Тя с гордост ми представи плановете си за тази година.
Ще влезе във форма, най-после.
Ще смени работата. Не се издържа вече.
Даже може и за собствен бизнес да се замисли. И идеи има, и хъс.
Ще го научи тоя френски, стига й се е опъвал. Със сигурност ще й потрябва.
И ще си казва директно какво мисли. Право куме в очи.
„Браво. Та кой не иска да е по-успешен, богат или красив! Плановете ти са чудесни. А каква цена ще платиш? И ще си струва ли?“
Погледът й отговаря вместо нея. Първо е объркан, след това бавно се просветлява, и отива някъде навътре в нея, дълбоко.
Този разговор е от миналата седмица и ме провокира да напиша тази статия, защото е поредният такъв. Повече от половината хора, с които работя за кариерна промяна, кариерно развитие или личен брандинг, казват, че искат промяна, но не са наясно с това какво ще им струва тя. И най-вече – дали са готови да заплатят цената.
А какво имам предвид под ‚цена‘?
Нека ти споделя 6 ситуации, които се повтарят много пъти в моя опит, чрез 6 кратки истории:
- Да поемеш отговорност за успеха (и неуспеха) си
Докато работих с нея, чух много пъти за липсата на възможности за развитие в България, за това, че сме бедни, за неадекватното правителство, за това как ни били гледали накриво, че сме източноевропейци, и други такива.
Дадох й примери с няколко българи, които познавам отблизо, и които са се развили в професиите/ бизнеса си, въпреки неблагоприятните условия по-горе.
Тя го нарече късмет, връзкарство, или гениалност. Вероятно две от трите.
А аз й отвърнах, че те са поели отговорност . Решили са какво искат и са започнали да го гонят. Били са готови да поемат отговорността ако се провалят, или да носят отговорността, ако успеят. Без никой да им е виновен.
Оказва се, че към онзи момент тя не можеше да плати тази цена. Просто дълги години я бяха учили на друго…
- Да се научиш да казваш ‚не‘
Когато в началото на 2015-а стартирах сайта и Фейсбук страницата си, много от близките и познатите ми все още ме асоциираха с предишната ми работа, с това, че съм част от организация… и предложения за работа валяха като из ведро. Някои от тях – доста привлекателни. Всъщност, имаше две толкова невероятни, че за миг се замислих дали не съм сгрешила в преценката си да започна да работя за себе си. Но след това се сетих, че основни ценности за мен са гъвкавостта и свободата, възможността директно да променям средата около мен, удоволствието да създам и развия собствени идеи за обучения и събития… и отказах. Отказах сигурността, високото заплащане, и статуса. Отказах и много малки проекти, срещи с хора, изкушаващи обучения, за да мога да се фокусирам в това да започна собствения си проект с летящ старт.
Аз не оценявах тези откази като пропуснати възможности, а като разсейващи фактори по пътя към това, което наистина искам със ума и сърцето си, и затова и не съжалявах за взетите решения. Бях готова да казвам ‚не‘ и да продължа напред. Преди 2-3 години, обаче, не бих била….
- Да се лишиш временно от някои неща, на които държиш
Тя ми се обади и ми каза, че иска да работи за себе си, за да има повече време и енергия за децата си, и да прави това, което наистина обича.
Имаше конкретна идея и хъс да я реализира. Говорихме и стана ясно, че за да я вдигне на крака, известно време и времето й, и енергията й, ще отиват за новия й проект повече, отколкото за децата й. И, покрай това, което обича, покрай творческата работа, ще се наложи да се занимава и с административна, логистична, и рекламна дейност. И ще трябва да се лиши и от постоянния доход, който имаше като наемен работник.
Тя осъзнато реши да продължи напред и да плати цената. Имаше подкрепата на близките си хора, във финансовата част, и грижата за децата, имаше и разбирането, че дългосрочно тя наистина ще има повече енергия и време за децата си, а междувременно ще им дава по-малко, но по-качествено време, защото ще гори в това, което прави. И ще го предава и на тях. А по пътя дори успя начин да включи и децата, за да видят с какво се занимава мама.. и колко радостна е от това.
