Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя им помага в това да правят осъзнати кариерни избори, в унисон с тяхната същност и начин на живот – от любов към себе си, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.
Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2500 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш, обучител и лектор. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и книгата-пътеводител за постигане на лекота и смисъл в професионаланта роля „Започни начисто“. Не на последно място – обединител е на общност от над 300 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.
Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!
Запознай се с историята на Кристина Пантова, която е пример за човек, създал работата си, от любов към себе си и към другите. Не е било лесно, но резултатът си заслужава!
ВМЕСТО УВОД
Здравейте. Казвам се Кристина Пантова от гр. Варна и съм психолог, aрт терапевт, EMDR практик, водещ на детски групи за емоционално развитие и арт терапевтични групи за деца, юноши и възрастни. Разбира се преди около 5 години, само в мечтите си звучах така, сякаш този образ беше далечен и идиличен. Като се замисля даже колко е различна концепцията ми оттогава към днешна дата. Нямах си и идея, че съм добра във взаимодействието с деца и техните родители. За мен е чест да разкажа своята история, дори писането й е терапевтично, за да осъзная къде съм по моя път. Път, който е преди всичко много личен, вътрешен, свещен, който се радвам, че имах смелостта да поема, да се изправя срещу страховете си, и че допуснах Лили да е с мен от началото на този нелек път, и да усещам присъствието й до ден днешен.
НАДОЛУ В ЗАЕШКАТА ДУПКА
„ Откъде да започна?“ е често срещан въпрос от моите клиенти. Отговарям им да започнат от там, откъдето решат. В тази част ще се върна към спомените от моето детство и летните ваканции, които прекарвах навън в игри, детски смях, каране на колело, обелени колене и четене на книги. В любимите детски игри винаги бях учителка или имах ресторант в двора на къщата. Учениците или клиентите бяха съседските деца и така после отивахме и обръщахме нечия друга къща с главата надолу.
Родителите ми бяха много отрудени и работещи хора. Занимаваха се със собствени различни поред през годините бизнеси. Летата ги прекарвах при едната или другата баба. Не се оплаквах, беше върховно детство. Макар и със заети родители.
Спомням си, че изчитах още първият месец от ваканцията задължителната литература за лятото. Не знам защо, но „Алиса в страната на чудесата“ е моят приказен образ на това, което бях като дете, малко по – късно и днес. Любопитна, чувствителна, честна, опърничава, търсеща отговори, „ровеща“, „чоплеща“ слоеве, упорита и с голямо въображение. До ден днешен това е любимата ми приказка, а в последствие разбрах колко много психология има заложена в нея. Всеки я интерпретира може би по собствен начин, но при мен тази приказка е метафора за пътя към себе си и завръщането „у дома“ – там където си автентичен и такъв какъвто си, когато си приет без условия.
Четях и писах личен дневник. В годините станаха N- на брой. Дори наскоро майка ми изрови в тях някаква тетрадка, в която съм събрала 35 стихотворения. Много се смях и плаках като ги прочетох. Писането за мен е терапевтично. Ако години по – късно избрах Психологията като мой път, писането си остава моята страст. А и толкова много си подхождат двете.
И аз като Алиса имам по – голяма сестра. Тази, която ми е пример, която следвам като пате, търся съвети, но и много опонирам, даже поучавам. От двете аз бях бунтарката, тази, която ще каже в прав текст на някоя роднина, че не е приятна компания. Сама реших какво образование ще следвам /хуманирарни науки/ и не давах ухо кой какво мисли, и дали икономиката е просперираща наука. Носех нещо в сърцето си, но не знаех точно какво е. Но знаех, че е правилно. Знаех, че е моето правилно.
В онези години растях, учих, но и дочувах коментари от баби, лели – „Хайде, учи, че като завършиш да поемате с кака си, това, което родителите ви толкова години градят с труд“. Бивах буквално опарвана от подобни коментари. Че кой ще ми предопределя бъдещето? За какво сме създадени? Къде е целия смисъл на съществуването, ако не сбъдна мечтите си?
Момент, девойко! Кои са мечтите ти? А коя си ти?
Тези вътрешни монолози неусетно ме кътурнаха надолу в заешката дупка и започнах да гоня Белия заек.
МОРЕТО ОТ СЪЛЗИ
Междувременно завърших университета, бях едва на 22 и тъкмо, когато правех планове за търсене на работа през лятото и магистратурата си през есента, получих телефонно обаждане от баща ми, който, с най – любящ глас, каза, че мисли, че е време да се включа и да подпомогна семейния бизнес. Бях залята с гореща вода. Мислих, много мислих. Толкова ги обичам, жертвали са се през всичките тези години, да ни отгледат, образоват, да сме добре. Толкова труд са положили и ей така да ходя в пустото да си търся късмета… чувствах, че има толкова много очаквания от мен. Години по- късно след много вътрешна работа, разбрах, че това е гласът на моето Вътрешно уязвимо дете и че тези страхове от отхвърляне и неприемане са били негови, не мои. Още по тежко ми беше, че ако не заработя в семейния бизнес какво друго искам да бъда, да правя, да осъществя.
