Отново е време да ти представя дозата полезни съвети по темите кариерно развитие и личен брандинг.
Но преди това имам въпрос – кажи ми, какво разбираш, когато чуеш думата баланс?
Вероятно си представяш човек, който ходи по въже, или пък везна, която има равни тежести от двете страни, или пък нещо друго?
Всъщност, балансът между работата и личния живот е абсолютна утопия и ако търсим перфектното разпределение на лични и професионални ангажименти, ако пресмятаме часове и графици, едва ли ще го постигнем.
Истината е, че това, което е важно да постигнем, е вътрешна хармония.
Всъщност, балансът не страда, защото нямаме време – всички разполагат с 24 часа в денонощието, но само някои хора са хем успешни, хем щастливи. Въпросът не е във времето, а в енергията и фокуса.
А вътрешната хармония е точно това – фокусирано време и енергия върху важните за нас неща.
Та, хайде да видим кое ни спира да постигнем тази хармония.
Ще ви споделя 5 ограничаващи убеждения, които аз самата съм имала, и продължавам да срещам в почти всяка жена, с която работя.
Първото убеждение е:
- Трябва да имам баланс във времето, което отдавам на работата и семейството.
Звучи логично, нали?
Само че в реалността има дни, в които можем да отделим на детето си само един-два часа, а в други трябва да свършим много работа за малко време.
Количеството време, отдадено на дадено нещо, няма чак такова значение. По-важно е качеството. По-добре два часа, в които съм тук и сега, отдадена на общуване със семейството си, отколкото 4-5 часа, в които вътрешният ми диалог не спира, мисля за какво ли не, но не и за хората, които са пред мен. А има редица научни изследвания, които доказват, че децата, колкото и да са малки, усещат дали сме с тях духом, или пък само тялом като ‚отмятаме‘ майчинската роля.
Убеждението, което е по-доброто в случая е „Искам да имам качествено време и да присъствам тук и сега.“
Не се постига лесно, но имаш ли едно наум, стъпка по стъпка, ще направиш промяната.
Второто убеждение е:
Трябва да вместя много задачи в един ден, защото иначе ще се натрупат за следващия
Отново има желязна логика, нали?
Ако това са задачи от един, два или максимум три типа – добре, денонощието може и да ти стигне. 🙂 Но ако са прекалено разнородни и се налага постоянно да превключваш от една тема на друга, няма да постигнеш продуктивност, но за сметка на това ще припаднеш от изтощение, рано или късно.
Разковничето тук е да разделиш видовете ангажименти и задачи на блокове от един вид – имейли, домакинска работа, срещи и т.н. и да ги свършиш наведнъж. Мултитаскингът е мъртъв, казват учените, и аз се съгласявам с охота. Въпрос на дисциплина и организация е, и уговорки с близките ни хора, или пък колегите в офиса. Освен това, когато имаш фокус върху важните неща, някои други просто ще отпаднат… съвсем естетсвено!
Третото ограничаващо убеждение е:
Трябва да се напасна спрямо типа работа/ компания/ работни ангажименти
Така де, нали интелигентните хора са тези, които са гъвкави и адаптивни?
Само че, ако се върнеш към началото на моето изложение, нали се оказа, че не гоним баланс, а търсим хармония чрез правилния фокус и наличието на енергия.
Е, да се поставяш в чужди рамки, които не ти пасват, е твърде енергоемко. И дори и да си тръгваш от работа в 4, ще се чувстваш, все едно е 7-8 часа.
А ако намериш такъв тип работа, формална позиция, фирмена среда или тип ангажимент, които пасват на теб, като темперамент, силни страни, ценности, начин на мислене, тогава няма да се усещаш небалансирана. Ще бъдеш в свои води, хармонична и ще имаш достатъчно енергия и за колегите, и за семейството, дори и за себе си.
Четвъртото убеждение гласи нещо, което много дами, с лека насмешка, заклеймяват като невярно за тях. И то е: „Аз не заслужавам време за себе си.“ Или пък: „Аз нямам нужда от време за себе си.“ Така казано, сигурно и ти няма да се съгласиш. Нека тогава го опростим: „Аз нямам време за себе си.“ Така вече си по-съгласна, нали?
Е, ще те ‚успокоя‘, че зад ‚нямам време за себе си‘ най-вероятно стои това, че ти поставяш всичко друго преди себе си. Тоест, не си си най-важна. А, ако не си дадеш време, по твоя си начин, няма как да бъдеш на 100% полезна на другите. Вече казахме за присъствието тук и сега и за енергията, нали?
Осъзнавам, че намирането на това време е наистина трудно, но ако говориш с хората, които обичаш, включително и по-големите деца, ако имаш такива, те ще те разберат. А по-малките могат да бъдат научени да правят нещата заедно с теб (например – спорта) или да играят до теб, докато ти си слагаш маска на косата, например.
Петото, но не последно по значение, убеждение, е:
Трябва да направя всичко сама, за да е идеално
Това е най-желязно, нали? Кой друг знае как да простре или да изготви онзи сложен доклад? Ами, почти всеки, стига да му дадеш шанс и да си до него, докато се научи.
Да не говорим ,че идеалното по твоите критерии, много рядко е наистина необходимо. Без да претупваш и да си смъкваш летвата прекалено ниско, виж кое е достатъчно добро за отсрещната страна, и в професионален, и в личен план, и му го дай. Без да губиш фокус и прекалено много енергия.
За домашно те оставям да се оцениш, по скалата от 1 до 10, доколко си тук и сега, доколко работата ти пасва на теб, доколко имаш фокус върху важните за теб неща, доколко отделяш време за себе си и доколко позволяваш да ти помагат?
Ако имаш резултати по-ниски от 5, захващай се още сега, какво чакаш?
Това беше всичко от мен за днес. Моля ако статията ти е била полезна, да я споделиш с други настоящи или бъдещи майки, които познаваш.
И моля те, пиши ми в коментарите, коя от изброените убеждения ще ти е най-трудно да пребориш и защо?
Пожелавам ти да откриеш или пък създадеш своя път, в хармония със себе си,
И нали знаеш, където и да си,
С теб съм!
