В ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са сменили професията си, или са започнали да работят за себе си. Или пък са започнали да правят това, което правят, по различен начин…
През май 2017-а ти представям не една, а две гостенки – Станислава Лехдер, създател на плетените творения за мама и бебе Tickles и Мирослава Филипова, дула, консултант по бебеносене и кърмене, и създател на Рошаво.
И двете са майки на по две деца, и двете са направили промяната си покрай своето майчинство, и двете реализират творческия си потенциал много повече от преди, и двете създават прекрасности за майки и деца.
Освен това – двете са приятелки. 🙂
A още по-хубаво е, че аз познавам и двете, и съм свидетел на тяхната промяна. Мира беше една от първите посетили първия ми семинар „Открий мечтаната работа“ преди 5 години и се надявам той да е бил една от капките, долели нейната чаша към промяната, а Станислава познавам покрай сина й – най-добрият приятел на моя в детската градина 🙂 – и виждам колко много успя да постигне само за малко повече от 2 години!
Както стана ясно, днес интервюто в „Пълна кариерна промяна“ще е двойно по-дълго. И поне двойно по-стойностно – прочети го до край!
Как и кога се случи пълната кариерна промяна при теб? С какво се занимаваш в момента и как стигна до него?
Станислава:
Преди да се роди първият ми син (почти на 6г), се занимавах с финанси и администрация. С малки изключения, трудовият ми стаж беше в тази сфера.
Майчинството разкри пред мен един невероятен свят – нищо, наистина нищо в живота ми не беше същото. По щастливо стечение на обстоятелствата, станах част от малка и прекрасна група от майки (където и започна приятелството ни с Мира) – всички бяхме с първо дете и това, както и начинът, по който искахме да отглеждаме децата си, ни сплоти много.
Този нов свят, нови знания, плавното навлизане в родителството и всичко съпътстващо го , тихичко ми подсказваха, че нямам готовност (а и особено желание) да продължа да работя в добре познатата ми среда на крайни срокове, недостатъчно дни в седмицата и нестихваща офисна лудница. 🙂
Не можех да си представя, че ще мога адекватно да си върша работата и цялостно да присъствам в офиса, да настроя ума си на тази честота отново…
Малко след изтичането на първото майчинство, разбрах, че отново съм бременна. Подготовката за идването на новия малчо, както и грижата по малкия му батко, ми оставяха малко време за разсъждаване по темата. 🙂
Моята кариерна промяна започна, когато малкият ми син беше на около десет месеца. Още когато брат му беше бебе, бях виждала плетени гердани за кърмене из интернет, но ми се струваше много сложно и скъпо да си поръчам от чужбина. Тогава с майчинския кръг намерихме друго решение. 🙂
С новото бебе не исках да пропусна тази възможност – всяка майка, която активно носи бебето си/малкото дете, знае колко одрасквания, ощипвания и чоплене може да отнесе деколтето й… за разсейването по време на кърмене да не говоря.
Щях да се сдобия с такъв гердан – направен от естествени материали, пъстър и красив и точно с тази цел – да предотврати бебешко нашествие по врата и деколтето ми, като същевременно е напълно безопасен за бебето.
Започнах да търся дали все пак няма нещо подобно на родна почва и ударих на камък. Тогава дойде и неочакваната мисъл сама да си го направя. Започнах да се ровя в детските си спомени, където баба ми усърдно ме учеше да плета, но от тях не беше останало нищо. И все пак – обзаведох се с кука и прежда, изрових една камара статии за начинаещи и се заех с опитите. 🙂
Спомням си гордостта от първия направен гердан (първият, който приличаше на нещо, за което си заслужава да се говори 🙂 ). Следващият спомен с този гердан, е как една приятелка го вижда и казва „Взимам го!”. Няма такова усещане! Щях да се пръсна от гордост. И така, малко по малко, и с несравнимата помощ на приятелките и съпруга ми, се зароди Tickles.
Три месеца по-късно вече имах фейсбук страница, а интересът към плетените гердани и играчки нарастваше. Междувременно Мира също започна да ги предлага в Рошаво и получавах все повече и повече запитвания.
