Направих го! В началото на 2015-а взех решение да работя за себе си и да правя онова, което правех във всяка свободна минута в последните няколко години – да помагам на хората да бъдат по-осъзнати за ценностите, качествата и уменията си, така че да правят кариерен избор към работа, дейност, бизнес, които ще обичат.

Какво се случи преди време в мен самата и какво – на събитието на 25.09.2018 вечерта, ще ти разкажа в тази публикация.
Вярвам, че в края й ще имаш храна за вдъхновение и размисъл за твоята промяна!
Преди около четири години разбрах, че върховете, които изкачвам и битките, които водя, не са моите. Разбрах, че силните ми страни не се проявяват максимално в това, с което се занимавам. Разбрах, че моят принос трябва да се случи под друга форма. Това е и есенцията на настолната книга за кариерна промяна „От любов към себе си“, за това, на едно принципно, а след това и конкретно ниво, си говорихме и на 25-и.
На масите пред гостите на събитието бяха разпръснати разделители от книгата, които изобразяват пет ключови въпроса, на които трябва да си отговорим, преди да направим своята промяна. Защото изборът на професия, компания, длъжност идва само, след като сме наясно със себе си. (обещавам да разкажа по-подробно в бъдеща статия, а вече челите ‘От любов към себе си’ вероятно кимат в съгласие 🙂 )
- Кой съм аз и какво е важно за мен?
И тук не става дума просто за условия на труд и за работна среда, а за ценности, които всеки човек иска да проявява във всички аспекти в живота си. Разбира се, и в работата. Не е много лесно да си ги дефинираме, а и те до голяма степен се усещат, но все пак, направим ли го, по-нататъшните ни избори са много по-осъзнати и ни дават онова, което е важно за нас.
По темата говори първата специална гостенка на представянето, а именно София Йотова от Foodie Boulevard, кулинарен архитект и сертифициран коуч по психология на храненето, която в едно изречение се представи така:
„Аз вдъхновявам хора с всякакви възможности, умения и вкусове да превърнат създаването на храна в детска игра и грижата за здравето – в хоби.“
Тя сподели за това колко време й е отнело да си отговори на този въпрос и до какви основополагащи промени в кариерен, и не само, план, е довело това осъзнаване.
Посланието на Софи към аудиторията, накратко, е:
„Търсенето на промяна идва, когато интензитета на вътрешния дискомфорт е по-голям, отколкото е тежестта на универсално приетите стандарти за това какво се предполага, че би трябвало да ни прави щастливи и осмислени. Но никоя промяна няма смисъл, ако не я правим в унисон с вътрешния си компас. А понякога, за да разберем накъде сочи той, е необходимо да изберем дискомфорта, несигурността и неизвестното.„
2. Кое ме кара да търся промяна?
Много често отговорът е „Не достатъчно добро заплащане.“, „Токсични взаимоотношения.“, „Монотонни задачи.“, а още по-често към тях се прибавят и: „Искам да оставя по-смислен принос.“, „Мечтая си да създам еди какво си.“ или пък „Липсва ми еди кое си.“ И този процес се повтаря няколко пъти през нашия живот, което е нормално. Такива са и тенденциите в съвременните теории на кариерно развитие, това е и прогнозата на Световният икономически форум за бъдещето на професиите – все по-честа промяна, гъвкавост и свободна заетост.
За свободата на избора да се откажем от нещо, което вече не е нашето, и да започнем наново, разказа предприемачът в сферата на персонализираната медицина Боряна Герасимова от RE:GENA.
Тя се представи точно така:
„Помагам на хората да планират по-добре здравето си, да направят ефективна превенция на заболявания и да подобрят качеството си на живот, възползвайки се от възможностите на персонализираната медицина и генетиката.“
А посланието й към аудиторията, с едно изречение, беше:
„Не робувайте на това, което сте създали, само защото сте вложили много в него – ние се развиваме като личности, нормално е да променяме и интересите си, мотивацията си и съответно – сферата си на реализация.“
3. Как всъщност разбирам кариерата?
Ако едно време разбирането за кариера се е изчерпвало с изкачване на фирмената стълбица, то сега развитието е във всички посоки, включително и в повече от една организации, и вътре включваме и личните, не само професионални цели на човека.
