Седнала съм в хола с лаптопа пред мен. Тиха музика звучи като фон. Сама съм и имам няколко часа. Ще пиша статия за моя сайт.
Имам много идеи, а хората очакват да им споделя своя опит и знания. Започвам първото изречение… И трия. И отново. И пак трия. И така десетина пъти…
Каня се да пиша от цяла вечност. Най-сетне имам идеалните условия за това. Уж. И въпреки това нищо не мога да напиша. Нищо смислено поне. Да се откажа ли?
Познато ли ти е това състояние? Сигурно можеш да споделиш десетки ситуации, в които искаш да направиш първата крачка към нещо, което смяташ, че е важно за теб, и въпреки това не го правиш, отлагаш го.
Ако говорим за промяна в кариерен план, първата крачка би могла да бъде решение свързано с напускане на работа, или належащ разговор с прекия ти ръководител, или започване на курс, който отдавна обмисляш, или делегиране на домашните задължения на някой друг за да имаш време за себе си, или намиране на помощ от кариерен консултант, или начертаване на план относно бъдещото ти кариерно развитие. Или още много различни първи крачки…
Как става така, че уж напълно ясно осъзнаваш, че тази първа крачка ще стартира промяна, която ще промени живота ти към по-добро, хем намираш причини да не се задействаш?
Нали уж имаш желанието, мотивацията, виждаш ползите… Кое е това, което те дърпа назад и те спира?
От моя личен и професионален опит, както и кариерното консултиране и коучинга на десетки клиенти, мога да ти споделя (поне) осем причини да не се задействаш. Както и още толкова изпитани начина за противодействие на вечното отлагане. В част 1 на тази статия ще ти споделя първите четири, както и начините за справяне с тях.
Ако трябва да опиша причината поради която хората най-често не предприемат първа крачка и я отлагат във времето, бих казала следното: хората отлагат, защото ги е страх и защото имат убеждения, които ги дърпат назад. Страх ги е поради десетки различни причини, някои основателни, други не толкова.
Ето ги основните четири, поне според мен, убеждения, които ‘оправдават’ това да не предприемеш първа стъпка, както и начините за справяне с тях:
- Не съм достатъчно добър/ компетентен/ подготвен да направя еди кое си (постави първата стъпка, която все още не си направилa).
Мдааа, тук яко мирише на перфекционизъм. Огромна част от клиентите ми не предприемат първа стъпка именно защото не вярват, че са достатъчно добри. Държат да са идеално подготвени за даден разговор, с колеги или бъдещ работодател, държат да са идеални като компетентност в дадена сфера, за да дадат мнението си, държат да са идеални в изпълнението на задачите си. И няма лошо, все пак е добре да имаме високи критерии.
Но не прекалено. Защото, хайде да бъдем честни, ако разгледаш предишна ситуация, в която си предприела първа стъпка към нещо, дали наистина всичко е било идеално? Или просто твоето виждане за нещата е било, че те са достатъчно добри? Помисли си.
Противоотровата: Следващият път, когато се спираш да направиш нещо, понеже не вярваш, че ти, или пък ситуацията, е идеална, искам да си зададеш следния въпрос:
„А кое е достатъчно добро в дадената ситуация?”
Кое е това, което ще постигне желания резултат? Кое ще доведе до решаване на проблема?
Може да се окаже, че това, което знаеш и можеш, е достатъчно добро, макар и не идеално. И да предприемеш първата стъпка – например, да прегледаш в интернет всички фирми, за които би искала да работиш. Или пък да видиш какви сайтове си правят хората, ако планираш собствен бизнес, макар и все още да нямаш идеална представа какъв сайт искаш ти.
Бонус съвет: Ако все пак видиш, че можеш да подобриш някои твои знания и умения, не се обезкуражавай. Бъди благодарна, че си разбрала как можеш да станеш по-добра и направи първа малка крачка още същия ден в посока подобряване – най-малкото прочети някоя статия, говори с по-компетентен човек или проучи какви курсове има по темата.
Положително утвърждение: Създай си утвърждение, което ще те дърпа напред. И си го напиши на видно място. И си го казвай няколко пъти на ден. Например: „ Аз винаги давам най-доброто, на което съм способна. И с всяко действие ставам все по-способна.”
- Нямам най-добрите условия за да направя първата стъпка.
Това е удобно оправдание, подобно на перфекционизма, но отнасящо се за външните условия. Често външните условия са пари, помощ, време, подходяща среда и т.н.
Подобно на първия пост, помисли отново, дали винаги си имала идеалните външни условия, да да предприемеш нещо? Или пък си имала вътрешната нагласа, вярата, която ти е дала сили да започнеш, както и в по-голяма (или по-малка степен) добри външни условия?
Противоотровата: Следващият път, когато се спреш да направиш нещо заради липса на външни условия, си задай следния въпрос:
„А какво точно ми трябва, за да започна? И кое мога да си набавя с времето?” Не гледай какво ще ти трябва накрая, а виж какво ще ти е необходимо в началото и виж дали вече го нямаш или пък можеш да го набавиш от приятели, да го вземеш назаем, особено, когато става дума за материални ресурси. За времето ще си говорим отделно в друга статия. 🙂
А ако се окаже, че всъщност условията са си съвсем прилични, попитай себе си:
„Какво е състоянието, в което искам да съм, за да предприема еди кое си?” Обикновено външният ресурс не е водещ, а липсата на вътрешен те спира да деразеш напред. Помисли: дали ти трябва въодушевление, спокойствие, увереност, смелост… Малко по-надолу ще обърна повече внимание на твоето състояние. Защото най-често това, което ти липсва, не е е отвън, а е вътре в теб и просто трябва да го извадиш.
