От любимо хоби към обичана професия

Здравей, аз съм Лили Георгиева и те подкрепям в това да си върнеш удовлетворението, смисъла и радостта от работата, в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и да развиваш личния си бранд, така че да бъдеш разпознаваем експерт в твоята сфера. Аз съм сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2500 часа опит и бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор съм на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“, на пътеводителя за радост и смисъл в работата „Започни начисто“, както и създател на изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“, обучител и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 300 дами, които заедно вървят по пътя на промяната.

***

Превръщането на хоби в професия със сигурност е една от най-обсъжданите разновидности на кариерната промяна. В следващите редове ще разгледам разликите в практикуването на хоби и професия и ще ти споделя какво да съобразиш ако смяташ да превърнеш хобито си в професионална реализация.

Какво е характерно при упражняването на хоби?

Тези от вас, които имат поне едно хоби, знаят, че то е в техния живот за удоволствие, за разтоварване, за изявяване на лични качества, неприложими в другите им житейски роли – включително професионалната. Когато се отдаваме на хобито си, всички ние получаваме радост, любов, поле за творчество, цвят, смисъл. И да, възможно е то да не помага на другите пряко… Или изобщо да не им носи ползи.

Занимаваме се с хобито, когато ни е приятно, когато получаваме вътрешен подтик или когато успеем да си освободим малко време за това. Случва се да искаме да се потопим в него и да останем така с дни. Но има и периоди, когато го изоставяме напълно – поради някакви вътрешни или външни фактори. В зависимост от характера си човек може да развие умерени или невероятни умения и компетенции във връзка с хобито си, защото иска, защото го кефи или просто защото не може другояче. Но понякога стига и само до посредствени постижения, които намира за приемливи – все пак за хоби става дума, не за работа…

При всички случаи то е част от играта, от приключението, от почивката, а не от задълженията и отговорностите. Парите се изкарват по други канали. Не е и чак толкова важно какво мислят околните за хобито ни – и  именно затова там успяваме да разгърнем цялостно потенциала си, да сме смели, да си дадем онази свобода, която нерядко ни липсва в работата.

Кое е различното в професията?

Професията е нашата „сериозна“ реализация, тя изисква отдаване, години учене и би трябвало да ни носи удовлетворение, усещане за развитие, адекватно възнаграждение. А на другите – стойност и принос.

За мнозина играта, творчеството, забавлението нямат място в работата и при някои професии това наистина може да бъде аргументирано. Но в повечето случаи става дума по-скоро за ограничаващи убеждения, които ни вкарват в цикъл от преумора, неудовлетворение, а понякога и липса на смисъл.

Професионалното израстване налага години обучение, често и надграждане на знанията и уменията, допълнителни сертификации. За много хора не е сериозно да се захванат с нещо, преди да са придобили тапия за това. Резон има, но невинаги е абсолютно необходимо да сме подготвени предварително. Понякога дори учим по-добре „в движение“.

Статусът и адекватното възнаграждение са придобивките, които ни показват доколко сме добри в професията си и на конкретната позиция – или поне се надяваме да е така. Няма как да сме непостоянни, да чакаме прилив на енергия или вътрешна потребност; тук двигателите са дисциплината и постоянството. Сериозната работа означава отговорност пред другите и постигане на резултати за тях (били те вътрешни или външни клиенти, контрагенти или бизнес партньори).

Дали и как да преминем от едното към другото?

В двете описания – на практикуването на хоби и на развитието в професията – нарочно преекспонирах някои аспекти, за да се види огромната разлика във възприемането им. За съжаление за мнозина удоволствието от дейността, играта и свободата могат да дойдат само чрез хобито. За тях професията си остава мястото за сериозно отношение, дисциплина и (понякога) за търпеливо стискане на зъби.

Опитът ми показва, че хората, които успяват да се реализират в работата, развивайки повечето си умения и качества – включително творческия подход, нямат потребност да превърнат хобито си в професия. Те не ги смесват, чувстват се добре като личности с цялостно проявен потенциал и в двете области.

Затова пък онези, на които им е трудно да видят свободата във взимането на решения в офиса, да усещат творчеството в бизнес процесите или да почувстват удоволствието от добре свършената работа, търсят изява другаде. Тоест потребността ти направиш своето хоби професия може да идва от твоята нужда да развиеш аспекти от личността си, които не си успявал да проявиш дотогава.

За непроявяването на нашата цялостна личност допринасят и:

• средата, в която работим;
• начинът на работа, приет в офиса/организацията/бизнеса, за които се трудим;
• темите и идеите, които развиваме;
• други фактори.

Понякога просто сме избрали (или са избрали за нас) професия, която не изразява същността ни. И единствената сфера, където можем да се чувстваме цялостни личности, е нашето любимо странично занимание.

Дали да превърна хобито си в бизнес?

Това е въпрос, който все още чувам често и затова съм подготвила кратък чеклист, по който да минеш, преди да се замислиш по-сериозно за това. Провери дали:

• …имаш уменията и знанията, които да осигурят качество, за което другите биха платили (ако не, ще трябва да ги набавиш чрез обучения, стажове и т.н.);
• …разбираш, че освен да изразяваш същността си, ще помагаш и на други хора – тоест ще е нужно да съобразиш дейността си и с техните нужди (разбира се, тук говорим за фини настройки, не за предлагане на продукт или услуга, в които не виждаш смисъл);
• … си готов/а да поставиш реална цена на това, което предлагаш, а и да я отстояваш пред отсрещната страна, ако е необходимо (често това е една от най-проблемните точки);
• …можеш да проявяваш постоянство и дисциплина – те са важни, защото ще поемаш ангажименти към хора, които ще разчитат лично на теб и няма да се върнат, ако ги разочароваш;
• … си даваш сметка, че освен със създаването на продукт или услуга ще се нагърбваш и с други роли, които ще трябва да изпълняваш или да делегираш (като маркетолог, пиар, организатор и т.н.);
• … смяташ, че ще имаш търпението да наложиш личната и/или търговската си марка, а и да дочакаш евентуалния удовлетворяващ доход (след приливи и отливи на клиенти, данъци и други разходи);
• … ще съумееш да погледнеш хобито си през призмата на правенето на бизнес – а ако не успееш, ще потърсиш професионалист, който да ти помогне.

Всичко това не означава, че усещането за игра, творчество и смисъл ще изчезнат. В идеалния случай те няма да изключат постигането на добри бизнес резултати и доверие у клиентите. Не е лесно, но е прекрасно и са благословени онези, които успяват!

***

Това беше една от дванайсетте глави, посветени на различни видове кариерна промяна, част от настолната книга са истински истории на български жени „От любов към себе си“.

А ако ти е време да направиш своята кариерна промяна или просто търсиш кое ти носи удовлетворение и смисъл в работата, свържи се с мен за стратегическа сесия, в момента с отстъпка, поради най-женския месец март. 🙂