В ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са сменили професията си, или са започнали да работят за себе си. Или пък са започнали да правят това, което правят, по различен начин…
През март 2017-а ти представям Светлана Близнакова, съосновател, вокал и композитор на българската рок група SEVI.
Запознах се с нея от страниците на книгата за историята на групата, наречена „Цената да бъдеш себе си“ – между другото, заглавие право в десятката. Прочетох книгата на един дъх и през цялото време си мислех само едно: „Ехаааа, няма такава воля, няма такава енергия, няма такава любов!“ И поисках съвсем скоро да се запозная със Светлана!
Когато влязох в заведението, те вече ме чакаха – тя и Рали, нейната любов, ко-създател и басист на групата. Само ще ти кажа, че си говорихме 3 часа, а накрая те ме поканиха в дома си, като хора, с които сме от една порода.
Прочети супер интересната история на Светлана и SEVI – струва си абсолютно всеки ред.
Вдъхновението е гарантирано! 🙂
В тази рубрика обикновено говоря с дами, преминали от една сфера на дейност в коренно различна. Ти обаче си пяла цял живот. И винаги си искала това да правиш. Но си имала коренни промени по своя път на няколко нива, нали така?Разкажи ни за първата голяма промяна по пътя ти.
Здравейте, казвам се Светлана Близнакова и по настоящем съм вокал, композитор и съосновател на група SEVI.
В момента групата е една от водещите рок банди в България и само за 7 години успяхме да превърнем една мечта в реалност и да постигнем успехи , които не сме си представяли.Споделяли сме сцена с групи и артисти като Б.Т.Р, Милена, Звезди Керемидчиев, както и със световни имена като Europe, Tom Keifer ( Cindarella ), NIghtwish и др. Станахме част от радио и телевизионни предавания в Италия, Франция, USA,UK, а едни от най-големите електронни медии за музика се изказаха ласкаво за новия ни албум.
С две думи за 7 години направихме 3 албума, 7 видео клипа, 2 издания на фестивал за авторска музика, 3 европейски турнета, повече от 500 концерта в страната и чужбина.
Преди повече от 15 години посоката беше доста различна.От малка знам, че искам да пея, и имам записи от 2 годишна възраст. Но не бях сигурна точно какъв да бъде музикалния жанр. По идея на майка ми започнах с народно пеене в ансамбъл ‘Филип Кутев’. Там останах няколко години, но в един момент осъзнах, че не искам повече да бъда част от него. Отново по идея на семейството и препоръки от музикални педагози се насочих към операта. Там също прекарах някоко години, учих солфеж и пиано, и дори влязох в Софийския Университет със специалност музика – профил оперно пеене. Видимо всичко вървеше по план, учителите бяха доволни от мен, но сякаш някъде в мен продължаваше да има една неудовлетвореност, която не ми даваше покой.
Спомням си един от преломните моменти, които ме накараха да се погледна в огледалото, и да се запитам какво всъщност искам АЗ! Бях на прослушване при един оперен певец по някакъв повод, и след като му изпях подготвената ария, не знам защо и по каква причина му изсвирих и изпях една рок песен.Той изслуша всичко внимателно и каза: „Арията си я изпя добре, но така като те слушам душата ти е в рок музиката.“
Прибрах се и погледнах фонотеката си- занимавах се с опера, а сред дисковете ми нямаше друго освен Aerosmith, Queen, Brian Adams, Bon Jovi, и т.н. и т.н. Нямаше класика….
Предстоеше да взема решение, което да промени изцяло живота ми. Ако питате дали ме е било страх – да, имаше страх, защото трябваше да се откажа от сигурното, с което се справях доста добре, и да поема по път, за който не знаех нищо. Освен това изграждането на оперната постановка на пеене ми отне години труд, а това вече нямаше да ми върши работа, и трябваше да изградя всичко наново.
В такъв момент човек е много лабилен и ако няма кой да го подкрепи, може би лесно би се отказал. Благодарна съм на майка ми, която за пореден път подкрепи моя избор, и беше до мен.
Как се развиха нещата след това твое решение?
Явно трудната работа е докато се вземе решението – после всичко се нарежда.
Мислех си, че ще ми отнеме страшно много време докато се науча как да пея по друг начин, но с много хъс и воля, и с помощта на моя учител Етиен Леви, само за 6 месеца вече бях готова за сцена, бях сигурна в себе си. Винаги съм имала мои идеи и текстове, които вече можех да превърна в моя музика.
Исках да пътувам, да опитам да изградя кариера на солов изпълнител и в новата ми посока вече нямаше място за университета. Още една голяма промяна и риск бяха на път – прекъснах образованието си доброволно на третата година, макар да имах отличен успех. Исках да живея мечтата си и да правя това, което ме прави щастлива.
И тъй като, когато човек върви по пътя на сърцето си, всичко се нарежда, срещнах и човек, който да върви с мен. Рали Велинов беше чудесното допълнение към моето решение. Можеше да свири на китара и допълваше моите идеи. Заедно с него решихме да се гмурнем в необятния сват на шоубизнеса, осъзнавайки че такива като нас има милиони, но с твърдата вяра, че имаме какво да дадем на света.