Бонус съвет: Нека ти разкажа една лична история…
Преди няколко седмици с мъжа ми си купихме сладолед и спряхме с колата пред едни магазини на сянка, да си го хапнем.
Пред погледа ни се изпречи голям червен надпис: ДЖАКПОТ 950 000 лева. Спогледахме се и аз го попитах: „Какво ли щяхме да направим ако имахме тия пари?”
Помечтахме си. Изядохме сладоледа. Той запали колата, а аз го попитах: „А я да видим, кои от нещата, които ни дойдоха на акъл, бихме могли да направим и без тия пари, дори и частично?”
Оказа се, че поне половината. Оказа се, че за сега нямаме нужда от нов апартамент, а просто трябва да разчистим този и да си го подредим по по-различен и уютен начин. Оказа се, че мъжът ми в момента няма нужда от нов офис и един нов лаптоп би му позволил да работи от всяко място, поне през част от времето. Оказа се, че повечето промени, които отлагахме, не изискваха един милион, нито пък десетки хиляди левове…. Изискваха енергия, вяра, планиране, организация, приемлива първоначална инвестиция и доста работа. 🙂
Е, все още ли оправдаваш бездействието си с външни условия?
Положително утвърждение: Виж кое работи за теб. За мен е следното: „Аз разполагам с всички вътрешни ресурси, от които имам нуда. Външните мога да ги набавя постепенно във времето и с чужда помощ.”
- „Нямам настройката/ настроението/ състоянието да направя първата стъпка.”
Така де. Може да имаш необходимите условия и да не се спираш поради префекционизма си, в това да предприемеш първа крачка към дадена промяна, но въпреки това да я отлагаш. Съвсем нормално е – за да се задействаш за каквото и да било ти е небоходимо конкретно вътрешно състояние. И всеки път необходимото ти състояние може да бъде различно.
Например, за да говориш с шефа си, който се отнася зле с теб, може да ти трябва смелост. За да си убедителна на интервю за работа най-вероятно ти трябва увереност. За да продадеш продукт или услуга вероятно ти трябва убедителност. За да се справиш с форсмажорна ситуация в офиса сигурно ти трябват спокойстие и самообладание.
Противоотровата: Следващият път, когато се спреш да направиш първа крачка поради липса на подходяща настройка, попитай се:
„В какво състояние искам да бъда, за да направя първата крачка?”
Помисли и си отговори. А след това? Дръж се така, като че ли ги имаш. Да, да, не се шегувам. Повярвай, че си точно такава, за да станеш такава.
Как да стане? Ами спомни си за случка, в която си била уверена/ спокойна/ въодушевена и т.н. Спомни си я в детайли, пренеси се там. Спомни си чувството. Виж къде в тялото си го усещаш и как точно. И когато ти потрябва следващия път си припомни усещането, възпроизведи го. Дали работи? О, да, и още как! Пробвай, няма да сгрешиш.
Положително утвърждение: Нещо съвсем простичко от рода на: „Аз съм уверена/ спокойна/ убедителна. Мога да се справя. Вярвам в себе си.”
- „Първата стъпка изисква усилия (както и следващите стъпки), а искам да ми е лесно/ удоволствено/ приятно.”
Което си е истина си е истина. Каквото и да си говорим, първата стъпка рядко е удоволствена. Иначе да я беше направила отдавна, нали?
Неудоволствието произлиза най-често от това, че трябва да излезеш извън зоната си на комфорт. Това, накратко, е мястото, където пребиваваш най-често – правиш познати ти неща с познати ти хора по познат начин. Не рискуваш, не правиш промени, не се предизвикваш. Удобно и сигурно е в зоната, но пък дългото пребиваване там не води до развитие и нови постижения. Така че ти избираш…
А удоволствието, от къде идва то? Наличието на удоволствие не винаги е само поради това, че дейността сама по себе си е приятна. Удоволствието може да дойде от постигнатия резултат, от уроците, които учиш по пътя, от факта, че въпреки трудностите си направила първата крачка. Виж върху кое можеш да се фокусираш, така че да постигнеш усещане за удоволствие, щом ти е толкова важно. Промени фокуса, промени настройката и нежеланието да действаш ще изчезне. Обещавам. 🙂
Бонус съвет: Нека ти разкажа една лична история…
Дълго време се канех да изготвя мейл-лист с мои потенциални клиенти, на които да изпращам редовно полезна информация и новости за мен. Постоянно го отлагах, защото вярвах, че процесът ще е доста досаден, ще е свързан с ровене в пощата ми, разучаване на специални програми (аз работя с Mailchimp) и още куп досадни неща.
Докато един ден не си казах: „Ако отделиш тези час-два днес, ще си спестиш още много часове в това да ровиш, ще стнаеш по-организирана и ефективна. И най-вероятно ще имаш повече клиенти. А това би било много удоволствено, ама много!” Затворих се в една стая и не излязох три часа. Досадничко беше…но в момента ми трябват 20-30 мин за да подготвя информация за моите клиенти, която да им носи стойност и да стигне до тях по най-добрия начин. Доволна съм, че прекрачих нежеланието си и се задействах.
Е, коя е твоята мотивация за да направиш първата крачка, макар и да не е най-приятната на света? Намери я и действай! И след това си дай малка награда – винаги помага. 🙂
Положително утвърждение: Моето е: „Това, което правя има смисъл/ ще донесе резултати/ ме доближава до… Аз действам сега.” А твоето?
Е, стига толкова по темата, за сега. Останаха точно четири убеждения, които ‘оправдават’ това да отложиш първата крачка към промяната, биля тя кариерна или не. В част 2 от тази статия ще се разправя и с тях. Ще получиш и още два ценни съвета, като за подобаващ край!
Успех и нали знаеш,
където и да си, с теб съм!
