Oт ‘опаковката’ към ‘съдържанието’ (или кой си ти отвъд титли и длъжности)

Лили Георгиева провокира хората да преразгледат представите си за професионалното си развитие и за тях самите като личности и професионалисти. Тя ги подкрепя в това да постигнат удовлетворение, смисъл и радост в работата – в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и развиват личния си бранд, така че да стигат до онези компании или клиенти, на които могат да бъдат най-полезни.

Лили е сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2000 часа опит, бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор е на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ (предстои второ, обновено издание), а в момента пише и втората си книга, която трябва да излезе на пазара през лятото на 2021-а.

Тя е създател на изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“, опитен обучител, водещ и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 250 дами, с които е работила индивидуално или в група за тяхното кариерно удовлетворение.

***

Погледнах автобиографията, която ми беше изпратила преди нашата среща, и никак не се учудих защо не успява да достигне до събеседване с компаниите, които са й интересни. Беше изписала десетки редове за техническите си компетенции, за езиците, които владее, цитираше едно към едно задълженията и отговорностите от длъжностните характеристики на позициите, които беше заемала. Без професионална роля, професионална цел, преносими умения, личностни компетенции, постижения в работата.

Без поглед отгоре, а само нахвърляне на късове факти, чийто сбор не беше повече от цялото. На хартия поне.

Говореше за себе си сякаш изброява функциите на смартфон, който не се различава много от другите си побратими. Е, може би само в актуалността на модела и цената…

Това не беше ново за мен – хиляди СиВи-та са минали през ръцете ми през годините опит в управлението на човешки ресурси и след това като консултант по кариерна промяна и развитие, и 90% от тях изглеждаха по еднакъв начин. А хората, които виждах на живо, далеч не бяха еднакви, направени по калъп, без цели и личностни компетенции. Понякога бяха объркани или не достатъчно осъзнати за собствените си умения, но никога еднакви и безкръвни.

Кое ги караше да се представят толкова еднотипно и безлично тогава? Може би вярването, че трябва да покажат своето кариерно развитие хронологично и без емоции, като наблегнат на задачите, които са изпълнявали, и на екпертните си умения.

Снимка: форум „Бъдещето на професиите“

Преди години това може и да е работело, но вече живеем в други времена. Изпълнителният директор на Световния икономически форум Клаус Шваб ги нарича четвърта индустриална революция или ‚епоха на знанието“ поради размиването на границите и бързия достъп до информация.  Прогнозира се, че 65% от децата, които започват първи клас тази година (в тях влиза и моят син) ще имат позиции и дори професии, които не съществуват в момента. A над 50% от заетите ще работят на freelance принципа (свободна заетост). Тоест само след 10-15 години трудовият пазар ще изглежда драстично различно. И не, това не е научна фантастика, а настояще, глобална тенденция, която навлиза и в България. (Future of Jobs Report, World Economic Forum, 2016)

На форума Бъдеще на професиите, организиран от JA Bulgaria този октомври, на фокус бяха именно изкуственият интелект и дигитализацията на професиите. Водещи имена от големия бизнес прогнозираха, че много професии и длъжности ще модифицират своята същност (особено онези, които съдържат механични дейности, които могат да бъдат извършвани от роботи или софтуер), някои ще отпаднат, а други ще са актуални съвсем скоро, но няма да има квалифицирани хора, които да ги изпълняват. Например, още през 2020-а ще има недостиг на специалисти по киберсигурност в световен мащаб, според еврокомисар Мария Габриел, която откри форума.

Тя потвърди, че нови социални и когнитивни умения като креативност, гъвкавост и емпатия ще са не по-малко важни от експертните умения, а техническите и дигиталните умения ще продължават да бъдат ключови, но ще са достатъчно ефективни само в комплект с гореизброените.

Хората ще се налага да се преизобретяват като експертни и професионални компетенции постоянно, а компаниите ще трябва да имат все по-гъвкави политики за развиване и преквалифициране на служителите си.

Къде отива тогава сухото СиВи и фокус само и единствено върху експертите умения? В кофата. Какво тогава ще ни остане, ако длъжността ни бъде модифицирана, компанията – реорганизирана или професията ни загуби актуалността си? Ще остане онова, което е вътре в нас и не може да бъде загубено, а само развивано. Или потискано, както в онова СиВи.

