Здравей, аз съм Лили Георгиева и те подкрепям в това да си върнеш удовлетворението, смисъла и радостта от работата, в настоящата или нова професия, позиция, компания или бизнес, както и да развиваш личния си бранд, така че да бъдеш разпознаваем експерт в твоята сфера. Аз съм сертифициран консултант по кариерно развитие и промяна с над 2500 часа опит и бивш HR в международни компании, лидери в своя бранш. Автор съм на настолната книга за кариерна промяна с истински истории на български жени „От любов към себе си“ и на пътеводителя за радост и смисъл в работата „Започни начисто“, създател на изпитаната методология за кариерно развитие и промяна „Устрем“, обучител и гост-лектор на кариерни събития. И не на последно място – обединител на общност от над 250 дами, които заедно вървят по пътя на промяната.
***
Настоящият текст е откъс от втората ми книга „Започни начисто“, посветена на постигането на смисъл и лекота в работата, без значение твоята професия, организация или опит.
***
„Преди няколко години присъствах на бизнес конференция в България и имах удоволствието да се уча от невероятни професионалисти като Кара Койл (Kara Coyle), тогава творчески директор на една от топ маркетинговите агенции в света – Ogilvy, Ню Йорк. Тя ни разказа за нещо, което вече бях забелязала като симптом у себе си и у клиентките си, но още не бях развила като тема.
Кара сподели личната си история и съмнения – а никой от нас, слушателите, не би и предположил, че е възможно тъкмо тя да изпадне в подобно състояние. Та нали беше супер успешна, държеше се уверено на сцената, как така ще страда от Синдром на самозванеца?!
Научихме, че въпросният синдром засяга най-вече способните и успешните жени, много по-рядко мъжете. Изразява се в постоянно поставяне под съмнение на собствените ти способности, в обезценяване на постиженията, в приемане на похвалите като объркване на отсрещната страна, в постоянна тревожност, че рано или късно другите „ще те хванат“ и ще разберат, че не си достатъчно добра.
Състоянието е изследвано още през 1978 г. от психолозите Pauline Rose Clane и Suzanne Ament Ines, наблюдавали над 150 жени с високи академични резултати, титли и постижения – всички те описвали себе си като „самозванки“. С други думи не вярвали, че резултатите им се дължат на вътрешни фактори като интелект, качества и умения, а ги приписвали на външни – изисквания за дисциплина, късмет, грешка, случайност и т.н. [1]
В унисон с този процес на обезценяване се е развивала и тенденцията в професионалните среди жените да бъдат възприемани като по-малко способните, да не получават заплащане, сходно с това на мъжете, да не бъдат издигани на високи постове, дори ако притежават качествата и уменията за това. Макар такава среда да не е комфортна, една жена със Синдром на самозванеца трудно би се преборила с нея. В някои случаи дори би останала в нея за дълго време, защото вътрешните ѝ убеждения подкрепят външните условия.
Причините за развиване на такова състояние са комплексни – от влияние на семейството в детството, през поддържане на ниска самооценка през годините, до прекалено високи очаквания от средата, в която израстваме и работим. Няма да навлизам в психологическите аспекти, те са в ресора на терапветите. Но ще ти кажа, че ако се разпознаваш в по-горните редове, в по-малка или в по-голяма степен, не си сама. И от теб зависи дали ще продължиш да поддържаш модели на мислене и поведение, които ще подкрепят това състояние, или ще си изградиш нови, за да те извадят от него. В тази глава аз съм до теб, за да стартираме един дълъг и много смислен процес по излизане от ситуацията. Заедно.
За пръв път ми се случи да навляза в проблема още в началото на консултантската ми практика през 2015-а. След това се повтори, и то неведнъж.
„Лили, тук съм, за да ми помогнеш да разбера кои са моите слаби страни и да ми кажеш какво да подобря и поправя в себе си.“ Получих тази заявка от дама, която искаше да работим заедно за постигане на удовлетворение в работата, в ново или в сегашното ѝ поприще. Тя беше убедена, че когато поправи онова, което не е „правилно“, „адекватно“, „работещо“ у себе си, всичко навън ще се нареди.
