Личностно развитие

Кои са двете полезни техники за… негативно мислене?

 

Здравей, от днес стартирам ежеседмична рубрика със съвети по теми от кариерното развитие и личния брандинг.

Днес ще си говорим за ползите от негативното мислене, защото дааа… има и такива. 🙂

Предполагам, че и ти като мен вярваш, че твоят фокус определя твоята реалност. И, ако ме познаваш от преди, знаеш, че аз съм поддръжник на позитивното мислене и настройка.

Но, има едно „НО“…и то е, че всяка крайност може да бъде вредна, включително и крайното позитивно мислене. И това не е нещо измислено от мен, а е доказано в редица изследвания, които твърдят, че крайните оптимисти страдат повече и често се справят по-трудно, когато преживеят тежки моменти, от умерените такива.

Затова, днес ще ти споделя две полезни техники, които включват негативно мислене в себе си. Сигурна съм, че ще ги използваш ежедневно.

Наричам първата ‚временно мрънкане‘ и я използвам, когато ми се е случило нещо неприятно.

Имах период в живота си, когато все още не бях стартирала своя консултантски бизнес официално, а вече се бях разделила с предишния си работодател. Тоест, водих се безработна и трябваше да ходя да се подписвам в бюрото по труда, за да получавам обезщетението, което ми се полагаше по закон.

Въпреки, че имах план за развитието си, се чувствах, сякаш съм се провалила, сякаш разчитам на подаянията на държавата, сякаш се излагам… И се самосъжалявах през поне половината ден, в който се падаше да ходя до бюрото по труда. А най-лошото беше, че се обвинявах, че изпитвам тези чувства, че имам отрицателни мисли, че си позволявам да се самосъжалявам. Та нали щях (и вече учех) клиентите си на вяра в себе си, на лична сила, на фокус върху възможностите, не върху ограниченията!

Добре, че съм развила себерефлексията си, та успях да се ‚хвана‘, че си отказвам и забранявам съвсем нормални човешки чувства – исках от себе си да ампутирам тъгата и притеснението, сякаш не беше нормално да изпитвам и тях, така както радостта и въодушевлението. И в този момент си казах, че аз имам право да съм тъжна, да мрънкам, да ми е гадно… само че за определен срок.

 

Вече не потисках емоциите си, а ги управлявах и знаеш ли какво, с времето този срок ставаше все по-малък и по-малък, а в момента успявам да се извадя от подобни състояния за минути, на първо място, защото си позволявам да ги изпитвам.

Та, ако и ти имаш в моменти, когато ти е гадно, защото проектът, за който даваш мило и драго не върви, някой колега ти се е развикал без причина или имаш трудности в личен план, позволи си временнно да си помрънкаш. Това може да бъде и полезно, но само ако изпълниш следните шест точки:

1)  Осъзнаеш кое е чувството, което изпитваш и от какво произлиза (например, отчаян съм, защото трета поредна седмица не ми се е обадил нито един клиент и аз избирам да повярвам, че това за мен означава провал)

2) Приемеш това чувство и си дадеш срок, в който да го разгърнеш максимално (ще си хейтя/ ще се самосъжалявам/ ще си поплача на воля, докато не си дойдат децата от училище/ докато не се прибера и дома/ докато не стигна еди кой си завой с колата)Спази срока – ако трябва си направи ‚заклинание‘ какво ще стане ако не го спазиш (при мен работи безотказно!)

3) Спази срока – ако трябва си направи ‚заклинание‘ какво ще стане ако не го спазиш (при мен работи безотказно!)

4) Веднага след това направи нещо дребно, за да се вкараш в нормално състояние (обади се на приятел, не за да му мрънкаш, а за да се уговорите за нещо приятно/ хапни нещо вкусно, ако може да не е 200 грама шоколад наведнъж/ пусни си любимата песен)

5) След като си в стабилизирано състояние и можеш да разсъждаваш рационално, задай си въпроса: „Какво мога да направя още сега, за да променя нещата и да не изпадам в подобна ситуация?“

6) Направи го сега или в близките 24 часа!

Използвай това, че си опрял в дъното, за да отскочиш нагоре, с пълна сила!

Не забравяй да разпознаеш емоцията, да си дадеш срок, да се вкараш в адекватно състояние и да вземеш решение за действие, с разума си, а не под натиска на бушуващите чувства.

Знаеш ли, че именно след такова състояние, аз закупих домейна за сайта си, който иначе щях да обмислям още седмици (ама какво да е името точно, кой да е доставчик и т.н.)?

Втората техника наричам „Най-лошото и най-доброто“ и я използвам, когато ми предстои нещо важно, например разговор с високопоставен мениджър или клиент, презентиране пред голяма аудитория или друго събитие, което ще ме извади от зоната ми на комфорт.

Разбира се, най-естествената реакция е човек да се тревожи за начините, по които нещата могат да се объркат.

Няма да ти казвам да не го правиш – напротив – напиши на един лист всеки възможен лош сценарий. Попитай се:

„Кое е най-лошото, което може да се случи?“

Например, миналата есен презентирах пред аудитория от стотина души, млади и будни хора, като преди това бях презентирала най-много пред 40-на. Представих си всички възможни сценарии на ужасите:

  • Как излизам и си забравям уводните думи…
  • Как излизам и се подхлъзвам…
  • Как се налага да чета 1 към 1 от слайдовете, защото не си спомням кое след кое следва…
  • Как излизам, говоря добре и ми задават въпрос, на който не мога да отговоря…
  • И т.н. и т.н. (схвана ми идеята)

Докато си ги представях, ми се свиваше стомаха, но ми беше и много смешно, защото осъзнах, че повечето варианти са крайно невероятни. Освен това измислих план В за всяка ситуация – реших, че ако се подхлъзна, ще остана долу за малко и ще кажа, че така ми е по-удобно, а ако си забравя репликите, ще си призная, че за пръв път говоря пред толкова хора и ще си погледна записките.

И знаеш ли какво – страхът сякаш изчезна яко дим, вече нищо не можеше да ме изненада!

Разбира се, направих и още нещо, а именно, попитах се:

„Кое е най-доброто, което може да се случи?“

Представих си идеалното стечение на нещата и си визуализирах него, работих за него, вярвах, че точно то ще се случи, но бях подготвена за възможните провали, което ме правеше спокойна и уверена.

* * *

Надявам се тези две техники за негативно мислене да ти бъдат от полза и да споделиш с мен, след време, дали ти вършат такава добра работа, каквато на мен и хората, които консултирам.
И също, пиши ми в коментарите, имаш ли твои техники за негативно мислене, които да водят до положителни резултати, в професионален, а защо не и личен план?

 

Пожелавам ти вяра в себе си и не спирай да действаш, въпреки негативните мисли,

и нали знаеш, където и да си, с теб съм!

Лили Георгиева - кариерно консултиране