Здравей, аз съм Лили Георгиева,
консултант по кариерна промяна и развитие с над 2000 часа опит, автор на книгата „От любов към себе си“, създател на системата за кариерна промяна и развитие УСТРЕМ.
Подкрепила съм стотици в това да опознаят себе си и да открият, създадат или развият работата или бизнеса, които да им носят истински смисъл и удовлетворение.
В началото на извънредното положение подготвих въпросник, с който да изследвам как ситуацията се отразява в професионален план, и не само, на хората. Получих около 200 обратни връзки и обобщих темите и въпросите в онлайн среща тип Q&A в края на април. Участниците споделиха, че са получили много полезност и стойност, за което благодаря. 🙂
Днес искам да ти споделя десет насоки които дадох тогава, и които са актуални и адекватни по всяко време, не само по време на извънредно положение. Разглеждай ги не само като отговори на въпроси или съвети, а принципи на мислене и действие. Приложени на яве, тези принципи ще ти дават резултати и устойчивост, които биха те държали ‚над повърхността‘, и в спокойни, и в турбулентни времена.
Едва ли са ти непознати и ги чуваш за първи път и е възможно на пръв поглед да ти изглеждат дори елементарни. Но изпълнението им определено има своите особености – виж какво имам да ти споделя.
- Имам уменията да разпознавам и трансформирам своето вътрешно състояние.
Въпросът, който получих по време на извънредното положение бе:
„Изпълнен съм с тревога и притеснение за своето бъдеще, какво да правя?“
Сигурно знаеш, че накъдето насочиш фокуса си, натам отива и твоята енергия. Тревогата изисква действия поддържащи сигурността, презастраховането, успокоението, и в някои моменти имаме нужда именно от това. Понякога е важно да се подсигурим, за да можем да продължим спокойно напред. Но не винаги. Тревогата е и онзи изтОчник, който отнема енергията ни за развитие, действие, че дори и радост от живота или конкретна ситуация.
Ако трябва да ти дам три стъпки, с които да работиш с твоето вътрешно състояние, то те биха били следните:
- Определи чувството което те изпълва и кое конкретно те кара да го изпитваш
Например: тревога/ безпокойство, поради несигурността в професионален план или поради притеснения за здравето ми в настоящата ситуация
- Позволи си да изпиташ това чувство и не го замитай под килима. Само че си дай срок – до края на деня, или докато не събера информацията, която ми е нужна, за да се подсигуря. Ако се опиташ директно да трансформираш тревогата в действие или друго, няма да се получи, и тя ще продължи да работи на заден план. Освен това, тази емоция ти дава ценна информация за това кое е важно за теб и кое е ценно да запазиш в живота си.
- Виж до къде тя е здравословна и как да се подсигуриш, за да я намалиш – с договорки, с алтернативи за работа, с консултация с подходящия специалист, с помощ за финанси, каквото е нужно. И след това реши с какво искаш да я замениш. Колкото и странно да изглежда, когато си й дал пространство, погрижил си се (доколкото зависи от теб!) поне частично за някакво подсигуряване, и си избрал нова посока на твоята емоция, силата й ще намалее.
И да, аз вярвам, че ние избираме как да реагираме на случващото се отвън, каквото и да е то.
Когато избереш новото състояние, разбира се, адекватно на ситуацията (еуфория, например, не би било адекватно в ситуация на истинска криза), се сети, кога си бил в това състояние последно, припомни си как се усеща в тялото ти и…разпиши конкретни действия, които ще те доведат до това състояние.
Стъпките работят, изпитани са нееднократно. А ако усетиш, че не се справяш сам/а, и емоцията е извън контрол, потърси помощ на специалист. Понякога е животоспасяваща!
- Свързан съм с ценностите си и изборите ми (в кариерен, и не само, план), са базирани на тях.