Мира:
Не бях щастлива в сферата си на работа преди да родя първото си дете, искаше ми се да развия нещо свое, но и нямах смелост да напусна, преди да имам работеща идея. А и идеята, която да ме грабне, не беше изкристализирала.
Преди 5 години, по време на майчинството, докато отглеждах сина си, осъзнах, че нещата, които най-много ми помагат в отглеждането на детето и носят ползи както за него, така и за мен, търся в чужбина. Да нося бебето си в ергономична раница беше удобно както за него, така и за мен, и ми позволи да посещавам събития и обучения, които желаех, да пътувам и да се чувствам в по-голяма степен свободна. Такива аксесоари липсваха тогава у нас, имаше само кенгуру – популярен, но ужасно неудобен начин за носене, а и с потенциална вреда за детето.
Приятелки проявиха интерес към това, което аз след проучвания си внасях, и за тях продуктите също се оказаха незаменими в ежедневието. Започнаха да ми се обаждат познати на познати и това е моментът, в който реших, че мога сериозно да се захвана с популяризиране на «бебеносенето» – трябваше да създам и думичка обобщаваща такъв начин на носене на бебе в слинг или ергономична раница.
Създадох Рошаво, което стартира като Фейсбук страница с информативен характер, а скоро след това се разви в първия електронен магазин, посветен изцяло на ергономични пособия за носене на бебе и аксесоари за природосъобразни решения и в родителството. Обучих се като консултант за ергономично носене на бебе в Лондон. В момента съм консултант по бебеносене в София, а Рошаво е нашият семеен бизнес с кауза.
Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?
Станислава:
На практика нямаше точно определен такъв момент. Всичко се случваше много плавно и в този смисъл не бях притисната от времето, и нещата се случваха без много мислене.
Мира:
Бях си казала, че ще дам всичко от себе си нещата да се случат така, че след майчинството да не ми се налага да се връщам в офис, занимавайки се с нещо, за което не пламтя, и без да е видим резултатът от усилията ми. Мотивацията ми беше и това, че ще мога да съм по-дълго с детето си. Последното по-скоро не ми се случва и днес, но тогава тази идея ми даваше криле. Абсолютната убеденост колко ценно е това, което предлагам, е моят двигател. Все пак Рошаво се зароди докато аз бях в отпуск по майчинство, така че не ми се наложи да тегля чертата, и да скачам, преди да видя, че съм на прав път.
Разкажи на за един момент от пътя ти в настоящото поприще, когато ти е било много трудно, и кое ти е помогнало да продължиш напред?
Станислава:
Трудно ми е да се спра на конкретен момент – но цялостно погледнато – да успявам да удовлетворя желанията на клиентите и да не разочаровам очакванията им. А ежедневни трудности има много – да не закъснявам с изпълнението на поетите ангажименти, да осигурявам все по-качествени и сертифицирани материали за работа, да планирам адекватно…
Един доста труден момент беше около Коледа, когато заваляха толкова поръчки, че се чудех как да ги изпълня всичките и то навреме, без качеството да пострада. Имаше лист на чакащи с доста дълъг срок, което ме напрегна много – самата аз, бидейки нетърпелив купувач, не бих искала да чакам толкова дълго време , когато поръчвам нещо и ми беше тревожно, че се налага да чакат мен. Дори и с пълното съзнание, че изработката е изцяло ръчна и излиза от двете ми ръце, и беше въпрос на време да достигна капацитета си.
Точно по това време децата ми (едно след друго) се разболяха от варицела и време (а и място) за работа почти не остана. Започнах да изоставам и поради тази причина. Прецених, че ми трябва реорганизация и в момента съм преустановила поемането на нови поръчки, за да осигуря повече налични неща и изобщо да планирам делата си по-добре.
