късметлии, които са разбрали на млади години кое е онова, което им носи истинско удоволствие, и искат да развиват в себе си. Не съм го целила, просто така се получи.
Разбрах, че моята сила и страст е в това да уча другите. Да ги виждам как се развиват и променят. Как придобиват нови знания и умения.
И най-вече – как започват да мислят за себе си и възможностите си по различен начин. И стават уверени, пред очите ми.
Започнах да работя още на 19, докато бях втори курс по специалността английска филология в Софийския университет. Знаех, че ще работя нещо, в което ще използвам словото под различни форми, и от тогава до сега правя именно това. Благодарна съм, че въпреки младостта ми и липсата на житейски и преподавателски опит, ми дадоха шанс в една от големите езикови школи в София. И че колегите бяха до мен, с експертни насоки и подкрепа, докато се развивах в тази роля. За 6 години натрупах опит с групи от най-ниски до най-високи нива и имах радостта да работя и с деца, и с младежи, и с възрастни.
И така, вкусвайки от различните аспекти на преподаването, и виждайки как някои ученици напредват, а на други им е трудно, разбрах, че искам да продължавам да обучавам хората, но вече в по-различна светлина.
Живо се интересувах от това как всъщност учат хората, какво им дава увереност и кое ги спира, и разбрах, че универсална формула няма.
И понеже няма нищо случайно, от една от ученичките ми в школата разбрах какво представлява дисциплината управление на човешките ресурси.
Кариерна промяна на 26
И ето ме, на 26 години, направих първата кариерна промяна в живота си – бях наясно, че преподаването в традиционния му вид се е изчерпало за мен, и се хващах, че не съм толкова ангажирана, отдадена, нито пък ентусиазирана сутрин. Затова, избрах да продължа да работя с хора, и да ги подкрепям в тяхното развитие, но в нова форма. Навлязох в областта управление на човешките ресурси с нула опит, в голяма международна производствена компания, лидер в индустриалната автоматизация.
Нито знаех какво ме чака, нито бях готова за него. Учех се буквално от А и Б в движение и не веднъж или да пъти се прибирах, плачейки, в отчаяние как ще се справя.
Слава Богу, че имах до себе си прекрасен шеф и ментор, който видя потенциала в мен, и ми даде шанс.
Паралелно с новата позиция записах и магистратура по управление на човешки ресурси в НБУ. От там взех теорията и структурата на дисциплината, а от ежедневните казуси в работата – материал за курсовите си работа и дипломната такава. Посветих последната на удовлетворението от работата. Тема, която в момента е в основата на моята дейност. Разбира се, тогава и не подозирах, че тази тема ще ме ‚преследва‘ и в личен, и в професионален план от тук нататък. А след като завърших, в началото на 2010-а, успях да премина и сертификация за кариерен консултант. Определено ми беше изключително интересно… и все още ми е! J
Нова посока
През есента на 2010-а дойде най-хубавата новина – че ще ставам майка, и в началото на 2011-а излязох в отпуск по бременност.
Родих през април и от тогава стартира хем най-прекрасният, хем най-трудният период в живота ми.
Имах постоянна смяна на настроенията, чувствах се, че не се справям, въпреки, че с детето всичко беше наред, и нямаше обективна причина за това състояние. Личната ми лекарка ми подсказа да проверя нивата на хормоните си – Хашимото беше диагнозата – и в онзи момент дойде осъзнаването, че е време да се науча да се грижа за себе си, освен да давам на другите. Беше време на криза – вътрешна, и външна, защото и взаимоотношенията с мъжа ми не бяха на топ ниво, предвид хаоса в моята глава и хормони, а и на него не му беше лесно като млад родител. Отне ми поне две години да се стабилизирам съвсем, да обновим и нашата връзка, да станем хармонични като семейство с дете, и да, да овладея и хормоните. На първо място, с промяна на моето мислене, но и на храненето, двигателния режим, както и средата, която е около мен.
Разбира се, имаше и още един аспект на кризата и той беше кариерният – все още ми беше смислено да работя с хора, да помагам за тяхното развитие, но ми тежеше, че в ролята на специалист по човешки ресурси можех да го правя ограничено, нямах свободата да се развихря, както аз го исках.
Намирайки себе си, като че ли изпращах посланието на майките около мен, че мога да бъда полезна и на тях, в кариерен, и личностен план – докато дондурехме бебетата и ходихме на всякакви занимания, жените все по-често искаха да им помогна да намерят себе си в работата.
