В ежемесечната ми рубрика Пълна кариерна промяна ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план и са сменили професията си, или са започнали да работят за себе си.
През септември 2016-а ти представям Диляна Иванова.
Срещнах я на един ритрийт през пролетта на 2014-а година.
Бяхме 20 жени (и моя мъж 🙂 ) на осторов Самотраки, и всеки имаше да отработи нещо в себе си.
На мен ми беше много тежко и се оказа, че имам бая вътрешна работа.
В една от вечерите правихме практика, в която трябваше да изгорим това, от което искаме да се освободим в живота си.
И Диляна беше там, тиха и мълчалива, потънала някъде дълбоко в себе си. Очите й бяха насълзени…
Не знам какво е изгорила тогава.
Но знам, че когато я видях преди няколко седмици, през ляотот на 206-а, буквално гореше с това, което прави.
Имаше енергия и вдъхновение, вяра и идеи.
Но нека тя ти разкаже повече…
Как се случи пълната кариерна промяна при теб ? Кое те накара да се замислиш за промяна?
Преди 4 години се роди моят син Петър. С неговото раждане започнах да се интересувам и да чета за децата, за техните нужди, желания, за начина по който изразяват себе си и общуват, и които ние като възрастни много често не разбираме.
Времето прекарано вкъщи ми даде възможност да се включа в различни семинари и обучения, и да търся своя път. Наи-голям принос за моята промяна мисля, че оказа поредицата от практики “Живей себе си”, организирани от Росица Божкова, Ука. На едно от събиранията осъзнах, че не случайно като малка с часове си играех и измислях занимания за по-малките дечица и бебета пред блока. Знаех, че искам да работя с деца. Въпрос на
време беше да намеря начина по който да ми се случат нещата.
Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?
Дълбоко вярвам, че ако истински желаеш нещо, то ще дойде при теб. Ще се появят правилните хора, в правилното време, и от теб се иска само да “скочиш”, и да задействаш нещата. Така се случи и при мен. След майчинството се върнах на предишната ми работа, като мениджър продажби, която много харесвах, и бях изключително удовлетворена от постиженията и от успехите, но усещах, че трябва да променя нещо. В този момент, по пътя ми за работа, все ми се набиваше в очите билборда на Заедно в час. Един ден реших да проверя какво точно е това /не бях чувала нищо за Заедно в час до тогава/. Оказа се, ча Заедно в час е моята подкрепа за кариерна промяна. Кандидатсвах в програмата и ето ме сега, втора година учител на Заедно в час в 191 ОУ “Отец Паисий”, с. Железница. В Заедно в час срещнах съмишленици и хора търсещи промяна в образованието, положително настроени към новости, постоянно учещи, все неща много близки до мен.
Имах известни колебания за промяната, която ми предстоеше, но вярата ми, че аз ще се чувствам на мястото си работейки с деца, беше по-силна. В този момент получих много силна подкрепа от моята половинка, което съвсем разсея всякакви съмнения.
Как успяваш да балансираш между грижата за детето ти, съпруга ти, ученето, работата ти и проектите около нея, и кога е времето за теб?
Семейството е изключително важно и ценно за мен. В началото на учителската ми практика доста трудно съчетавах семейство, учене, работа и времето за мен. Все не ми достигаше време, което ме караше да се чувствам уморена, виновна, че не обръщам достатъчно внимание на семейството, и се отразяваше на всички около мен. Тогава разбрах, че е нужно да не забравям да се грижа за себе си, и да прекарвам време със семейството си. 
Започнах да намирам своето време за да се видя с приятелки, да се разходя на Витоша с моето момче, и всякакви други занимания, които ме карат да се чувствам добре. Отделяйки време за себе си и семейството, след това успявах по-бързо да се организирам с всички работни задачи.
Разкажи ни за един момент, когато ти е било много трудно, и кое ти помогна да продължиш напред?
Трудностите са част от пътя. Не мога да отрека, че срещнах доста трудности през последната година – от това да се обучавам изключително интензивно миналото лято с много малко сън, до това как да съчетая работата с гледането на детенцето ми, когато е болно.
Няколко са нещата, които ми помагат в тези моменти. Всяка трудност приемам по-скоро като предизвикателство и като възможност да науча нещо, да се преборя. Второто нещо, което ми помага, е да си представя голямата картина, да погледна напред, и да не губя основния фокус. Защото, да, минавам през трудности, но те са част от пътя ми към постигането на по-голямата цел, например, постигането на спокойствие и хармония в класната стая, и усмихнати детски лица.
С какво би искала да те асоциират хората като лични и професионални качества? Какво правиш, за да се случи това?
Искам да ме асоциират с иновативност, различие, толерантност, разбиране, любов. За да се случи това не спирам да търся новости, да чета, да се опитвам да прилагам различни методи в работата си, и да анализирам и рефлектирам какво работи, и какво не.
Разкажи ни как разбираш, че вървиш по твоя път?
Да вървиш по своя път за мен лично е свързано с усещането, че нещата ти се случват спонтано и естествено. С усещането, че трудностите идват, за да ме усъвършенстват, с радоста, че помагам на децата да растат щастливи.
Какви са плановете ти за следващата учебна година?
Имам много големи планове за предстоящата учебна година. Предстои откриване на учебната година в изцяло обновеното ни училище в с. Железница благодарение на проекта “Обичам моето училище” на фондация Лайт Сорс, по който целият екип, родители, ученици и фондацията работихме много усилено лятото.
Предстои ми също така да завърша втората година по програмата Заедно в час, в 191 ОУ “Отец Паисий”, с. Железница, и да развивам така нужните на децата умения за работа в екип, организираност и ред, емоционална интелигентност и др.
Не на последно място, в момента се обучавам по Метода Монтесори, и през новата учебна година ще се опитам да въведа принципите на д-р Мария Монтесори в занималнята в първи и втори клас. Дълбоко вярвам, че методиката има място в кл
асните стаи в държавните училища, защото е насочена към децата и към развитието на вътрешните им потребности и интереси, и осъществяване на естествен процес на учене, в радост и удовлетворение от собствените постижения. Много се вълнувам от този проект и вече си представям как се осъществява с пълна сила в действителност. По този повод ще се радвам на всякакъв тип подкрепа по този проект / финансова или чрез изработка на материали /.
Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?
Желаете ли истински кариерната промяна, тя ще ви се случи! От вас зависи да направите първата крачка и да пожънете сладостта от успехите и да израстнете при сблъсъка с предизвикателствата. Просто действайте, животът е твърде кратък, за да следваме рутината. Успех на всяка една от вас!
Можеш да се свържеш с Диляна на e-mail: d.ivanova@zaednovchas.bg