- Да се чувстваш като първокласник
Няма да забравя началото на 2007-а – първият ми месец като генералист по човешки ресурси в голяма международна компания, с почти нулеви познания в областта, под крилото на шефката ми, която ме покани да работя за нея, и да ме учи от нулата. Защото е видяла потенциал и е решила да повярва в мен.
Пълен ужас, рев вкъщи и голям срам. Хората ме питаха неща, за които и не бях чувала, колежката ми ми обясняваше термини, за които не бях учила (та много скоро записах така необходимата магистратура), а по коридорите никой не ме забелязваше… и се чуваше: „Тая пък откъде е и защо точно нея избраха?“
Вероятно нямаше да съм тук и сега, ако не бях излязла от удобното амплоа на учител по английски и екипа, сред който си бях изградила име. Цената беше доста време да се чувствам тъпа, самотна и некомпетентна. Като погледна назад – струвало си е.
- Да промениш навиците/ средата/ мисленето си
Не знам защо не сложих това като точка 1. Промяната отвън започва отвътре.
Когато тя ми сподели, че е време да смени попрището си, защото силните й страни и интересите й са в съвсем друга посока, я подкрепих с две ръце.
Само че, имаше нещо, което никак не й помагаше. Самите й убеждения, че на такава възраст (46 години), е трудно да направиш генерална промяна. Особено, когато почти цял живот си работил в държавната администрация. Освен това тя беше заобиколена от хора, които бяха със съвсем различни ценности и амбиции на нейните.. или по-скоро сякаш нямаха амбиции, и им харесваха кутийките, в които се бяха напъхали.
Наложи се спешна подмяна – на убеждения, колеги и дори някои приятели, която продължи повече от година. За да дойдат три предложения за нова работа, ей така, от нищото. Или пък не съвсем…
Дали й беше леко? Никак. Дали беше напълно готова – не съвсем. Единственото, което беше сигурно, бе че тя иска промяната, и сега й е времето. Затова и беше готова да плати цената, и все още я плаща…
- Да се отстояваш сред близките си, зачитайки ги
Твоите цели в професионален план не са откъснати от тези в личен, семеен или финансов. Напротив, всички те се взаимодопълват и се подкрепят една друга. Или поне би трябвало да е така. 🙂
И въпреки това, ако си в началото на голяма кариерна промяна, била тя на професия, или пък започване да работиш за себе си, или пък по пътя на здравото бачкане по това да се случи, има моменти на колизия с хората около теб, ако не си уговорил предварително с тях какво правиш, защо го правиш, до какво ще доведе, колко е важно за теб, как ще подпомогне и другите ти житейски роли… и от каква помощ имаш нужда.
Въпрос на отстояване и дори компромиси е, но и на зачитане.
Една дама, с която работя, се оплака на една от вечерните срещи за дами, че мъжът й не я подкрепя в новото й начинание. Въпрос на убеждения било. Само че се поразровихме и стана ясно, че всъщност тя иска от него това, което тя му отказва – подкрепа, свобода и възможност да сгреши.
Оказа се, че част от цената, която трябва да плати, ще е да зачита и човека до себе си повече.
Тя прие предизвикателството.
И тук идва един много важен въпрос, а именно: „Ако постигането на моята цел в професионален план ще разклати толкова много ежедневието ми, ще ме извади от коловоза, ще създаде поводи за търкания с мои близки хора, ще ме лиши от време за други важни неща…защо изобщо да я гоня?“
Отговорът е много ясен: „Защо
то поставяш целта си поне наравно със всичко останало, което ти е важно, тук и сега. И защото стойността, която ще ти донесе, по-натам във времето, е по-висока, от цената, която ще платиш.“
Евентуално. Защото нали знаеш, че няма нищо сигурно?
