Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие и личен брандинг, и в рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, като откриват или създават работата или бизнеса, които ще обичат.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и какво предстои да постигне. Накрая вместо заключение той ще те подкани за определено действие или ще те покани да участваш в негов личен проект. Идеята е моят гост да помогне на теб, а ти на него, а аз да бъда връзката между вас. Нали това правя, свързвам хората! 
През юни 2019-а ми гостува Елена Кортезова – говорен терапевт и психолог, създател на Център за развитие на речта и психология „Логос-ЕА“ в Бургас. Елена е разкошна, а историята й – замисляща и много вдъхновяваща. Струва си всеки ред!
ВЪРХУ КАКВО РАБОТИХМЕ С ЕЛЕНА
| ЦЕЛ | ПЕРИОД | РЕЗУЛТАТИ |
| Да намери фокус и свързаност на многобройните си дейности и интереси. | Пролет на 2018-а (5 сесии) |
|
ВМЕСТО УВОД
Казвам се Елена Кортезова, на 49 години и съм родена и живея в Бургас. Работя като говорен терапевт и психолог, но всъщност, аз съм УЧИТЕЛ. Уча хората да говорят с другите, да говорят със себе си и им помагам да разбират езика на тялото си, езика на мислите си и да чуват и разбират езика на вътрешния си глас.
Понякога си мисля, че всеки от нас представлява отделна Вавилонска кула, в която органите и системите говорят на свой собствен език, различен от този на останалите. И освен това, трябва да разбираме и другите хора и да съжителстваме с тях. Как да се оправяме с другите, като не разбираме собствения си език?!
Самата аз дълго време живях в собствената си Вавилонска кула на объркване, хаос и неразбиране. Сърцето ми говореше едно, разумът ме съветваше друго, а тялото ми имаше свое виждане за нещата и дълго време смятах, че ме предава и саботира.
КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО?
Смятам, че нещата за мен се предопределиха, когато на 4 годишна възраст спонтанно се научих да чета и тъй като съм възпитана от майка – начална учителка, никога не съм смятала, че това е някакво велико постижение – просто ми се даваше поредната книга и така пред мен се отвори света. На 10 години вече четях световните класици, а докато навърша пълнолетие бях прочела всяка буква, която се намираше в семейната ни библиотека и тази на училището. И досега смятам, че нищо не развива въображението така, както четенето. Потапяйки се в книгата, аз изигравах в ума си историята като на филм и то във време, в което телевизията и киното не бяха източници на информация, а интернет не съществуваше изобщо.
Книгите ме подтикваха да искам да правя много неща – да рисувам , да пея, да спортувам, да играя на сцена и най-вече да УЧА. Книгите отвориха в мен един неизчерпаем глад за знания, който не е задоволен и до ден днешен.
Много приятели ме питат – „Кога ще спреш да учиш?“ Обикновено този въпрос ме обърква, защото не знам как да отговоря с една дума. Човек не спира никога да се учи, просто е наш избора да го правим съзнателно или не. Аз избрах съзнателно да уча цял живот.
Като дете исках да стана художник, после исках да бъда балерина, актриса, певица…А непосредствено преди завършването си исках да кандидатствам във военно училище.
Но това, което определи професионалния ми път е свързан с част от семейната ни история. Когато бях на 7 години, по-малкият ми брат, който тогава беше на 3 години, започна да заеква. Спомням си, че цялото ни семейство беше ангажирано с посещенията при логопеда, а това продължи дълги години. Всички страдахме заедно с него. Заекването му беше мъчително преживяване не само за него, но и за нас. Така че, аз добре познавам проблемите на семейства, в които има дете с говорен проблем. Израснала съм с това. Мисля, че това определи изборът ми на професия.
Много исках да стана логопед. Бях съкрушена, когато не ме приеха в тази специалност през първата година и завърших начална училищна педагогика, със специалност – изобразително изкуство. Но не се отказах от избраната професия. Включих се в програма за преквалифициране на учители и през 1992 година вече имах право да практикувам като логопед.
През следващите години завърших и бакалавърска и магистърска програма по логопедия, като междувременно работех като учител. Така натрупах опит и в образователната система – умения, които са ми от полза и до днес.
САМОСТОЯТЕЛНАТА ПРАКТИКА И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПО ПЪТЯ
През годините на реализацията ми в професията, неуморимият ми вътрешен глас през цялото време ме караше да предприемам , на пръв поглед, нелогични неща. Като това, например, през 1997 година (една от най-тежките в икономическо отношение на страната ни) да напусна сигурната си работа като начален учител в държавно училище и да поема по рисковия път на свободната професия.