За смелостта да прави промени и да търси начини как наистина да носи стойност, разказа ученият-футуролог д-р Мариана Тодорова, която участва със прогноза за бъдещето на професиите специално за книгата, и се представи така:
„Аз помагам на хората да разберат по-добре и да се настроят за бъдещето, като очертавам възможните и вероятни трендове и сценарии.“
Посланието към аудиторията на д-р Тодорова бе:
“ Винаги можете да сте още по-полезни там, където се намирате. А ако не се получава или не сте оценени, не се страхувайте да затворите някоя врата, защото винаги ще се отвори нова.“
4. Коя е моята суперсила?
Определено няма нужда да сме супер герои, за да повярваме, че имаме супер сили. Ако съвременният начин на работа изисква да говорим за опит, компетенции и конкретни отговорности, нека се качим няколко нива над тях, и види онова, което е нашата суперсила (а често те са повече от една). Една от моите, например, е да свързвам хората, затова където и да отида, сформирам общности от хора със сходни ценности и цели.
Суперсилата на нашата четвърта гостенка, пък, журналистът и редактор на книгата Ирина Вагалинска, е… да разказва по интересен начин за скучни неща. Може би затова и новият й проект Archaeologia Bulgarica набра толкова голяма скорост за кратко време. Целта му с едно изречение е:
„Ние сбъдваме мечтата на всеки, който иска да се почувства откривател и показваме пътя, по който България може да стане интересна на туристите по света без нито лев, похарчен за реклама.“
А посланието на Ирина към аудиторията беше:
„Всеки може да открие в какво е по-добър от околните. А ако се колебае – нека пита приятелите, те знаят.„
5. Кой е приносът, който искам да оставя?
Така или иначе всички искаме да носим стойност и да сме полезни по някакъв начин. Някои го наричат предназначение, други – призвание, трети – мисия, а моята дума е ‘принос’. Когато сме наясно с отговорите на предишните четири въпроса, отговорът на този няма да е толкова сложен. И много по-лесно ще намерим организация или пък ще създадем такава, в който да го оставяме.
За нейния принос говори и последната специална гостенка, Мариана Кръстева, автор и илюстратор, дизайнер на корицата на „От любов към себе си“, която е пренесла личната си история на осиновяване на нейното слънчице, към семействата с осиновени деца, чрез проекта за издателство за детски книжки „Как започна всичко“, като нейният принос, с едно изречение, е:
„Създавам книжки с каузата да се възпитават
децата ни в толерантност, разбиране и любов към
себе си и околните, като се потопят в свят от
фантазия, изтъкан от красиви илюстрации и
смислени, силни и актуални за нашето време
истории.“
А посланието й към аудиторията е цветно и емоционално като самата нея:
„Ако дълбоко в себе си чувствате, че сте тук с важна мисия, че можете да дадете на света нещо уникално, ценно и прекрасно, ако вярвате в някаква кауза и искате да дадете своя принос за нея – започнете да вървите в тази посока с малки стъпки, малки действия…..колкото и далечна и невъзможна да ви се струва крайната цел…….колкото и всички да ви убеждават как това няма как да стане….Вслушайте се в гласа на сърцето си – той никога не лъже….И ще видите как се случват чудеса!„
Тези пет въпроса, подплатени с истински, пълнокръвни истории, разказани на живо, развълнуваха хората. Накараха ги да се заговорят (и аз подпомогнах процеса с една игра 🙂 ). Дадоха им начален тласък или момент на просветление. Поне така продължават да ми споделят онези, които решиха да оставят обратна връзка след събитието.
Радвам се, че това не беше поредното скучно представяне, а вечер на споделяне и намиране на единомишленици. Благодаря на страхотния ми екип за това, че всичко мина прекрасно, а именно на :
- Гери, която ме представи подобаващо, и ме подкрепя по моя път.
- Калина, Велина и Милена за посрещането на гостите и всички малки задачки, които възникнаха по време на събитието.
- Бутикови бонбони Модика и Гери Мутафис за сладкото начало на вечерта.
- Павел за страхотните фотографии (тук е целият албум от събитието)
- Лора, която хората запомниха като DJ Kizombie, за прекрасната атмосфера, която създаде с музиката си.
- Любомира, която сигурно вече познаваш от съвместната ни рубрика ‘Да работиш с радост“, за видео отразяването на вечерта.
Ето и самото видео, за да се пренесеш поне за малко в атмосферата на събитието:
Музиката за видеото е предоставена от Лора Шумкова, а двете парчета са Eke Yeke на Afrikan Beatz и Faded Illusion на Dj Roan.
Пожелавам ти кураж и лекота в твоята промяна и до нови срещи на бъдещи интересни събития!