Нуждата ми да съм полезна по-истински ме накара да стартирам личен блог, в който публикувах статии със съвети за кариерна промяна. В същото време менторът ми, който преди години ме беше въвел в света на кариерното консултиране, ме покани да водя няколкодневно обучение по кариерно развитие на безработни лица, и ми се падна група с дами на възраст 50+.
Преломният момент…
В средата на обучението бяхме минали частта с изготвяне на автобиография и стана ясно, че тези дами изключително много се притесняват от снимката, която може да се наложи да приложат към автобиографията си. Казах им да дойдат с лек грим и прическа, с която се харесват, за да ги снимам на следващия ден. Взех дигиталния фотоапарат на мъжа ми и преминах бърз урок как да правя портретни снимки. Наредих ги в двора на училището и половин ден снимах. Докато направим онези кадри, на които се чувстват красиви, уверени и достойни за бъдещата си работа. Прибрах се и мъжът ми ги обработи, след което изпратих на дамите снимките, заедно с корекции по автобиографиите им. Някои казаха, че са се просълзили, когато са се видели как изглеждат, а опитът им е бил представен в достойна светлина, и това им е дало голяма увереност в кандидатстването от тук нататък.
Тогава разбрах, че искам да помагам на жени да бъдат по-уверени в собствените си сили, по-свързани със същността си, представящи себе си достойно в кариерна посока, в която наистина искат да се развиват.
Това изживяване ми даде смелост да обявя полу наистина, полу на шега, първия си семинар, наречен „Открий мечтаната работа“ ,в един от центровете за родители, за няколко от майките там, които, като мен, бяха объркани и желаещи кариерна промяна. Поотупах сертификата си за кариерен консултант и си припомних опита, който бях натрупала като експерт по управление на хора, и сглобих нещо средно между курс по кариерно ориентиране и кандидатстване за работа. Спрямо сегашните ми стандарти този курс не беше нищо особено, но тогава като че ли жените в залата имаха нужда от точно това.
Връщане ‚назад‘, за да скоча с пълни сили напред
Това развитие на обстоятелствата беше прекрасно, но недостатъчно, за да повярвам, че мога да превърна тази вече любима дейност в собствен бизнес. Именно затова след отпуска си по майчинство потърсих реализация като мениджър човешки ресурси в друга компания и пригодих блога с кариерни съвети наместо автобиография, като описах опита си и мечтаната от мен работа в него. Прекарах в новата компания само една година, но научих много и най-вече си затвърдих осъзнаването, че искам да работя индивидуално с хората за тяхното кариерно развитие, отвътре – навън. Благодарна съм за това, че вътрешното ми осъзнаване, че не успявам да се впиша в компанията и че виждането ми за ролята на ейачара се различава от виждането на собственика на бизнеса, беше потвърдено от думите му, когато ме извика една година по – късно и ме освободи с думите: „Умна си, но не си за тук.“
„Разбира се, тогава оцених това като провал, като неумение да се справя с ролята си, докато след три месеца не се попитах: ‚А ти изявяваше ли истинската си същност, на тази длъжност, в тази компания?‘ “ Отговорът ми беше ясен месеци преди това, но като че ли исках да отговоря на очакванията към мен и да искам онова, което биха искали много други на мое място.
Към настоящото поприще на консултант…
И така, в началото на 2015-а взех решението най-после да пренеса опита и знанията си и да се развивам като консултант по кариерно развитие на свободна практика. Да работя директно с човека, който търси промяна, отвътре – навън.
Имах идея, някакъв опит, и много неизвестни. Помогнаха ми вярата, че ще се получи, постоянството и спазването на обещанията, които давах (качество, за което съм разпознаваема и до сега), както и хъсът, с който разказвах на хората около мен какво искам да правя.
Тогава излезе едно сляпо петно, за което не бях осъзната до тогава, а именно, че ме асоциират с ‚разчупване на рамките‘ и ‚провокация‘. Дори ме нарекоха Жана Д‘Арк. Станах смела и съм смела и до днес.
Благодарна съм на мъжа ми, че беше неотлъчно до мен, въпреки, че не беше съвсем наясно с какво ще се занимавам и как ще се храня от това. Той също работи на свободна практика и никак не ни беше лесно да се справим. Тогава се научих да търся и приемам помощ и да вярвам, че ще върна жеста в бъдеще, когато имам възможност. Така получих фотосесия, подарък от фотографа, с който работя и до ден днешен, безплатно участие в курс по Фейсбук маркетинг и много други видове подкрепа, от хора, които в момента са мои приятели и партньори, с които работя.