Въпросът, който получих по време на извънредното положение, бе:
„Не изпитвам удовлетворение в настоящата ми работа и мисля за промяна, макар и да е особена ситуацията. Разумно ли е?“
Отговорът, разбира се, би бил индивидуален за всеки, тъй като оставането или промяната на работна позиция, компания или професия зависи от много и комплексни фактори.
Но, ако трябва да споделя нещо, което е универсално, то би било, че изборът на кариера във всеки случай е важно да се базира на нашите ценности. Иначе удовлетворението ще се базира на фактори като заплащане или оценка на постиженията, които не са извън нас и зависят от други, а и няма как да компенсират вътрешните такива. В тази статия разказвам подробно какво стои зад удовлетворението и смисъла от работата.
Ако за даден човек е ключово да има свобода, развитие и творчество, би било нормално да не процъфтява в дейност и среда, която е строго регулирана, монотонна и изискваща следване на шаблони.
И, нещо много важно, когато говорим за ценности, те са актуални във всички сфери на живота ни, и няма как да бъдат реализирани само през работата. Понякога, за да се чувстваме цялостни, е нужно да развием свободата, или подредеността, или красотата, които не са на фокус в работата ни (но пък тя ни два други неща), в други сфери от нашия живот.
В настоящите времена на несигурност именно управлението на вътрешното ни състояние (в.1) и свързаността с нашите ценности ще ни дават онази вътрешна стабилност, която в момента няма как да получим отвън. А и след това.
- Давам най-доброто от себе си във всеки момент… дори и то да не е най-доброто по принцип.
Въпросът, който получих по време на извънредното положение, бе:
„Не успявам да съм напълно в работата, и напълно с децата, когато сме заедно 24/7 и смесваме задачи и роли. Какво да правя?“
След въвеждането на извънредното положение, не малко компании преминаха на дистанционна работа, а децата – на дистанционно обучение, което наложи обстоятелства, безпрецедентни до сега. И, разбира се, съчетаването на няколко трудно съвместими роли се оказа предизвикателство.
Съветът, който бих дала тук, на първо място, е че ситуацията е временна и форсмажорна, и няма как да очакваме критериите ни да са същите, нито резултатите ни, както при нормална ситуация. Въпрос на договорки, откритост и дори човешко отношение е да уговорим кое е реалистично като изпълнение през този срок. Хората, с които говорих по време на извънредната ситуация, ми споделиха, че когато са повдигнали този въпрос, не са били отхвърлени или заклеймени, а се е получил конструктивен диалог. С две думи – поискай, за да ти бъде дадено.
Като че ли най-голямата трудност в такъв момент, обаче, е да приемем, че няма как да сме на 100% във всичко, че може да се наложи да смъкнем критериите… най-вече към себе си, и това е нормално. Една от презумпциите в невро-лингвистичното програмиране, което изхожда от живия живот, е че човек дава най-доброто от себе си във всеки един момент. И понякога то може да е неизпипан доклад или закъсняла обратна връзка по домашните на децата….защото за толкова са ни стигнали ресурсите. А понякога е да се развикаме на детето, вместо да го изслушаме с емпатия, защото просто сме изчерпани, и това е най-доброто, което можем да дадем.
Когато подхождаме с разбиране към себе си и отчитаме и ситуацията отвън, ще можем да разберем кой ресурс точно ни липсва и да търсим начини да си го набавим, или ще сключим вътрешно примирие, че на този етап можем толкова. Ще подходим с приемане и емпатия към себе си – умение, което, уви, сякаш не ни е особено присъщо. И което е ключово по принцип, не само в извънредни времена.
- Живея според принципа „учене през целия живот“ и това ме придвижва напред.
Въпросът, който получих по време на извънредното положение, бе:
„Как да използвам ситуацията за своето развитие, къде и какво да уча?“
Един от положителните ефекти на извънредната ситуация бе лесният онлайн достъп до разнообразни обучителни ресурси безплатно или с големи намаления. Толкова голям избор, че много хора като че ли се объркаха… или се чувстваха длъжни да учат, без да имат ясно осъзнаване какво и с каква цел.
