Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя ги подкрепя в това да постигнат удовлетворение, смисъл и радост в работата – в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.
Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2000 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ (предстои второ, обновено издание), а в момента пише и втората си книга, която трябва да излезе на пазара през лятото на 2021-а.
Тя е създател на изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“, опитен обучител, водещ и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 250 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.
Част от тези жени разказват за своята вътрешна и външна промяна, в професионален и личностен план, в рубриката с лични истории #SheDares. Споделят и страшните моменти, и тези, които ги изпълват с гордост, и трудностите, и усмивките, защото завръщането към радостта от нашата работа и удовлетворението от нея е път, по който дръзваме да вървим, устремени!
Гостенката през май 2021-а е Цвети Топалска, създател на Tzvetymade и Vila Topi, изключително слънчева, много топла и цветна, също като името си!
ВМЕСТО УВОД
Аз съм Цвети Топалска. Силно вярвам, че Вълшебствата не са в приказките, а в нас самите.
Дълъг път изминах, докато осъзная, че ние сами избираме как да реагираме на ситуациите, които ни се случват. Те никога не са само добри или само лоши, това е нашето виждане за тях. Колкото и книги да си прочел, колкото и обучения да си минал, колкото и семинари да си посетил, ако сам не го осъзнаеш – все ще търсиш готово решение отвън и ще си намираш оправдание.
Истината е, че всяка промяна започва с действие от самия теб, а не с отлагане, чудене или извинение. Това го казвам осъзнато и от първо лице, а не с цел да философствам или да остроумнича. Сегашното ми аз много си го харесвам – прегръщащо и впускащо се във всяко ново предложение, което се появи на пътя ми. Така всичко става едно интересно, любопитно, вълнуващо, надграждащо… не бих казала спокойно, но пък за какво ми е да е такова. 😉
ВНИМАВАЙ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАШ!
По време на първото си майчинство осъзнато завърших магистратура банково дело, защото исках да работя в банка. Разбира се, щом силно желаеш нещо, то се случва. Така 15 години работих в една и съща институция на различни позиции. Това ми даде много. Връщайки се назад в далечната 2005-а, започнах работата си от офис, където съм създала силни връзки с колеги и клиенти, с които поддържаме приятелски отношения и до днес. А последните две позиции, които заемах, ме подтикнаха да се обучавам в сферата на маркетинга, психологията, клиентско поведени, социални мрежи…
Така се впуснах в следващо си обучение и записах едногодишен курс през 2018г. Беше ми изключително интересно. Една година учех повече от децата ми – бях на лекции присъствено до 22ч,пишех домашни, непрекъснато четях разни статии, проучвания и материали, които ми попадаха по темата. Винаги имах по 100 отворени таба на телефона, които чакаха да бъдат прегледани във всяка свободна минута – чакане на опашка, пътуване… Така дойде следващото ми желание – ясно виждах къде искам да скоча.
Реших – банковата сфера да бъде сменена със социални мрежи и дигитален маркетинг!
Е, щом имаш ясната идея – къде, какво и как, нещата с търпение и действие се нареждат.
МНОГО ПО-ЦЕННО Е ЧОВЕК ДА ОПИТА, ОТКОЛКОТО ДА СЕ ЧУДИ, КАКВО БИ СТАНАЛО
Нещата се случиха едно към едно с мечтаното, но се оказа, че пак не съм ги фо
рмулирала достатъчно ясно. Както винаги се случва, това което се оказа ключово за мен, си мислех, че се подразбира от само себе си, и не съм го включила в голямата картинка 😉 Е да, ама не!
Започнах работа в голяма частна компания – точно това, което си бях пожелала. Всичко до най-малкия детайл. Оказа се, че съм пропуснала няколко ключови за мен неща – като да имам хора около мен, колеги, общи проекти, екип, работни срещи за обсъждане… Това осъзнаване доведе до по-бързото вземане на следващото ми решение, че няма смисъл да си губя времето на място, което осъзнах, че не е точното. Но това място беше моя трамплин, който ми беше необходим, за да направя голямата крачка – да напусна зоната си на комфорт и да изляза от голямата корпоративна структура, в която бях от 15 години. Веднъж взел и приложил такова решение е много по-лесно да го направиш отново.
Така взех следващото си решение да напусна (за което винаги ще съм благодарна на последния ми работодател). Ако не бях попаднала там и ако нещата не бяха каквито бяха, нямаше да се замисля какво всъщност исках аз (не, че конкретно знаех какво исках, но знаех какво не искам). Отново беше много труден избор. Повечето приятели ме съветваха „трябва да издържиш поне година, заради автобиографията си“. Но когато фокуса ти е вече на друго място си даваш сметка, че няма нужда да „издържаш“. Това би било само още пропуснато време. Много по-ценно е човек да опита, отколкото да се чуди какво би се случило. Така си позволих през февруари да остана в къщи, уж да си почина и да реша накъде ще поема.