И преди да ти разкажа повече как да се представяш адекватно в новото настояще, искам да ти покажа нещо:

Докладът за бъдещето на професиите, създаден от експерти от Световния икономически форум, за периода 2016-2020-а година, показва сравнителна таблица между топ 10 уменията през 2015-а и за тези през 2020-а. (World Economic Forum, Future of Jobs Report, 2016)

И в двата доклада на първо място стои умението „решаване на сложни проблеми“ – със сигурност то няма как да бъде (напълно) изместено от един изкуствен интелект. През 2020-а второто по важност умение ще бъде „критическо мислене“, т.е. способността да виждаме плюсовете, и минусите, и възможностите, и  проблемните моменти в една идея или проект. На трето място идва креативността, или на български: изобретателността, че дори и творчеството. Да, да, световният икономически форум говори за творчество!  Докато през 2015-а това е било последното по важност умение, само 5 години по-късно то се издига до трето по важност.

През 2020-а се появяват и две нови умения, а именно, „емоционална интелигентност“ ( на 5 място) и „когнитивна гъвкавост“ (на 10-то). Забелязваш ли, че всички топ умения през 2020 (ей я къде е), не са експертни или технически, а социални и когнитивни такива? Тоест да владееш много езици, специфичен софтуер или компетенции, които са тясно специфични за твоята работна позиция не е достатъчно, особено, ако не е съпътствано от вродени, универсални умения и определен начин на мислене.

И сега идва ключовият въпрос: криза ли е или възможност са изводите по-горе за нас като специалисти, мениджъри, служители, че и собственици на малък бизнес?

Мисля, че това е риторичен въпрос. Няма по-добро време от сега да познаем себе си, да приемем гъвкавостта като твоя втора природа и да развиваме онова, което е в нас – силни страни, таланти, вродени умения, универсални умения, нагласи и начин на мислене. Това за мен е формулата не просто за оцеляване, а за полет в реалността на нашето време. Защото колкото и да е динамично отвън, онова, което остава (и само може да бъде надграждано), е отвътре!

Време е фокусът ти да премине от ‚опаковката‘ (позиции, титли, професии) към ‚съдържанието‘ (ценности, вродени и преносими умения, роля и експертиза). Когато познаваш и развиваш собствения си потенциал, възможностите отвън ще стават все по-разнообразни и с все по-голяма лекота ще можеш да избираш нова форма на изява или ‚опаковка‘ на своето ‚съдържание‘.

Така няма да изпадаш в тих ужас, когато се налага да промениш своята титла, длъжност, че дори и професия. Защото… може да ти се наложи. Или пък ще го поискаш, просто защото е възможно. И то не един път.

Вярвам, че днес отново да са актуални словата на Буда, а именно:

„Когато си някъде действай, като че ли ще останеш завинаги.

Но имай готовност да си тръгнеш във всеки момент.“

…както и думите на друг визионер, учителят Петър Дънов:

„Ако искаш да имаш успех в живота си, търси го в себе си, а не вън от себе си. Отвън са само условията на живота.“

7 съвета за адекватно мислене и представяне в новото настояще

Тези насоки са извод от работата ми с над 200 клиента, търсещи кариерна промяна и развитие, и ще ти помогнат да промениш нагласите и начините на действие по отношение на работата и професионалното ти развитие, които не са адекватни на новото време и… прекалено лесно могат да бъдат разклатени при турбуленции отвън.

1. От търсене на работа/клиенти към решаване на проблем

Когато работех като специалист по човешки ресурси стотици автобиографии и десетки интервюта изпълваха дните ми. 95% от хората търсеха работа, определени условия на труд и заплата, но имаше едни 5%, които се отличаваха. Те идваха подготвени, бяха проучили добре къде отиват, и бяха наясно с това какви проблеми могат да решават. Вместо да се фокусират върху длъжността, те наблягаха на това какви резултати могат да постигат. Наемахме именно тях и бяхме готови да се съобразим с техните условия. След години, когато станах консултант на собствен практика, забелязах, че мои колеги предлагат всякакви видове консултации или пък се наричат експерти във какви ли не области, но хората не разбират какво всъщност правят и какви проблеми решават.

И за да не бъда голословна, ето я разликата:

Какво си взе от тази точка и как можеш да я приложиш за себе си?

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

2. От изпълнение на задължения и отговорности към оставяне на принос

Знам, че това е доста иновативно, може би революционно, и вероятно все още не звучи съвсем естествено на много хора. Защото те самите (били те работодатели или клиенти) не могат да мислят така. Но осъзнаването за това ще доведе до усещане за смисъл и стойност от това, което правиш, а не цитирането на длъжностната ти характеристика. Когато си наясно с онова, което е отвъд конкретни задължения и отговорности, и е в посока призвание или принос към света, тогава ще намираш и много начини да го реализираш. С две думи – няма да си толкова зависим от конкретни позиции и титли, а ще гледаш отвъд тях. И със сигурност ще се отличаваш от многото други с подобен опит, ето как:

Какво си взе от тази точка и как можеш да я приложиш за себе си?