Концепцията за учене през целия живот възниква през 1970те, и означава, че нашето учене и развитие не е ограничено само до класната стая или университета, а продължава през целия ни живот, и засяга както сферата на професионално развитие, така и тази на личностното развитие.
Всъщност, от моя опит, двете са пряко свързани, и много често, когато клиент дойде при мен и поработим известно време, става ясно, че е нужно да отработи или развие нещо в личността си, за да може да напредне и в кариерен план.
И не е нужно да сме в състояние на криза, за да отделяме време и ресурси за това да се обучаваме. Лично аз отделям около ¼ от дохода си и 1/3 от времето си за обучение и развитие, и обикновено едновременно участвам в две или три обучения едновременно, по различни теми.
Как ги избирам ли? Виж моите критерии, може да са ти полезни:
- Първо се питам какво искам да развия в себе си като знание или умение или вътрешно състояние, и с каква цел. Винаги се интересувам не просто какво ми е интересно, а и какво ще ми бъде от полза. И държа обученията да ми дават и щипка удоволствие, без значение темата!
- Второ, обмислям каква форма на обучение ще се впише в начина ми на живот и ще постигне целите ми (онлайн, на живо, академично обучение, професионален курс, терапевтична група и т.н.) Ако обучението е прекалено натоварващо или в неподходящия формат, преценявам, че вероятно няма да го довърша до край, и избирам друг момент или друго обучение.
- В 80% от случаите избирам доставчик на обучение, който вече познавам и следя, т.е., в чиято експертиза съм уверена. Предполагам и ти, ако си била на мое обучение, е имало нужда известно време да следиш моите публикации, да четеш статиите ми, да ме усетиш като личност, преди да ми се довериш. Освен това, когато следиш някой от известно време, вероятно ще можеш да се включиш в кампания, в която обучението, което те интересува, е на по-ниска цена.
- Не на последно място, избирам обучението по добавената стойност, която ще ми даде – влизане в определена общност (както моята, в която наистина момичетата са си изключително полезни), получаване на търсен сертификат или статус, и т.н.
- Присъствам онлайн и работя върху личния си бранд.
Въпросът, който получих по време на извънредното положение, бе:
„Как да се отлича, когато вероятно много други търсят работа като следствие от кризата?“
Ако можех, щях да напиша това с дебели и големи букви: без значение дали е криза или не, е важно да имаш стратегия за кариерното си развитие (дори и да не търсиш промяна), и да бъдеш разпознаваем с твоята експертиза или личност. Това е така нареченият личен бранд. А в настоящия момент, присъствието и репутацията онлайн, ще те изстрелят напред пред онези, които нямат профил в Линкдин, собствен блог или сайт или най-малкото, не са показали в личните си профили в социалните мрежи каква професионална експертиза имат, какви проблеми решават, и как могат да са полезни на другите.
За да се случи това, е ключово да познаваш себе си не просто като човек с определен опит, образование или титла, а и като човек, който има определена същност, която проявява в работата си и чрез която носи стойност. Подробно по темата за нашата същност, отвъд титли и длъжности, виж тук.
- Имам финансова култура и планирам финансите си (без значение дохода!)
Въпросът, който получих по време на извънредното положение, бе:
„Как да се справя в условия на намален доход?“
За съжаление, когато условията са вече неблагоприятни, често е късно за планиране на финансите, ако не сме го направили преди това. Ако нямаме спестявания, пасивен доход или алтернативни източници на доход, освен основния ни, определено ще ни бъде трудно. Да, кризата може да ни предостави и възможности, и да можем да се възползваме от тях, но това далеч не важи за всеки.