Пандемията и локдауна през март 2020г. ми дойдоха като по поръчка. Отидохме с по един лаптоп и един чифт дрехи на вилата и там останахме 6 месеца. Тъй като нямаше какво друго да правя, се завърнах към хобитата си със замах, записах и няколко онлайн курса, и лека по лека нещата започнаха да се нареждат. Аз получих осъзнавания, които зададоха посоката и стратегията ми, по която се движа и в момента. Тогава всъщност почувствах голямата разлика между спокойствието на селото и забързаността на големия град, тишината на двора и шума на отворения прозорец, простотата на къщата и лукса на хотелите. За да се нахраниш ти е достатъчно малко и обикновено, вместо сервитьор и ресторант, подаръците са присъствието, мисълта за човека и споделеното време…
Аз се бях се развихрила с творчеството, а все повече приятелки споделяха, че не издържат, вече затворени в апартаментите си. Къщата стана междинна спирка в двете посоки към морето и така през септември се решихме и пуснахме вилата в booking като къща за гости за самостоятелно ползване.
„ЛИЧНИЯТ БРАНД СИ ТИ САМАТА“
Много ясно си спомням първата си среща с Лили. Аз бях на 39години, а тя беше организирала семинар „А сега накъде?“ през есента. Подарих си го за рождения си ден през януари. Пред очите ми е как станах и се пр
едставих: “Скоро ставам на 40г, искам промяна и съм дошла до получа отговор на въпроса – а сега накъде? Лили каза: „ Ахааа, ясно! Чакаме понеделник за новата диета, чакаме Нова година, за да си купим карта за фитнес и сега чакаме 40г. за нова крачка – такива като теб са ми любими“. Всички в залата се усмихнаха дискретно. Сега знам защо.
Е, не открих на къде. Станах на 40. После и на 41 и все още си работех в банката.
После през 2019г., когато вече бях взела за себе си решението, че искам да изляза от частната фирма и да опитам да стартирам нещо свое, разбрах за нов двудневен семинар на Лили на тема изграждане на личен бранд. Той беше много ключов за мен. С годините си бях внушила, че това, че съм толкова разнопосочна и разностранна, е мой минус, виждах го като хаотичност и непоследователност. Даже на интервюта за работа съм го посочвала като мой минус. Исках да правя толкова много и различни неща и не виждах допирната точка.
А и всяка позиция, през която бях преминала, си я харесвах – обичах си и творчеството, защото чрез него виждах как радвам хората. Харесваше ми работа със срокове или включването в нови проекти, защото това ме амбицираше (винаги имах to-do-list и обичах да отмятам свършеното), доставяше ми удоволствие и да посрещам хора и да организирам празненства, защото нашите винаги бяха тематични, но и обичам да имам приятели и хора около себе си … и не виждах къде е общото, каква е връзката между всичко това.
И тогава, на този семинар Лили ми го каза в прав текст „бранда не е нито вила Топи, нито Tzvetymade, нито глемпинг МагиЙо, личния бранд си ти самата – Цвети Топалска. Прави това, което можеш по най-добрия начин, а хората, които са на твоята вълна в момента ще те последват, ако ще и на луната да им предложиш нещо“. WOW!
ПОМОГНИ СИ САМ, ЗА ДА ТИ ПОМОГНЕ И ВСЕЛЕНАТА
Неизневеряваща на себе си, отново се занимавам с няколко неща едновременно, но пък така никога не зациклям, и не ми е скучно.
Опитвам се да насоча съзнанието на хората да виждат чашата наполовина пълна, а не на половина празна. Иска ми се да ги накарам да поспрат, да се поогледат и позамислят. Да осъзнаят кое е наистина ценното в този живот. Именно това е тънката обединяваща нишка във всичките ми дейности в момента.
Основно се занимавам с ръчна изработка на персонални и практични подаръци за любимите ни хора. Всичко, което създавам, е с идея първо да усмихва и да носи настроение, и след това да се използва в ежедневието. Това е моята цел, особено след периода на застой вкъщи, когато установихме колко много ненужни вещи имаме. Голямо удоволствие ми доставя да съдействам с подарък-изненада за специални поводи. До миналата година ме търсеха основно хора, които живеят в чужбина, но тази година съм главно действащо лице и сред много приятели от България, които искат да усмихнат близките си.
Домакин съм на вила Топи – къща за гости в село Калояново. Къщата предлага спокойствие и тишина в края на селото, и е подходяща за събирания в тесен кръг, тематични празненства и приятелски сбирки. Вилата е напълно оборудвана и предлага всичко необходимо за една пълноценна почивка и презареждане. Районът е богат на исторически и културни забележителности и предразполага за кратко време да се заредим с много нови емоции. Също така любимо ми е да да посрещам лично гостите на вила Топи, винаги когато имам тази възможност. Опитвам се да разбера какво ще се празнува и оставям по малка тематична закачка, за да ги усмихна и предразположа за един пълноценен престой при нас, и запомнящ се празник.