Започнах работа в семейния бизнес. В крайна сметка си казах, че не мога да отхвърлям нещо, което даже не съм и опитала, и не съм му дала шанс. През следващите 5 години дадох всичко от себе си да разбера възможно най – много за бизнеса, проучвах, въвеждах иновации в администрацията, бях добра в работата с хора, завършвах нещата докрай. Вкарах се в една работна въртележка, която ме държеше настрана от това да мисля коя съм, какво искам, и какво ще правя с живота си. Като цяло проявявах заинтересoваност, но буквално, когато създадох семейство и забременях с първото си дете, усетих едно облекчение, когато излязох в майчинство. Последваха две прекрасни, предизвикателни и емоционални години, в които опознавах прекрасната си дъщеря и заедно с това себе си в ролята на майка. Времето минаваше, наближаваше да се върна на работа и познатата буца в гърлото се увеличаваше.
Споделих притесненията със семейството и тъй като не знаех с какво по – точно искам да се занимавам излизайки от майчинство поех един друг семейно – работен проект – да управлявам хотел и ресторант. Там се чувствах по – енергична, имах абсолютната свобода да реализирам идеите си, да проявя творчество, чрез рекламата, за първи път бях на чело на екип, за който бях отговорна аз. Това ми харесваше, но чувството че съм в нечия друга концепция и мечта непрестанно беше с мен, а лоялността и чувството на вина се надигаха, ако избера друго бъдеще или направя различен избор.
Усещам, че това е най – трудната част от моят разказ, а именно момента, в който се бориш да пораснеш, но в същото време да излезеш от зоната си на комфорт. За това й дадох заглавието „Морето от сълзи“. Раждането ни не съвпада с раждането на личността. Тя се формира в последствие. Това е вътрешен и много индивидуален процес за всеки. Не помним своето раждане, но медицината сочи, че е свързано с физическа болка, както за майката, така и за детето. Емоционалното отделяне също може да е болезнено. Може би се раждаме отново, но вече съзнателно и този процес също е свързан с болка и е винаги двустранен – да ни пуснат и да можем се пуснем. Да се научим да ходим сами. Отново. В Големия живот. Където решенията, грешките и последиците са наши. Да се научим да родителстваме на себе си, на онова Вътрешно дете, да успокояваме страховете му, да го подкрепяме и окуражаваме по пътя. Да се свържем с онзи мъдър психичен аспект, който живее във всеки от нас и е наш ресурс.
СЪВЕТ ОТ ЕДНА ГЪСЕНИЦА
Точно в този период, търсейки отговори, четях много литература за самопознание, кариерно и личностно израстване. Книги като „Супер работа, супер кариера“, „7-те навика „ , „Елементът“, „Монахът, който продаде своето ферари“ и т.н. присъстваха на нощното ми шкафче, но все така нямах отговорa, който търсих – какво искам да правя и какъв принос искам да оставя. Записах втора магистратура, абсолютно различна от дотогавашното ми образование – Психология. Последваха няколко години, в които, учих, станах майка за втори път, все още работих в хотела. Обучението по Психология ми харесваше изключително много. Мисля, че беше в края му, когато ми попадна в интернет пространството книгата на Лили Георгиева „От Любов към себе си.“ Помислих, че е поредната книга за кариерна промяна, но имаше резюме, както и препратка към сайта. Веднага си я поръчах и разбрах за консултантските програми, които Лили води и си казах : „Еха, тъкмо това ми трябва, най – после България е дозряла и за такава услуга.“ Изпратих мейл на Лили със запитване, тя ми отговори много скоро, и така вече имахме уговорена онлайн среща за работа.
Работата с Лили беше по – различна от всяко друго преживяване дотогава – бях работила с психолог, но не и с кариерен консултант. Лили ме върна доста назад във времето, когато съм била дете, когато все още никой не ни е казал как да се държим, какво да правим и какви да сме – с една дума, ме свърза с моята автентичност и силни страни. От нашите срещи разбрах, че кариерният път няма крайна дестинация и винаги на края на този път се отварят нови хоризонти, и всъщност в това се изразява движението. Продължавам да го осъзнавам и до днес, след всеки реализиран проект, обучение, следва интеграция на наученото и излиза нова идея, която бавно, но сигурно ме води към онова, което всъщност съм – автентична. Това беше най – ценното от работата ми с Лили – свързване с моето истинско Аз.
Не се задвижих веднага към моята кариерна промяна, трябваше ми още време да“ узрея“. Лили беше с мен по пътя, чувахме се често дори извън формата на срещите. Пращаше ми интересни събития, бюлетини, понякога не ми беше до тях, имах нужда да не правя нещо свързано с това. Но процесът беше тръгнал.След известно време се срещнах с Лили във Варна. Запознах се с прекрасни момичета от нейната общност – споделихме историите си, всеки на различен етап от пътя на кариерна промяна. Припознах се в някои истории, насърчих ги, когато разказвах моята, усетих силна подкрепа, гордост в очите, след което завързахме интересни разговори. С нетърпение очаквам срещата ни във Варна и това лято.
