Здравей, аз съм Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие и личен брандинг, и в рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, като откриват или създават работата или бизнеса, които ще обичат.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и какво предстои да постигне. Накрая вместо заключение той ще те подкани за определено действие или ще те покани да участваш в негов личен проект.
Идеята е моят гост да помогне на теб, а ти на него, а аз да бъда връзката между вас. Нали това правя, свързвам хората! 
През декември 2018-а ми гостува Атанаска Николова, която вече усеща ефекта от нейната кариерна промяна, и ни разказва за дългия път към нея, за вярата и търпението!
ВЪРХУ КАКВО РАБОТИХМЕ С АТАНАСКА
| ЦЕЛ | ПЕРИОД | РЕЗУЛТАТИ |
| Да смени сферата на кариерното си развитие, поради достигане тавана за нейния професионален опит. | През 2017 (6 сесии) |
|
ВМЕСТО УВОД
Казвам се Атанаска и съм от Бургас, наричат ме Наси. Обичам природата, моментите на тишина и четенето на книги. Приятно ми е да рисувам. Любознателна съм, харесва ми да пътувам и да виждам нови места. Наслаждавам се на всичко, което ме кара да се възхищавам. Непримирима съм към проявите на нечовешко отношение и липсата на толерантност.
От дете имам силната потребност да се грижа за хората около мен да се чувстват добре. Днес съм щастлива майка на две деца – син, който вече е лекар, и дъщеря, ориентирана към живота на изкуствата. Моята сила са хуманитарните науки. Застанала пред избора за висше образование, избрах да уча Връзки с обществеността, и се дипломирах като ПР специалист.
КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО
През 90-те години, когато прохождаше частният бизнес в България, случайно (въпреки, че няма нищо случайно), попаднах в сферата на търговията. Започнах работа в национална дистрибуторска компания за бързооборотни стоки. Така влязох в спиралата на корпоративния и динамичен свят. Пред мен се откри нов хоризонт, отвъд който ме чакаха разнообразни контакти, поле за изяви и емоционални моменти. За да съм успешна и оцелея в тези среди ми бе необходим силен характер, целеустременост, бърза мисъл и емоционална интелигентност.
Пътувах много, посещавах семинари и обучения, водих преговори. Своевременно реших, че още една специалност магистър по Международен бизнес няма да ми е излишна, и си я завърших. На бързи обороти градих себе си и професионалната си кариера в компаниите, за които имах удоволствието да работя. Движих се на пилотния принцип, напред и нагоре в йерархията на корпоративния свят.
Водена от силното чувство за отговорност, енергичност и желанието да довеждам нещата докрай, са раздавах без да деля бизнеса на работодателите ми на мой или техен. Достигнах позицията на Регионален търговски мениджър, което за провинцията е най-високото ниво. Формирах екипи, мотивирах хората, давах личен пример като успешно се справях с клиентските възражения. Изпитвах неудържимо желание да предавам моя опит и придобитите умения в годините на кариерата ми в търговията, преговорите и изграждането на трайни партньорски взаимоотношения. Преминах обучения и се сдобих с квалификацията и уменията на обучаващ. Няколко години с ентусиазъм изпълнявах и тази роля. Създадох вътрешно фирмена политика на въвеждащо обучение, с което се гордея, защото се използва и до днес.
ПРЕЛОМНИЯТ МОМЕНТ
И така докато не настъпи моментът на прегаряне… Преломният момент, който отключи в мен нова потребност – кариерна промяна. Сферата на човешките ресурси силно ме привличаше, натрупала умения в процесите на подбор, и мотивиране на служителите. Взех решение да се преквалифицирам, за да поема нов път. Коректно приключих трудовите взаимоотношения с работодателя си. Оставих зад гърба си компания, производител с изградена регионална структура, екип и организация на работа, за които имам основен принос.
Имах нужда да остана сама със себе си, да обмисля и след това да действам. Подарих си време с детето, за четене, обучения и работа с персонален коуч. Изпитвах и страх от неизвестното, непознатото бъдеще, от мисълта ще ми се довери ли някой, без да съм квалифициран специалист човешки ресурси.
РАБОТАТА МИ С ЛИЛИ
В търсене на новото начало срещнах Лили, посетих семинара й за кариерно преориентиране „А сега накъде?“. Изключително полезен ми беше, както и срещата с присъстващите. Последва още подкрепа от Лили, в подготовката на CV, и представянето ми пред потенциални работодатели. Моралната подкрепа е от съществено значение, а тя прави това с лекота. От разговорите ни осъзнах какво всъщност нося в себе си и как да не поставям бариери, които са деструктивни за бъдещата ми реализация. Лили ме насърчи да търся място за следващото ми развитие, което да съвпада с моите ценности.
В провинцията намирането на работа съвкупност от това да ми харесва, да ми носи удовлетворение, да имам време за подрастващата ми дъщеря е много трудно. Уплашена, че няма такава комбинация от условия, започнах работа отново в ролята на мениджър продажби (добре познатото старо). Чувствах новата работа като огромен компромис. Отрази ми се, меко казано, съсипващо. Непримиримото в мен крещеше да не се предавам, думите на Лили често кънтяха в мен. Продължавах да търся, решена да не правя избори от страх, че съм без работа, а само водена от желанието ми за кариерна промяна.
КЪДЕ СЪМ ДНЕС
Къде съм днес ли? Ами на място, което започвам да чувствам моето – във фирма, регионален лидер за строителни материали и стоки за дома. Случи се като във филм, явих се на интервю за Експерт Доставки. Тръгнах с идеята да си дам нов шанс. Собственикът на фирмата просто разпозна в мен подходящия човек, който да поеме частта подбор и развитие на персонала. Оказа се, че са провеждали интервюта, но сред кандидатите не открили желания от тях профил. И така получих търсената възможност. Благодарна съм и много мотивирана. 🙂
Почти половин година работя като Специалист подбор, обучение и развитие на човешките ресурси. Персоналът е с численост над 350 служители, което ми дава широк диапазон за развитие. Все още се адаптирам, но осъзнах най-важното, да приема фирмената култура и да си поставям цели.
Инвестирам в специализирана литература и си търся начини да се самоусъвършенствам, защото работата ми е много интересна. Точно, каквато си я представях – да се грижа за комфорта на служителите, да откривам талантите сред тях, да попълвам свободните позиции откривайки подходящите хора и да организирам обучения с цел повишаване професионалните им компетенции. Усещането да съм в двупосочен процес е уникално. Развивам себе си и помагам на хората да се развиват, развивайки техните компетенции, обогатявам себе си.
Вече разполагам с три довършени проекта и над 15 организирани продуктови обучения, успешни кампании за подбор и няколко нови идеи. Ще имам нужда и от подкрепата на ръководството, за да ги реализирам.
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
За тези, които преминават или тръгват по пътя на промяната, бих искала да споделя един цитат: „Най-дълъг и стръмен е пътят към себе си. Твоята същност непрестанно се мени и ти убягва. Още никой не е открил пряк и лесен път към себе си. Твоят път заобикаля през другите. Грешките съпътстват това лутане към себе си. За да се откриеш е нужна смелост, вътрешна освободеност, право и експеримент…“
Из „Пътуване към себе си“ от Блага Димитрова
Това беше всичко от нас с Наси. Дано сме били полезни и интересни!
А ако темата за кариерната промяна е на дневен ред и при теб, в момента послучай идващите празници настолната книга за кариерна промяна „От любов към себе си“ може да бъде закупена с 50% отстъпка (за втория брой), както и специално пожелание за 2019-а! 🙂