Началото, всъщност представляваше дългогодишна, „несигурна“ самостоятелна практика в малък кабинет и с ограничени възможности.
Животът ми често ми е поднасял остри завои и кръстопътища и през 2000 година бях самотна майка с дете на 8 години и принудена да си търся и друга работа. И както във всяко нещо, с което се захващам, приех поредното си предизвикателство – работа като преподавател в частна образователна институция. След 3 години бях вече един от мениджърите и активно участвах в развитието ѝ в Бургас. И така – цели 17 години паралелно с частната си практика като логопед.
И това ме измори и ме разболя. На 32 години бях с високо кръвно, ежедневни главоболия и току-що бях преживяла тежка операция на гърдата. Освен това, започнах да се съмнявам в собствените си възможности да съм полезна на хората, които търсеха помощта ми в логопедичната ми практика. Страдах и се обвинявах, че не мога да им помогна. Всичко, което знаех и можех не беше достатъчно. Исках да знам и мога още и още! И точно това ме разболяваше.
Но точно тези здравословни проблеми ме отведоха в една посока, която много дълго време смятах за нелогична. Преди 17 години не се знаеше много за хомеопатията и другите алтернативни методи на лечение. Доверих се на интуицията си и с помощта на хомеопатията и други алтернативни методи успях да се излекувам.
И тогава отново намерих спасение в ученето. Започнах да уча класическа хомеопатия паралелно с това и курс по медицина в НСА. Практикувайки хомеопатия в продължение на няколко години, все повече осъзнавах, че човек е енергийна система, която има различни нива и за да се излекува, трябва да лекува всяко от тези нива, като физическото тяло е на повърхността и трябва да се стигне до емоциите и преживяванията, до психиката и ума, където се коренят причините за здравословните проблеми.
Но продължавах да работя на две места, изтощавайки тялото си до крайност. Отново не разбирах езика му, а то ми говореше чрез болестите ми – Хашимото, отосклероза и тежка дискова херния, която ме прикова в почти неподвижно състояние. И това, на което учех моите клиенти, сега трябваше да науча себе си – да разбирам езика на тялото си.
Това ме отведе към психологията, арт терапията и колкото и нелогично да звучи – към физиката и математиката.
НОВ ЖИВОТ, НОВА РАБОТА
А преди 13 години влязох в зала за айкидо и там освен тренировка на тялото си и една нова за мен философия, открих и своя партньор в живота. Намерих онова парченце от пъзела, което слепи всички останали разпръснати парчета – подкрепата на човека до теб. И започнахме заедно – да растем и да създаваме. Заедно тренираме айкидо, танцуваме народни танци и в името на Център за развитие на речта и психология „Логос-ЕА“, който създадохме отново заедно, вплетохме имената си – Елена и Александър.
Сигурно се питате: Какво стана с онова дете, което искаше да рисува, да танцува, да се изявява на сцена?
Тук си е, в мен…
Занимава се с театър, когато помага на кандидат – студенти за НАТФИЗ да преодолеят говорните си проблеми.
Пее и рисува с децата и родителите, на които им е трудно да се изразяват по друг начин.
Създава авторски помагала и програми за деца, които имат затруднения в четенето, писането и речта.
Заобича математиката и помага и на други деца да разберат нейния език, да я заобичат и намерят смисъла в решаването на трудни задачи.
И разбира себе си и другите много по-успешно с помощта на позитивната психотерапия.
А Учителят в мен намери своите ученици по още по необичаен начин. През 2017 година, точно преди рождения си ден през м. април, бях взела решение да напусна високо платената си работа като мениджър в частната образователна институция и да се фокусирам само върху нещата, които обичам да правя. На никого не съобщих това, казах го само на себе си – твърдо и решително. И само ден след това получих предложението, за което не смеех и да мечтая – да работя като преподавател в любимия ми Бургаски свободен университет. Там намерих последното парченце от своя пъзел – СМИСЪЛА на всички прочетени книги, на всички преодолени препятствия, на всички решени и нерешени случаи от практиката. СМИСЪЛЪТ за мен е да предавам на другите, това, което съм научила. И продължавам да уча – в докторска програма по педагогическа и възрастова психология и се формирам като позитивен психотерапевт.