Очевидно е, че съм фен на работата отвътре – навън и затова би трябвало да я подкрепя в желанието ѝ. Но не с тази нагласа. Моята задача е да помогна на хората да създадат и развиват здравословни модели на мислене и поведение по отношение на работата си и на тях самите, да се откажат от онези, които ги дърпат назад, или да ги трансформират. Заявката на дамата, поставена по този начин, само подсилваше ниската ѝ самооценка, усещането за недостатъчност и неадекватност.
Тук искам да изясним нещо веднъж завинаги. Моля те, откажи се от израза „слаба страна“ – прекалено общ е, а освен това и ужасно заклеймяващ! Препоръчвам по-точна и неутрална формулировка: „качество, което не ми е присъщо“ (примерно за търпението или дързостта), „умение, което не е добре развито у мен“ (например говоренето пред публика или активното слушане), „област, над която искам да поработя“ (постоянството или устойчивостта). Преди да тръгнеш да развиваш умение, което не е добре изявено или качество, което не ти е присъщо, отговори си на въпроса: „А защо ми е това? С каква цел искам да развивам това качество/умение?“.
Опитът ми показва, че твърде често се фокусираме върху това да работим върху областите си за развитие (спираме да използваме израза „слаби страни“, нали?). Но без да знаем за какво ще ни служат тези подобрени умения, нови поведенчески реакции и т.н. Може да се окаже, че дори не са ни нужни на този етап от живота ни, не и за целите, които имаме.
Затова искам да ти препоръчам друг подход, при който да се фокусираш върху твоите достойнства и силни страни. Пътят е много ясен, макар и да не е лесен за извървяване. Първо, трябва ти да си ги определиш; второ, виж в какъв контекст ще ги прилагаш; трето, изясни кои от недобре развитите ти качества или умения ще е нужно да подсилиш, за да подпомогнат изявата на силните ти страни. Накратко – развивай така наречените си „слаби страни“ само тогава, когато виждаш, че пречат на изявяването на силните. Иначе просто ги остави и се фокусирай върху надграждането на онова, в което вече си добър/добра.
Сигурно ще се съгласиш, че да се научи една птица да плува като риба би било много трудно, а и ненужно. Но да развие различни техники на летене или да е по-устойчива и издръжлива, докато лети, би свършило чудесна работа.
Спомням си клиентка, която дълго време се сравняваше с един от колегите си, гуру в техническата сфера. След работата ни тя осъзна, че нейната сила е в комуникацията и сплотяването на екипа – затова ще насочи вниманието и усилията си там. А техническите си познания ще поддържа дотолкова, доколкото са й нужни, за да може да говори на един език с хората около себе си.
На базата на моя личен опит мога да допълня и че едно от качествата, които беше важно да развия в последните няколко години работа за себе си, бе да се доверявам и да делегирам. Осъзнах, че без да имам доверие на други специалисти, които да ме подкрепят с техните експертни умения, няма как да бъда ефективна в това, в което съм най-добра.
Суперсилата ми е да структурирам информация и да обобщавам опит, да създавам въздействащи текстове и презентации, да променям мисленето на хората – там исках да се концентрирам. Записах се на допълнителни курсове за квалификации, така че да стана много добра в това. Научих се да делегирам на програмисти, дизайнери, маркетолози и други експерти. Защото не исках да се налага тепърва да уча и да прилагам със съмнителен успех това, което те са развивали като компетентност с години. А и времето на всички ни е ограничено – не исках да избирам между това дали да създавам картинки за публикациите си или да подготвям съдържанието им, така че да е максимално полезно.
Искам да привлека вниманието ти и към факта, че е възможно нещо, което смяташ за своя „слаба страна“, да се възприема като такова в дадена среда или на конкретна позиция. Но може да е неутрално или дори да се оценява като „силна страна“ в друг контекст. И вместо да се опитваш да плуваш като риба, по-добре виж къде ще можеш да летиш като птицата, която си!