Най-новото ми предизвикателство е организирането на уикенд творчески работилници, за сега ги провеждам само във вила Топи. Тази година уъркшопите ще бъдат по декупаж и рисуване върху стъкло. Провеждам ги ежемесечно под името „Арт релакс и бягство по женски“, защото са само за дами. Идеята е жените да си позволят уикенд бягство, да си оставят семействата, децата, грижите и задачите, да сменят обстановката и да създадат нещо със собствените си ръце. Виждам как дамите си тръгват усмихнати, удовлетворени, спокойни, и с взети нови решения.
Тези работилници много ме зареждат, когато виждам лицата на хората, когато ги изпращам. Много ще съм щастлива, ако във вилата се провеждат и други събития – арт занимания, ритрийти, работни групи за вдъхновение… Тогава аз ще вляза в ролята на домакин, за да ви обгрижвам по време на събитието и да ви глезя с домашно приготвени ястия. Това е друга моя страст и следваща мечта.
Това лято предстоят реализирането на още няколко нови проекта, а именно тестовото пускането на глемпинг зоната „Магийо“, която първоначално ние ще обитаваме, за да усетим живота на открито; стартирането на онлайн магазина Tzvetymade.com и ежемесечно качване в youTube каналите на Tzvetymade и вила Топи.
Имам и още толкова много нови идеи, но както казваше малката ми дъщеря „Еее, то не може всичко…“
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Вместо заключение ми се иска отново да кажа едно голямо Благодаря! Благодаря за всичко, което съм, и което не съм. Благодаря за хората, които влизат в живота ми, възможностите, които се появяват на пътя, срещите, запознанствата и новите проекти, които се раждат от тях. В общността на Лили създадох много нови приятелства и срещнах хора, които са мой пример и ме вдъхновяват (макар и не всички да го знаят лично).
Това, което мен ме забави, и ми отне най-много време е:
Яснотата – трябва конкретно
да знаем и да можем да формулираме следващата си стъпка. Ако имате и един отговор „не знам“ на едно нещо, значи колебанието ще надделее.
Действието – никога няма да си достатъчно готов, просто се задействай. Нещата по пътя ти ще започнат да се подреждат или да се объркват, за да се подредят по най-правилния начин, но преди това трябва да ги започнеш.
Търпение – много често се отказваме, точно преди голямата развръзка. Дайте си достатъчно време, за да се случат нещата.
Благодаря на всеки, които е изчел тази статия, и е стигнал до тук. Ако ви е хрумнало нещо – въпрос, вдъхновение, идея, събитие, повод, не се колебайте да се свържете с мен и да го обсъдим. Оставам на разположение за съдействие.
Ще се радвам, ако съм ви провокирала и решите да бъдете участнички в предстоящите работилници „Арт релакс и бягство по женски“, така хем ще се запознаем лично, за да си поговорим надълго и нашироко, хем ще се потопите в селската идилия на вила Топи, и ще се вдъхновите от споделеното време и от създаденото от Вас самите!
СВЪРЖЕТЕ СЕ Е МЕН
Можете да ме откриете и да ми пишете във Фейсбук в личния ми профил.
Ще се радвам да последвате и двата ми бранда Tzvetymade и Vila Topi във Фейсбук.
В Инстаграм вилата е тук, а ръчната изработка на подаръци – тук.
***
Това беше всичко от нас с Цвети! Надявам, че получи огромна доза заряд и вдъхновение! 🙂
Ако темата за осъзнатата кариерна промяна в посока любими работа, дейност или бизнес ти е на сърце, предстои излизането на второто, обновено издание на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“.
Кое прави книгата „От любов към себе си“ единствена по рода си?
- Дава изпитана методология за кариерна промяна, изложена в лесна за възприемане структура.
- Съдържа професионални насоки и реални истории (общо 33) на български жени в промяна (след майчинство, в зряла възраст, към нова професия, към собствен бизнес, и т.н.)
- Базирана на теоретична основа на изводите, достигнати чрез емпиричен опит.
- С фокус върху ‘съдържанието’ (кой съм аз и как изразявам същността си в работата?), а не ‘опаковката’ (‘кои длъжности и титли са за мен?’);
- Особено актуална в настоящите турбулентни времена, когато може да се наложи да търсим кариерна промяна отвъд познатите ни сфери и дейности.
- Увлекателна за четене, не за сметка на сериозното съдържание.
- 1-во издание излиза през 2018-а, а второто издание е обновено през пролетта на 2021-а, с актуализирана част за бъдещето на концепцията за кариерното развитие, 2/3 обновени лични истории и 1/3 – нови, с три нови глави (от хоби към професия, от работа за статус към кауза за принос и реализация при връщане в България)
За подробности и заявки, виж тук.