И не аз си намерих мисията, тя сама ме намери чрез дисертационния ми труд за работа с родители на деца с комуникативни нарушения.
РАБОТАТА С ЛИЛИ
Потърсих Лили преди 1 година, защото се чудех какво точно съм аз – логопед ли съм, психолог ли съм или учител и какво е онова невидимо за мен нещо, което свързва всичките ми опитности. Както казва Лили за мен – „Ти си мултифункционална!“ Но кое е свързващото звено?
Оказа се, че „сляпото ми петно“ е именно стойността, която давам на хората – да ги уча да се изразяват, да разбират езика на тялото си, езика на мислите си, езика на вътрешния глас и да намират изгубените парченца от своя житейски пъзел. Като уча децата да говорят и техните родители да ги разбират, аз играя ролята на техен преводач и им помагам да се свързват помежду си. И точно съзнанието за отговорността, която нося, ме кара да уча все повече и повече.
С нейна помощ осъзнах, че свързващото звено на всичко, което правя е способността ми да общувам с хората и на разбираем за тях език да им обяснявам на пръв поглед сложни неща. И че най – ценното ми умение е да им помагам да се свързват със себе си и другите.
КЪДЕ СЪМ СЕГА?
Моите клиенти са децата с проблеми в развитието и техните родители. Това са деца, които имат различни нарушения на езика и речта, поведенчески проблеми, интелектуални дефицити, психо-емоционални разстройства и обучителни трудности. В практиката си съм фокусирана върху работата с родителите и следвам концепцията, че РОДИТЕЛЯТ е най-добрият терапевт на своето дете.
Работя също така и с възрастни, които имат говорни нарушения, вследствие на заболяване или нерешен в детството проблем, като заекване или неправилна дикция и артикулация.
Помагам и на хора, които имат притеснения да говорят пред публика да преодолеят страховете си и да се справят успешно в професии, изискващи добра комуникация.
Сега успешно развивам разнообразните си дейности с помощта на прекрасен екип от логопеди, психолози, педагози и кинезитерапевти. И отново съм си поставила амбициозна задача – да направя така, че Център „ ЛОГОС – ЕА” да бъде за нашите клиенти това специално място, където ще намерят индивидуално отношение към техните потребности и ще срещнат подкрепа и грижа, съчетана с внимание и професионализъм. Това е мястото, където правя нещата по моя си начин, измерим само с човешката ми и професионална съвест.
НОВИЯТ ПРОЕКТ
Новото е свързано със създаването на концепция за Център „Логос-ЕА“, която обединява целия ми житейски и професионален опит и е основана на здравия разум и знанията ми. Тази концепция предстои да бъде реализирана до няколко месеца, а междувременно „бял свят“ видя друг мой мечтан проект. Винаги съм искала да направя място, където да имам простор за всичките си „увлечения“ – тренировки на тялото, обучение, изкуства, забавление, общуване и споделяне на опит. Това място е новата ни прекрасна зала към Център „Логос-ЕА“, където тренираме айкидо, правим семинари на различни теми или просто се забавляваме. Там се провеждат и професионални обучения за психолози, а от есента предвиждаме занимания за възрастни, които са съчетание на изкуства и психотерапия – рисуване, пеене и танци. А за децата – това ми е любимо! Поканила съм мои бивши клиенти – вече реализирани актьори и заедно с тях разработваме проект за интерактивни занимания с кукли и театър.
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Никога не се „отказвайте“ от способностите си. Може да не сте следващия Пикасо или Елвис Пресли. Дори да осъзнавате, че няма да излагат ваши творби в Лувъра или че никога няма да пеете на световна сцена, вие имате зрънце талант, което може да донесе полза и радост на един единствен човек. И това е достатъчно!
Ако искате да се научите да говорите, със себе си или с другите, можете да се свържете с мен чрез сайта на Център за развитие на речта и психология „Логос-ЕА“. На официалната ми Фейсбук страница можете да следите за новите ми проекти и да си изберете нещо, което да ви е по сърце. ?
***
Това беше всичко от нас с Елена – нали ти казах, че ще бъде вдъхновяващо?
А ако темата за твоя личен бранд, кое е присъщо за теб и кое те отличава, както и как да достигаш до точните хора, били те работодатели или клиенти, е на дневен ред при теб, заповядай на 20.06 във Варна на мини-уъркшопа „Първи стъпки в личния брандинг“ или на 28 и 29.09 в София на разгърнатия уъркшоп „Стъпка напред“.