Ще ти дам пример с дама от моята общност клиенти, която смени и позицията, и организацията си, развайки една от суперсилите си. А именно – да вижда проблемните моменти, тесните места, ограниченията, докато се занимава с контрол на качеството на продукцията. Друга от клиентките ми промени средата и запази позицията си, но вече не се налагаше да бъде командващ ръководител, както преди. Тя си позволи да бъде емпатичният и зачитащ лидер, какъвто бе в същността си.
А сега нека погледнем към втората част от тази точка – разбирането за това какво е провал и фокусирането върху него, вместо върху постиженията и успехите.
От опита ми със стотици жени знам, че дефиницията им за провал рядко покрива онова, което се очаква – пълна несполука, тотален неуспех. Най-често те имат предвид онова, което не се е получило на сто процента или нещо, случило се не поради техни погрешни действия, а поради неадекватност на други.
Да вземем за пример доклад, който не са имали времето да изпипат (за няколко денонощия), а се е наложило да предадат, преди да е станал съвършен спрямо тяхната висока летва. Или обратна връзка от един недоволен клиент (като неглижират положителните отзиви от други десет). В същата група попада и освобождаването от работа поради неадекватни решения на мениджмънта, а не обективно решение, базирано на смислени аргументи. Такива са ситуациите с 80% от моите клиенти, т.е. само останалите 20 процента описват по-близки до същински провал случаи като несправяне със сериозна задача, голяма грешка и т.н.
В която и от групите да виждаш себе си, отново искам да те призова да направим важна договорка – всеки гаф или неуспех всъщност е необходим опит. Може да е отрицателен, нараняващ, несправедлив, но на първо място – опит, върху който стъпваме и израстваме. Когато няма заклеймяване, че постоянно се проваляме (обикновено нищо фатално не се е случило, драмата е само в нашите глави), ние се развиваме като личности и надграждаме своята експертност. След като сме видели как животът и в личен, и в професионален план ни е дал възможности за израстване през такъв негативен опит, ще можем да обърнем внимание на онова, което е по-важно – нашите постижения.
А те са безброй – от най-малките ежедневни победи при приспособяването на количката на бебето така, че да можеш да возиш и другото си детенце, до по-големите. Като това да успееш да се съсредоточиш върху обучителен уебинар, докато правиш вечерята (и тя да не загори); да въведеш нов процес в екипа или пък да договориш условия с поддоставчика, изгодни за твоя клиент. Постиженията, резултатите, достойните постъпки са навсякъде около теб, всеки ден. Твоята задача е да започнеш да ги забелязваш, като захвърлиш „червения химикал“, с който подчертаваш какво не е наред и хванеш зеления, за да оградиш онова, което е добро – и да започнеш да се стремиш към него.
Постави началото, започни да си записваш резултатите и постиженията в работата, а защо не и извън нея – включително и похвалите на другите, ако ти е трудно сам/а да ги видиш. Моля те да не подхождаш към задачата емоционално, а прагматично. Защото иначе има опасност да решиш, че няма какво да си запишеш, че нищо не е постижение или успех. Като застанеш на верния път, ще започнеш неусетно да отработваш Синдрома на самозванеца, ще напреднеш в това да оценяваш своята същност и резултатът ще е да спреш да обезценяваш постиженията си.
Както вече споменах, процесът е дълъг, ще изисква постоянство и усилия – защото в теб ще продължават да говорят гласовете на онези, които са те критикували и са изисквали да си перфектна. Но ти не се отказвай! Обещавам, че резултатът ще си струва, особено ако го съчетаеш с работа по следващата точка: намаляване на перфекционизма.“
***
Ако темата за кариерния избор, фокусиран върху твоите силни страни, ти е актуален, заповядай да ги изследваме заедно!
В процес си на кариерна промяна си и си несигурен/а за новата си посока;Харесваш настоящото си амплоа и желаеш да растеш в него;Искаш да развиваш личен бранд и да имаш видимост и разпознаваемост сред потенциални клиенти.
Да ги познаваш добре;Да знаеш кои от тях искаш да развиваш;Да можеш да ги описваш в контекста на твоята кариерна цел;Да знаеш какво конкретно да правиш с тях, така че да постигнеш целта си.
Именно на това се учим в мастър сесията „Твоите силни страни“.