Мира:
Имах момент на прегаряне, работата беше много, а все още всичко лежеше почти изцяло на мен. Усетих, че докато преди решаването на работни казуси ми носеше удовлетвореност, тогава започна да ме натоварва. Малко след това се оказах и физически неспособна да поддържам дейността поради спецификата на бременността с второто ни дете. По това време съпругът ми не беше професионално удовлетворен и решихме, че можем да опитаме да превърнем Рошаво в семейно начинание. Няколко месеца по-късно аз отново бях във форма, но запазихме този работещ формат.
Кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?
Станислава:
Гордея се, че успях да създам нещо от нулата – да се науча да работя с ръцете си – умение, което ще ми остане завинаги. Безкрайно съм щастлива от факта, че работата ми ме среща (било и задочно) с толкова много хора, които оценяват труда ми и избират Tickles за първа играчка на най-скъпото си. 🙂
Мира:
Гордея се с това, че развих Рошаво до днешното разпознаваемо име, и то в сфера, за която дори няма дума на български, като паралелно отглеждах и първото си дете, а сега и второто. Смятам, че нашите инициативи допринесоха за това бебеносенето да е все по-масово и у нас – това, което преди 5 години беше екзотика, сега е в много по-голяма степен познато явление и у нас, нормализирано е. Неимоверно ме радва това, че много повече майки и семейства могат да се наслаждават на ползите от това да носиш бебето си удобно и здравословно, т.е съобразено с физиологията му.
С носено бебе имаш свободни ръце и можеш да обърнеш внимание и на чисто тривиални, но базисни нужди, като да се погрижиш за дома, за друг член на семейството, за себе си . Да си способна да приготвиш закуска, да напазаруваш, да заведеш голямото дете на градина, да поработиш на комютър или просто да се нахраниш, докато бебето е спокойно в прегръдките на мама – това са ежедневните малки победи на една майка на малко дете. Но бебеносенето подпомага и емоционалното състояние на майката – социалната изолация е доста по-малка, когато можеш да вземеш детето навсякъде, трудно проходимите ни градски джунгли се преодоляват несравнимо по-лесно, а семейството може да продължи да пътува и да е активно, и с бебе. И Рошаво предлага точно това – свобода, заедно с бебето. 🙂
А как успяваш да постигнеш баланс между това да движиш твоята дейност и да я развиваш, и грижата за твоето семейство, общуването с приятели и, в края на краищата, и теб самата?
Станислава:
Опасявам се, че изобщо не успявам. 🙂 Но сериозно – това е нещо, на което се уча в движение – понякога балансът е изключително труден за постигане.
В момента съм на прага на няколко новости едновременно, семейството ми също минава през разнообразни фази на детското развитие, които имат нужда от много подкрепа… По-голямата част от общуването с приятелите ми (извън парковите срещи с деца) са повече виртуално за момента, с обещания как ще се видим другата седмица. 🙂
А горното изречение е много точно – аз съм в края на краищата. 🙂 Но работата ми е голяма част от времето за мен самата – намирам плетенето за изключително терапевтично и успокояващо, освен това дните ми преминават сред красиви неща, ярки цветове, хубава музика и вкусно кафе – какво повече да иска човек!
Мира:
Не съм сигурна, че съм постигнала 
баланс. С времето наложих рамки на това кога времето е работно и кога – семейно. През първите години нещата се сливаха и това по-скоро натоварваше всички, но беше и нужно. Уикендите вече отново са само семейни и за приятели. Времето за мен също научих, че мога и трябва да си взема, без да се чувствам гузно, че го правя.
Балансът в момента е трудно постижим поради четвъртия елемент в нашето семейство – още едно носено бебе, което все още не се съобразява с работното време. Помощта на съпруга ми е това, което прави нещата възможни на този етап. Присъединяването на нови членове в нашия екип е това, на което разчитаме, за да имаме относителен баланс.
Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и показват каква стойност могат да носят. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?
Станислава:
Най-общо казано с качество – с качество на материали, на изработка, на обслужване. Искам Tickles да се асоциира точно с това, което означава и името – да бъде гъдел за сетивата. 🙂
Искам да остана вярна на себе си, на принципите си, на работната си етика и това да се вижда в продукта, който предлагам. Частица от мен влиза във всеки дом, украсява всяка шия и пълни всички бебешки ръце, на решилите да ме дарят със своето доверие. Искам любовта, която влагам във всеки един гердан, всяка една гризалка, да може да се усети!