Последваха няколко пътувания до Италия и срещи с някои от най-големиоте продуценти там, които успяхме да уредим с писане на хиляди писма по интернет, и хлопане от врата на врата. Резултат обаче нямаше и това беше първия сериозен шамар от музикалния бизнес към нас. Въпреки всичко научихме много ценен урок , макар и през болезнения опит. Разбрах, че това не е моя начин, и че никой няма да направи нещо за мен, само защото имам талант и хубави песни.
И тук сякаш идва втората голяма промяна, каква е тя?
След дестките безуспешни срещи, многото изхарчени пари и силните разочарования, осъзнахме, че трябва да вземем нещата в свои ръце, и да променим подхода.
Върнахме се в България и взехме генералното решение да основем рок група.
За мен това означаваше да се отказжа от идеята за солова кариера, продуценти и звукозаписни компании, и да ръководя екип, да определям сама пътя си, и да съумеем да изградим музикален проект, който сам да привлича вниманието на продуцентите.
Оказа се още по-трудно да успееш да намериш хора, които да последват твоите идеи и да отделят от времето си за проекта, да са добри музиканти и т.н.
Но в крайна сметка успяхме да сформираме екип, който стартира успешно. В идеологията на групата заложихме още един голям риск – да пробием с авторска музика. Докато повечето групи залагат на познати кавъри в началото, ние стартирахме със собствени песни, и то на английски еизк, но колелото се завъртя, и не след дълго вече имахме и няколко клипа, албум, и много участия, и фенове.
А имало ли е моменти, в които просто ти е идело да се откажеш, и как си продължавала напред, кое ти е давало сили и вяра?
Всеки човек има в живота си моменти, в които се чувства несигурен или на грешния път. Имала съм такива моменти и обикновено точно музиката ме е вадила от тях. В едни от най-обезверените мигове съм написала някои от най-успешните песни на групата – например любимата на нашите фенове On My Own . Вадили са ме и думи на приятели, семейството или невероятни събития, или дори реакции на фенове, които са ми доказвали за пореден път, че има смисъл.
Освен да пееш, ти изпълняваш много други роли в твоята работа – какви са те и как ги съчетаваш?
Да, работейки като музикант в България ми се налага да изпълнявам и ролята на мениджър на групата, PR, организатор на събития, но това ми доставя огромно удоволствие, защото кой по-добре от мен знае какво иска моята група. 😉 Освен това намерих и начин да развивам втората си страст – рисуването. Пренесох това хоби в изпълнението на авторски мърчандайз за групата – рисувани тениски, чаши, сувенири и т.н. Освен всичко аз и Рали сме и главните генератори на музика в бандата, което изисква от нас да имаме винаги няколко нови песни в главата си. 🙂 Намирам време и да отговарям на всички писма и запитвания от фенове, които пристигат всеки ден. Организаирах сама и последните 3 европейски турнета на групата с дати в Италия, Сърбия, Гърция и Румъния, което за мен беше още една сбъдната мечта.
Повечето жени, с които работя, са в търсене на баланса между професионалния и личния живот, и сякаш държат да има разделение, докато при теб личното и професионалното се смесват – ти живееш и работиш с Рали – поставяш ли граници между двете сфери, и всъщност налага ли се?
Аз винаги съм искала двете неща да са свързани и човека до мен да е обвързан с изкуството по някакъв начин. С Рали се допълваме чудесно и мисля, че никога не сме имали нужда да поставяме граници някъде. Просто при нас (макар и да против написаното в учебниците) нещата преливат от едното в другото. Ние сме част от SEVI, и SEVI е част от нас, няма как да я изключим.
Върху какво си фокусирана в момента и какво да очакваме от Светлана и група SEVI тази година? Ще има ли отново голяма промяна?
Миналата година беше много силна за нас. Освен че издадохме албум , реализирахме и два успешни сингъла “Don’t hesitate” и “Destiny”
A новата година започна с промяна в състава. Преди 7 години стартирахме като 6, а после бяхме 5 човека, а само преди два месеца станахме 4. Ще видим какво ще ни донесе тази промяна… Ние правим много нова музика в момента и имаме големи планове , надяваме се да изненадаме феновете с още страхотни парчета през 2017.
А каква всъщност е цената да бъдеш себе си, каквото е и заглавието на книгата, която разказва твоята история, и развитието на групата и общия ви път с Рали? И струва ли си цената?
Цената е различна за всеки, но според мен винаги си струва. Истината е, че не знаем коя цена е по-висока – тази да бъдеш или тази да не бъдеш себе си. 🙂
Какво ще посъветваш всички жени, които искат да бъдат себе си, да се занимават с това, което обичат, да направят кариерна промяна, или да се върнат към това, което са мечтаели да правят като дете, но поради някаква причина се спират?
Това да бъдете себе си и да правите, това за което сте мечтали, няма да улесни животи ви, може би дори ще го усложни, но ще ви даде вътрешната удовлетвореност, че живеете достойно, и всеки един ваш ден има смисъл. Не се страхувайте да последвате вътрешния си порив, защото в крайна сметка човек е създаден, за да е щастлив, и за да развие максималния си потенциал, докато е тук на земята. Бъдете най-доброто, на което сте способни, бъдете това, което искате да си спомняте когато остареете, а не това, което другите очакват от вас.
Малко е клиширано, но е истина!
За контакти със Светлана и SEVI:
https://www.facebook.com/sevi.svetlana.bliznakova
https://www.facebook.com/SEVIband/?fref=ts
консултант по кариерно развитие и личен брандинг