В ежемесечната ми рубрика „Пълна кариерна промяна“ ти представям дами, които са направили сериозен завой в кариерен план, и са сменили професията си, или са започнали да работят за себе си. Или пък са започнали да правят това, което правят, по различен начин…
През април 2017-а ти представям Анастасия Димитрова, която по образование е психолог и педагог, а по професия е обучител по суперпамет и скоростно четене, създател на обучителен център ZENOM.
Запознах се с Анастасия на общо събитие в Пловдив, в което всяка от нас имаше лекция в нейната област, но имах и удоволствието да пътуваме заедно и да общуваме през целия ден. Анастасия е от онези хора, с които сякаш се познаваш отдавна и ти идва да си споделиш много…защото те предразполага. А нещата, които разказва… ами, оставаш с отворена уста. 🙂
Но ето я и историята й – да не издавам повече!
Как и кога се случи пълната кариерна промяна при теб ? С какво се занимаваш в момента и как стигна до него?
Мога да кажа, че това се случи за един ден, но всъщност беше решение, което дълго време зрееше в мен. Просто си подадох молбата за напускане без да имам представа какво ще правя от сега нататък – знаех, че трябва да освободя място за да влезе новото в живота ми.
Как? Осъзнах, че ми писна. 🙂 Писна ми да мразя сутрините и понеделниците, да чакам края на работния ден, писна ми да съм вечно нещастна, да нямам перспектива и желание за растеж в работата ми, а там където съм имала – той да не се случвa. А работата е изключително важна част от живота ми, аз живея с нея, вдъхновявам се от нея, обичам да работя и да съм полезна. От друга страна, можех да бъда мазохистично търпелива и позволявах да се стигне до ситуацията „тъмън научих магарето да не яде” и… тя взе, че напусна.
И щом бях абсолютно свободна, получих предложение да бъда тренер по „Суперпамет-Мнемоника” и „Скоростно четене”, което веднага приех. И така от 2011 година насам се занимавам с тренерство. Водя и семинар-телесна практика „Гимнастика за мозъка”, както и вечери на интелектулни и творчески игри „ИгрУм”. Все неща, които правя с голяма любов и страст. 🙂
Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?
По-силно от страха от несигурността беше страха, че това е максимума, който ще постигна, че повече от това няма да има. Че няма да съм щастлива!
Разкажи на за един момент от пътя ти в настоящото поприще, когато ти е било много трудно, и кое ти е помогнало да продължиш напред?
Всичките трудни моменти бяха в другия ми живот, сега са само опитности… да понякога болезнени, но все пак уроци.
За всички трудни моменти от миналото съм благодарна на съдбата и хората, които ми ги поднесоха. Ако не бяха тези тежки преживявания, моят живот нямаше да е това, което е в момента.
Сега се радвам на проблемите си, защото не са онези проблеми от миналото, а са на съвсем друго, много по-високо ниво. Сега мога да избирам парньорите си, клиентите си, задълженията си, няма нужда да правя тежки компромиси със съвестта и вярванията си – това е толкова окриляваща свобода, че всяка цена си е струвала.
Кое е това, с което се гордееш най-много в момента, и защо го оценяваш толкова високо?
Най-много се гордея с постиженията на моите ученици. Щастлива съм, когато ми връщат обратна връзка, че има успехи, че ползват на практика знанията и уменията, които са научили в моите тренинги, колко полезно и ефективно е наученото от тях. Това ми дава криле и ме вдъхновява да продължавам и да мисля за нови неща.
А кой ти е помагал по пътя и въобще, възможно ли е човек да направи такава промяна сам?
Аз съм имала такива хора до мен. Разбира се, започваме от детството, където мама беше тази, която даде всичко от себе си, за да мога да съм смела в решенията си. Любимият човек, който каза, че няма да ме остави гладна, така че да мога да се концентрирам върху другите, важни за мен, неща. Приятелите, на които съм толкова благодарна, че ме подкрепиха и че ми бяха първите клиенти! И по стечение на обстоятелствата, разбира се, за това, че срещнах подходящите хора, в удачния момент, които ми позволиха да започна.
Знаеш, че аз помагам на хората да градят и развиват своя личен бранд като са автентични, познават себе си и показват каква стойност могат да носят. Как разбираш ти личния брандинг и с какво искаш да асоциират твоето име?
За мен личният брандинг означава преди всичко качество, а именно човек да стои зад името си, оставяйки значим отпечатък върху работата си, която е белязана с цялата му същност, включваща както позитивите, така и недостатъците. При личният брандинг винаги трябва да се усеща личния стил и личното отношение в това на което си отдаден и правиш. Бих искала името ми да се асоциира с моята всеотдайност в работата – дразня се, когато хората претупват работата си. Лично аз давам много от себе си, непрекъснато се усъвършенствам и обучавам, не само в професионално, но и в лично отношение.
Ти ли намери своето призвание или то теб?
И двете. Ако често чуваме как певците от малки са пяли с дезодорант пред огледалото, то при мен любимата игра беше на „учителка”. Още от детската градина съм редила куклите, заставала съм пред тях и майка ми разказва, че често от детската стая се е чувала фразата „А ако стана!”. Явно така са ни заплашвали възпитателките от детската градина. 🙂
Някъде във 2-3 клас пък помолих да ми боядисат една черна дъска, на която писах с тебешир и преподавах вече на кукли ‚второ поколение‘.
Също си спомням, че ако в горен курс някой учител трябваше да отсъства, молиха мен да поема учебния им час. Така съм водила занятия по биология, география и химия.
И след като бях на кръстопът, без идея как да продължа и получих предложението да съм тренер, се оказа, че библиотеката ми, и компютъра ми, са пълни с литература по темата. Години наред съм се интересувала, макар и неосъзнато, от любимите ми теми, събирала съм книги, филми, статии, факти. И нещата си дойдоха на мястото и най-накрая се оказа от полза педагогическото ми образование.
Какво би казала на жените, които обмислят пълна кариерна промяна, но по някаква причина не смеят да направят първата крачка?
Моето мнение е, че задължително трябва да дадат шанс на себе си да правят онова, което ги прави щастливи. Могат да започнат от малко, в извън работно време, да го правят на доброволни начала. Днес възможностите са безброй – търсете и ще намерите! Разберете, че хората имат нужда от това, което правите вие, жадуват за вашата услуга или стока, а вие седите и се страхувате да започнете. Господ, или онова в което вярвате, ви е дал талант и мерак – грехота е да не се възползвате и да го споделите с нас. С каквото и да се захванете, правете го със сърце, това ще ви помогне да се отличите от общата маса и от конкурентите.
За контакти с Анастасия:
FB: Зеном. Скоростно четене. Мнемоника
Благодарим ти, че изчете до край – моля сподели статията с други хора, които имат нужда от вдъхновение за кариерна промяна!
консултант по кариерно развитие и личен брандинг
