Време е за поредицата от практически съвети, които ти споделям всяка седмица.
Днес ще ти разкажа за принципите, спрямо които е важно да подготвяш своята автобиография, различни от това просто да копираш формата на Европас. А за автобиографии мога да говоря много, предвид това, че само допреди две години и половина се занимавах основно с подбор и то за десетина позиции едновременно, та се е налагало да преглеждам стотици CV-та на ден.
Преди всичко, искам да ти задам един въпрос – с каква цел пишеш една автобиография?
Обикновено, за да си спечелиш покана за среща на живо, нали?
А в кои случаи ще получиш поканата?
Когато покажеш, че си максимално подходящ за позицията, за която кандидатстваш.
Инак казано, целта на една автобиография не е просто да се представиш или да разкажеш за себе си, освен ако не я изпращаш с цел общо представяне, без да кандидатстваш за конкретна позиция. Обикновено работодателят не иска просто да се запознае с теб, а да разбере, максимално бързо, дали евентуално би му свършил работа, дали би бил от полза в решаването на проблема, задачата или целите, които той има. Това означава, че твоят фокус при подготвянето на сиви-то ти трябва да бъде конкретната позиция, за която кандидатстваш, което означава, че ще се налага да преправяш, разбира се, не изцяло, всяко едно CV, което изпращаш.
А това рядко се прави, защото А) няма осъзнаване за това, което ти разказах по-горе и Б) обикновено се кандидатства без да има висока мотивация за конкретната позиция и компания. А само мотивацията може да накара човек да седне и да напише нещо, което ще се отличава от масата други.
Е, мотивацията и… някои практически знания.
Нека ти ги дам, във вид на 5 принципа, които да спазваш, когато подготвяш автобиографията си:
- Съдържанието е много важно, и то по-важно от формата
Знам, че някои компании задължително изискват да попълниш определен формуляр или пък да изпратиш сиви в Европас формат. Знам и че повечето не го изискват. И това ти дава голяма свобода. Да подготвиш нещо, което ще покаже кой си, какво си постигал, какво те отличава. А не просто да изброиш в хронологичен ред позициите, които си заемал и образованието, което имаш.
Хвани обявата за работа, ако има такава, или, ако кандидатстваш спонтанно в компания, която ти допада, конкретен проблем, който искаш да адресираш, и действай. Използвай език близък до този на компанията, влез в професионалния жаргон ако се налага, за да покажеш, че си в час. Наблегни на този опит, който се търси и посъкрати онзи, който не е релевантен. Имай по нещо споменато за всяко изискване на работодателя, дори и да не покриваш всички изисквания на 100%. Не се разпилявай, а покажи стегнат и ясен изказ и не се разливай в повече от 2 страници, без значение дали имаш 3 или 33 години зад себе си. Постижимо е, виждала съм го, нееднократно.
- Пиши така, че да улесниш четящия
Не забравяй, че въпреки, че това е автобиография, т.е. твое представяне, ти го правиш с цел отсрещната страна да види доколко това, което знаеш и можеш и това, което ти си, отговаря на профила на идеалния кандидат, който те търсят. Пиши така, че да подпомогнеш четящия сиви-то ти да възприеме него с лекота и да остане с привкуса, че иска да види още – на живо. Т.е избягвай сложните изречения, безличните изброявания на безкрай задължения (т.е. изброй тези, които имат общо с това, което той търси), прекалено големите детайли и абривиатури, които работодателят не е длъжен да познава. Използвай и имейла, с който изпращаш своята кандидатура, за да кажеш нещо ценно – например защо си заслужава да отвори прикачения файл или кои три неща те правят подходящ за позицията, искрено, в твой стил, а не със заучени дежурни фрази. Говори като човек на човек, а не безлично и равно.
- Включи кратко резюме и професионална цел
В тоя ред на мисли, след личната информация, която не необходимо да е нещо много повече от име, имейл и телефон, сложи кратко резюме, в 3-4 изречения, за това кой си и какво можеш да правиш, какъв проблем можеш да решаваш. В предишното ми видео за краткото въздействащо представяне ти обясних как да стане това. Идеята е след като прочете тези изречения човекът отсреща да е заинтригуван и да допрочете сиви-то ти с цялото си внимание, а не по диагонала.
Аз бих добавила и професионална цел, с едно изречение, което е различно от това да споменеш позицията, за която кандидатстваш. С две думи, кажи като какъв експерт или като правещ какво би искал да се развиеш или доразвиваш в какъв тип компания. Така ще покажеш, че имаш идея за своето развитие и настоящата позиция подхожда на нея, но не я изчерпва. В края на краищата и ти избираш, а не само теб, нали така?
- Опиши своите постижения
Преди няколко години, четейки поредното сиви, за хиляден път се опитвах да разбера защо човекът е преписал длъжностните характеристики от предишните си позиции в настоящата си автобиографията. С това той със сигурност ме отегчаваше, а понякога – и объркваше. А целта би трябвало да бъде да покаже какви съвпадения от предишния му опит има с това, което се търси в момента.
Наблегни на тези задължения, които са релевантни за позицията, за която кандидатстваш и също, опиши по едно-две свои ПОстижения за длъжностите, които си изпълнявал. Няма нужда да си откривал топлата вода или да си получавал Нобелова награда – просто покажи какви резултати си постигал, във вид на цифри, обеми, мащаби, обороти, завършени проекти, оптимизации и подобрения, спечелени и задържани контакти, въобще – какво си постигнал, като си изпълнявал задълженията, които всеки друг с подобен опит би описал.
- Не забравяй за личните си качества и какво обичаш да правиш в свободното си време
Ти не си просто служител, кандидат или ходещо сиви. Ти си човек, с определени опит, компетенции, лични качества, интереси и цели. Важно е да покажеш не просто доколко си подходящ като професионален опит, а и доколко ще се чувстваш в свои води и част от фирмената култура. Добрите работодатели със сигурност държат и на това, защото знаят, че ангажираните служители не са просто тези, които са добре възнаградени, а хората, които се чувстват на място, в свои води, част от нещо голямо и смислено.
Та, покажи какво ти е присъщо като лични качества и силни страни, както и какви интереси имаш, извън професионалните. Знам, че това може да е нож с две остриета, но, от друга страна, по-добре на един много ранен етап да стане ясно, че не сте едни за други, отколкото, когато и ти, и те разчитате, едни на други. Лично на мен ми се е случвало да предпочета кандидат, който макар и да не отговаря напълно на всички изисквания, да има качества, интереси и ценности, близки до екипа, в който ще постъпи. Защото един софтуер, език или дадено умение могат да се научат. Но да имаш определен начин на мислене, конкретни интереси и ценности,е пос-скоро вродено.
И, последно, но не по-малко важно е, спазвайки препоръките ми до тук, да останеш себе си. Да бъдеш автентичен и истински. Който трябва, ще го оцени, а който не го оцени – по-добре, явно просто не сте едни за други.
Това беше всичко от мен за днес. Моля ако статията ти е харесала, да я споделиш с тези, на които смяташ, че ще бъде от полза.
И до тогава, пиши ми в коментарите, сещаш ли се за още принципи, на които е важно да отговаря една автобиография?
Пожелавам ти успех в намирането на най-прекрасната работа за теб на този етап от живота ти!
И нали знаеш, където и да си,
С теб съм!