Междувременно завърших, записах надграждащи обучения за работа с деца и тийнейджъри, бях скептична, че ще мога да работя с деца, но обучението беше толкова структуриранo, интересно и забавно, че запали нещо в мен. Или освети нещо неизгасено…докато…. Един летен ден подадох кандидатура за работа –позицията беше като психолог в детска градина. Реших да опипам почвата, даже не вярвах, че без стаж ще ме поканят на интервю. Точно това и стана. Цял ден преди това интервю ревах. Не ме интересуваха многото други кандидати, с много стаж, работили къде ли не. Не знаех какво правя сред тях, даже не мислих, ако изберат мен какво ще правя. Просто следвах себе си и отидох. За преживяванията ми онзи ден няма да пиша допълнително, изненадата ми дойде няколко дни по – късно, когато в телефонно обаждане ми съобщиха, че съм издържала конкурса и искат да ме поканят на работа. Директорката още помни реакцията ми: „Моооооооля?“
Стигнах дотук. Няма път назад. Който го е страх от мечки, не ходи в гората. Приех. И с това трябваше да заявя, че напускам семейния бизнес. Родителите ми приеха с подкрепа и разбиране моето решение. Тогава разбрах, че страхът ми е бил не от тяхното не приемане, а от моето собствено.
Работата в детската градина беше страхотно преживяване – за първи път на практика имах възможността да работя, още повече с деца. Там се усетих толкова в свои води, че даже нямам думи да опиша колко добре се приемахме взаимно с децата. Същевременно с това стартирах първата си терапевтична група за работа с деца, с което поставих началото на моята частна практика като психолог.Тук и сега
Днес 2 години по – късно съм психолог на частна практика, работя с деца, тийнейджъри и възрастни. Водя групи по арт терапия, емоционално развитие и др. Чувствам се добре в кожата си. Същевременно с това продължавам да уча – в момента специализирам когнитивно поведенческа терапия и семейни констелации. Обученията са неразделна част от практиката ми. Стартирах работа и по един творчески терапевтичен продукт, но засега оставам това в тайна, защото е в процес на реализиране.
МОЯТ СЪВЕТ КЪМ ВАС
От всички съвети, които съм получила, от всички книги, които съм прочела, от всички срещи с хора, които съм имала – разбрах едно и ще го споделя с вас.
Бъдете автентични. Когато не знаете как да постъпите, бъдете автентични. Когато ви е страх – бъдете автентични. Когато се забавлявате – бъдете автентични. Когато сте с хора – бъдете такива. И най – вече бъдете автентични, когато сте със себе си.
Терапевтите също сме хора и често сме изправени пред житейски предизвикателства. Не знаем и не можем всичко. Обучени сме да работим с най – фината част на човек – неговата душа. Каквито и търсения имате, ви насърчавам да сте смели, да имате доверие в процеса и да държите в съзнанието си това, че във вас са всички отговори.
Наскоро отворих „Алиса в страната на чудесата“. Много пъти съм я чела, но случайно отваряйки я, ми попадна последната страница.
„Най-сетне тя си представи как същото това нейно сестриче ще стане един ден голяма жена и как то ще скъта и до зряла възраст скромното и нежно сърце на своето детство; и как ще събира край себе си други малки деца и ще просветлява и чуди техните очи с безбройни чудни приказки, може би дори и с един сън, сънуван в далечното минало, за Страната на чудесата: и как то ще взима присърце всички тези невинни скърби и невинни радости, като си спомня за своето детство и за щастливите летни дни.“
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Моята Алиса се завърна у дома. Пожелавам на всеки това щастие.
През лятото предвиждам две събития, които ще се случат в гр. Варна. През юни стартирам арт терапевтично ателие за деца между 7 и 11 г. – ще работим с различни заявки от родителите и е предвидено да се включат деца, които имат затруднения да изразяват емоциите си, да влизат в приятелски взаимоотношения, да поставят граници и да се отстояват. Второто е отново за деца и ще се случи през юли и в тази група ще работя с деца със агресивни прояви и поведение. Повече за мен и моята дейност може да откриете на сайта ми, Фейсбук страницата ми: Ателие за емоции – психотерапевтично пространство за възрастни и деца или Инстаграм профила ми: atelier_for_emotions.
Можете да се свържете с мен и тук:
k.pantova@gmail.com, tel. 0888143593
***
Това беше от нас с Криси!
Надявам се ти дадохме храна за размисъл и искра за промяна!
Имам и хубава новина за всички от Варна – съвсем скоро обявявам събитие на живо в града – запазете си следобеда на 10 юни – посветено на реализиране на нашите кариерни идеи, на стъпките към тях, преработването на страховете, и т.н.
Драснете ми едно изречение ТУК, ако искате да ви изпратя информация за събитието.
А ако искате да работим индивидуално за вашата кариерна промяна, вижте какво представлява стратегическата сесия с мен.