Ако да си намериш работа по специалността ти е привидно важно, като вътре в себе си всъщност искаш да се занимаваш с това, което обичаш от дете, ще се откажеш от целта си, или ще я гониш без особена мотивация.
Ако това да се издигнеш по йерархията в компанията, в която си, ще ти даде нещо, което не оценяваш високо, например статус и власт, пък ти умираш за свобода и творчество, едва ли ще се издигнеш, или ще го направиш, но няма да почувстваш ни радост, ни удовлетворение.
Ако да запишеш обучение, което ще е в ущърб на по-важни за теб неща, като да бъдеш с детето си вечер, вероятно ще се откажеш, или поне ще го отложиш във времето.
И това е нормално – просто има нещо по-нагоре в твоята лична йерархия, и това е! И това нещо може да бъде друг човек, друга дейност, или пък твоя комфорт, навик или желание да играеш на сигурно..
И, това не означава, ще се откажеш от своята цел, просто можеш да я изпълниш на по-късен етап, да я задвижиш частично, да се подготвиш добре, преди да се впуснеш в нея, и какво ли още не.
И, не на последно място, ето какво можеш да направиш, за да не усетиш цената като прекалено висока, когато ти дойде времето да се задействаш:
- Виж реално какво ще ти даде и какво ще ти вземе постигането на целта, и колко време ще продължава това
Внимавай да нямаш нереалистично високи (или ниски) очаквания. Говори с хора, които вече са минали по твоя път, наблюдавай подобни на твоята истории, ходи по събития, участвай в работни групи, работи с ментор… разбери наистина какво ще ти даде постигането на целта, какво ще ти отнеме, и горе долу за какъв период от време ще имаш развитие.
- Оцени ‚лишаването‘ като дългосрочна инвестиция
Ако целта е лично твоя, а не наложена от някой друг, и си наясно какво точно ще ти даде, със сигурност ще се задействаш за нейното изпълнение, и ще трябва да се лишиш от сигурност, комфорт, или време, прекарано в други неща. Гледай напред, за да не се чувстваш като преманентно прецакан, и най-вече – действай с малки стъпки и с твоето си темпо, за да не изпускаш живота, докато си правиш бъдещи планове.
- Намери хора, които да те подкрепят
Ако са близките ти хора – супер, ако ли не – намери други хора с подобна на твоята цели (не случайно във Фрейсбук е пълно с групи, които обединяват хора, които искат да отслабнат, да си сменят професията, или пък да си гледат децата с методите на привързаното родителство). Важно е да чуваш истории на хора, които са успели, да чуваш как може, как ще ти се получи…а не обратното. Разбира се, във всяка една група ще се намерят и такива, които подлагат успеха на съмнение, и това е добре – възможно е да ти покажат пробойни, които е добре да запълниш, преди да продължиш нататък. Или да те приземят ако летиш прекалено нависоко.
- Подмени убежденията, навиците, средата си
Ако искаш да отслабнеш и шкафът ти е пълен с шоколад – няма да стане. 🙂 Ако искаш да промениш професията си, но не си наясно кои са нужните знания, умения и компетенции за новата – няма как да се преквалифицираш. Ако искаш да започнеш да работиш на свободна практика, но не можеш да искаш пари за услугите си – няма как да ти се получи.
Та, действай отвътре, през убежденията, мястото, на което живееш, хората около теб, към квалификациите, знанията и това как се представяш на света.
- Имай измерители по пътя, за да си сигурен, че посоката е твоя, а цената си струва, и празнувай малките победи
Задействаш ли се, там някъде по пътя, ще започнеш да усещаш носи ли ти приближаването към крайната цел това, от което имаш нужда, получава ли се по твоя начин, удоволствено ли ти е, или ти е тягостно, и ще знаеш дали си на прав път. А ако си, не се самобичувай, че се получава бавно, а пий чаша вино в чест на това, че си посмял да се задействаш, и че цената не е по-висока от стойността, която получаваш.
Пожелавам ти попътен вятър в твоята посока! С теб съм!
консултант по кариерно развитие и личен брандинг