Защо продължавам да правя това?
В момента напълно живея представянето, което сигурно вече ти е попаднало, и в което споделям коя съм:
„Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерна промяна и личен брандинг, обединител на общност от осъзнати жени, и ти давам знания, умения и инструменти за разбиране и зачитане на себе си, за да можеш да правиш автентични кариерни избори, които да съответстват на твоята същност и начин на живот. Работя по изпитана, авторска методология, която развивам от 2015-а насам, базирана на вече 20 годишния ми опит в работата с хора.“
Причината, която ме кара да продължавам да правя това, не е случайно стечение на обстоятелствата, както започна моята история на кариерно развитие, а е осъзнат избор. Не просто, защото развивам страстта и таланта, които открих в себе си преди двайсет години.
А защото виждам стотици лица, които греят различно, стотици души, които оставят принос със своята същност и стотици жени, които живеят живота си, в професионален план (и не само), по начин, който променя цялостното разбиране и дефиниция на кариера , а именно ‚изявяване на нашата същност‘.
Какво се случи от 2015-а насам?
Първо, и най-сигурно, на мястото си съм. И интуицията ми го казва, и тялото , и ума, и обратната връзка от клиенти и хора, които са работили с мен, че и близките и познатите, ми е такава. Лягам си със сладка умора и ставам с хубаво очакване на предстоящия работен ден. Трябваше ми доста време, за да наредя баланса между работата, която обичам, и мога да върша по всяко време, и грижата за себе си, и семейството – вече съм на финалната права, все пак от 2015-а, не са малко години!
Чрез работата си не просто помагам на другите, а развивам талантите си – да подкрепям хората като създавам структура, в главите и действията им, за тяхната вътрешна и външна промяна; да обединявам онези, които имат сходни търсения и цели, в общност; да провокирам клиентите си да се свързват със себе си и истинската си същност, отвътре – навън.
От 2015-а насам натрупах над 3000 консултантски часа и над 1000 – обучителни, предадох опита си в две книги и в стотици интервюта и лекции, имам общност от над 300 клиента, някои от които имат общи бизнеси и проекти, и много – приятелства. Постоянно надграждам с обучения, смислени за мен, и вече практиката ми не е само на ниво КАКВО работя, а и КАК работя, както и КАК съм видима сред работодатели или клиенти. Полезна съм и на хора, които искат да се развиват в настоящата си организация, и на онези, които обмислят промяна, към собствена практика, нова организация, дори и професия, и на онези, които вече работят за себе си, и искат да бъдат по-видими и предпочитани като професионалисти.
ПОЖЕЛАНИЯТА МИ КЪМ ВСИЧКИ, КОИТО ПРОЧЕТОХА ДО ТУК
Бъдете верни на себе си!
Ако тялото ви реагира негативно на работата ви, ден след ден, значи сте си изневерили. Винаги, когато дадена работа се е превръщала в изтОчник, не Източник за мен, тялото ми го е казвало. Трябваше ми много време да започна да го чувам. И да повярвам, че това не е някаква глезотия, а зов за внимание.
Ако емоциите ви дълго време се натрупват и водят до нересурсно вътрешно състояние, на тревожност, на фрустрация, или дори гняв, значи не сте верни на себе си. Нещо в начина, по който работите, нещо в средата, нещо във вида дейност или принос, или комбинация от всичките, може да доведе до това.
Ако рациото ви казва, че има неудовлетворение в работата, значи в някакъв момент се е получило разминаване на онова, което ви е наистина важно, и онова, което получавате от нея.
Знайте, че винаги имате право да промените нещо: и в КАК работя, като темпо, формат, отношения, и т.н., и в КАКВО, като дейност, позиция, професия дори.
Всичко в работен план може да промените, така че да ви приляга, на същността, и начина на живот. Без значение дали сте на 20, 40 или 60. Имам примери на жени, които не са се примирили, на всякаква възраст.
Оставате ли си верни, и смисълът, и радостта, и удовлетворението в работата ще последват, и , да, това може да върви ръка за ръка и с материални придобивки, и чудесни условия.
Дайте си вътрешно позволение да бъдете верни на себе си – като ценности, принципи, критерии за успех – и, след това – действайте и навън.
Пожелавам кураж и попътен вятър!
С вас съм!
***
Това беше от мен!
А ако искаш да работим индивидуално, виж какво представлява стратегическата сесия с мен.