Мира:
Аз имам личен опит и предпочитания , но като консултант не го налагам – знам, че моят опит и мнение не са меродавни за всеки, опитвам се да вляза в обувките на отсрещния и да отговоря на неговото питане с информация, така че той/ тя да направи избор за себе си, но без да налагам мнение. Тъй като освен консултант по ергономично носене на бебето, съм и дула, обучител по подготовка за раждане и консултант по кърмене, считам, че профилът ми е обогатен от знанията, с които разполагам и в тези сфери, и те носят добавена стойност, за да разбирам ситуацията и нуждите на майките. Успешният личен бранд за мен е уникалната комбинация от умения и страст, комбинирани с безкомпромисна коректност!
Какви са настоящите ти проекти и бъдещите ти планове, какво да очакваме от теб до края на годината?
Станислава:
В момента се разработва бъдещия уебсайт на Tickles – основите са положени, остава още малко до завършването му – много е вълнуващо! Съответно – заедно с това работя по осигуряването на наличност за сайта, като целта ми е да мога да предложа разнообразие от налични продукти и да прекратя чакането.
Предстои да усъвършенствам и по-дамски ориентирана серия на плетени бижута, която да излиза от предела на майчинството и бебетата – много хора извън майчинската аудитория все още свързват плетенето с така любимите ни баби и топлите пуловери и чорапи, които много от нас са носили като деца. Преди време имах клиентка, която много хареса един комплект гердан с обеци за подарък на дъщеря си – млада жена на около 25 години – и известно време се чудеше дали, щом е плетено бижу, няма да се възприеме като бабешко от дъщеря й.
Действително, може да изглежда нестандартно, но (според мен) е не по-малко красиво и, стига да е подбрано правилно и изработено добре, може да внесе топла нотка и да стои елегантно и с най-строгия костюм. Имам много планове и още повече идеи за неща, които искам да пробвам; неща, които все още не съм виждала направени или които няма на територията на България.
В момента съм на финалната права с продукт, който мечтая да реализирам от повече от половин година – вълнението е огромно! Очаквам да е напълно завършен в най-кратък срок и, надявам се, да бъде приет поне с частичка от ентусиазма, който аз изпитвам. 🙂
Мира:
Иска ми се да посветим лятото на информативни срещи и уъркшопи, като комбинираме ценното време навън с бебетата, с нещо полезно. Смятам, че контактът между майките, това да имаш «племе» и да не се чувстваш сякаш бебето те ограничава, е нещо, което може да обърне изживяването на майчинството и държа Рошаво да включва социален фактор в дейността си.
Също така, целим да поддържаме добър набор от продукти, всички от които тестваме предварително лично, така че до края на годината очакваме няколко нововъведения на световно ниво да се озоват и в България, на разположение на родните почитатели на бебеносенето. Разрастваме и предложенията си с «носилки» под наем, така че ако ви е нужно да носите бебето по време на семейната ваканция, например, или просто искате да опитате нещо ново, това да е достъпно, без нужда от покупка.
Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?
Станислава:
Бих искала да им кажа, че усещането да „отгледаш” идеята си и да я видиш реализирана, е нещо, което не може да се опише с думи!
Не бих могла да давам съвети, мога да говоря само за себе си, казвайки това – никога преди не съм чувствала такова удовлетворение от работата си. 🙂
Мира:
Да опитат дейност в сфера, за която горят и пламтят без на първи етап драстично да прекъсват връзка с това, с което се занимават.
Лично аз, не съм правила нищо повече от това да бъда честна и открита с клиентите си – без да целя продажба на всяка цена. Случва се така, че когато хората виждат добавена стойност в предложеното от теб, допълнено с коректно отношение, агитация не е нужна. 🙂
За контакти със Станислава Лехдер:
www.facebook.com/handmade.tickles/
За контакти с Мирослава Филипова:
консултант по кариерно развитие и личен брандинг