От това, което аз знам, принципът за финансова сигурност е 10% от дохода (или повече) да заделяме за спестявания, поне 10% – за инвестиция в нашето обучение и развитие, и 3-5-10%, колкото можем да си позволим, за подпомагане на другите във вид на благотворителност. Първото е, за да си осигурим една финансова възглавница за от 3 до 6 месеца, която да ни дава сигурност ако останем без доход за известно време, вторите – за да имаме конкурентни умения и знания, и да можем да сме гъвкави, ако се наложи (или изберем) да направим промяна в кариерата, а третото – за да имаме баланс между даването и получаването, което ще поддържа паричния поток и към нас.
- Спазвам определени принципи на комуникация с екипа
Въпросът, който получих по време на извънредното положение, бе:
„Как да комуникирам с колегите си, че е нужно да влагат двойно повече усилия в настоящата ситуация, за да задържим бизнеса на повърхността, като в същото време сме намалили заплатите?“
Без значение дали става дума за ситуация на криза или не, за мен принципите на комуникация между членовете на екипа, мениджърите на по-високо ниво, и собствениците на бизнеса, трябва да бъдат едни и същи. Прозрачност, аргументираност, откритост, човечност и нагласа ‚печеля-печелиш‘.
Когато диалогът в екипа е бил конструктивен, приносът на всеки е бил зачитан, слабите места са били отработвани, общите цели са били комуникирани, и всеки член на екипа е бил зачитан и преди кризата, по време на криза няма да има никакъв проблем с мотивацията на служителите в условия на намален приход и възнаграждение. Защото те ще са наясно, че това е единственото решение, и че това е временно, а не постоянно решение.
Именно моментите на криза и отражението им върху екипа показва доколко адекватен е бил ръководния състав преди извънредната ситуация. Кризата е голямо изпитание именно за мениджмънта на компанията, на ниво управленски решения, взаимоотношения в екипа и комуникация с клиентите.
- Нося стойност на клиентите си и съм свързан с тях
Въпросът, който получих по време на извънредното положение, бе:
„Как да обясня на клиентите да не се отказват от нашите услуги и да ги мотивирам да останат?“
И като стана дума за клиенти, те също са поразени от извънредната ситуация, и да, може да нямат възможност да останат с нас, поне за известно време.
Целта на всеки бизнес е дори и да загуби част от клиентите си по време на трудните времена, да не ги загуби завинаги.
Това може да стане като покаже истинска грижа, като носи стойност и дава информация, насоки и подкрепа, като адаптира услугите си към новата реалност, като покаже, че е там за клиента си, колкото и да му е трудно.
Като общува открито по установените канали за комуникация и в никакъв случай не злоупотребява със техните страхове или опасения.
- Правя кариерна промяна, основана на моята ‚същност‘
Въпросът, който получих по време на извънредното положение, бе:
„Как се прави кариерна промяна в такива несигурни времена?“
С две думи: като я планираме стратегически и действаме внимателно.
Важно е да стъпим на своята същност като ценности, преносими умения, личностни качества, проблеми, които решаваме и решения, които даваме, а не върху титли, длъжности и задължения и отговорности, които може да е окаже, че не са търсени тук и сега. Именно това е нашата същност, която ще бъде проявена, без значение външната опаковка във вид на титли и длъжности, които могат да ни бъдат отнети, предвид кризата.
Добре е да се позиционираме онлайн, като обновим нашия Линкдин профил, да задействаме ключови контакти, да се чуем с агенции за подбор ако е нужно, да проучим добре компаниите, които ни интересуват, за да се отличим.
И също, да имаме автобиография, различна от масовите хронологични такива, както и въздействащо представяне, което показва в какво сме силни и как можем да бъдем полезни. Повече за това как да си създадем адекватна автобиография – тук, а насоки за въздействащото представяне – тук.
- А кой е твоят принцип, с който би завършил/а тази поредица?
Има ли още нещо, което не съм споменала, а смяташ, че е важно да присъства тук?
Ще се радвам да ми споделиш на lillie@lilliegeorgieva.com
***
Това беше всичко от мен за днес. Надявам се да съм била полезна!