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

3. От предишен опит към преносими умения

Много клиенти, с които работя, искат да направят по-сериозен завой в професионален план, и са притеснени, че старият им опит няма да адекватен за новите позиции, професии и дейности, към които искат да преминат. Да, но нали вече разбра какво е принос, а не само изброяване на отговорности? Тук логиката е същата – вместо да споделяш опит, който няма как да бъде приложен в новото поприще 1 към 1, е добре да  говориш за твоите преносими умения, които са универсални и приложими във всяка сфера на дейност. Ето как:

Какво си взе от тази точка и как можеш да я приложиш за себе си?

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

4. От длъжност/ позиция/ титла към професионална роля

В добавка на всичко казано до тук, добавям и една насока как да излезеш от зависимостта към  определена титла или длъжност и как да се представяш, без да ги цитираш (особено полезно, когато си в период на преход, между две различни позиции или дори професии). Което не означава да не бъдеш ангажиран и отдаден на това, което правиш, а да знаеш коя е твоята сила и роля, дори и да се наложи да има промяна в наименованието на титлата, длъжността или позицията ти.

Ето как:

Какво си взе от тази точка и как можеш да я приложиш за себе си?

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

5. От учене в специализирана област към учене за развиване на твоята личност
   

Трябва много да се замисля, за да се сетя за човек от близкото и по-далечното ми обкръжение, който в момента да не учи нещо. Няма нужда да вадя доводи колко е важно да се развиваш постоянно в своята професия, за да поддържаш конкурентноспособност и високо ниво на експертиза. Но това рядко е достатъчно, за да имаш пълното усещане за удовлетворение от твоята работа, както и за да имаш гъвкавост при внезапни промени. Нужно е да развиваш и своите личностни качества и умения, да опознаваш своите силни страни и да ги развиваш. Тогава не само ще се приближиш до топ 10-те умения разгледани по-горе, а и ще имаш ценен актив, който ще остане, дори и да отпадне софтуера, с който работиш, и за който си преминал редица обучения, дори и да се промени есенцията на твоята позиция, и старите експертни познания вече да не са актуални.

Какво си взе от тази точка и как можеш да я приложиш за себе си?

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

6. От търсене на перспективи отвън към търсене на ценности отвътре

Позната ли ти ти е постмодерната теория за кариерно развитие на Линда Готфредсън, в която тя разглежда процеса, в който хората компрометират своите кариерни възможности, често жертвайки уникалния си Аз, за да получат престижна работа? Хората търсят работа, съвместима с възприятията им за себе си. Според нея компромисът е процес на приспособяване на вътрешните стремежи към външната реалност и често се прави, когато хората срещат бариери за осъществяването на своите стремежи и предпочитани избори.

Моята трактовка, от опит, е, че хората често събират доста повече информация за възможностите отвън, а не са се вгледали достатъчно навътре, и това води до избор на работа, дейност, професия, бизнес, работна среда, които не са в унисон с ценностите и силните им страни. И е нормално да се вслушат в гласовете отвън и очакванията на близките им или обществото като цяло, вместо да се съобразят с вътрешния си глас и собствената си същност. И да, престижът, статусът и всички външни атрибути имат значение, но не са достатъчно смислени и удовлетворяващи, когато липсва яснота за лични ценности, цели, умения и формулировка на професионален принос и роля.

Какво си взе от тази точка и как можеш да я приложиш за себе си?

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

7. От чужди критерии за успех към собствено разбиране за успеха

Тази последна, но не и по важност, точка, е естественият завършек на всички съвети до тук. Осъзнатият кариерен избор, от любов към себе си, означава да си наясно със собствените си критерии за успех и те да произлизат отвътре – навън. Нищо повече.

Преминаването от мислене от лява колона към дясна ще доведе до усещане за вътрешна сигурност, спокойствие и до конкурентоспособност в новото настояще. Защото фокусът ти ще премине от ‚опаковката‘ към ‚съдържанието‘. Истината е, че някои работодатели няма да оценят такъв тип мислене и представяне. Аз бих казала: „Още по-добре.“ Първоначално може да изглежда, като че ли възможностите и дори поканите за събеседвания са по-малко. И дори и да е така, те ще бъдат в десятката. По-добре един точен удар, отколкото десет встрани от целта, нали така?

***

Надявам се статията да те е замислила и да ти е дала инструменти, които да приложиш за себе си още сега.

Кураж и успех по твоя път!

Лили Георгиева