МОЯТА ГОРДОСТ: Ивелина Иванова „Важно е човек да не спира да действа, да иска, да търси, да чува вътрешния си глас.“

Здравей, аз съм Лили Георгиева и в рубриката си „Моята гордост“ ти представям тези, с които се гордея най-много – моите клиенти, хората, които постигат промени вътре в тях, а след това и отвън, като откриват или създават работата или бизнеса, които ще обичат.
Всеки месец ще те срещам с различен човек, който ще сподели кой е и в какво вярва, как се е променил по време на нашата работа, какво е актуално за него в професионален план, и какво предстои да постигне. Накрая вместо заключение той ще те подкани за определено действие или ще те покани да участваш в негов личен проект.

Идеята е моят гост да помогне на теб, а ти на него, а аз да бъда връзката между вас. Нали това правя, свързвам хората!

През ноември 2018-а ми гостува Ивелина Иванова, която след години на учене и работа в Германия се завърна в родината, и продължава да намира себе си. 🙂

ВМЕСТО УВОД

Когато получих поканата да участвам в рубриката “Моята гордост” на Лили, бях същевременно изненадана и полaскана. Изненадана от измамното чувство, че моята история не е “уaу”,  и поласкана от нейния избор и от нейното изказване: “Титлата не прави човека, а човека – нея. Важното е ти да си доволна от своето развитие, а не аз или някой друг“.  Все още ми е трудно да дам висока оценка на всички резултати и постижения до тук, защото ние искаме все още и още, и всяка извоювана цел ни се струва след това недостатъчна. Въпреки това съм много щастлива да споделя моята кариерна промяна  “от любов към себе си”.

КОЯ СЪМ АЗ

Казвам се Ивелина Иванова, родом от Монтана, на 31. След като завърших езикова гимназия, реших да продължа образованието си в Германия. Така се озовах в Берлин, където защитих бакалавърска степен по география и магистърска по геоинформатика. Много интересно, но и много непонятно за широката публика. Географията ми беше любима, защото ме срещна с различни широко скроени хора и заедно ходихме да опознаваме земните пластове и различни култури. Магистърската степен не ми лежеше особено на сърцето, но въпреки това я завърших. Тогава осъзнах, че дипломата не е само лист хартия. Образованието те учи как и къде да намираш най-ценната информация, което ти разширява кръгозора и те прави откривател. Е, не мога да скрия факта, че се притеснявах  с какво ще си изкарвам хляба след това, макар да бях сигурна, че без работа няма да остана. Само дето на мен не ми стига да имам просто някаква работа, а тя трябва да е вдъхновяваща и оставяща след себе си следа. Последните години от моя престой в Берлин работих на постоянен договор в една малка инженерна фирма. Нищо общо с моите две дипломи. Това, което ми харесваше обаче, беше уютното чувство, с което ходих на работа заради близките ми отношения с колегите. След периоди на повишение, свикване със задачите и страх от промяна, хубавите отношения ме задържаха повече време от необходимото.

РАБОТАТА МИ С ЛИЛИ

През цялото време в главата и сърцето ми се въртеше идеята да се върна в България и да донеса уменията си от чужбина. В този период на чудене, нерешителност и вътрешно желание за промяна, срещнах Лили. Първо я гледах в едно предаване по телевизията, след което няколко месеца получавах бюлетина й, и накрая просто й написах. И хоп, изненада! Лили Георгиева бързо ми даде обратна връзка, приятелска ръка и интересни упражнения за самооценка (личностни качества плюс придобити умения). Ако трябва да съм честна, до сега не се бях замисляла колко ми е трудно да се самооценявам. Успяхме да намерим силни и слаби страни, къде има нужда от повече знания, и най-вече увереност да формулирам призванието като израз на обич към себе си. Локацията като географско понятие не беше от значение. През това време хем неочаквано, хем най-естествено, любовта ме върна в България. Не беше никак трудно и дългото умуване дали да се върна у дома бързо приключи.

ЗАВРЪЩАНЕ В БЪЛГАРИЯ

Днес работя в световно известна и успешна компания в София. Отново нищо общо с висшето ми образование и предишната ми работа. Но в този момент, в тази ситуация, в този отрязък от живота ми, аз се радвам, че пак уча и че мога черпя от ресурсите, които ми се предоставят.  Уча се да излизам от зоната си на комфорт в една бързо променяща се среда, уча се на различен вид комуникация, уча се да прилагам придобитите ми знания. Работата по различни проекти в екип ме обогатява и ми помага да опознавам и себе си като личност. Смея да твърдя, че човекът, на който най-много се възхищавам,  е една дама – моят пряк мениджър. Все повече осъзнавам колко е важен за мен ролевият модел на ръководителя и как ежедневните задачи се превръщат в мотивация и устрем към успех. Когато някой ден натрупам достатъчно опит, бих искала да съм развила подобни лидерски качества.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Моите размишления за кариерна промяна и професионално развитие не спират до тук. Представата ми за това търпи изменения във времето и се напасва спрямо промените в мен самата. За мен работата е важна, но също толкова ми е важно тя да ми дава свободата да бъда успешна като цялостна личност в другите ми житейски роли. Все още мисля, че в един по-късен етап ще  си заслужа втора страница от любимата ми поредица “Моята гордост“.

Важно е човек да не спира да действа, да иска, да търси, да чува вътрешния си глас. Ако не си вярва достатъчно, винаги има хора, които вярват повече от него. Добре е да ги чуваме и да приемаме помощта им! Искам да кажа на всички онези, които четат това и усещат нуждата от промяна, но им е некомфортно с големите промени – започнете с малка крачка, и то – отвътре навън. Чувството на удовлетвореност си заслужава и радостта от работата се забелязва!

Това беше от нас с Ивелина. Надявам се, че ти е било интересно да прочетеш нейната история! А ако и в теб има желание към осъзната кариерна промяна, заповядай на уъркшопа по темата, който предстои на 1 и 2 декември в София. Казва се ПРОБИВ и ще е мнооого практически! 🙂